МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 421/2020 год. по опис на Русенски
районен съд, втори наказателен състав.
Производството
е по чл.378 и сл. от НПК.
Русенската
районна прокуратура е обвинила Т.С.Д.,
ЕГН: ********, за престъпление по чл.325б,
ал.2, т.2, пр.2, вр. ал.1 от НК, а именно:
на 04.11.2019
г. в с. Червена вода, обл. Русе, като проявил жестокост към гръбначно животно –
куче от мъжки пол на възраст над 10 години, без порода, некастрирано, без
трайна или видима маркировка, му причинил противозаконно смърт, чрез прегазване
с МПС – л.а. марка „Хюндай“, модел „Теракан“ с рег.№Р 2833 ВТ, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за животното
и
внесла ПРЕДЛОЖЕНИЕ за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание при реда и условията на чл.78а НК.
Обв.Д.
не се явява. Защитникът му пледира за оправдателно решение, поради липса на
умисъл.
Представителят
на Русенска районна прокуратура поддържа предложението и пледира за наказание над
средата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна:
Обв. Т.С.Д., ЕГН: **********
е роден на ***г***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със
средно образование, женен, работи, неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност при условията на чл.78А от НК.
Обв. Д. и семейството му
живеят в с. Червена вода, общ. Русе. Същият управлява лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „Теракан“ с рег.№Р 2833 ВТ. На 04.11.2019г. вечерта, около
18.00ч., в с. Червена вода, той се качил в него и тръгнал към дома на св. С. Р.
К., за да вземе от него уред за пресоване на грозде.
Св. Т. М. Д.– Н. и В. П. живеели в село Червена вода, на ул. „Стоян Заимов“ №10. Обичали животните,
имали домашен любимец – куче. През 2016год. на тяхната улица, в края на селото,
се появило бездомно куче, мъжки пол, без трайна или видима маркировка,
некастрирано, кафяво на цвят, попадащо в групата на подтип „Гръбначни животни“.
То се заселило под ореха, срещу имот съседен на техния, пред който се намирал електрическия
стълб, част от уличното осветление. Скоро
кучето било нападнато от чакали, които извадили едното му око и раздрали ухото
му. Установявайки травмите, св. М. извикала ветеринар, който обработил раните
му. След този случай св. М.и съседите й кръстили кучето Кьорчо и започнали да
се грижат за него и за „Нушка“, друго бездомно куче, заселило се под ореха.
Редовно им носили храна и вода. Животните приели грижите им, стояли предимно под
ореха, не били агресивни - не нападали хората. Лаели само когато на улицата
спирали непознати автомобили. Децата карали велосипеди, играели спокойно, не се
страхували от кучетата, които не ги закачали.
На 04.11.2019г., към 18.00ч.,
както всяка вечер, св. М. занесла храна и вода на двете бездомни кучета,
изчакала да се нахранят и се прибрала. Около половин час по – късно на
04.11.2019г., в 18.22ч., обв. Д. ***. От светлините на фаровете на автомобила
си и уличното осветление, видял ореха и кучето „Кьорчо”, което лежало спокойно
под него. Животното не реагирало на
светлината от фаровете - не станало, не започнало да лае, не проявило никаква
агресия. Виждайки животното, обв. Д. решил да причини смъртта му, като го
прегази. В резултат той се отклонил от пътя си, завил наляво, излязъл от него,
и се качил на тревната площ, която представлява неравна височина с наклон. Стигайки
до лежащото куче го прегазил, като преминал последователно през гръдния кош и
тазовите му крайници, след което завил
на дясно, слязъл на пътя и продължил по улицата, без да спира. В резултат на
прегазването лявата очна ябълка се увеличила и излязла от костната орбита,
целостта на гръдния кош се нарушила - седем ребра се счупили, косо, образувайки
остри ръбове. По левия бял дроб се получили три успоредни продълговати
наранявания по повърхността. Сърдечната торбичка се разкъсала напълно, аортата
била прерязана по цялата си ширина на 4см. от излизането си от сърцето, а
дебелото черво се разкъсало. Животното изпитало силно болка, а тялото в
продължение на няколко секунди се мятало на пътя, след което останало
неподвижно. В резултат на необратимото увреждане на органите в гръдната
кухина - ребра, аорта и бели дробове,
които били несъвместими с живота, настъпила смъртта му, по особено мъчителен начин,
т.к. то усетило премазване на крайниците и гръдния кош. В резултат на силната
болка, кучето захапало трева, земна маса и други чужди тела, установени в
устата му.
