М О
Т И В И
към
присъда № 129 от 12.05.2017 г. по ВНОХД № 354 от 2017г. по описа на БОС
С присъда № 2 от 14.03.2017 г. по н.о.х.д. № 609/2016 г., Районен съд, гр. Царево е признал подсъдимия М.К.З., ЕГН ********** *** за
виновен в това, че на 24.06.2016 г. около 10.30 часа в гр. Приморско, Бургаска
обл., по ул. „Странджа” управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „********”, модел „**”, с рег. № ************, след употреба на наркотични вещества - амфетамин,
установено по надлежния ред - с техническо средство еднократен полеви тест
Drager Drug Chek 3000, REF 8325554, LOT ARJA-0071 -престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 3 от НК, вр. чл.54,
ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в
размер на 500 лева., като определил така наложеното наказание лишаване от
свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затворническо
общежитие от открит тип на основание чл. 57, ал. 3 вр.ал.1, т. 2 и чл. 58, т. 3 ЗИНЗС .
На основание чл.343г, вр. чл.37 т.7 от НК съдът е лишил
подсъдимия М.З. от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем
месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднал времето, през което е подсъдимият
е бил лишен по административен ред от това право, считано от 24.06.2016 г.
Със същата присъда подс. М.З. е бил признат за виновен в
това, че на 24.06.2016 год., в гр.
Приморско, Бургаска обл., ул. „********” № **, трети жилищен етаж, в северна стая, без надлежно
разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закон за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредба за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от
ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т.
1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1 - Списък № I от същата
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарна медицина” – амфетамин и кофеин с нетно тегло 0.756 грама със
съдържание на наркотично действащ компонент амфетамин 8.30% на стойност 22.68
лева; определена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството,
като деянието не представлява маловажен случай , поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 предл. второ от НК, вр.
чл.54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 2000 лева. Така
наложеното наказание лишаване от свобода съдът е определил подсъдимият
да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален
„общ” режим на осн. чл. 57, ал.3 вр. ал. 1, т. 2 и и чл. 58, т. 3 ЗИНЗС.
ЦРС с присъдата е определил на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК едно общо
наказание на подсъдимия М.З. измежду така наложените му наказания в размер на
най-тежко наказание от тях, а именно – лишаване от свобода за срок от една
година и глоба в размер на 2000 лева, като така наложеното наказание лишаване
от свобода подсъдимият да изтърпи в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим. Съдът е
приспаднал на основание чл. 59, ал.1 от НК приспада времето, през което по
отношение на подсъдимия е била взета МНО „Домашен арест“, считано от 12.09.2016
г. до 02.11.2016г. и времето, през което е бил лишен по административен ред от
това право, считано от 24.06.2016г.
С присъдата ЦРС на основание чл.68, ал.1 от НК е привел в
изпълнение наложеното на подс. З. с
влязло в сила на 07.03.2016 г. определение
за одобряване на споразумение по НОХД №
95/2016 г. на ПОС, наказание за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1,
предл. първо от НК - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и
глоба в размер на 2500.00 лева. ЦРС е определил приведеното наказание
наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно
отделно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим ,
като съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР,
считано от 17.07.2015 г. до 20.07.2015 г.
С присъдата съдът е отнел в полза на държавата веществените
доказателства по делото и остатъка от наркотичното вещество – обекти № 1 с
тегло 0.756гр., с изключение на количествата, изразходени по време на анализа,
предадени на Агенция „Митници“ с приемателно –предавателен протокол №
2206/29.06.2016г., което е постановил да се унищожи.
На основание чл.189 ал.3 от НПК с присъдата подсъдимият е
е осъден да заплати в полза на държавата сумата в размер на 44.55 лева по
сметка на ОД на МВР и сумата в размер на 417.40 лева по сметка на Районен съд –
Царево, представляващи разноски по делото.
