Р Е Ш Е Н И Е № 141
гр. Търговище, 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, първи касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурора Васил Ангелов, като разгледа докладваното от
председателя КНАХД № 141 по описа на Административен
съд – Търговище за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН. Образувано
е по касационна жалба на М.П.М. ***, против решение № 260065/16.09.2020г.,
постановено по НАХД № 404/2020г. по описа на РС - Търговище за 2020г., с което
е потвърдено наказателно постановление № 19 – 1292 – 002178 от 25.11.2019г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ при РУ – Търговище към ОД на МВР –
Търговище. Жалбоподателят твърди, че решението е постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че
нямал представа, декларация с какво съдържание попълва и оспорва фактическия
извод, че именно той е управлявал моторното превозно средство. Сочи, че майката
на собственичката на търговското дружество, чиято собственост е автомобила,
била управлявала през по-голяма част от месеца, в който е извършено
нарушението. Прави се искане касационната инстанция да отмени атакуваното
решение на РС – Търговище и вместо него да постанови друго, с което да отмени
наказателното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа.
Ответникът по касационната жалба – РУ –
Търговище при ОД на МВР – Търговище, редовно призован, не изпраща представител
и не излага становище по съществото на повдигнатия касационен спор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище
пледира за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила решението
на РС - Търговище. Посочва, че М. живее на един адрес със собственика на
автомобила С. Мл..
Административен съд – Търговище, първи
касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Районен съд – Търговище е потвърдил наказателно
постановление № 19 – 1292 – 002178 от 25.11.2019г. на началник
група в Сектор „Пътна полиция“ при РУ – Търговище към ОД на МВР – Търговище, с
което на М.П.М. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175,
ал.1, т. 4 от ЗДвП.
За да постанови този резултат РС -
Търговище е приел от фактическа страна, че на 17.06.2019г. двама инспектори в
сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе към Национално Тол Управление, изпълнявали
служебните си задължения в общ. Търговище, на път втори клас ІІ-74, км 21+850.
Около 11.55 ч. получили сигнал от колеги, че в посока гр. Търговище се движи
лек автомобил м. „…“ с рег. № …, който няма винетка. Единият от служителите застанал
на линията на банкета, за да спре автомобила и извърши проверка. Когато
въпросният автомобил приближил, свидетелят му подал сигнал със стоп палка да
спре, като му посочил и мястото, където да отбие. Автомобилът намалил скоростта
и на около 20 метра от проверяващия
спрял, но когато свидетелят се насочил към него, за да извърши проверката,
отново потеглил. За инцидента била изготвена докладна записка от същата дата,
която с писмо на Началник сектор „Контрол и правоприлагане“ – Русе била препратена
до ОДМВР – Търговище за вземане на отношение по компетентност. По
регистрационния номер на автомобила било установено, че същият е собственост на
ЕТ „Сара - С. Мл.“ гр. Върбица. М.П.М.
бил поканен да попълни декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която той
собственоръчно отбелязал, че на 17.06.2019 г. в 11.55 ч. именно той е
управлявал автомобил м. „…“ с рег. № …. До жалбоподателят била изпратена покана
за съставяне на АУАН, която му била връчена лично на 30.08.2019г. В указания в
поканата двуседмичен срок жалбоподателят не се явил и при условията на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН бил съставен АУАН с. Д № 752870/16.09.2019 г. за нарушение на чл.
103 от ЗДвП - затова, че при подаден сигнал от контролен орган за спиране на
ППС за извършване на проверка за заплатена винетна такса, не спира. Актът бил
предявен на нарушителя на 11.10.2019 г., като при подписването му същият вписал
като възражение, че не е видял никого да го спира с палка. Въз основа на съставения акт Началник група към сектор
Пътна полиция към ОДМВР - Търговище издал обжалваното Наказателно постановление
№ 19-1292-002178/25.11.2019 г., с което за извършено административно нарушение
на чл. 103 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания -
глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Въз основа на тези факти съдът е
обосновал извод, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, че са налице обстоятелства,
ангажиращи отговорността на жалбоподателя и липсват такива, които да я
изключват.
Решението е правилно. Не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила при неговото постановяване, нито по
приложението на материалния закон. Съдът е изяснил релевантната фактическа
обстановка в пълен обем, с допустими по закон доказателствени
средства. При установяването на фактите съдът не допуснал каквото и да било
съществени процесуални нарушения. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Обратно
доказване по делото не е проведено успешно. „Доказване на противното“ означава
на провеждане на пълно доказване на факта, че не жалбоподателят е управлявал
автомобила. Този факт следва да е установен по начин, който да създаде сигурно
убеждение в съда в истинността на това фактическо твърдение, а не само да
създаде вероятност, т.е едно не напълно сигурно убеждение в съда.
Жалбоподателят не е правил каквито и да било доказателствени искания по делото,
включително да оспори истинността на подписаната от него декларация, че именно
той е управлявал автомобила. Фактът, че декларацията по ЗДвП е представена за
подпис на него, а не на собственика на автомобила С. Мл., очевидно заради
факти, които по делото са останали неустановени, но са били известни на
полицаите във гр. Върбица, не го е задължавал по какъвто и да било начин да
подписва такава декларация, ако оспорва това твърдение. Възражението, че не той
е карал автомобила е направено едва в съдебното производство и както вече се
посочи в тази връзка не са били ангажирани каквито и да било допустими
доказателства. При така установената фактическа обстановка
правилен е изводът на съда, че са били налице положителните предпоставки за
ангажиране отговорността на М. за извършеното нарушение и респ. че липсват
основания за отпадане на отговорността му.
Наведените с жалбата касационни основания за нарушение на закона и
съществено процесуално нарушение - по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН, не са налице. Решението на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище, първи
касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260065/16.09.2020, постановено по НАХД № 404/2020г. по описа на РС -
Търговище за 2020г.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
2.