Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260112
гр. Асеновград, 23.06.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с участието на секретаря Ася
Иванова, като разгледа НАХД № 121 по
описа на Асеновградския районен съд – ІІ
н.с. за 2021 година, докладвано от
съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-0239-001675/18.12.2020 г., издадено от
Началника на РУ-Асеновград– П.К. Бабугеров, с което на Гаврил Б.К. ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал.1 т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 месеца за нарушение по 5 ал.3 т.1 от
ЗДвП.
Недоволен от горното постановление е
останал Г.К. и е депозирал жалба срещу него пред АРС в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез
пълномощника адв. П. се сочи, че същото е незаконосъобразно и необосновано, като
се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по установяване на
нарушението, а също и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за
пълната му отмяна.
Въззиваемата
страна РУ - гр.Асеновград, редовно призована не изпраща представител, но чрез писмено становище моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени в жалбата намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и
следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е ОСНователна.
С акт за установяване на административно нарушение от 02.09.2020 г. е било констатирано, че на същата дата около 20,09 часа в Община Асеновград, на път трети клас № 667 – км. 35, в посока от гр. Асеновград
към с.Козаново жалбоподателят К. е управлявал
лек автомобил „Ауди 100” с рег.№ РВ 9316 ТР след употреба на алкохол, като
концентрацията на алкохол в кръвта му установена с техническо средство АЛКОТЕСТ
ДРЕГЕР 7510 с № ARDM 0252
е била 0,54 промила измерена в издишания от водача въздух. На същия е бил
издаден талон за изпращане на медицинско изследване Приложение № 1 към чл. 4
ал.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
/Наредба за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози/. Жалбоподателят
К. заявил, че не приема показанията на техническото средство, което
изявление било отразено и в Талона за изследване, като му бил определен от
контролния орган 120 минутен срок от връчването за явяване в медицинско
заведение. Талонът му бил връчен в 20,30 часа. В рамките на срока, К. бил
транспортиран в МБАЛ – Асеновград от свидетеля М.К. ***, където обичайно се
вземали кръвните проби за алкохол и заявил, че желае да даде кръвна проба.
Посещението му било вписано в медицинския журнал за вземане на кръв и урина, но
не бил вписан час на явяване от медицинското
лице. Причината за това била, че К., тъй като бил участник в ПТП се почувствал
зле и заявил, че има световъртеж като поискал да му бъде оказана медицинска
помощ. Поради тази причина не му била взета кръвна проба в ЦСМП, а същият
незабавно бил отведен в Спешния кабинет на МБАЛ- Асеновград, който се намирал в
същата сграда и бил прегледан от дежурният
лекар д-р Ц.. След като бил прегледан и му била предписана
терапия, К. си тръгнал от кабинета без да заяви, че желае кръвна проба и без да
представи талона за медицинско изследване. След малко обаче се върнал в
кабинета при свидетелката д-р Ц. и изрично заявил, че желае да даде кръвна
проба. Това явяване и изявление било в рамките на 120 минутния срок посочен в
талона за изследване. Д-р Ц. обаче не вписала явяването на жалбоподателя в
журнала на СО при МБАЛ –Асеновград и не взела веднага кръвна проба, като
поставила като условие за това присъствието на полицейски служители, каквото в
случая не е било необходимо нито съгласно правилата на Наредбата, нито съгласно
вътрешните правила на здравното заведение. Независимо от това, в рамките на
срока на место пристигнали полицейски служители, сред които бил и
актосъставителя Б.Т. за да присъстват при вземането на кръвната проба. Такава
обаче в крайна сметка не била взета , тъй като междувременно възникнал спешен
случай с бебе, което ангажирало цялото внимание на дежурните екипи. През цялото
време обаче жалбоподателят К. и полицейските служители изчаквали пред Спешното
отделение вземането на кръвната проба. След като спешната ситуация била
преодоляна, медицинското лице констатирало, че срокът от 120 минути е изтекъл и
отказало да вземе кръвна проба. Въпреки, че били наясно със ситуацията
полицейските служители откарали жалбоподателя К. *** и му съставили АУАН. В
Акта същият написал като възражение, че в болницата не са му взели кръв. Актът
бил съставен в негово присъствие, същият го подписал и му бил връчен екземпляр
от акта. Писмени възражения не са били подадени и в тридневния срок по чл. 44
ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа
на съставеният АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление, в
което са преповторени констатациите от АУАН, като АНО добавил и констатациите, че
до момента няма постъпили данни лицето да е дало кръвна проба, поради което се
приемат показанията на техническото средство при определяне на въпроса за
отговорността. И на горепосоченото основание на жалбоподателя са наложени
съответните административни наказания – глоба
в размер от 500 лв., както и административно наказание “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. Наказателното постановление е
издадено от компетентния за това орган, подписано е от него и е в изискуемата от закона форма.
