Р
Е Ш Е Н И Е
№ /31.03.2020г.
гр.Плевен 31.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
гр.с.в закрито
заседание на тридесет и първи март
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РЕНИ СПАРТАНСКА
:КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№821 по описа за 2019г. и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл.435 ал.2 ГПК .
Настоящото дело е образувано
на основание постъпила жалба от М.А.Х.
от гр.Левски чрез пълномощника му адвокат Р.П. срещу действията на ЧСИ Т. К. по
изп.д.№******** относно насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество на длъжника М.Х..В жалбата се твърди,че на 01.08.2019г.на
жалбоподателя е съобщено от банков служител,че е наложен запор върху банковата
му сметка в ПИБ в размер на 2 999,54лв.,съгласно запорно съобщение по изп.дело.
Твърди се,че на 16.08.2019г.с молба ,изпратена по имейл ,ЧСИ Т.К. е
уведомена,че на осн.чл.381 ал.1 КЗ върху средствата в посочената банкова сметка
***ие ,тъй като съставляват застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от длъжника М.А.Х., вследствие смъртта на баща
му А. Х.А., настъпила на 09. 05. 2017г.в резултат на ПТП,станало на
07.05.2017г. Изложени са доводи,че на 28.08.2019г.по имейл пълномощникът на
жалбоподателя е уведомен,за изпратено до последния писмо от ЧСИ Т.К., с което
са му дадени указания да представи
доказателства относно несеквестируемостта на сумите в „***“ АД.Твърди се,че на
02.09.2019г.при посещение в банков клон на *** в гр.Левски,жалбоподателят е
установил,че още на 28.08.2019г.сума в размер на 3 019,47лв.е преведена по
банкова сметка ***. Посочено е,че с оглед представените пред ЧСИ писмени
доказателства, приложени и към жалбата,по банковата сметка на М.Х. ,открита на 02.04.2019г. единствено е
постъпила сумата от 75 000лв.,която съставлява застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“,съгласно полица от 20. 01.2017г.по
описа на „***“ ЕАД за претърпени неимуществени вреди от М.А.Х. ,вследствие
смъртта на баща му А. Х.А. ,настъпила на
09.05.2017г.,в резултат на ПТП, станало на 07.05.2017г. Жалбоподателят твърди,че
на осн.чл.381 ал.1 ГПК постъпилата сума по банковата му сметка в „***“АД е
несеквестируема и не е следвало от тази сметка да се удържат и превеждат
средства по изп.д.по описа на ЧСИ Т. К. ,в изпълнение на запорното съобщение,а
преведените такива в размер на 3 019,47лв.на 28.08.2019г.следва да се
върнат на длъжника.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да постанови
решение,с което да бъдат отменени действията на ЧСИ Т. К. по изп.д. №********
,изразяващи се в налагане на запор и събиране по сметка на ЧСИ на сумата
3 019,47лв.,които действия представляват насочване на принудително
изпълнение по отношение на несеквестируемо
имущество на М.А.Х..
Ответникът
по жалбата- „******“ЕАД гр. София-взискател по изп.дело ,чрез своя пълномощник юрисконсулт Д. И. е представил писмено
възражение в срока по чл.436 ал.3 ГПК, в което взема становище,че жалбата е
недопустима,тъй като е подадена след срока по чл.436 ал.1 ГПК.Посочено е,че с
оглед отразеното в самата жалба, М.Х. е уведомен за наложения запор на
01.08.2019г.,като срокът за подаване на жалбата,съгласно чл.436 ал.1 ГПК е
изтекъл на 08.08.2019г.,а жалбата е входирана в кантората на ЧСИ Т. К. на
03.09.2019г. Твърди се,че на 16.08.2019г.длъжникът е депозирал молба по имейл с вх. №31230/16.08.2019г.до ЧСИ Т.К. с
искане да бъде вдигнат наложения запор
върху банковата му сметка в ПИБ АД,тъй като постъпилата по нея сума
представлява застрахователно обезщетение.Изложени са доводи,че тази молба е
доказателство,че М.Х. е уведомен за
сумата,чиято несеквестируемост претендира,че най-късно до 16.08.2019г.следва да
се приеме,че тече едноседмичният срок ,който също е пропуснат.В случай,че
възражението за недопустимост на жалбата не бъде уважено,ответникът
алтернативно моли Окръжния съд да остави без уважение жалбата като
неоснователна,като се позовава на съдебна практика и на разпоредбата на чл.446а
ал.1 ГПК,като посочва,че сумата от 75 000лв.е постъпила по сметката на
длъжника М.Х. на 02.04.2019г.,повече от месец преди налагане на запора,същата
има характер на спестявания и по отношение на нея несеквестируемостта е
отпаднала.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен
списък.
На осн.чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Т. К. по
цитираното изп.д.,в които са описани извършените от ЧСИ действия.Становището
на ЧСИ е ,че жалбата е неоснователна,че постъпилата по специалната банкова
сметка *** ,като се позовава на т.13 от ТР№2/26.06.2015г .на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№2/2013г.Приложено е и копие от
изп.дело №********.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените
към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
С
определение на ПОС №1523/31.10.2019г.по настоящото въззивно гр.д. №821/2019г.съдът
е оставил без разглеждане като недопустима ,подадена след срока по
чл.436 ал.1 ГПК жалбата по реда на чл.435 ал.2т.2 ГПК , депозирана от М.А.Х.
срещу действията на ЧСИ Т. К. относно насочване на изпълнението върху несеквестируемо
имущество-наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „***“АД.Със същото определение на ПОС е прекратено
производството по въззивно гр.д.№821/2019г.по описа на ПОС и на осн.чл.78 ал.4 ГПК М.А.Х. е осъден да заплати на „******“ЕАД гр.София деловодни разноски в
размер на 50лв.юрисконсултско възнаграждение.
С определение на ВТАС
№24/21.02.2020г.,постановено по в.ч.гр.д. №29/2020г. горепосоченото определение
на ПОС е отменено и делото е върнато на ПОС за разглеждане по същество на
депозираната жалба с вх.№33422/03. 09. 2019г.по описа на ЧСИ Т. К.,подадена от
адвокат Р.П., пълномощник на М.А..В мотивите на отменителното определение е
прието,че депозираната от М.Х. жалба е подадена в срок и е допустима.
С оглед задължителните указания на
ВТАС и мотивите на отменителното определение,съдът приема,че срокът за
обжалване е започнал да тече на 02.09.2019г.,на която дата жалбоподателят М.А.Х. –длъжник по изп.д.,при
посещение в офис на „***“АД е узнал за превода на сумата 3 019,47лв.от
банковата му сметка по сметка ЧСИ.Жалбата е депозирана на 03.09.2019г.,в срока
по чл.436 ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното копие на
изп.д.№******** по описа на ЧСИ Т. К. е видно,че същото е образувано на
10.07.2019г.по молба на взискателя „******“ЕАД гр.София ,въз основа на издаден
изпълнителен лист от ПРС на 27.07.2011г.,на осн.заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№533/2011г.по описа на ПРС.Съгласно изп.лист М.А.Х. е осъден да заплати
на „***“ ЕАД гр.София посочените парични суми –главница,лихви и разноски.В
молбата за образуване на изп.дело дружеството взискател е посочило,че е
правоприемник на кредитора по изп.лист,на основание договор за цесия,приложен
към изп.дело.
От данните по изп.дело е видно,че на
24.07.2019г.ЧСИ е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение и на
същата дата е наложен запор върху банковата му сметка в „***“АД.Няма данни дали
и кога третото задължено лице-„***“АД е уведомило длъжника М.Х. за наложения
запор върху банковата му сметка.Видно е,че на 28.08.2019г.въз основа на
наложения запор от банковата сметка на длъжника в „***“АД по сметката на ЧСИ е
преведена сумата 3019,47лв.по процесното
изп.д.№********.С молба,вх.№31230 от 16.08.2019г. до ЧСИ /погрешно на печата на
ЧСИ е посочена дата 16.09.2019г./ длъжникът М.Х. чрез своя пълномощник адвокат Р.П.
