№ 352
гр. гр.Велинград, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20225210101151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 432 КЗ
Образувано е по предявени от В. В. П., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Велинград, ул. „***“, № 7 против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 67А, искове с правно основание чл. 432 КЗ и по чл.
493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ с които се иска от съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие
на ПТП, настъпило на 22.10.2021 г. около 16:40 часа, на ГП II – 84 на около
150 м. източно от „Калъчов мост“ над р. Мътница, извън гр. Велинград, в
северната лента на пътя с посока от Пазарджик за Велинград, между л.а.
„Фолксваген-пасат“ с ДК № РА **** КР, управляван от В. Я. Д. и л.а.
„Фолксваген – Бора“ с ДК № РА **** ВР, управляван от ищеца, ведно със
законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба
19.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът излага, че е собственик на л.а. „Фолксваген –
Бора“, с ДК № РА **** ВР, за който има валидна застраховка гражданска
отговорност към „ОЗК-Застраховане“ АД. Излага, че на 22.10.2021 г. около
16:40 часа, на ГП II – 84, на около 150 м. източно от „Калъчов мост“ над р.
Мътница, извън гр. Велинград, в северната лента на пътя с посока от
Пазарджик за Велинград, възникнало ПТП между управлявания от него
автомобил и л.а. „Фолксваген-пасат“ с ДК № РА **** КР, управляван от В. Я.
Д., със сключена застраховка гражданска отговорност към ответното
дружество. Твърди, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства: ищецът
1
управлявал своя л.а., като с него на предна дясна седалка седяла съпругата му
Ц.К. П.а. Те били отбили по черен път към нерегламентираното сметище,
находящо се вдясно от лентата за движение посока от Велинград към
Пазарджик (южна лента). Твърди, че в този участък ГП П-84 е разделен на
две ленти за движение с непрекъсната осова линия (Ml). При излизане от
черния път, и за да се включи в лентата за движение от Пазарджик към
Велинград (северна лента), трябвало да направи ляв завой. Той спрял пред
главния асфалтиран път, подал ляв мигач и се огледал за движещите се МПС,
за да осигури дължимото предимство. При оглеждането наляво видял, че от
Велинград идва колона от няколко автомобила, първият от които бил с бял
цвят, но се намирал твърде далече - при „Калъчов мост”. Веднага след това се
огледал надясно и видял, че на северната лента от Пазарджик към Велинград
нямало идващи МПС, т.е може да се включи в главния път към Велинград.
След това поглеждайки отново наляво, поради отдалечеността на колоната от
автомобили, предприел завой наляво. Пресякъл южната лента (за движение
към Пазарджик) и вече бил в северната лента (за движение към Велинград),
когато движещия се зад белия автомобил изскочил с много висока скорост
тъмен на цвят лек автомобил, който пресякъл осовата линия Ml, за да го
изпревари и се ударил почти челно с л.а. на ищеца. От удара л.а. на ищеца се
завъртял обратно и установил пак в северната лента (в посока към
Пазарджик). Другият автомобил навлязъл в северния банкет, след което свил
надясно и спрял в банкета на южната лента (в посока към Пазарджик) - на
няколко метра след кръстовището с черния път. Сочи, че веднага след ПТП
дошъл патрул на МВР и спрял до неговия л.а., като полицай Т.Г., излизайки
от патрулката му заявил, че той е виновен, защото правил „обратен завой” пи
му съставил АУАН серия GA № 463691/22.10.2021г. и Протокол за ПТП с
бланков № 1642214 и peг. № 2021-1037-538/22.10.2021г., който му бил връчен
по-късно вечерта в РУ Велинград. Излага, че въпреки, че подал възражение
№ 367000-9688/25.10.2021г., му било връчено Наказателно постановление №
21-0367-001553/18.01.2022г., издадено от С.Д.К.- ВПД началник РУ
Велинград към ОД МВР Пазарджик, с което му били наложени 2 глоби по
200лв. или общо 400лв. за извършени 2 нарушения по чл.6,ал.1 и чл.25,ал.1
във вр. е чл.179,ал.2 във вр. с ал.1,т.5,пр.1,2 от ЗДвП. Излага, че обжалвал
Наказателното постановление, което с Решение № 95/03.06.2022 г. по АНД №
103/2022 г. на Районен съд Велинград , влязло в сила на 23.06.2022г., било
отменено. При тази фактическа и правна обстановка смята, че ПТП не е
настъпило по негова вина, а по изключителната вина на В. Д.. Твърди, че
уведомил ответника за станалото ПТП с уведомление вх.№ 37/27.10.2021г.,
като запазил повредения си автомобил за оглед. Сочи, че на 11.07.2022 г.