Няколко минути след
деянието, пред къщата на св. М. спрял с автомобила си св. И. А. С.. Учудил се,
че нито едно от кучетата Кьорчо и Нушка не дошли да го „посрещнат“, както правели
обикновено. Погледнал към ореха, видял, че Кьорчо лежал там и тръгнал към него.
Когато стигнал забелязал кръв в устатата
му. Извикал името му няколко пъти, но животното не помръднало. Заедно с П.
отишли до него и установили смъртта му. И двата имота били с видеонаблюдение, в
резултат на което те прегледали записите от камерите и установили, че две
минути преди пристигането на св. С. лекия автомобил на обв. Д. „Хюндай Теракан“
без видима причина направил маневра в ляво, излязъл от пътя, прегазил животното
и отново се върнал на него. На другия ден 05.11.2019г., сутринта, В.П. видял
обв. Д. отново да минава по улицата им със същия автомобил. Веднага подал
сигнал в полицията за случилото се, като
съобщил регистрационния номер на автомобила на дееца..
Бил извършен оглед на
местопроизшествие, в присъствието на ветеринарен лекар, сложил началото на образувано
наказателно производство. В хода на разследването св. И.С.Ни. – началник У
„Червена вода“ и П.Т.– полицейски инспектор, установили, че автомобилът бил
собственост на обв. Д.. Пред тях той признал,
че в инкриминирания период минал по ул.
„Стоян Заимов“, че се отклонил от пътя и преминал през тревната площ за да
избегне неравности по улицата.
В хода на досъдебното
производство била назначена ветеринаро-медицинска експертиза, чието заключение
сочи, че мъртвото животно е куче, мъжки
пол, без порода, над 10 годишно, 18кг, без маркировка, принадлежащо към
биологични я подвид Куче, подтип Гръбначни животни. Причина за смъртта била
необратимо увреждане на органите в гръдната кухина – ребра, аорта и бели
дробове, водещо до несъвместимост с живота. Нараняванията били в пряка
причинно-следствена връзка с настъпването на смъртта. Уврежданията по предната
и задната част на тялото на кучето били причинени от прегазване с МПС, докато
то е лежало на земята, като МПС е преминало последователно през гръдния кош и
тазовите крайници на кучето.
Смъртта била резултат на констатираните
увреждания и била причинена по особено мъчителен начин, тъй като преди настъпването
й, животното усетило последователно
премазване на крайниците и гръдния кош, довели
до болка, която била причина за захапването на трева, земна маса и други чужди
тела. Смъртта е настъпила в рамките на няколко минути след прегазването на
кучето на 04.11.2019г. в 18.22ч.
В хода на досъдебното
производство била назначена техническа експертиза на оптичен носител, чието заключение
фиксира кадри със събития, представляващи обект на разследването. Съгласно
заключението, във всички изследвани видеофайлове в периода 18.22.22ч. на
04.11.2019г. до 09.29.58ч. на 05.11.2019г. се наблюдавало движението на
автомобил, с рег. №Р 2833 ВТ, марка „Хюндай“, модел „Теракан“, год. на
производство 2001-2004г. По улицата, заснета в посочените кадри не се
наблюдавали препятствия, които можело да наложат евентуалното им заобикаляне.
Обективните
признаци на престъплението се обосновават от уличаващите доказателства
съдържащи се в показанията на свидетелите Т. Н. и И. С., последният първи
установил смъртта на животното. И двамата са наблюдавали кадрите от камерите за
видеонаблюдение и установили автора на престъплението и начина на извършването
му. Техните гласни доказателства се допълват и кореспондират с заключението на техническа експертиза на
оптичен носител, с кадри, фиксиращи движението на автомобил, с рег. №Р 2833 ВТ, марка
„Хюндай“, модел „Теракан“, отразяващи отклонението на последния от пътя,
насочване към дървото, под което лижи животното, преминаване през него и отново
връщане на улицата. В допълнение към предходните уличаващи показания са тези на
св.И. Н., полицейски служител, съдържащи производни доказателства, разговарял с
св.Т. Н. и В. П., които заявили пред него идентични факти,
каквито се съдържат в показания. Показанията му съдържат и обясненията, които
обв.Д. дал пред него – признал, че минал по ул. „Стоян Заимов“, че се отклонил от пътя и
преминал през тревната площ, но това сторил за да избегне неравности по
улицата, като отрекъл да е „усетил, че прегазва куче, при маневрата…”. В
обясненията си, дадени на досъдебното производство, обв.Д. поддържа посочената
пред свидетеля версия и счита, че няма вина. Съдът не дава вяра на обясненията
му, счита ги за упражнено право на защита, тъй като те се опровергават от
останалия доказателствен материал. На първо място твърдяното обстоятелство, че
пътят бил с неравности, които налагали напускането му и преминаване през
тревните площи, се опровергава от приложения снимков материал от изготвената
техническа експертиза, чиито кадри ясно показват липса на такива. Нещо повече,
от тях е видно че местопрестъплението е ясно осветено както от уличното
осветление, така и от фаровете на автомобила на обв.Д., така че двете
животни - Кьорчо, легнал под дървото и
Нушка по-далеч от него, са ясно видими и разпознаваеми с просто око, така че защитната
версията на дееца се опровергава напълно. За последното допринасят и
показанията на св.И. Н., който има лични възприятия от състоянието на пътя
/”…не видях по пътното платно да има дупки или неравности….”/, които изключват
твърденията на обв.Д.. Че последните са защитно версия е и обстоятелството, че
записите от камерите сочат, че сутринта последният безпрепятствено преминал
през същия участък, без да се отклонява от пътя, така че твърденията му се
опровергават и от неговите действия.
С показанията на св.С. К.
се установява, че действително обв.Д. през месец ноември на 2019год. поискал да
ползва пресата му за вино, но няма спомен за конкретна дата. Показанията му не
съдържат нито оправдателни нито уличаващи доказателства.
Заключението на ветеринаро-медицинска
експертиза обосновава обекта на престъплението по чл.325б от НК - мъртвото животно е куче, мъжки пол, без порода, над 10 годишно,
18кг, без маркировка, принадлежащо към биологични я подвид Куче, подтип
Гръбначни животни. Експертът посочил и причината за смъртта на животното - необратимо
увреждане на органите в гръдната кухина – ребра, аорта и бели дробове, водещо
до несъвместимост с живота, увреждания в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на смъртта. Посочил още, че уврежданията били причинени от
прегазване с МПС, докато то е лежало на земята, като МПС е преминало последователно
през гръдния кош и тазовите крайници на кучето, в резултат на което смъртта
настъпила по особено мъчителен начин. Обосновава последното с болка, която била
причина за захапването на животното на трева, земна маса и други чужди тела.
Така,
с деянието си обв.Д. осъществил от обективна страна състава на чл.325б, ал.2, т.2, пр.2,
вр. ал.1 от НК, тъй като на 04.11.2019 г. в с. Червена вода, обл. Русе, като
проявил жестокост към гръбначно животно – куче от мъжки пол на възраст над 10
години, без порода, некастрирано, без трайна или видима маркировка, му причинил
противозаконно смърт, чрез прегазване с МПС – л.а. марка „Хюндай“, модел
„Теракан“ с рег.№Р 2833 ВТ, като деянието е извършено по особено мъчителен
начин за животното.
От обективна страна – кучето
като биологичен вид е гръбначно животно и попада в обхвата на нормата на чл. 325 Б от НК. Нормата е бланкетна и съдържанието й се
попълва от уредбата на термина „жестокост”, чиято законова дефиниция се съдържа
в чл. 7 от Закона за защита на животните,
която от своя страна препраща към чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Според законовата дефиниция, съдържаща се в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за защита на животните
за жестокост се смятат действия по чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност,
който текст предвижда забрана за причиняването на страх, нараняване, болка,
страдание, стрес или смърт на животни, освен в случаите, посочени в чл. 117,
ал. 1, т. 10,11 и 12, чл. 159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при
самозащита, какъвто случай доказателствата по делото не установяват. Няма
никакво съмнение, че в резултат на прегазване с управлявания от него автомобил,
преминал последователно през гръдния кош и тазовите крайници на кучето, е
настъпила смъртта, причинена от необратимо увреждане на органите в гръдната
кухина – ребра, аорта и бели дробове, водещо до несъвместимост с живота. Действията
на дееца са извършени по особено мъчителен за животното начин -причиняващи
огромна болка, за което наличие сочи захапването от животното на трева, земна
маса и други чужди тела.
От субективна страна
съдът счита, че обв. Т.С.Д.. е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от
страна на обвиняемия, че се касае за гръбначно животно, а използваното средство
– прегазване на животното с автомобила, показващо проява на агресия и жестокост
ще доведе до съставомерния резултат – смърт на последно. Прекият умисъл в
случая съдът извежда от белезите на конкретното деяние и фактическите
положения, при което то е било осъществено – целенасочено напускане на пътното
платно, прегазване на лежащото животно и връщане обратно на улицата. Деецът
съзнавал, че като прегазва кучето му причинява силни болки и страдания, като пряката
му цел била да умъртви животното, което постигнал.
В настоящия случай са
налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обв.Д. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за
извършеното от него умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2, пр.2, във вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание
"Лишаване от свобода" от 1 до 3 години и наказание Глоба от две
хиляди до пет хиляди лева.; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК; в резултат на
извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди; не са налице и
фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани
в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи
неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на посочените
предпоставки обв.Т.С.Д. следва да
бъде признат за ВИНОВЕН в извършване
на престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2, пр.2 във вр. с ал.1 от НК, за което да бъде ОСВОБОДЕН ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА.
Настоящият съдебен състав на съда счита, че разпоредбите на чл. 78а, ал.1-5 от НК са неприложими само при причинена
смърт на човешко същество, тъй като в самият текст на закона законодателят е
поставил причиняването на смърт като алтернатива на причинено увреждане с характера
на тежка телесна повреда, която по смисъла на чл. 128, ал.2 НК се изразява само в
посочените телесни увреждания, касаещи човешки органи и свързаните с тях
жизнени функции.
При определяне размера на
наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година
по н.д.№ 4/1985 година на Пленума на ВС, съгласно което когато съдът налага
административното наказание по чл. 78а от НК, се прилагат разпоредбите на
ЗАНН, включително и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на обв.Д. съдът взе предвид
като смекчаващи вината обстоятелства трудовата ангажираност на дееца и липсата
на данни за други противообществени прояви. Твърденията на адв.Д., че
обвиняемият останал без работа не подкрепя с доказателства. Отегчаващи вината обстоятелства не се
констатираха.
Като подбуди за
извършване на престъплението съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия
и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на
Република България..
При определяне размера на
наказанието Съдът се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия –получава
висок доход, деклариран като 48000лв годишно / 4000лв месечно/, както и
имотното му състояние – 1/2 част от къща и няколко автомобила намира, за справедливо и съответно на
стореното от него деяние да го определи малко над минимума, а именно ГЛОБА
в размер на 2000 лева.
Така индивидуализираното
наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на
нарушителя като го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази
по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната
репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН.
Обв.Д. дължи направените
по делото разноски 302,95лв. по сметка на ОДМВР – Русе
Така
мотивиран и на основание чл.378 ал.4 НПК, Съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..................................