№ 101
гр. , 2*.0*.**21 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № **************
по описа за **** година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е за сумата *** лв. като частичен иск от *** лв. с правно
основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че пострадал от престъпно деяние, извършено от ответника
СТ. ИЛ. П. на 04.11.**18г. в гр.К., който безпричинно и по хулигански
подбуди му нанесъл жесток побой, гасил цигари по него и му причинил
телесни увреждания, имащи характера на лека телесна повреда по смисъла на
закона. На 04.11.**18 г. около обяд играел футбол със свои приятели в гр.К.,
ж.к.“И.“ в близост до блок **. Около 1*.*0 часа, към тях се приближили
ответникът П. и още едно момче - Л.Д.. Ответникът без причина започнал да
го блъска с ръце и му казал да тръгва с тях, за да не станело по-лошо. Искал
да върви пред него, като за да не избяга го държал за дрехите. Много се
уплашил и тръгнал, като заедно с тях тръгнало и едно от момчетата, с които
играел мач - П.П.. Към тях се присъединил и В.И.. Вървели заедно и стигнали
до дървена барака над автокъща северно от сградата на „ЕVN" –
Електроразпределение“ гр.К., в ж.к.“И.“ и в близост до блок **. В бараката
влезли той, ответникът и Л.Д.. П.П. и В.И. останали отвън. Вътре в бараката
ответникът започнал да му нанася побой, а той се свил се в единия ъгъл като
ответникът му нанасял множество удари с юмруци и ритници в гърдите и
гърба. Чувал, че го питал на няколко пъти, защо не му се правел на мъж.
Опитвал се да се пази, като се присвивал и държал ръцете си над главата, но
не успявал да избегна ударите. Ответникът не спирал да го бие, псувал го, а в
един момент го хванал през кръста и го хвърлил в другия край на бараката.
1
Там продължавал да му нанася множество удари с ритници в гърба, корема,
задните части и главата, като непрекъснато му повтарял да се „прави на мъж“.
Имал чувството, че всичко продължава с часове. В един момент, ответникът
С.П. го хванал с ръка за косата в горната част на главата, изправил го и като
го дърпал за косата, го насочил го към средата на бараката, където натиснал
тялото му към земята. Не спирал да го държи за косата, което му причинявало
болка и го принудил да застане на колене, казвал му: „коленичи, педераст
долен“. Треперел от ужас и се подчинил, а ответникът му нанесъл удар с
ритник в областта на гърдите и продължил да го дърпа за косата. Изправил го
и отново му нанасял удари с юмруци от двете страни на лицето и в предната
част на главата. Същевременно, не спирал да му нанася и удари с ритници по
цялото тяло. През цялото време молел ответника да спре да го бие. В един
момент чул, че другите момчета викали на ответника да спре да го бие и той
спрял. Излязъл от бараката и заедно с П.П. тръгнали към мястото, където
играели мач. Бил много уплашен, чувствал се унизен и усещал страха от
случилото се да напира в него. Докато се прибирал към дома си, минавал
покрай блок **, в ж.к.“И.“ на гр.К. и започнал да се успокоява, но когато
ответникът отново се появил пред него, но с по-голяма компания и му казал,
иска да отидат заедно до намираща се в района поляна за да се разберат.
Нямало как и къде да избяга. Отказал, но ответникът със заплашителен тон
му заявил, че ако не отиде с него, ще стане по-зле. Подчинил се и цялата
компания отишли до поляна, намираща се южно от блок **, в ж.к.“И.“ в гр.
К.. Там чул, как С.П. казвал на някое от момчета да гледа дали минават хора
и го попитал защо го е лъгал и му се правел на отворен, защо закачал брат му,
който бил във втори клас. Заявява, че не знаел, че ответникът има брат и му
казал това. Ответникът му ударил няколко шамара по двете бузи и започнал
силно да го рита в областта на ребрата и в дясното рамо, запалил цигара и за
негов ужас я загаси в дясната му ръка, в областта на дясната предмишница от
вътрешна страна. Блъснал го и той паднал в едни храсти. Успял да се изправи,
като С.П. отново запалил цигара и отново я загасил в областта на дясната му
предмишница от вътрешна страна на дясната му ръка. Запалил отново същата
цигара и я изгасил върху кожата на лявата му ръка, от вътрешна страна, малко
над китката. Скъсал му тениската и се опитал да изгаси цигарата на гърдите
му, но тъй като не успял, навел тялото му напред и го ритнал с крак в
областта на лицето. Потекла му кръв. Завели го до една чешма, където се
измил и се прибрал в дома си. По пътя получил видеоклип, който по-късно
разбрал, че бил направен от В.И., докато бил бит в бараката от ответника.