Срещу присъдата е подадена жалба от адв.Н. - защитник на
подсъдимия, в която са изложени оплаквания за необоснованост на
фактическите констатации, допуснати съществени нарушения и неправилно на приложение на закона. Моли се присъдата да бъде отменена изцяло и подсъдимия
да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
Алтернативно, при неуважаване на това искане, се моли присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на ЦРС, като ако и това
искане се приеме за неоснователно, се моли присъдата да бъде изменена, като се намали
наказанието лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият
се явява лично и със защитниците си – адв. Ш. от ПАК и адв. Н. от БАК,
които поддържат въззиваната жалба и подробно развива изложените в нея
съображения и молят същата да бъде
уважена. Подсъдимият отрича извършването на деянията и моли присъдата да бъде
отменена или делото да бъде върнато за ново разглеждане на ЦРС.
Представителят на БОП счита постановената присъда за
правилна, законосъобразна и справедлива. Предлага жалбата да бъде оставена без
уважение, а съдебният акт потвърден.
Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
Подс. З. е водач категория „В”,„М”. Води се на отчет в ОД
на МВР - гр. Пловдив и притежава свидетелство за правоуправление № *********,
издадено му на 08.02.2016г.
На 22.06.2016 г. подс.З. и приятелката му свид. Д. Н. пристигнали в гр.
Приморско с лек автомобил марка „********“, модел „**“ с рег. № ********* и се настанили на квартира в северната стая на третия етаж
в къща, собственост на свид.М. Г.. На
следващия ден в гр.Приморско пристигнала и тяхна приятелка - свид.Д., която си наела самостоятелна стая в
същата къща. Свид.Н.
започнала работа като сервитьорка в хотел „*********“, а подс.З. като продавач в магазин за плод и зеленчук, но
работата не му харесала и се отказал.
На 24.06.2016г. около 10.30 ч. подс. З. управлявал лек
автомобил марка „*****“, модел
„**“ с рег. № ************ в гр.Приморско по ул.“Странджа“.
С него пътували на предната седалка свид. Н., а на задната – свид. Д.. Подсъдимият бил спрян за проверка от свидетелите А. Б. и В. К., двамата
полицейски служители към РУП – Приморско. Те извършили проверка на самоличността
на пътуващите в автомобила и след справка установили, че подс.З. бил криминално
проявен и осъждан за разпространение на наркотични вещества, а приятелката му
свид.Н. също била
криминално проявена и осъждана. Полицейските служители забелязали полепнали
частици от бяло прахообразно вещество върху карта на Шел в жабката на колата, но
първоначално не получили отговор от подсъдимия и спътничките му какво е веществото. Подсъдимият започнал да нервничи,
докато подавал документите за проверка ръцете му треперели, започнал да се поти. Подс.З. и свид.Н.били отведени в РУП – Приморско,
където с тях разговарял свид.К..
След установяване на местопребиваването им, подсъдимият,
заедно със свидетелите К. и Б. отишли в квартирата му, където видели на леглото бяла порцеланова чиния, в
която имало полиетиленова опаковка с розово
прахообразно вещество, част от същото вещество било насипано и в чинията, в
която имало още дебитна карта , опаковка от СИМ-карта и сламка. На въпрос на
полицаите подсъдимият първоначално отговорил, че не знае какво е това вещество,
но след това им казал, че е амфетамин.
Повикана била оперативна група и същият ден от 12.00 ч. до 13.30 ч. в
квартирата им било извършено претърсване, при което били намерени и иззети: 1
бр. бяла порцеланова чиния, намерена в долния ляв ъгъл на леглото; 1 бр.
полиетиленова опаковка, бяла на цвят, съдържаща розово прахообразно вещество,
намерена и иззета от бялата порцеланова чиния; розово прахообразно вещество в
насипно състояние, намерено и иззето от бялата порцеланова чиния; 1 бр.
пластмасова зелена сламка с дължина 12 см., намерена и иззета от бялата
порцеланова чиния; 1 бр. дебитна карта „Виза” с № *************, изд. от „Райфайзен банк” на св.Д. Н., намерена
и иззета от бялата порцеланова чиния и 1 бр. опаковка от СИМ-карта на „Виваком”
с № ***********, и
изготвен е албум ( л.42-л.44 от д.п.). Подсъдимият вписал в предявения му
протокол, че прахообразното вещество е на Д. Н..
Протоколът за извършеното претърсване и изземване е одобрен по надлежния ред от
съда с определение № 154/24.06.2016г. по ЧНД № 547/2016г. на ЦРС. При извършен
полеви наркотест, намереното и иззето розово прахообразно вещество реагирало на
амфетамин.