Съдът намира, че извършването на горното административно
нарушение не е безспорно установено, тъй като не са приложени прецизно
специалните правила по които протича процедурата по установяване на употребата
на алкохол от водачите на МПС. Както вече се каза тези правила са подробни
разписани в специалната за целта Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. /Наредба за реда
за установяване употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни
аналози/.Процедурата е строго формална и нарушаването и компрометира валидността
на установяването. Съгласно чл. 15
т.6 от Наредбата при неявяване на
лицето за изследване в указания в талона за изследване срок се приемат
показанията на техническото средство, с което е установена употребата на
алкохол. Т.е. само в този случай е допустимо да се приеме, че употребата на
алкохол е надлежно установена,чрез първоначално допустимия способ. В конкретния
случай обаче при издаването на НП, е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като е прието, че е налице посочената хипотеза на установяване
без да са налице предпоставките за това. От доказателствата безспорно е
установено, че жалбоподателят в рамките на указания срок се е явил в указаното
медицинско заведение МБАЛ- гр. Асеновград и на определеното за това място, а
именно в ЦСМП – Филиал Асеновград, където явяването му е отразено в Медицинския
журнал. Впоследствие по медицински причини вземането на кръвната проба не е
било реализирано, за което обаче няма
вина жалбоподателя. Нещо повече след като му е била оказана медицинска помощ в
СО на МБАЛ- Асеновград, където също е оторизирано място за вземане на кръвни
проби и жалбоподателят отново е заявил в рамките на срока желание да даде
кръвна проба, такава отново не му е била взета, по причини извън неговата
субективна воля, а именно медицинското лице без да е било нормативно задължено
е повикало на место полицейски служители от присъствието на които, е обвързало
възможността за вземане на кръвната проба. Дори и след тяхното пристигане,
което отново е било в рамките на срока кръвна проба не е била взета, въпреки
присъствието и желанието на жалбоподателя да даде кръв за химическо изследване.
Аргумента, че след преодоляване на спешната ситуация срока е бил изтекъл и
затова му е отказано вземането на кръв е несъстоятелен и не може да се тълкува
във вреда на жалбоподателя. Съгласно чл. 15 ал. 5 от Наредбата, при обективна
невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок, медицинския
специалист е бил длъжен да вземе кръв за изследване, като отрази причините за
забавянето и часа на вземането. Още повече, че на място е имало полицейски
служители, както и друг свободен кабинет в ЦСМП, където е можело да бъде
насочен жалбоподателя. При констатираната ситуация съдът намира, че в крайна
сметка жалбоподателят К. се е възползвал от правото си да оспори резултата от
техническото средство, след което е изпълнил задължението си да се яви на
указаното място и в указания срок двукратно е заявил и на двете възможни места
за вземане на кръв, че желае да даде кръвна проба, но в крайна сметка до
вземане на кръв не се е стигнало по независещи от него причини, в резултат на
административни неуредици и поради неправилно приложение на нормативните правила
от медицинските специалисти. От своя страна, приемайки че е налице хипотеза на
неявяване на водача в медицинско заведение за даване на кръвна проба, което не
съответства на обективната истина АНО е издал неправилно и незаконосъобразно
НП, което следва да бъде отменено.
По отношение на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер
на 600 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
пред настоящата инстанция . По делото е
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в приложения Договор за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението
е заплатено изцяло и в брой.
По
делото с молба е направено възражение от административно-наказващия орган за прекомерност и намаляване на
разноските до минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй
като размера на възнаграждението, винаги
е функция на интереса, а в конкретния случай стойността на глобата не е висока,
съдът намира, че възражението е основателно и така претендираното
възнаграждение за адвокат е прекомерно, поради което следва да се редуцира по
правилото на чл. 18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2
т.1 от Наредбата до посочения минимален размер за една инстанция за
административно-наказателни дела, който е в размер на 300 лева за всяка
инстанция. Т.е. на жалбоподателя следва да се възстановят разноски общо в
размер на 300 лева.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Ето защо, мотивиран от
горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №
20-0239-001675/18.12.2020 г., издадено от Началника на РУ-Асеновград – П.К.
Бабугеров, с което на Гаврил Б.К. ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал.1
т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 500 лева и “Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца за нарушение по
5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОДМВР- Пловдив да заплати на жалбоподателя Гаврил Б.К. ЕГН ********** сумата от 300 лв.
представляващи направени от същия разноски по водене на делото, за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: