Решение по дело №1136/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260133
Дата: 1 декември 2020 г. (в сила от 1 декември 2020 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20205501001136
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 3 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер………        01.12.2020 година                                  Град Стара Загора

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД           ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 23.09.                                                                      2017  година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РУМЯНА БОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:           ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА                     ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                                   

 

Секретар: Стойка Иванова

като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

в.т.д. № 1136 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 104 от 21.01.2020г. по гр. дело №1950/2019г., в частта, с която е  уважен предявеният от ЗД „Б. И.” АД срещу О. С.З. иск по чл. 213, ал. 1 КЗ вр. с чл. 50 ЗЗД и О. С.З.  е осъдена да заплати сумата 88, 20 лв., представляваща платеното от дружеството-ищец застрахователно обезщетение по риск „Автокаско”  за имуществени вреди на лек автомобил марка „Опел Астра”, с рег. № СТ 9644 ВА, собственост на МВР – С. З. и управлявано от И. Ж. М., причинени при реализираното на 13.02.2015г. ПТП в гр. С.З., на бул. „С.“ до № 62, ведно със законната лихва върху главницата от 88, 20 лв., считано от 15.05.2019г. до изплащането й. В тежест на ответника са възложени и разноските по делото в размер на 221,58лева, съразмерно на уважената част от иска.

Въззивникът О. С.З., излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част и моли въззивният съд да го отмени и да се постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният иск.  Претендира разноските по делото пред двете инстанции.

Въззиваемата страна - ЗД „Б. И.” АД не е представила писмен отговор в законоустановения срок, но  в съдебно заседание пред въззивната инстанция е представено писмено становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС е правилно и следва да се потвърди. Въззиваемата страна претендира за  юрисконсултско възнаграждение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно твърденията на ищеца в исковата молба, предмет на предявения иск е претенция за обезщетение за вреди, настъпили върху застраховано при ищеца имущество на трето лице по договор за застраховка „Автокаско“ на основание възникналото за застрахователя регресно право спрямо причинителя на вредата, след изплащането на застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил. Относно пасивната материалноправна легитимация на ответника по иска, ищецът е посочил, че ПТП, при което са настъпили вредите, е настъпило на участък от общинската пътна мрежа, собственост на О. С.З., на който се е намирала несигнализирана и необезопасена отворена шахта. Районният съд е квалифицирал иска по чл.50 ЗЗД, въпреки че ищецът не е твърдял, че вредите са настъпили от особени качества на пътя, на който е настъпило ПТП, а че са вследствие негов недостатък – несвоевременните действия на Общината за сигнализиране на опасен участък на пътя. Необесопасяването и несигнализирането са все неизвършване на определени действия, които делинквентът е имал задължение да извърши. Деянието в настоящия казус се изразява във виновното бездействие на Общината, което, от своя страна, обуславя извод за ангажиране отговорността на общината на основание чл.49 ЗЗД, заради неизпълнение на задълженията на нейните органи и служители или на трети лица, на които е възложено по договор, да поддържат пътя в състояние, позволяващо нормалното му и безопасно ползване от участниците в движението, т.е   предявеният иск е с квалификация по чл.213, ал.1 КЗ (отм.) във вр. чл. 49 ЗЗД.

Независимо от горното, Окръжен съд счита, че доколкото районният съд е разгледал правнорелевантните факти, на които е основан иска, макар и с друга правна квалификация, не се налага обезсилване на първоинстанционното решение.

Ищецът ЗД „Б. И.” АД твърди, че на 13.02.2015г. в гр. С. З., кв."Л." било реализирано ПТП, при което МПС с марка „Опел“, модел „Астра", с peг. № СТ9644ВА, собственост на МВР-Стара Загора и управлявано от И. Ж.М., попада в необезопасена шахта на пътното платно. Според представения протокол за ПТП, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат на необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно. МПС марка „Опел Астра" с peг. №СТ9644ВА е със сключена застраховка "Автокаско" в ЗД „Б. И.” АД  със застрахователна полица №А1315000000010157964, валидна към момента на събитието. В застрахователното дружество е заведена щета под № 15014848000025, като след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 148.20лева. На основание чл. 213, ал. 1 от КЗ и чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. С уведомително писмо ответникът е поканен да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение на ищцовото дружество. Тъй като претендираната сума не била  изплатена от ответника, ЗД „Б. И.” АД предявил претенциите си пред РС.

Ответникът Община Стара Загора оспорва предявения иск, като моли съда да го отхвърли като неоснователен и му присъди сторените по делото разноски.

 

От представените по делото доказателства – удостоверение №578500-6612/28.09.2018г. на МВР – Д. „У. на С.и с. д.”  и застрахователна полица „Автокаско, злополука на местата в МПС” № 15 ********* 157964 от 01.01.2015г. се установява, че  процесният лек автомобил с ДК № СТ 9644 ВА е бил с валидна застраховка „Каско” по силата на договор рег. №5785опд-2/07.01.2015г. и валидна застраховка „Гражданска отговорност” по силата на договор рег.№ 5785опд-1/07.01.2015г., сключени между  Д. „У. на С.и с. д.”  и ЗД „Б. И.” АД.

