№ 3563
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Я.Ц.Д.
при участието на секретаря Х.С.С.
като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Административно наказателно дело №
20241110201191 по описа за 2024 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК във връзка с чл.
72 ал. 4 от ЗМВР.
Производството е по реда на глава десета, раздел I от
Административнoпроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона
за МВР (ЗМВР).
Образувано е по жалба от С. М. В. ЕГН ********** чрез пълномощника
- адв. К. М. с адрес в гр.*** , относно законността на фактическото задържане
на В..
В съдебно заседание упълномощеният представител на С. В.– адв. М.,
поддържа подадената жалба. Иска отмяна на обжалваната заповед, като
неправилна и незаконосъобразна.
Сочи, че от представените доказателства , събрани в рамките на
досъдебно производство е видно, че доверителят му не е извършил
престъпление .
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя
1
договор за правна помощ.
Ответникът по делото - административен орган младши инспектор при
06 РУ СДВР – К.С., редовно уведомен не се явява и не се представлява.
По делото са постъпили две писмени становища от пълномощник на
ответника, в които се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Софийска районна прокуратура, редовно призована не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На *** г. в 21:00 ч. С. В. е бил задържан със Заповед за задържане на
лице № *** от *** г., издадена от младши полицай в 06 РУ СДВР – К.С..
Като основание за задържането в заповедта е посочена разпоредбата на
чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР.
В графа ''фактически и правни основания за издаване на заповедта'' е
посочена разпоредбата на чл. 144 от НК.
На същата дата ***г. било започнато по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК ДП
148/24г. по описа на 06 РУ СДВР за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК с
първо действие по разследването – разпит на свидетел.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приобщените писмени доказателства.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Жалбата на С. М. В. ЕГН **********, подадена чрез адв. М., е
процесуално допустима по смисъла на чл. 149, ал. 1 от АПК. Подадена е в
преклузивния срок за оспорване и от името на лице с правен интерес, чиито
права са засегнати неблагоприятно от издадения акт.
По същество, жалбата е основателна.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на
предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, като
съобразно разпоредбите на чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие да задържат
2
граждани имат полицейски органи, каквото качество издалият заповедта има
по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР.
При издаването на заповедта са спазени установените в закона
процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правото му
на жалба и на адвокатска защита.
Съдът намира, че оспорената заповед е постановена в нарушение на
нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта.
Нарушена е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР, като не
са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Формалното посочване, че задържането е по повод извършено
престъпление по чл. 144 от НК, не е достатъчно, за да се счита изпълнено
изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ЗМВР за посочване на
фактическите основания за задържането.
За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване на
възможност на адресата на акта да защити правата си, в заповедта за
задържане трябва да са описани конкретни фактически обстоятелства, въз
основа, на които може да се достигне до обосновано предположение, че
лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило
престъплението или да е участвало в извършването му.
В случая в заповедта , освен нормата на чл. 144 от НК(която съдържа в
себе си няколко алтернативни хипотези) не са изложени никави факти, а
несъстоятелно би било да се твърди, че посочването на правна норма -
разпоредбата на чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е еквивалентно на излагане на
факти.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 -
П. и П. срещу България на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи
съпричастност към престъпно деяние. Изхождайки от изискването
„подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от
защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при
3
липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от
задържането, задържането се явява несъвместимо с принципа за защита на
лицата от произвол.
В този смисъл е налице нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи., тъй като заповедта за
задържане не съдържа факти или информация, че съществува обосновано
предположение за извършване на престъпление от страна на С. В..
В оспорената заповед не се сочат обстоятелства, които да мотивират
извод за завишена обществена опасност на дееца, опасност от укриване и пр.,
а и такива доказателства липсват по делото.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на
правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел
да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано
е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление
или укриване след извършване на престъпление.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
Самоличността на В. е била установена, както са били събрани
доказателства за адрес, на който живее.
По делото не се установява със задържането на жалбоподателя да е
предотвратено или преустановено извършването на престъпление.
Не сочат данни за опасност и от укриване.
За съдът е неизвестно какви точно легитимни цели е преследвал
административния орган за да пристъпи към задържане , тъй като
доказателства за такива в делото липсват.
Въпреки, че липсата на фактически данни в заповедта е самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен, за пълнота
съдът намира, че е необходимо да добави и следното:
Административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, съответно е следвало да изложи в заповедта какви са
конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържане.
4
В този смисъл е т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на
ВАС, съгласно която липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяна на издадения административен акт, какъвто представлява и заповедта
за задържане на лице. Мотиви на административния акт може да се съдържат
най-късно в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съд
(агрумент от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
Видно от приложените по делото писмени доказателства, органът не се е
възползвал от тази си възможност.
От гореизложеното следва, че не се доказа по делото наличието на
законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР и заповедта следва да бъде отменена.
Само за пълнота е нужно да се посочи, че в делото се съдържат две
заповеди в оригинал с идентични идентификационни белези – идентичен
рег.номер, дата и издател(л.13 и л. 82 от ДП), но с различно съдържание.
Посоченото , освен незаконосъобразно е очевидно нарушение на служебни
задължения, което обаче не е предмет на санкция в настоящето производство.
С оглед изхода от спора и съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, такива са поискани и са
представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 във връзка
с чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № *** от *** г., издадена от
младши полицай в 06 РУ СДВР – К.С., с която С. М. В. ЕГН ********** е
задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на С. М. В. ЕГН **********, сумата в
размер на 810 лева, представляваща разноски по делото за един адвокат и
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6