В последвалият разговор със свид.К. подсъдимият му
признал, че същия ден преди да се качи на автомобила е употребил амфетамин,
който е на приятелката му – свид. Н..
Същия ден в период от 14.00 ч. до 14.20 ч. свид. Д. П. – мл. автоконтрольор при РУ – Приморско извършил проверка
на подс. З. за употреба на наркотични вещества с техническо средство -
еднократен полеви тест “Drager Drug Chek 3000,
REF 8325554, LOT ARJA-0071, който
отчел положителна проба на наркотично вещество – амфетамин. За резултатите от
извършената на подс.З. проверка с техническо средство за употреба на наркотици
бил съставен Протокол с инв. № 0001461/24.06.2016 г. На подс.З. бил издаден
талон за медицинско изследване № 0345685/24.06.2016г./л.50/, същият се явил във
ФСМП – гр. Приморско, където отказал да даде кръвна проба за анализ . Съставен
му бил акт за установяване на
административно нарушение № 050840/24.06.2016 г. на РУП - Приморско за
управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества –
амфетамин и иззето свидетелството му за правоуправление.
На 26.06.2016г. бил извършен оглед на веществени
доказателства: 1 бр. комплект тест „Drager Drug Chek 3000, REF 8325554, LOT
ARJA – 0071“, състоящ се от тестова касета, с поставен в тестовия отвор на
тестовата касета тампон; и 1 бр.
торбичка фолио (опаковка) от тест „Drager Drug Chek 3000, REF 8325554, LOT ARJA
– 0071“. Констатирано било, че срещу буквените
обозначенията на левия и десния канали на тестовата касета, червена
контролна линия не се наблюдава единствено срещу обозначението „АМР“.
Резултатите от извършения оглед били
описани в протокол за оглед на веществени доказателства от 26.06.2016г. , към
който били приложен о фотоалбум(л.29 –л.32 от досд.п.)
Видно от заключението на извършена физикохимична експертиза
по протокол № 404/28.06.2016 г. на БНТЛ при ОД на МВР - гр. Бургас, иззетото
прахообразно вещество е с нетно тегло 0.756, сходно е по морфологични белези и
на база химичен състав, в същото се доказва наличие на кофеин и амфетамин със
съдържание на основно вещество 8.30 %. В процеса на анализа са изразходвани
0.025 грама. Иззетото наркотично вещество е на стойност 22.68 лева, определена
съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
Така изложената фактическа обстановка се установява от
събраните в съдебно следствие пред първоинстанционния съд доказателства и по
основните факти не се различава съществено от изложената в мотивите на ЦРС.
Делото е изяснено от фактическа страна. Събрани са всички необходими
доказателства, от които могат да се направят правилни изводи за предмета на
доказване.
Във въззивната
жалба на подсъдимия са развити доводи
касаещи доказателствената дейност на първоинстанционния съд по оценката на
събраните по делото доказателства и формираните в резултат на анализа фактически изводи. Оплакванията са частично
основателни.
Оплакването на защитата срещу осъждането на подсъдимия по чл.343б,
ал.3 от НК се аргументира от една страна,
с недоказано по несъмнен начин на обвинението за това деяние и от друга, с неправилно приложение на
материалния закон.
Неоснователно е оплакването , че при установяване на
правно релевантните факти първоинстанционният съд не е подложил на внимателна
преценка всички събрани доказателства и е изградил вътрешното си съдийско
убеждение като е пренебрегнал
резултатите от съдебно-техническата експертиза и показанията на
свидетелите Н. и Д., както и обясненията на подсъдимия.
В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие
са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото
на извършване на деянието, начина на осъществяването му и субективната страна на
престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
От обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Н., Д., К. и Б. се
установява, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал лек автомобил
марка „****“, модел „**“ с рег. № ********, като се е предвижвал в гр.Приморско и е бил спрян за
проверка по време на управлението й по ул.“Странджа“.
Употребата на наркотични вещества от подсъдимия е
установена с техническо средство - еднократен тест “Drager Drug Chek 3000, REF
8325554, LOT ARJA-001, който е определен със Заповед №
81213-392/21.04.2016г. на Министъра на вътрешните работи като средство за установяване на упойващи и наркотични
вещества. Същото притежава необходимата „СЕ“ маркировка за оценено съответствие,
съгласно чл.15 от Закона за медицинските изделия, а на опаковката му е
отбелязан и крайния срок за използването му - до края на месец март 2017г.
Нормативно предвиденият от закона ред, по който се
установява употребата на наркотични вещества при управление на МПС е регламентиран
в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.2 от наредбата
употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством
използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания. Употребата на наркотични
вещества може да се установи както чрез използуване на техническо средство,
така и чрез лабораторно изследване, но последното не е задължително. То се
прави при оспорване показанията на техническото средство или в случаите когато е взета некачествена проба, когато
водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка
с техническо средство.
В приобщените по реда на чл.281, ал.4 , вр.ал.1,т.2 от НПК
свидетелски показания на свид.П. много подробно са разказани извършените от него манипулации с тампона и тестовата касета, в
резултат на което при проверката на подс. З.с еднократния тест “Drager Drug
Chek 3000 е била установила употреба на амфетамин. Проверката е била протоколирана и в
съответствие с изискванията на цитираната наредба е бил съставен АУАН, издаден бил талон за медицинско изследване(л.47-
л.51 от досъд.п.). Подсъдимият е отказал даването на кръвна проба, което е
удостоверил и подписал в протокола за медицинско изследване, отразено е върху
листа от медицинското досие и се установява от показанията на свид.П..
Възражението на защитата за недоказано по несъмнен
начин обвинение по чл.343б, ал.3 от НК
се обосновава с част от заключението на
вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, според която резултатите от техническото средство отчитали в пробата от слюнката на подсъдимия наличие на
друго наркотично вещество - ТНС( канабис). Правилно ЦРС не е кредитирал
заключението в тази му част, защото вещо лице е излязло извън предмета на
назначената експертиза. Въпрос, търсещ изясняване
какви са били показанията на тестовата
лента на касетата изобщо не е бил поставян на вещото лице. Към момента на
назначаване на СТЕ отговор на такъв въпрос не би бил обективен. Видно от
обстоятелствената част на същото заключението, отчитането на наркотичното
вещество се извършва при взаимодействие на орална течност (слюнка), буферна
течност (точно тя е оцветена в червено) и тестови ленти в тестовата касета. Проверката на подсъдимия е била извършена на
24.06.16г. в 14.20ч., а на 30.01.2017г., тестовата касета, ведно с поставения в
нея тампон и останалите веществени доказателства са били предадени на вещото
лице. Тестовата касета не е била съхранявана херметично. Не би могло да се
очаква, че върху тестовите ленти ще се запазят онези показания от взаимодействие на посочените течности, каквито
са били преди седем месеца. Те не са запазени
и към дата на въззивното заседание, в
което са предявени веществените доказателства на страните.
На следващо място, необходимостта от експертиза възниква
при необходимост от специални научни или технически знания. В случая въпроса
какво наркотично вещество е установено чрез еднократния тест “Drager Drug Chek
3000“ изобщо не стоял за изясняване,
защото това обстоятелство е било установено чрез много подробния разпит на извършилия
теста свид. Д.П. и чрез огледа на веществените доказателства. В протокола
за оглед –л.29 от досъд.п., ясно е посочено, че в десния канал на контролната
касета срещу обозначението „АМР“ не се наблюдава контролна червена линия,
каквито се наблюдават срещу останалите обозначения от двата канала. Същото обстоятелство
се визуализира от шестте фотографии, приложени към огледния протокол. Това обстоятелство сочи, че чрез еднократния
тест е отчетена употребата на амфетамин. Именно чрез огледния протокол са запазени
и фиксирани данните за употребения наркотик, за каквато цел е и било проведено процесуално-следственото действие, спазвайки предвидените
правила по НПК. Желанието на защитата тези данни да бъдат подменени
с мнение на вещо лице, излизащо извън
предмета на заключението му, не може да бъде удовлетворено.