Получил и снимка на окървавеното си лице. Показал ги на сестра си, а тя
споделила с баща им, който, след като изгледал клипа, подал сигнал до
компетентните органи. За извършеното спрямо личността му деяние, срещу
ответника било образувано досъдебно производство №***/19г. по описа на
РУ Полиция - К. и представляващо прокурорска преписка №***/19г. по описа
на РП - К.. В хода на досъдебното производство било установено, че
ответникът разбирал свойството и значението на извършеното спрямо него и
2
можел да ръководи постъпките си, че с деянията си на 04.11.**18г., в
условията на продължавано престъпление, на два пъти му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в овални специфични наранявания по горните
крайници, кръвонасядане по дясното рамо, кръвотечение от носа, довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. С
постановление на РП-К. до РС-К. било направено предложение, ответникът да
се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание. Въз основа на постановлението на РП-К. било образувано АНД
№196/****г. на РС-К., по което било проведено съдебно заседание на
10.0*.****г. и ответникът признал за виновен, в извършването на деяние
спрямо личността му. С решение № 88/10.0*.**г. постановено по АНД
№196/**г. на РС К., съдът признал ответника за виновен в това, че на
04.11.**18 г. в гр. К. в условията на продължавано престъпление, на два пъти
е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в овални специфични
наранявания по горните крайници, кръвонасядане по дясното рамо,
кръвотечение от носа, довело до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като макар и непълнолетен, разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като
деянието било извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.1*1,
ал.1, т.12, предл.1-во, във вр. с чл.1*0, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл.6*, ал.1, т.4 от НК. На основание чл.*8а, ал.6 вр. с ал.1 от НК съдът
освободил ответника С.П. от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание - обществено порицание. Решението влязло в
законна сила. Като пострадал от деянията, извършени на 04.11.**18г. в гр.К.
от ответника за него бил налице правен интерес да претендира обезщетение
за причинените в резултат на тях вреди. С оглед нормата на чл.45 и чл.48 от
ЗЗД, ответникът и неговите родители ИЛ. ЯЧ. П. и АНТ. ИВ. К. носели
солидарна отговорност. С престъплението, извършено спрямо личността,
ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в търпените
болки и страдания, възникнали от причинените увреждания. Освен
преживените физически болки и страдания, по време на престъплението и
които отшумели в рамките на около две седмици, били причинени и вреди от
морален и психически характер. Случилото, се отразило и на целия му по-
нататъшен живот. Съзнанието му било трайно обременено от негативното
изживяване. Преди да излезе от дома си, се стремял да се убеди, че около
блока, в който живее, не се спотайва ответникът или непознати за него лица.
Ограничавал се да излиза навън с приятели или по друг повод, избягвал да
участвал в игри край блока, в който живее, а когато излизал с приятели или
участва в игри непрекъснато бил под напрежение, че ответникът ще се появи
и отново подложи на побой, тормоз и унижение. Въпреки, че вече изминал не
малък период от време от инцидента - малко повече от една година, мисълта
за случилото се и последиците от него, продължавали да го смущават и
плашат. Не можел да забрави, как бил унижаван и бит, как бил заставен да
стои на колене, как били гасени цигари по тялото му. Близки, познати,
3
съученици, приятели знаели какво се е случило. Виждал съжалението в
погледа им. Страданията му и усещането за дискомфорт, вследствие
извършеното от ответника престъпление, белязали необратимо живота му и
въпреки, че е млад човек, счита, че едва ли ще може да ги преодолее или
забрави скоро. Психическото му възстановяване било бавен и труден процес,
който все още продължавал. Описаните чувства на страх, уплаха, унижение и
безпомощност, нервност, напрегнатост, накърнени чест и достойнство,
нежелание да контактува с други хора, не спирали да го съпътстват.
Причинените вреди от неимуществен характер, оценява на *** лв., но
предявява частично претенцията *** лв. за заплащане на обезщетение за
обезвреда на причинените вреди от неимуществен характер, оценени от общо
на стойност *** лв., представляващи претърпените болки и страдания,
вследствие извършеното от ответника по делото. Моли съда да постанови
решение, с което: Да осъди ответниците СТ. ИЛ. П., ИЛ. ЯЧ. П. и АНТ. ИВ.
К. солидарно да заплатят сумата от *** лв., представляваща част от цялата
претенция от *** лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, изразяващи се в страх,
уплаха, чувство на унижение и безпомощност, нервност, напрегнатост,
накърнени чест и достойнство, нежелание да контактува с други хора,
претърпяна физическа болка, следствие и в резултат от извършеното от С.П.
на 04.11.**18 г. в гр.К., продължавано престъпление - причиняване на леки
телесни повреди по хулигански подбуди, представляващи овални специфични
наранявания по горните крайници, кръвонасядане по дясното рамо,
кръвотечение от носа, довели до разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието - 04.11.**18г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.1*1 от ГПК, ответникът
СТ. ИЛ. П. счита, предявеният иск допустим и основателен като не бил горд
от постъпката си, за която Казанлъшкият районен съд му наложил обективно
и справедливо наказание. Оспорва размера на иска като невъобразимо
завишен. Възразява срещу обстоятелствата, на които се основава искът и ги
оспорва. Оценя критично поведението си и си извадил поуки. От чата,
извеждал за себе си извода, че ако всичко било с такова съдържание на побой,
унижение, заплахи и други, то ищецът нямало да го търси още на 04.11.**18
г. в 1*.04 ч. Нещо повече - чатът с ищеца продължавал и на 06.11.**18 г. в
21.55 ч. От съдържанието на диалога им ставало ясно за всеки
незаинтересован от случая, че ищецът не бил в това състояние, което било
описано в исковата молба. Съвсем наясно бил, че съгласно текста на чл. 45
ЗЗД, ищецът трябвало да бъде обезщетен финансово, но не намирал за
правилно да се излагат твърдения, лишени от основание, с които да се
обосновава по-голяма финансова претенция. Общоизвестен бил фактът, че
Т.А. имал сериозни здравословни проблеми на горните дихателни пътища и
това не било тайна за него, познатите и съучениците им.
4
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.1*1 от ГПК, ответникът
АНТ. ИВ. К. счита предявеният иск за допустим, но го оспорва по основание
и размер. Заявява, че обективно не била в състояние да предотврати
настъпването на вредите. Родителите по презумпция отговаряли за вредите,
причинени от техните деца, която отговорност произтичала от липсата на
достатъчно възпитание и неупражнен родителски контрол. В качеството си на
родител, отговаряла не само за това, че не била упражнила конкретен контрол
върху поведението на непълнолетния си син, когато било извършено
непозволеното увреждане, но и за това, че в един по-предишен период не
била изпълнила своя дълг по възпитанието му. Счита се за отговорен човек и
грижовен родител. Общоизвестен бил фактът, че Т.А. имал сериозни
здравословни проблеми на горните дихателни пътища. Счита, че
отговорността следва да бъде понесена само от С.П...
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.1*1 от ГПК, ответникът
ИЛ. ЯЧ. П. счита предявеният иск за допустим, но го оспорва по основание и
размер. Родителите по презумпция отговаряли за вредите, причинени от
техните деца, която отговорност произтичала от липсата на достатъчно
възпитание и неупражнен родителски контрол. В качеството си на родител,
отговарял не само за това, че не упражнил конкретен контрол върху
поведението на непълнолетния си син, когато било извършено непозволеното
увреждане, но и за това, че в един по-предишен период не изпълнил своя дълг
по възпитанието му. Счита се за отговорен човек и грижовен родител и, че
отговорността следва да бъде понесена само от С.П..
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Съгласно заверено копие на удостоверение за раждане /л.*/ ищецът Т. Н. АТ.,
с ЕГН-********** е роден на 16.02.**06 г. и е с родители: С.С.Р. и Н. Т. АТ.,
а от видно от заверено копие на удостоверение за раждане /л.96/ ответникът
СТ. ИЛ. П., с ЕГН-**********, е роден на 21.05.**01 г. е с родители: АНТ.
ИВ. К., с ЕГН-*****4** и И.Я. П., с ЕГН-**********.
От приложеното към настоящото дело, а.н.д.№196/**** г. по описа на
Районен съд- К. се установява, че с влязло в сила решение №88/10.0*.**** г.,
ответникът СТ. ИЛ. П. е признат за виновен в това, че на 04.11.**18 г. в гр.К.
по хулигански подбуди, условията на продължавано престъпление, е
причинил на Т. Н. АТ. на два пъти лека телесна повреда, изразяваща се в
овални специфични наранявания по горните крайници, кръвонасядане по
дясното рамо, кръвотечение от носа, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си- престъпление по чл.1*1, ал.1, т.12, предл.1-во, във вр. с чл.1*0, ал.1 във
вр. с чл.26, ал. 1 във вр. с чл.6*, ал.1, т.4 от НК, като на основание чл.*8а, ал.6
вр. с ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „обществено порицание“, което да се изпълни
5
чрез поставяне на публично място в ПГТТМ гр.К..
Съгласно разпоредбата на чл.*00 от ГПК, приложима по аналогия, влязлата в
сила присъда /в случая - решение/ на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Тази разпоредба задължава съда при преценка на
фактите по делото, да се съобрази с приетите обстоятелства по присъдата.
Относно обстоятелствата, посочени в чл.*00 от ГПК, присъдата се ползва със
силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички
елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема за
установени, съгласно решението на съда, причиняването по хулигански
подбуди на Т. Н. АТ. на лека телесна повреда, изразяваща се в овални
специфични наранявания по горните крайници, кръвонасядане по дясното
рамо, кръвотечение от носа, което е причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, виновността на СТ. ИЛ. П., претърпените вреди
и причинно-следствената връзка.
По делото са приетите като доказателства заверени копия на
съдебномедицинско удостоверение №24/**19 от 29.01.**19 г., амбулаторен
лист №00045* от 01.02.**19 г., лист за преглед на пациент от 16.05.**18 г.,
епикриза от 21.05.**19 г. на Клиника по ушно-носни и гърлени болести на
„УМБАЛ К.“ гр.П. - ЕАД и извлечение на чат комуникацията от 2*.06.**18 г.
до 08.11.**18 г.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, с депозирано
заключение, неоспорено, което съдът възприема като добросъвестно и
компетентно изготвено. Видно от заключението на след побоя на 04.11.**18 г.
ищецът Т. Н. АТ. е получил: овални специфични наранявания по горните
крайници, кръвонасядания по горните крайници и кръвотечение от носа.
Установените и описани травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно да се получат по време и
начин съобщени от ищеца, а именно:- в областта на горните крайници- от
изгаряне със запалена цигара, а останалите от удари с ръце и крака.
Причинено е временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с
причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания
на Т. Н. АТ. и нанесения му побой на 04.11.**18 г., като са му причинени
болки и страдания. Нанесеният му побой само в лека степен е могло да
усложни състоянието на ищеца, който е имал проблеми с дишането и
параназалните синуси още през **16 г., когато е бил хоспитализиран в УНГ
Клиника „К.“- гр.П. за хроничен максиларен синуит в ляво и му извършена
операция под обща анестезия и е изписан здрав. Около * месеца след
инцидента отново е хоспитализиран в УНГ Клиника „К.“- гр.П. с диагноза
„хипертрофия на носните раковини“, което е хронично заболяване и с
аденоидна вегетация /трета сливица/ и е направена операция турбинектомия и
6
биопсия от аденоидната вегетация. Побоят не е предизвикал тези
заболявания, които са хронични и имат давност при ищеца, а само може в
лека степен да усложнят състоянието му, като усложнението е с временен
характер.
