Решение по дело №437/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203–чл. 207 от Административно – процесуалния кодекс във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Л. М. Л. от с. Варвара, чрез адв. К.,, против МВР София, представлявано от министъра на вътрешните работи с която се претендира обезщетение в размер на 20 000. 00 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, за причинени неимуществени вреди в периода 16.01.2020-15.04.2021 г., вследствие на отменена, с влязъл в сила съдебен акт, заповед № 8121К-258 от 16.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР.

В исковата молба се твърди, че ищецът работел като полицейски инспектор V ст. при ОДМВР Пазарджик, когато със заповед № 8121К-258 от 16.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с МВР. Ищецът обжалвал заповедта пред АС Пазарджик, но оспорването му било отхвърлен с решение № 712/21.09.2020 г. по адм. дело 339/20 г. Това решение било обжалвано пред ВАС и било отменено с решение № 4861 от 05.04.2020 по адм. д. 957/21 г.

Ищецът твърди, че от издаването на заповедта за незаконното уволнение, до отмяната й с влязъл в сила съдебен акт, ищецът е преживял тежък 15 месечен период. Незаконното уволнение му е причинило състояние на стрес, значителни емоционални неудобства, душевни болки и страдания. Засегнат е професионалния му авторитет в обществото и пред колегите му, който авторитет е граден повече от 20 г. и е сринат с незаконното му уволнение. Това понижило самочувствието му. Мотивите за уволнение влошили семейното му положение и довели до необосновани разпри и кавги със съпругата му. Липсата на работа довела и до финансови проблеми в семейството, което влошило отношенията с неговите родители.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. К., който поддържа изцяло предявения иск. Допълнителни доводи излага в писмена защита.

Ответникът МВР София се представлява от юрк. С., която оспорва иска както по основание, така и по размер.

Окръжна Прокуратура Пазарджик заема становище за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд Пазарджик, като взе предвид изложените от страните становища и извърши съвкупна преценка на доказателствата, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото гласни и писмени доказателства се установява, че след проведено дисциплинарно производство, със заповед № 8121К-258 от 16.01.2020 г. на министъра на вътрешните работи на ищеца е наложено най- тежкото дисциплинарно наказание- уволнение, на основание 194 ал.2 т.4, чл. 197 ал.1 т.6, чл. 203 ал.1 т.13, чл. 226 ал.1 т.8 и чл. 204 от ЗМВР. Ищецът обжалвал заповедта пред АС Пазарджик, но оспорването му било отхвърлен с решение № 712/21.09.2020 г. по адм. дело 339/20 г. Това решение било обжалвано пред ВАС и било отменено с решение № 4861 от 05.04.2020 по адм. д. 957/21 г. В мотивите на решението на ВАС било прието, че деянието, определено като нарушение на трудовата дисциплина не е изцяло доказано, поради което наказание „уволнение“ се явява несъобразено с тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици.

След отмяната на заповедта, ищецът бил възстановен на работа.

В хода на настоящото производство са изслушани показанията на свидетелите И. Т. и св. П. Я.. От показанията на св. Т., се установява, че се познават с ищеца от 25-30 г., тъй като двамата са родом от Ветрен. След уволнението, ищеца се затворил, появили се здравословни проблеми, вдигнал кръвно, имал разправии със семейството си. Св. Я., втори братовчед на ищеца сочи, че след уволнението у ищеца настъпила коренна промяна- затворил се в себе си, вдигнал кръвно, станал неконтактен. Негативните промени в психиката на ищеца продължили дълго, даже и в момента ищеца не бил на себе си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, непротиворечиви и последователни.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим – претендира се обезщетяване на неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на обявена за незаконосъобразна заповед, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Съобразно разпоредбата на чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия се твърди, че са причинени вредите – Министерството на вътрешните работи.

Съгласно тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегии на ВАС, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорност за дейност на ответника, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да са налице трите елемента от правопораждащия я фактически състав: 1. Незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. имуществени или неимуществени вреди и 3. пряка причинна връзка между вредите и незаконосъбразнто действие или бездействие. Отговорността е безвиновна - съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. С аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на всички елементи от фактическия състав на предявения от него иск, а на съда - да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на предявения иск обуславя неговата неоснователност. Правото на обезщетение възниква за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които се намират в причинна връзка с противоправното поведение, а непосредствени – следващите по време и място неправомерния резултат.

Безспорно по делото се установяват и трите елемента от правопораждащия отговорността на ответника състав- налице е незаконосъобразна заповед на министъра на вътрешните работи, която е отменена по съответния ред, налице са настъпили неимуществени вреди- негативни преживявания у ищеца, в резултат на оставането му без работа, които се доказват със събраните гласни доказателства. Ищецът се е затворил в себе си, станал е неконтактен, появили се проблеми в семейството му, безспорно е бил засегнат и професионалния му авторитет, които вреди имат неимуществен характер и подлежат на репариране. Не се доказаха по делото настъпили здравословни проблеми, тъй като не е представена медицинска документация за релевантния период, от която да е видно, че ищеца е страдал от заболяване, свързано с високо кръвно налягане.

За определяне на размера на дължимото обезщетение, следва в съответствие на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да бъдат съобразени характера, степента, интензитета на увреждане и продължителността на претърпените болки и страдания. С оглед не голямата продължителност на страданията- малко повече от година и съобразявайки техния интензитет, съдът намира, че сумата от 2000 лв. е съответен паричен еквивалент за овъзмездяването им. От свидетелските показания не се констатираха изключително силни или многобройни страдания, съответстващи на по- висок размер на обезщетение. Тук е мястото да се посочи, че отмяната на уволнението на ищеца е мотивирана с недоказаност и то само частично на деянието, определено като нарушение на служебната дисциплина, което не изключва укоримостта на извършеното от дееца. Уволнението е прието от съда за несъответно наказание за обществената опасност на извършеното, но претърпените от една такава санкция вреди не могат да имат толкова висок отзвук у ищеца, както ако деянието не е било извършено, или е било несъставомерно. Посочените съображения не могат да мотивират съда да присъди по- висок размер на обезщетение и сумата от 2000 лв. следва да бъде приета, съгл. чл. 52 от ЗЗД за справедливо репарираща причинените на ищеца вреди.

С оглед частичната основателност на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2024 г. до пълното изплащане на дължимото обезщетение.

При този изход на спора, разноски се следват на страните по съразмерност. Ищецът претендира 1300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и ДТ в размер на 10 лв. Съгласно чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 10 лв. ДТ и 130 лв. адв. хонорар по съразмерност, съобразно уважената част от иска /1/10 част от исковата претенция/. На ответника са дължат, съгл. чл. 10 ал.4 от ЗОДОВ също разноски, като следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгл. чл. 24 от Наредбата за правната помощ, от което по съразмерност му се дължат 90 лв./9/10 от исковата претенция са отхвърлени/. По компенсация, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 50 лв. разноски на ищеца.

Така мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, Административен съд Пазарджик,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА МВР София, представлявана от министъра на вътрешните работи да заплати на Л. М. Л., [ЕГН] сумата от 2000 /две хиляда/ лева представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 16.01.2020-15.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.04.2024 до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част до пълно предявения размер от 20 000 лв. като недоказан.

ОСЪЖДА МВР София да заплати на на Л. М. Л., [ЕГН] сумата от 50/петдесет/ лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд на Република България.