На въпрос на свид.К. дали е употребил наркотик преди да се качи в автомобила ,
подсъдимият е отговорил положително и е посочил вида на наркотика –
амфетамин(гърба на л.50 от НОХД№609/16г. на ЦРС). Това извънпроцесуално признание
не е останало изолирано заявление на подсъдимия, а е било подкрепено от показанията на свид.Д.П., допълнено от показанията на свид.Б., коментирания огледен протокол и останалите писмени доказателства, поради
което напълно основателно ЦРС ги е кредитирал и въз основа на тях е обосновал
фактическите си констатации досежно осъщественото деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
Подсъдимият отричал употребата на амфетамин. Приятелката
му в съдебно следствие е заявила , че не го
е виждала инкриминираната сутрин да е ползвал наркотици. В мотивите на
присъдата първоинстанционният съд е обсъдил и посочил съображенията си защо не се е доверил на обясненията на подсъдимия
и на показанията на свидетелите Н. и Д., които настоящата
инстанция напълно споделя и не намира за
необходимо да преповтаря.
Видно от обясненията на подсъдимия, същият е възприел
такава защитна позиция, чрез която освен да се разграничи от намерения в
квартирата им амфетамин, цели да
дискредитира резултатите от извършената проверка( не знаел че го проверяват за наркотици; не
разбрал за какво му взели „лига“;
нищо не бил подписвал; пред
въззивната инстанция при предявяване на тестовата касета и тампон, изобщо
отрича с такъв уред да е правен теста
му). Обясненията на подсъдимия изобщо не отговарят на данните съдържащи се в
писмените доказателства, както и на показанията на свидетелите Б., К.и П.. Той е
бил напълно наясно с провежданите действия на полицейските служители от самото
начало на проверката след спиране на управлявания от него автомобил. Подписал е
без възражения протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества, както връчените му акт за установяване на нарушение и талон за
медицинско изследване, в които е
отразено, че извършената проба с техническо е отчела положителен резултат,
посочен е и вида на наркотичното вещество.
Отведен е бил във ФСМП-Приморско , но е отказал да предостави кръв за
изследване и така е отказал да оспори показанията на техническото средство.
След като е отказал
да предостави кръв за изследване , в пълно съответствие с чл.6 от цитираната
наредба, употребата на наркотични вещества е била установена въз основа на показанията на техническото
средство.
Неоснователно е и възражението на защита за неправилно
приложение на материалния закон , поради неправилното му тълкуване от ЦРС. Според защитата липсват доказателства след употребата на
наркотични вещества подсъдимият да се е
намирал под тяхно въздействие, както изисква
чл. 343б, ал. 3 от НК.
За съставомерността
на деянието по чл. 343б, ал.3 от НК е
достатъчно деецът да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, без да се изисква доказване на неспособност за управление на
моторно превозно средство. Цитираното от защитата на подсъдимия решение на Върховния касационен съд в обратния смисъл, е инцидентно, относимо към разрешения с него
спор и и няма задължителен характер.
Законът не е въвел изискване за установяване степента на
въздействие на наркотичните вещества върху водачите и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофира. За съставомерността на деянието е без
значение и времето на употреба - т.е дали е непосредствено преди управлението
на МПС или в по-ранен момент. Релевантно за обективната съставомерност е
наличието на упойващо вещество в момента на управление на МПС, което е доказано
по несъмнен начин от техническото средство. Не е предвиден и минимален праг на концентрацията, както е
при управлението след употреба на алкохол.
Безспорно е установено, че на посочените дата и място подс.З.
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*********”, модел „**”, с рег. № *******, след употреба на наркотично вещество - амфетамин,
установено по надлежния ред - с техническо средство еднократен полеви тест
Drager Drug Chek 3000, REF 8325554, LOT ARJA-0071, съгласно Наредба №
30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС.
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието с
пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал забраната да се управлява МПС след
употреба на наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем
съзнателно е управлявал лекия автомобил„*********** с рег. № *************
Степента на засягане на охраняваните обществени отношения
и обществената опасност на личността на подсъдимия не разкриват наличие на
предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.
Оплакванията на защитата за неправилно приложение на закона поради
неправилно тълкуване на чл. 343б, ал.3 от НК следва да се остави без уважение.
Основателни се явяват възраженията във въззивната жалба досежно
осъждането на подс.З. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 предл. второ от НК. Според защитата доказателствената съвкупност по делото налага други
фактически констатации и правни изводи, оневиняващи подсъдимия.