По делото е назначена съдебно компютърно-техническа експертиза, с
депозирано заключение, неоспорено, което съдът приема като добросъвестно
и компетентно изготвено. Видно от заключението в приложеното извлечение
на чат комуникацията от 2*.06.**18 г. до 08.11.**18 г. участниците са двама:
с обозначение за ищеца –Т.А. и за ответника С.П., думите в чат
комуникацията са отбелязани като „Изпратихте“. До всяко съобщение е
отбелязано часа и датата на случилото се събитие. Извлеченията чат
комуникация показва разговорите, които са се провели между двамата
участници в комуникационната мрежа на Facebook Messenger като
използваните средства не позволяват следващо манипулиране на изпратеното
съобщение. Изпратените съобщения могат да бъдат само премахнати
/изтрити/, но не и променяни, редактирани или манипулирани по някакъв
начин. Разговорите между СТ. ИЛ. П. и Т. Н. АТ. в периода 2*.06.**18 г.-
08.11.**18 г. не са манипулирани. В с.з. вещото лице пояснява, че
изследването е направено на компютъра на С.П., защото тази чат-
комуникация се пази в интернет и е една и съща с тази от телефона.
В показанията си свидетелят Н.Р.А. сочи, че разбрал за инцидента с Т.Н. от
баща му Н.А.. В отишъл в дома им и видял, че по ръцете на Т. имало ранички
от изгасени фасове, носът му кървял.
Съгласно показанията на свидетеля Т.С.К. в края на **18 г. при среща с
ищците му направило впечатление, че Т.А. е охлузен по лицето. Н.А. му
поискал назаем пари, като споделил, че ще води момчето на лекар в гр.С., за
да разберат главоболието и кървенето от носа му вечер. Тогава разбрал, че
Т.А. е бил бит от някакво момче, два пъти. Показали му снимка на боя и
изражението на лицето на Т., което показвало болка. Видял по ръцете на
момчето изгаряния от цигари, по лицето му имало рани, видял и охлузвания.
Т. бил зле. Н.А. споделил, че на дъщеря му бил показан клип, на който биели
ищеца и че Т. не искал да излиза. Тогава бащата преместил момчето в
училище в друго населено място.
Съгласно показанията на свидетелят ИВ. М. П., съсед на ответниците, С.П.
живее с родителите си. В края на **19г. видял майката разтревожена и от
И.П. разбрал, че синът му се е сбил с някакво момче. Семейството се
разбирало с всички съседи. Не му е известно С.П. да е влизал в конфликт с
други деца.
В показанията си свидетелят Й.Ф.К. сочи, че пътували с И.П., когато му се
обадили по телефона. Бил притеснен. От него разбрал за инцидента, че
големият му син С. се е сбил с някакво момче и че директора го викал в
7
училище. С. и Антоанета живеели заедно с децата си и се грижели добре за
тях. Впечатленията му са, че са добри родители.
Съгласно показанията на свидетеля Галин Пенев Тодоров, Т.А. и С.П. имали
някакъв спор и се сбили. Видял боя на клипче, което било в група от 5-6
човека. В групата и компанията, клипът не се коментирал. Не знае кой е
правил клипа. Видял на клипа, че С. и Т. се карали, викали, че С. е ударил
веднъж Т., че го бутна. Сочи, че със С. са приятели от 6-* години, че знаел Т.,
който преди две години се заял с него, питайки го иска ли проблеми.
По делото е представено удостоверение изх.№2*1/1*.04.**21 г. на ОУ „Ч.“
гр.К., съгласно което през учебната **18/**19 г. Т. Н. АТ. е бил редовен
ученик в 6 „в“ клас и редовно посещавал учебните занятия и е издадено
удостоверение за преместване №125/05.11.**19 г., а СТ. ИЛ. П. не е бил
ученик в училището през учебната **18/**19 г. Видно от удостоверение изх.
№88/14.04.**21 г. на ОУ „Д-р Петър Берон“ с.Овощник, Т. Н. АТ. е бил
записа като редовен ученик през учебната **19-**** г.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму“, а съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено
непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на
противното. Настоящият съд е сезиран относно последиците, произтичащи от
деянието, за което по а.н.д№ 196/**** г. по описа на РС-К. друг състав е
наложил наказание по НК. Основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване наличието при условията на кумулативност на
следните елементи от фактическия състав: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма-умисъл или небрежност. В случая от събраните
по делото доказателства съдът приема за доказано, че е налице
противоправно, въздигнато от закона в престъпление, деяние, извършено от
ответника СТ. ИЛ. П., непълнолетен към 04.11.**18 г., установено с влязъл в
сила съдебен акт, задължителен за гражданския съд- арг.чл.*00 от ГПК.
