№ 294
гр. Варна, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А. В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело №
20243110104867 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от И. К. Е., ЕГН ********** , с адрес: ***, с която срещу „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от k.
Х. ч. и б. а. В.а е предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 20.00 лева,
представляваща частичен иск от сумата в размер на 724.87 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня и спойлер задна броня на
собствения лек автомобил марка ***, причинени в резултат на реализирано
на 06.03.2024г., ПТП, гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на
лек автомобил марка „Шкода Фабия", с per. № ****, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба-22.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание е извършено от
ищеца изменение на иска по реда на чл.214, ал. 1 от ГПК, като размерът му е
увеличен до сумата от 585,53 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът в исковата си молба твърди, че на 06.03.2024г. около 10:30 часа, в
гр. Варна, управлявайки собствения си лек автомобил марка ***, се движел по
ул. „Тодор Влайков“ в посока бул. „Васил Левски“. На кръговото кръстовище с
булеварда спрял да пропусне движещите се с предимство автомобили, когато
бил блъснат отзад от лек автомобил марка „Шкода Фабия", с per. № ****.
1
За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили двустранен констативен
протокол за ПТП, в който виновен за настъпилото произшествие посочили
този, шофиращ автомобила „Шкода Фабия", с per. № ****. Последният бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна
компания „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие 28.07.2023г.
– 27.07.2024г., която полица действала към датата на ПТП.
На 06.03.2024г. уведомил застрахователя на виновния водач за
настъпилото ПТП, чиито служители извършили оглед на автомобила на
ищеца, изготвили снимков материал и съставили Опис -заключение по щета с
№ 43080312400347. В резултат на това той получил застрахователно
обезщетение в размер на 175.13 лева, което счита, за недостатъчно, тъй като от
проведено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила му възлиза на 900.00 лева. С оглед гореизложеното обосновава
наличието на правен интерес от провеждане на исковата защита и моли за
уважаване на предявения иск с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Признават се изложените в исковата
молба твърдения за наличие на застрахователно правоотношение относно
причинилия произшествието автомобил, посочения механизъм на настъпване
на същото, отправянето на извънсъдебна претенция, както и изплащането от
негова страна на застрахователно обезщетение в размер на 175.13 лева. Излага
твърдения, че същото е достатъчно да репарира причинените на ищеца
имуществени вреди, поради което претенцията на последния се явява
неоснователна и моли за отхвърляне на последната.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът,
представляван от адв. k.динова, редовно преупълномощена от адв. А.,
поддържа предявената искова претенция и моли за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се представлява, като процесуалния
му представител чрез писмено становище, депозирано на 10.01.2025 г.
поддържа отговора на исковата молба, както и направените с него възражения,
с оглед на което моли за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неговата основателност е обусловена
от установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на
застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на увреждащия
автомобил и ответника, настъпване на твърдяното застрахователно събитие в
срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи
застрахователен риск, както и осъществяването на елементите от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, в това число и настъпването на претендираните
имуществени вреди.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
увреждащият автомобил „Шкода Фабия", с per. № **** е бил застрахован към
2
ответното дружество по валидно застрахователно правоотношение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на действие до 27.07.2024г.,
респективно е била валидна към датата на застрахователното събитие. За
безспорно следва да бъде прието и извънсъдебното плащане, извършено от
ответното дружество, в размер на 175.13 лева.
Не съществува спор между тях и относно механизма на осъществяване на
последния, както и по отношение на вината на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил. Съобразно възприетото тълкуване в
съдебната практика, което настоящият съдебен състав изцяло споделя, когато
протоколът съдържа волеизявление, направено от участник в ПТП, той има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за
лицето. В настоящия случай от представения двустранен констативен
протокол за ПТП от 06.03.2024 г. се установява, че водачът на застрахования
автомобил марка „Шкода Фабия", с per. № **** е признал вината си за
настъпване на процесното ПТП, при което са настъпили видими щети по задна
броня и спойлер задна броня на собствения на И. Е. лек автомобил марка ***,
което признание се ползва с посочената материална доказателствена сила.
За установяване на характера и действителната стойност на последните,
както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
произшествието и тяхното настъпване по делото са ангажирани експертни
знания чрез проведената САТЕ, заключението на която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено.
В заключението си вещото лице А. В. приема уврежданията, установени
при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис-
заключение по щета 43080312400347/ 06.03.2024г., а именно: Задна броня,
Спойлер задна броня.Вещото лице е дало експертно заключение по
отношение на възстановителната стойност на автомобила по средни пазарни
цени на резервни части, като е определил средната пазарна цена на труда, след
като е сравнило цените за ремонт в 30 /тридесет/ автомобилни сервиза – 15 с
европейски сертификат за качество и 15 без такъв сертификат, като е
определило същата на 760.66 лева.
Заключението на експерта, с което е взета средната пазарна стойност
както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с посочения
сертификат, така и на цената на необходимите авточасти, е приложим и следва
да бъде ценен при определяне на действителна възстановителна стойност на
увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 386, ал. 2 от КЗ.
Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от
3
КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на
пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване
на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
С оглед гореизложеното, действителната стойност на подлежащите на
репариране имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие
възлиза на сумата от 760.66 лева. От същата следва да бъде приспаднато
извънсъдебно заплатеното обезщетение от застрахователя на стойност 175.13
лева, като по изчислен по този начин, дължимият и незаплатен размер остава
585.53 лева, съответстващ на стойността на предявената осъдителна
претенция. Поради изложеното последната следва да бъде уважена в цялост
като основателна, с оглед нейното доказване от страна на ищеца по основание
и размер.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцовата страна следва да бъдат присъдени извършените съдебно-деловодни
разноски, които съобразно представените доказателства възлизат на 930 лева,
от които 50 лева за заплатена държавна такса, 400 лева депозит за проведената
САТЕ и 480 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И. К. Е., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 585.53 лева, предявена като частичен иск от сумата в размер на
760.66 лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня и спойлер
задна броня на собствения лек автомобил марка ***, причинени в резултат
на реализирано на 06.03.2024г., ПТП, гр. Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на лек автомобил марка „Шкода Фабия", с per. № ****,
застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-
22.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.
1 от КЗ.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на И. К. Е., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 930 лева, представляваща извършените в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4