Въззивната инстанция намира, че ЦРС е допуснал нарушения
на правилата на формалната логика в оценъчната си дейност, което е довел до
необоснованост на присъдата в тази й част.
При така събрания доказателствен материал обвинението против подс.З. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3,
т. 1 предл. второ от НК не е доказано по несъмнен начин, а обжалваната присъда
е постановена в нарушение на чл. 303 от НПК.
Осъждането му е извършено изцяло
на база на показанията на свидетелите Б.и К., пред които подсъдимият първоначално заявил, че не знае
какво е намереното розово вещество в чинията, а след това им казал, че е амфетамин и е негов. Тези двама свидетели са служители на МВР, ангажирани с оперативната работа преди началото на наказателния процес. За тях не
съществува забраната да свидетелстват за станалите им известни обстоятелствата,
като следва да се отчита тяхната заинтересуваност от разкриване на
престъплението. В случая няма основание да се
подлага под съмнение тяхната добросъвестност. В обсъжданата част от показанията
им обаче, същите свидетели възпроизвеждат
единствено предпроцесни изявления на самия подсъдим преди извършване на
претърсване и изземване в квартирата му. Дори и да се приеме, че с тези изявления той е направил самопризнание, същото подлежи
на сериозна проверка, на каквато
проверка подлежат и свидетелските показания, възпроизвеждащи обясненията(самопризнанията) на обвиняемия,
дадени по време на процеса. Забраната по чл.116, ал.1 от НПК осъдителна присъда да се основава само на
самопризнанието, изисква се в подкрепа на обвинението да са събрани и други
доказателства. Необходимо е тези самопризнания да бъдат подкрепени и с други
преки или косвени доказателства, събрани от разследващите органи. В конкретния случай
липсват други преки или косвени доказателства, които да подкрепят направения
извод от съда за виновността на подсъдимия. Напротив, всички установени обстоятелства
сочат, че не подс. З. е автор на това престъпление.
Според същите показания на свид.Б., след като си бил признал, че амфетамина е негов, закупен от съквартиранти от приземния етаж, свидетелят е направил
проверка, но не е намерил потвърждение на тази версия. Още в протокола за
претърсване, изготвен при извършването му
подсъдимият е посочил, че иззетите вещи са на приятелката му Д.Н., която не е присъствала на процесуално –следственото действие.
В последвалата в РУ –Приморско беседа
със свид.К. подсъдимият
също е казал , че амфетамина е на свид.Н.. Констатацията на ЦРС- „ Първоначално подсъдимият З.,
признал пред полицаите св.Б. и св.К., че иззетото наркотичното вещество било негово и че го
взел „за да се надруса на морето”. След това казал, че трябвало да се разбере с
приятелката си какво ще кажат за произхода на наркотика и вписал в протокола за
претърсване, че прахообразното вещество е на Д. Н..“
–л.л.144 от НОХД№609/16г. на ЦРС е
заимствана текстово почти дословно от обвинителни акт - л.4 от от НОХД№609/16г.
на ЦРС , но не почива на съдържанието на събраните по реда на НПК доказателства
в съдебно следствие. Свидетелката Н., която е живяла в
квартирата заедно с подсъдимия, във всички свои показания е твърдяла, че
амфетамина е неин, закупен от гр.Пловдив на път за гр. Приморско и че същата
сутрин преди задържането им от полицията е употребила наркотик. Това е заявила
извънпроцесуално пред свид. К. и го е потвърдила в съдебно следствие. Противоречия в
показанията й от досъдебното производство и в съдебно следствие ЦРС не би
следвало да констатира -л.145 от от НОХД№609/16г. на ЦРС , нито да коментира („…от бучката амфетамин..двамата
изсмъркахме две линии.“), след като не е
упражнил правомощието си по чл.281 от НПК.
Нейна е и намерената дебитна карта „Виза” в чинията с амфитамин. Самата
тя е споделяла пред приятелката си свид.Д., че употребява наркотици. Съмнението на съда, че свид. Н. поема вината вместо подсъдимия, аналогично на това, което
е твърдяла, че е направила за предишния си приятел, не почива на доказателства.
То и с нищо не допринася за установяване достоверността на съпоставяните
доказателествени източници, доколкото е напълно вероятно по сходни причини подсъдимият първоначално да е заявил,
че наркотика е негов, за да прикрие
осъжданата си приятелка.