Деянието е извършено при наличието на пряк умисъл- С.П. е осъзнавал и
предвиждал, че ще засегне телесната неприкосновеност на Т. Н. АТ. и е искал
да му причини телесна повреда. В резултат на престъпното деяние, на
непълнолетния ищец са причинени неимуществени вреди, изразяващи се не
само в претърпени по време и за период повече от една седмица болки и
страдание от нанесените му: удари с крака и ръце в областта на тялото и
лицето; изгаряния в областта на горните крайници със запалена цигара, а и
унижение и страх по време и след побоя, тъй като е наранено личното му
човешко достойнството и чест, които са раними особено в тинейджърската
възраст с оглед на това, че действията на насилие и състоянието ищеца по
време и непосредствено след тях са станали достояние на неопределен кръг
от лица / съученици, приятели, познати/, след качването на клип в социалната
8
мрежа. Предвид разпоредбата на чл.45 от ЗЗД ответникът –деликвент С.П. е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на непълнолетния
Т.А., като съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД дължат се всички вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от увреждането, а нормата на чл.52 от ЗЗД
сочи, че размерът на обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост / в т.см. и т.4 на ППВС №4/1968 г./. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
В случая при определяне размера на обезщетението за неимуществените
вреди като се вземат предвид: 1.Начинът, по който са причинени вредите-
чрез престъпление по чл.1*1, ал.1, т.12, предл.1-во, във вр. с чл.1*0, ал.1 във
вр. с чл.26, ал. 1 във вр. с чл.6*, ал.1, т.4 от НК; 2.Формата на вина-пряк
умисъл; *.Упоритостта, с която е извършено деянието- в условията на
продължавано престъпление, на два пъти причинена лека телесна повреда;
*.Травматичните увреждания- овални специфични наранявания по горните
крайници, кръвонасядане по дясното рамо, кръвотечение от носа, които са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
4.Обстоятелствата, при които е извършено: първоначално в помещение
/барака/, а в последствие в присъствие на други лица; 4.Претърпените болки и
страдания, продължителността и интензитета им, възрастта на пострадалия,
страха, който е изпитвал и унижението в личен и социален план, и при
съобразяване с нормата на чл.52 от ЗЗД съдът преценява, че обезщетение в
размер на *** лв. е в състояние да обезщети причинените на непълнолетния
ищец неимуществени вреди. В този смисъл предявеният иск е основателна и
доказана за сумата от *** лв., а за разликата над ***лв. до претендираните
*** лв. като обезщетение-частичен иск от сумата *** лв. за причинени
неимуществени вреди, претенцията следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗЗД предвижда родителите и осиновителите,
които упражняват родителските права, да отговарят за вредите, причинени от
децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Гражданската отговорност на родителите по чл.48, ал.1 от ЗЗД е отделна и
независима от отговорността на деликвента по чл.45 от ЗЗД, ако той е
непълнолетен. Ищецът е избрал да реализира правата си по реда чл.48, ал.1 от
ЗЗД, като претендира обезщетение за неимуществени вреди причинени му от
9
СТ. ИЛ. П.- непълнолетен към 04.11.**18 г. солидарно с неговите родители-
ответниците И.П. и А.К.. В съдебната практика в т.ч. Решение
№2*0/10.01.**1*г. по гр.д.№916/**16 г. на ВКС,IV г.о. е прието, че
родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи,
убеждения и привички за поведение на детето си, и да го подготвят за живота
в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му
внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на
пълнолетие – 18 години. Отговорността им по чл.48 от ЗЗД е поради това
лична - за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на
детето. Съгласно чл.48, ал.3 от ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не
са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Имат се
предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини
надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по доброто
възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител на деликта.
Обективните причини трябва да са от такова естество, че
родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати
противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена
изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при
извършване на деликта родителят/осиновителят да не е имал възможност да
осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не
може да се ползва от чл.48, ал.3 от ЗЗД, ако в периода преди деликта не е
осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто
възпитание не се презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно
деяние, който е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че
усилията на родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по
възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без
значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна
система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с
поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални
норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти.
Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите във
възпитателния процес, а резултатът от същия. С разпоредбата на чл.48, ал.1 от
ЗЗД, родителите се стимулират към изпълнение на задълженията по
възпитанието и контрола на децата. Това тяхно неизпълнение на
задълженията по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало
извършването на непозволеното увреждане /в т.см. са и Решение
№556/1*.02.1960 г. по гр.д.№ 10052/1959 г. на ВС и решение
№2524/1*.0*.1959 г. по гр.д.№4*88/1959 г. на ВС, I г. о./. Отговорността по
чл.48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова
същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие
по време на процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен. В
случая към 04.11.**18 г. извършителят С.П. е бил под надзора и възпитанието
на своите родители, с които живее и които са упражнявали заедно
родителските права и доколкото не се установиха обстоятелства, изключващи
10
отговорността, ответниците И.Я. П. и А.И. К. като родители на
непълнолетния следва солидарно да заплатят с него обезщетението за
причинените вреди.
Сумата представляваща обезщетение за нанесените вреди, следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на деликта – 04.11.**18 г., както
е поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.* от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без
покана.
На основание чл.*8, ал.1 вр. с чл.80 от ГПК ответниците следва солидарно да
заплатят на ищците направените по делото разноски в размер на *** лв.
съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл.*8, ал.* от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците
С.П. и И.П. направените по делото разноски в размер на *** лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Ответниците следва да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-К. съд на основание чл.*8, ал.6 от ГПК *** лв.
държавна такса и **0 лв. разноски за СМЕ.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. П., с ЕГН-********** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А,
ет.*, ап.*, И.Я. П., с ЕГН-********** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А, ет.*,
ап.* и АНТ. ИВ. К., с ЕГН-*****4** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А, ет.*,
ап.*, солидарно да заплатят на Т. Н. АТ., с ЕГН-**********, действащ лично
и със съгласието на Н. Т. АТ., с ЕГН-********** като баща и законен
представител, двамата от гр.К., ж.к.“И.“ бл.4, вх.В, ет.1, ап.**, на основание
чл.45 и чл.48, ал.1 от ЗЗД сумата от *** лв. обезщетение за неимуществени
вреди от престъпление по чл.1*1, ал.1, т.12, предл.1-во, във вр. с чл.1*0, ал.1
във вр. с чл.26, ал. 1 във вр. с чл.6*, ал.1, т.4 от НК, на 04.11.**18 г. в гр.К., за
причинени, при условията на продължавано престъпление, болки, страдания,
страх и унижение следствие на две леки телесни повреди, с травматични
увреждания: овални специфични наранявания по горните крайници,
кръвонасядане по дясното рамо, кръвотечение от носа, ведно със законната
лихва от 04.11.**18 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над *** лв. до претендираната сума от *** лв.
обезщетение-частичен иск от сумата *** лв. за причинени неимуществени
вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. П., с ЕГН-********** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А,
ет.*, ап.*, И.Я. П., с ЕГН-********** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А, ет.*,
ап.* и АНТ. ИВ. К., с ЕГН-*****4** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А, ет.*,
ап.*, солидарно да заплатят на Т. Н. АТ., с ЕГН-**********, действащ лично
11
и със съгласието на Н. Т. АТ., с ЕГН-********** като баща и законен
представител, двамата от гр.К., ж.к.“И.“ бл.4, вх.В, ет.1, ап.**, на основание
чл.*8, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА Т. Н. АТ., с ЕГН-**********, действащ лично и със съгласието на
Н. Т. АТ., с ЕГН-********** като баща и законен представител, двамата от
гр.К., ж.к.“И.“ бл.4, вх.В, ет.1, ап.** да заплатят на СТ. ИЛ. П., с ЕГН-
********** и И.Я. П., с ЕГН-**********, двамата от гр.К., бул."К.А.Б."
№***, вх.А, ет.*, ап.*, основание чл.*8, ал.* от ГПК направените по делото
разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА СТ. ИЛ. П., с ЕГН-********** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А,
ет.*, ап.*, И.Я. П., с ЕГН-********** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А, ет.*,
ап.* и АНТ. ИВ. К., с ЕГН-*****4** от гр.К., бул."К.А.Б." №***, вх.А, ет.*,
ап.*, солидарно да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд-К., на основание чл.*8, ал.6 от ГПК *** лв. държавна такса и
**0 лв. разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12