Видно от данните по делото –доклад за установен факт и предприето действие, рег.№2103/14.02.2015г. до Второ РУ“Полиция“ гр.Ст.Загора, уведомление за щета на МПС от 16.02.2015г., ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение, вх.№706/12.03.2015г.,опис на претенция №15014848000025/16.02.2015г.възлагателно писмо изх.№1501-025/117.02.2015г. до Автосервиз „Ита сервиз“ ЕАД, фактура №17956/27.02.2015г., издадена от „Ита сервиз“ ЕАД, приемо-предавателен протокол №000025/2015г., левов превод, изходящ превод в лв., уведомление за плащане опис №4230/22015-04-21 на „Ита сервиз“ АД, регресна покана до Общ.Ст.Загора  се установява, че на 13.02.2015г. в 22.50ч. при изпълнение на служебни задължения в кв.“Лозенец“гр.Ст.Загора, служебен автомобил Опел Астра рег.№СТ9644ВА, собственост на МВР-Ст.Загора попада в отворена шахта на бул. Столетов, точно под кв. Лозенец, в тъмната част на денонощието. Водачът докладвал на 14.02.2015г. за случилото се ПТП в Доклад за установен факт и предприето действие До Началник сектор „ОП“, Второ РУ „Полиция“, гр. Стара Загора. В доклада се посочва, че придвижвайки се към входа на ЦСМИ от там е излизала линейка. Тъй като пътят бил тесен и неосветен, е отбил вдясно, за да даде предимство на линейката и тогава с предна дясна и задна дясна гума преминал през дупка на пътното платно, за която впоследствие установил, че е шахта. Водачът в доклада посочва, че капакът на шахтата липсвал.

В съдебно заседание пред РС е докуснат като свидетел водачът на автомобила, от чиито показания се установяват посочените по-горе обстоятелства, свързани с увреждането на автомобила по време на движението му. 

Тъй като автомобилът е бил застрахован в ищцовото дружество, след отправена застрахователна претенция за покриване на щетите, експерт на ищцовото дружество на 17.02.2015г е изготвил представеното по делото възлагателно писмо на 17.02.2015г, с което е възложил на „Ита сервиз” АД Стара Загора отстраняване на щетите по описа-калкулация от 16.02.2015г. по процесния лек автомобил. На 27.02.2015г. е била издадена фактура №17956 от „ИТА СЕРВИЗ“ ЕАД на стойност 88,20лева, въз основа на оферта от 17.02.2015г. на същата стойност. На 25.02.2015г., с представения по делото приемо-предавателен протокол № 25/2015г., представител на „Ита сервиз” АД Стара Загора предал, а представител на ищеца прегледал и приел без възражения отремонтирания процесен лек автомобил. Застрахователят заплатил ремонта на автомобила. За плащането било издадено уведомление от 21.04.2015г., като самото плащане е извършено с платежно нареждане от 23.04.2015г.

От данните по делото се установява, че ищецът е отправил регресна покана до Община Стара Загора за заплащане на сумата от 163,20лева., която е получена с приложенията към исковата молба при предявяване на исковата молба срещу Община Стара Загора – на 15.05.2019г. 

При така установената фактическа обстановка по делото, съдът прави следните правни изводи:

 

Съгласно чл. 213, ал.1 от КЗ, след заплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения спрямо деликвента. Несъмнено в случая между обезщетения собственик на автомобила и ищцовото дружество е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Каско".

По отношение на оплакването във въззивната жалба, че не е установено точното местоположение на шахтата, съдът намира същото за неоснователно. Настоящият състав на Окръжен съд приема, че тези обстоятелства са установени чрез свидетелските показания на разпитания по делото свидетел И. Ж. М.– водачът на лекия автомобил с марка „Опел“, модел „Астра", с peг. № СТ9644ВА, собственост на МВР-Стара Загора, които районния съд правилно е кредитирал. В открито съдебно заседание на 22.10.2019г. свидетелят е посочил в показанията си местоположението на процесната шахта, описал я, както и обстановката, в която е шофирал. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, основани са на личните му възприятия, непротиворечиви са с останалия събран по делото доказателствен материал. Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно причината, поради която кредитира показанията на свидетеля и счита за установено местонахождението на шахтата, настоящият състав напълно ги възприема, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

 

Досежно основанието за ангажиране отговорността на Община Стара Загора за настъпилите от шахтата на пътното платно вреди по застрахования автомобил, съдът приема, че Общината е собственик на пътищата на територията й и отговаря за управлението и поддръжката им, както и за вредите, настъпили в резултата на неподдържането и неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП. Уличната мрежа е публична общинска собственост, поради което , в настоящия случай, Община Стара Загора има задължението да поддържа улиците на територията на града, каквато се явява и ул. „Ген Столетов“, в изправно състояние. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Това е доразвито като нормативна уредба и в чл. 47, ал.1 от ППЗП. Съгласно посочената разп. поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини по отношение на общинските пътища, тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания (чл. 48, т.2 ППЗП). Съдът счита, че е налице причинна връзка между деянието (в случая бездействие) и настъпилия за застрахования вредоносен резултат, която връзка се установява от свидетелските показания и писмените доказателства, представени по делото.

С оглед на изложените съображения, съдът приема, че исковата претенция по чл. 213 от КЗ е основателна и следва да бъде уважена, в какъвто смисъл е и обжалваното решение на РС. Същото, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.

 

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв., съгласно  чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в какъвто смисъл е направено искане в писменото становище, представено пред настоящата инстанция.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №104 / 21.01.2020г., постановено по гр. дело № 1950/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА О. С.З., с Булстат ***, с адрес гр. С.З. бул. „Ц. С.В.“ № **да заплати на ЗД „Б. И.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „Д. Б.“ **, ЕТ.* направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 100 лева /сто лева/.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.