Намирането на ползван за смъркане амфетамин в квартира,
обитавана от подсъдимия и приятелката му,
установеното ползване на амфетамин от подсъдимия и от приятелката му,
променливите извънпроцесуалните заявления на подсъдимия, последвалото посочване на приятелката му като
купувач на наркотика, съпоставени с останалия
комплекс от установени обстоятелства по делото, не може да формира такава
хармонична система от факти, която да води до единствения несъмнен извод,
че именно подсъдимия е упражнявал фактическата власт върху намереното високорисковото наркотично вещество.
При тези обстоятелства настоящия състав намира , че
обжалваната присъда следва да бъде отменена в частта й , с която подс. М.З. е
признат за виновен виновен и осъден за престъпление чл. 354а, ал. 3, т. 1
предл. второ от НК на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит
тип при първоначален „общ” режим и на глоба в размер на 2000 лева, като вместо
това го признае за невинен, че на 24.06.2016 год., в гр. Приморско, Бургаска
обл., ул. „*******” № **, трети жилищен етаж, в северна стая,
без надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества– амфетамин и
кофеин с нетно тегло 0.756 грама със
съдържание на наркотично действащ компонент амфетамин 8.30% на стойност 22.68
лева и на основание чл.304 от НПК следва
да го оправдае по първоначално
повдигнатото му обвинението по чл. 354а,
ал. 3, т. 1 предл. второ от НК.
За престъплението по чл.343б, ал.3 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева. Правилна е преценката на ЦРС, че по делото не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, който
да обосноват извода за несъразмерна
тежест и на най-лекото, предвидено в закона
наказание. Съдът е приел, че наказателната отговорност на подс.З. следва да се
реализира при значителен привес на смегчаващите вината обстоятелства и е отмерил всяко от комулативно предвидените
наказания в минималния предвиден размер, поради което не може да бъде удовлетворено
алтернативното искане на защитата за
намаляване на наказанието лишаване от свобода. Определеният осем месечен срок на наложеното по чл.343г, вр.чл.37,
ал.1,т.7 от НК наказание лишаване от право да управлява МПС е съобразен с
обществената опасност на извършеното от подсъдимия транспортно престъпление и
със завишената степен на лична опасност като водач на МПС, за което
свидетелстват наложените му
административни наказания за три нарушения, извършени в рамките на 5 месеца, първото от
които на 26.02.2016г. - само 20 дни след издаване на свидетелството му за
правоуправление(л.45 от досъд.п.).
Съдът правилно е привел в изпълнение наказанието една година и шест месеца лишаване от
свобода, наложеното на подс.З.с влязло в сила на 07.03.2016 г. определение
№27 за одобряване на споразумение по
НОХД № 95/2016 год. на Окръжен съд, гр.Пловдив, чието изпълнение е било
отложено за изпитателен срок от 4 години.
От мотивите на присъдата не се изясняват съображенията на ЦРС да приложи чл.
чл. 57, ал.3 вр. ал. 1, т. 2 и и чл. 58, т. 3 ЗИНЗС и определи по-лек
първоначален режим за изтърпяване на наложеното по чл.343б, ал.3 от НК и на приведеното наказания лишаване от
свобода, но поради липса на протест корекция на присъдата в тази й част не може
да бъде направена от въззивната инстанция.
С оглед признаването на подс.З. за невинен и оправдаването му по обвинението
за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 предл. второ от НК, присъдата
следва да бъде отменена и в частите , с които ЦРС е наложил на подсъдимия общо наказание по реда на чл.23,
ал.1 от НК и му е възложил всички направени в наказателното производство
разноски. Подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати само разноските, направени по обвинението по чл.343б, ал.3 от НК , по
което е признат за виновен. Те възлизат на 377,40лв. и представляват изплатеното възнаграждение на вещото лице ,
изготвило СТЕ в съдебното производство.
Освен в посочените по-горе в мотивите части на
първоинстанционната присъда, при
извършената служебната проверка, настоящия състав не констатира други основания за нейното
изменяване или отменяване, поради което в останалата й част тя следва да бъде
потвърдена на основание чл.338 от НПК.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.