е посочил,че средствата по банковата му
сметка в „***“АД,с посочен IBAN ***ие
по застраховка“Гражданска отговорност“ , съгласно полица с посочен номер от 20.01.2017г.по описа на ***,че съгласно
чл.381 ал.1 КЗ не се допуска предварително изпълнение върху застрахователно
обезщетение ,като е направено искане наложеният запор да бъде вдигнат .ЧСИ е
изпратил молбата за становище до взискателя „***“ ЕАД гр.София.С молба от
28.08.2019г. взискателят,чрез своя пълномощник
е посочил ,че не следва да се вдигат запорите на банковите сметки на
длъжника ,а секвестируемите суми следва да бъдат разпределени към дружеството.С
последваща молба от 03.09.2019г.длъжникът отново е сезирал ЧСИ с искане
преведената от „***“АД сума в размер на 3019,47лв.по сметката на ЧСИ да бъде
върната на М.А.Х..
От приложените към изп.дело и към жалбата
писмени доказателства се установява,че сметката на длъжника М.Х. в „***“АД е
открита на 01.04.2019г.и на 02.04.2019г.в същата е постъпила сумата
75 000лв.Видно от представеното споразумение от 15.03.2019г.между увредените лица и ***“застрахователят
се е задължил да заплати на М.А.Х.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв., вследствие
смъртта на баща му А. Х.А.,настъпила в резултат на ПТП ,станало на 07.05.2017г.Задължението
на застрахователя ДЗИ за заплащане на обезщетение е на основание сключена
застраховка “Гражданска отговорност“ на виновния водач на лекия автомобил,причинил
ПТП.На 26.03.2019г.застрахователните обезщетения са преведени от ДЗИ по
сметката в „***“АД на пълномощника Р.П.,която
от своя страна е превела сумата 75 000лв.по банковата сметка на М.Х. №***
на 02.04.2019г.Върху тази именно сметка е наложен запор и от нея по сметката на
ЧСИ е постъпила сумата 3 019,47лв.
Съгласно чл.381 ал.1 КЗ не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по
застраховки "Живот" и "Злополука", както и върху
застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност"
и по застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен
превоз.С оглед безспорните данни по
делото ,че постъпилата по сметката на длъжника сума от 75 000лв. представлява
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
баща му ,в резултат на ПТП,станало на 07.05.2017г.,на основание застраховка“Гражданска
отговорност“на автомобила, управляван от виновния водач за ПТП,се налага
извода,че тази сума представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.381
ал.1 КЗ. Съгласно дадените разяснения в т.13 от ТР №2/26. 06.2015г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д. №2/2013г.несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в
банка,когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми
вземания и/или вземания,върху които не
се допуска предварително изпълнение.В конкретната хипотеза няма данни по сметката на длъжника М.Х. в „***“АД да са
постъпвали други суми,които да имат секвестируем характер,което обуславя
извода,че сумите по тази сметка имат
изцяло несеквестируем характер.
С оглед изложеното действията на ЧСИ,с
които е наложен запор върху несеквестируемо имущество на длъжника М.Х. -сметка
в „***“АД №***,в резултат на който запор от същата сметка е преведена сумата
3019,47лв.по сметката на ЧСИ,са незаконосъобразни и следва да се отменят на
основание чл.435ал.2,т.2 ГПК .
При този изход на процеса и на
осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът по жалбата следва да заплати на жалбоподателя
направените разноски в размер на 25 лв.,внесена ДТ за подадената жалба.
Водим от
горното ,Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА на основание чл.435 ал.2,т.2 ГПК действията на ЧСИ Т. К.,рег.№815 и район
на действие Окръжен съд по изп.д.№ №********,с
които е насочено
принудително изпълнение върху
несеквестируемо имущество,изразяващи се в наложен запор върху банковата сметка
на длъжника М.А.Х.,ЕГН ********** в „***“АД и от
запорираната сметка е преведена сумата 3 019,47лв.по сметката на ЧСИ.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.1 ГПК „К*****“ЕАД гр. София,със седалище и адрес на управление гр.София, район ***,бул.“***“
№***, Бизнес център „*** *** ,представлявано от прокуриста З.Н.Д. ДА ЗАПЛАТИ на
М.А.Х.,ЕГН ********** *** ,със
съдебен адрес: адвокат Р.П. *** деловодни разноски в размер на 25лв.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване,съгласно чл.437 ал.4 ГПК.
Заверен препис от решението ДА СЕ
ИЗПРАТИ на ЧСИ Т. К..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: