№ 20997
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. Ц.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110124722 по описа за 2024 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 329,44 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени
вреди по л. а. „**** с рег. № ***, вследствие на ПТП от 21.09.2022 г., настъпило на
републикански път 1005, км. 11+900, при отбивката за ***, в т. ч. и сторени ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът **** твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“ – на 21.09.2022 г., на републикански път 1005,
км. 11+900, при отбивката за ***, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие
на което са причинени вреди на застрахования при него л. а. „**** с рег. № ***. Поддържа,
че ответникът **** е застраховател по валидна задължителна застраховка „*** на другия
участвал в него л. а. „***“ с рег. № **** – М. Ц., който при наличието на тесен двупосочен
път е навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е движил застрахованият при
ищеца автомобил, в резултат на което настъпва съприкосновение между тях, вследствие на
което са причинени материални щети – ляво огледало и стъкло на предна лява врата.
Заявява, че във връзка с настъпилото ПТП при него е образувана щета № *********,
извършен е оглед и е съставен опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като
обезщетението е определено на база представени фактури от увредения собственик и
съобразно изготвено експертно заключение на щетите. Сочи, че стойността на ремонта
възлиза на 658,88 лв., която сума в качеството си на застраховател по застраховка „Каско на
МПС“, е изплатил в полза на собственика на увредения автомобил на 17.11.2022 г., като е
сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.,
поради което на основание чл. 411, ал. 1 КЗ встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „*** на причинителя на вредата. Допълва, че с регресна
покана ответникът е поканен да заплати процесната сума от 673,88 лв., но последният е
заплатил доброволно само част от нея в размер на 344,44 лв., поради което е останал
задължен за разликата от 329,44 лв., която претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с
1
който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „*** по отношение на л. а.
„***“ с рег. № ****. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на настъпване на процесното
ПТП, вината на застрахования при него водач, чийто принос оценява на 50 %, твърдейки, че
вина за настъпването му има и водачът на застрахования при ищеца автомобил, поради което
прави възражение за съпричиняване. Сочи, че двамата водачи са се движили по тесен път,
без маркировка, но нито един от тях не се е движил плътно вдясно на своята лента, поради
което и двамата са допринесли за сблъсъка. Допълва, че в посоката на движение на л. а.
„***“ с рег. № **** е имало препятствие (големи дървета и храсти), които са му попречили
да се движи плътно в своята лента на движение. Оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между щетите и процесното ПТП. Оспорва иска и по размер, като счита, че
претендираната сума не отговаря на действителния размер на вредите, доколкото стойността
на извършените ремонтно-възстановителни дейности, в това число цената на боя, части и
труд са силно завишени. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения
иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „***, застрахователят по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „*** до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне. За възникване на регресното вземане в тежест на ищеца е
да установи наличието на следните материални предпоставки: 1. действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ в размер на
действителните вреди /в т. ч. и основанието за отремонтиране на увредения автомобил в
официален сервиз на марката в случай, че твърди това/; 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „***.
С определение от 05.08.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че на 21.09.2022 г., на републикански път
1005, км. 11+900, при отбивката за ***, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, с
участието на л. а. „**** с рег. № ***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“
и л. а. „***“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „***, както и, че в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 658,88 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
В случая, въз основа на двустранния констативен протокол за ПТП от 21.09.2022 г.,
уведомлението за щета от 21.09.2022 г. при ищеца ****, показанията на разпитания по
делегация пред РС – Благоевград свидетел Ф. Й. М., както и заключението на вещото лице
по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по
следния механизъм: на 21.09.2022 г., около 09:19 часа, движейки се по републикански път
1005 с посока към *** и при км. 11+900, водачът на л. а. „*** МЛ“ с рег. № **** навлиза в
лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпва удар с движещия се срещу
него л. а. „****, с рег. № ***, при което му нанася материални вреди. Действително,
двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179,
ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
2
относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа
съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
основание. Ето защо, съдът анализира удостоверените в схемата към протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомлението за щета от 21.09.2022 г. при ищеца, показанията на
свидетеля Ф. Й. М., който непосредствено е възприел фактите, за които разказва, доколкото е
бил един от водачите на участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза. Най-напред пред застрахователя – ищец Ф.
М. е заявил, че по време на движение по тесен път се е отклонил с дясната си гума върху
банкета, за да се размине с насрещно движещия се л. а. „*** МЛ“ с рег. № ****, но същият е
навлязъл в платното му за движение, удряйки го в страничното му ляво огледало. В
качеството си на свидетел по делото той също е потвърдил така описания механизъм на
настъпване на произшествието, посочвайки, че по време на движение по тесен асфалтов път
от гр. Рила към ***, е отклонил автомобила си с двете десни гуми върху банкета, за да се
размине с насрещно идващия друг автомобил, който по време на разминаването помежду им
го е ударил в страничното ляво огледало, вследствие на което е било издраскано и стъклото
на шофьорската му врата. Изрично свидетелят заявява, че инцидентът се е случил на прав
участък и при перфектна видимост, движейки се с под 50 км./час, без водачът на другия
автомобил да е предприел отклоняваща маневра по време на разминаването помежду им. В
случая, анализирайки така обсъдените свидетелски показания, съдът намира, че същите
установяват поведението на водача на л. а. „*** МЛ“ с рег. № **** именно по начина,
отразен в схемата към двустранния констативен протокол за ПТП от 21.09.2022 г., в който
двамата водачи са удостоверили, че същото се дължи на навлизане на застрахования при
ответника автомобил в лентата насрещно движение на другия такъв. Наред с това, налице е
пълно съответствие между показанията на свидетеля М. в частта относно начина и мястото
на реализиране на инцидента, както и отразените от него такива пред застрахователя –
ищец, попълвайки и декларацията от 21.09.2022 г., в която с конкретика са описани фактите
около реализиране на процесното ПТП, както и причината за това. Нещо повече, при така
установения механизъм е изготвено и заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което е достигнало до идентичен извод относно конкретните
обстоятелства, при които се е осъществило то. Съдът намира, че последното е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил – М. К. Ц., като за да достигне до този извод от една страна взима предвид
показанията на свидетеля Ф. М., които безспорно установяват, че в рамките на прав тесен
пътен участък по време на разминаване с насрещно движещия се автомобил е направил
всичко възможно, за да се размине с него, изнасяйки десните колела на управлявания от него
такъв върху банкета, без обаче такава отклоняваща маневра да е предприета от страна на
водача на застрахования при ответника такъв. От друга страна съдът взима предвид и
изводите на експерта по съдебно-автотехническата експертиза, който е приел, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е именно поведението
на водача на л. а. „*** МЛ“ с рег. № ****, който е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където в този момент се е намирал л. а. „**** с рег. № ***, допускайки по този начин
съприкосновение с лявото му странично огледало. Нещо повече, така описаното поведение
на водача на застрахования при ответника автомобил напълно съвпада и с отразения в
схемата към протокола за ПТП и уведомлението за щета механизъм на настъпване на
процесното ПТП, като същият е потвърден и от показанията на свидетеля Ф. М.. Следва да
се отбележи, че принципно фактът относно осъществяването на инцидента се потвърждава и
от показанията на свидетеля М. Ц., който описва по идентичен начин настъпването на
процесното ПТП що се отнася до мястото, на което е станало това, участвалите в него
автомобили и посоката им на движение, но не и по отношение на поведението на двамата
3
водачи непосредствено преди съприкосновението помежду им. В случая, показанията му не
следва да бъдат възприети в частта, в която се посочва, че за да обезпечи разминаването
между двата автомобила, той също е излязъл извън платното за движение. Това е така, тъй
като в тази част те не се подкрепят нито от разказаното от свидетеля М., който отрича
водачът на другия автомобил да е предприел отклоняваща маневра встрани, нито от
експертното заключение, което възприема точно обратното поведение от страна на водача на
л. а. „*** МЛ“ с рег. № ****, изразяващо се в предприемане на маневра за отклонение
наляво към платното за насрещно движение, където вече се е намирал другият автомобил.
Нещо повече, показанията на свидетеля Ц. не следва да бъдат възприети и в частта, в която
се посочва, че разминаването на двата автомобила е било обективно невъзможно предвид
широчината на пътя и габаритите на двата автомобила, тъй като в тази част те също не се
подкрепят от други доказателства по делото. Точно обратното, по време на изслушването си
в открито съдебно заседание на 07.11.2024 г. вещото лице потвърждава възприетата от него
техническа причина за настъпване на процесното ПТП, а именно: поведението на водача на
л. а. „*** МЛ“ с рег. № ****, възприемайки, че конкретният пътен участък позволява
разминаване на двете превозни средства без да настъпи съприкосновение между тях, в
случай, че и двамата водачи ги бяха управлявали плътно вдясно почти в банкета,
позовавайки се на извадка от Google Earth относно широчината на пътя, която според него
дава информация за разстоянията между двете пътни ленти с точност от няколко сантиметра,
като тази констатация на експерта не се променя включително и при съобразяване на
габаритите на двете превозни средства. Следва да се отбележи, че по делото не са
ангажирани други доказателства, освен показанията на свидетеля Ц., относно наличието на
твърдяното от него препятствие встрани на пътя (големи дървета и храсти), попречили му да
се движи плътно в своята лента за движение, за да избегне съприкосновението с другия
автомобил. В случая, освен, че двамата водачи не са отразили наличието на такова
препятствие в схемата към протокола за ПТП, само по себе си твърдението за разположени
дървета и храсти встрани от пътя е в противоречие с разказното от него, че той също е
предприел отклоняваща маневра вдясно на банкета, тъй като в този случай това би било
обективно невъзможно.
Ето защо, при съвкупен анализ на обсъдените по-горе няколко групи доказателствени
източници – данните, удостоверени в писмените доказателства по делото – протоколът за
ПТП и уведомлението за щета, показанията на свидетеля Ф. М., както и заключението на
вещото лице по съдебно автотехническата експертиза, съдът достига до категоричен извод
относно поведението на всеки един от двамата водачи, участвали в процесното ПТП,
изключителна вина за което има водачът на застрахования при ответника л. а. „*** МЛ“ с
рег. № ****.
Следва да се отбележи още, че допълнителен аргумент в тази насока е и фактът, че М.
Ц. е потвърдил това обстоятелство, подписвайки се в протокола за ПТП от 21.09.2022 г., в
който също е удостоверено, че именно той е виновен за настъпване на инцидента.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не е опровергал така приетия
за установен по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП от 21.09.2022 г., а той
изключва участието на поведението на водача Ф. М. в причиняването на удара. Предвид
изложеното и при съвкупна преценка на обсъдените по-горе писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза съдът прие, че процесното ПТП е настъпило изключително и само поради
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил. Вината се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумция не бе
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
4
Между страните не се спори, че ищецът **** е изплатил застрахователно обезщетение
в размер на 658,88 лв. в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява, че според чл. 411 КЗ на
възстановяване по този ред подлежат действително причинените вреди, а според трайната
съдебна практика при имущественото застраховане стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя на база на средната пазарна цена, т. е. изхожда се
от възстановителната стойност на имуществото, освен когато не е налице основание за
определянето му според стойността, по която е бил отремонтиран автомобилът в
официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз и
изплатени във връзка с ремонта фактури. Последната хипотеза е приложима при
кумулативното наличие на две предпоставки – когато автомобилът е пуснат в експлоатация
преди не повече от 3 години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката, като при
липсата на което и да е от тези две условия, то дължимата застрахователна сума се определя
именно според средните пазарни цени, в който смисъл е установената практика на
въззивната инстанция – решение № 442/18.01.2019 г. по в. гр. дело № 1053/2018 г. на СГС,
II-Д въззивен състав и решение № 469/22.01.2018 г. по в. гр. дело № 11675/2017 г. на СГС,
IV-Г въззивен състав. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „***, съгласно които стойността по
издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, при
които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на
експлоатация до 3 години.
В случая, по представеното свидетелство за регистрация – част II се установява, че
първата регистрация на л. а. „**** с рег. № *** е от 01.04.2020 г., или към момента на
настъпване на процесното ПТП – 21.09.2022 г., последният е бил в експлоатация 2 години, 5
месеца и 20 дни, в какъвто смисъл е и заключението по съдебно автотехническата
експертиза. Наред с това, не се спори, че автомобилът е бил отремонтиран в оторизиран
сервиз на марката „***“ - „***, за което са съставени съответно фактура №
**********/13.09.2022 г. на стойност от 400 лв. и фактура № **********/19.10.2022 г. на
стойност от 230,88 лв. Ето защо, съдът приема, че действителната стойност за
възстановяване на щетите по л. а. „**** с рег. № *** съответства на тази, посочена в
представените по делото фактури на обща стойност 658,88 лв., като видно е, че тя не
надвишава възприетата от вещото лице такава, изчислена с оригинални части и труд по
средни пазарни цени към датата на ПТП – 672,88 лв. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ
ищецът има право да получи и направените обичайни разходи във връзка с щетата, като
съдът приема, че сумата от 15,00 лв. съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва да се включи
в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият размер на дълга възлиза на
673,88 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е възстановил на
ищеца сума в размер на 344,44 лв., поради което непогасена е останала разликата от 329,44
лв., на колкото се равнява заявеният размер, поради което предявеният иск е основателен и
следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следа да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 380 лв., от които: 50 лв. – платена държавна такса, 200 лв. – депозит за САТЕ, 30
5
лв. – депозит за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено в
минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и
фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не
следва да се присъждат разноски с настоящия съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ,
сумата от 329,44 лв., представляваща останала непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
причинени вреди по л. а. „**** с рег. № ***, вследствие на ПТП от 21.09.2022 г., настъпило
на републикански път 1005, км. 11+900, при отбивката за ***, в т. ч. и ликвидационни
разноски за определяне на обезщетението в размер на 15,00 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 25.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на
****, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 380 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6