предявил искане по чл.380 от КЗ за извършване на оглед, оценка и изплащане
на имуществените вреди, на базата на което ответникът завел щета № 1211-
5000-22-000042 и извършил оглед на автомобила му. Излага, че вещото лице
на ответника - В. Г., описал видимите повреди и начина на ремонта/подмяна,
като изрично отбелязал, че „има още някои детайли от ръчен опис, които не
са описани. Ако се наложи може да се направи втори оглед." и му съобщил
устно, че приблизителната оценка на описаното по „цени на едро” е към 3000
2
лева. След огледа получил писмо изх.№ 175/03.08.2022г., с което ответника
отказал изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като „не може да се
направи категоричен извод относно това чие виновно поведение е довело до
настъпване на произшествието", който отказ счита за неоснователен. Предвид
изложеното моли исковете му да бъдат уважени, като претендира законна
лихва за забава, считано от датата на увреждането - 22.10.2021г. до
окончателното плащане на цялото застрахователно обезщетение.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на
противоправност и вина в действията на водача, застрахован при него,
наличието на причинно- следствена връзка между действията на
застрахования към него водач и настъпилите увреждания, механизма на
осъществяване на ПТП. Твърди, че водачът на лек автомобил „Фолксваген-
пасат“ с ДК № РА **** КР, няма вина за настъпилото ПТП. Поддържа, че
предявеният иск е в силно завишен размер. При условията на евентуалност
твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като с
поведението си е нарушил ЗДвП. Оспорва изцяло и иска с правно основание
чл.493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Прави възражение по реда на
чл.78, ал.5 ГПК. Излага становище по доказателствата. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните имуществени вреди в причинна
връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение
на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
сключена при ответника и размера на вредите.
С оглед твърденията на страните с доклада по делото са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 22.10.2021 г.
около 16:40 часа, на ГП II – 84 на около 150 м. източно от „Калъчов мост“,
над р. Мътница, извън гр. Велинград, в северната лента на пътя с посока от
Пазарджик за Велинград, между л.а. „Фолксваген-пасат“ с ДК № РА **** КР,
управляван от В. Я. Д., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответника и л.а. „Фолксваген – Бора“ с ДК № РА **** ВР,
управляван от ищеца, е настъпило ПТП; с Решение № 95/03.06.2022 г. по
АНД № 103/2022 г. на Районен съд Велинград , влязло в сила на 23.06.2022 г.,
наказателно постановление № 21-0367-001553/ 18.01.2022г. е отменено.
От разпита на свидетелката Ц.К. П.а- съпруга на ищеца по делото става
ясно, че при извършване на маневра ляв завой за навлизане в пътна лента с
посока Велинград- Пазарджик, настъпва удар вляво в предната част на
автомобила, управляван от него с автомобил идващ от гр. Велинград по
посока Пазарджик. Като след силния удар колата им се завъртяла, а другата
кола преминала през тревите, канавката, и спряла. От показанията й става
3
ясно, че след настъпилото ПТП на място дошла полиция, като преди
пристигането им не са местили автомобила си. Свидетелката излага, че тъй
като не разбира от автомобили, не може да конкретизира какви точно щети е
имало по собствения на съпруга й автомобил, но били в предната част, в ляво.
От разпита й става ясно, че към момента, в който настъпва удара
предприетата от съпруга й маневра завой наляво е била почти завършила.
От разпита на свидетеля Васил В.ов П.- син на ищеца става ясно, че
разбрал за процесното ПТП след настъпването му и го посетил на място, като
там заварил автомобила на баща си и друг автомобил, който беше фолксваген
Пасат, който се намирал с лице посока Пазарджик в другото платно, платното
посока Пазарджик, като катастрофата била настъпила в платното по посока
Велинград. От показанията му става ясно, че автомобилът на баща му бил в
платното по поска Велинград, а другата кола била минала в банкета.
Свидетелят излага, че по частите от колите и дирте, оставени от тях приел, че
колата на баща му е завъртяна в обратна посока в платното, което в посока
Велинград, като видял, че на мястото на удара имало изтекло масло, имаше
чаркове от катастрофата, както и дири от автомобила как е бил завъртян, дири
на предницата на колата, управлявана от баща му. Същевременно имало
погазен банкет, където свидетелят счита, че е минала другата кола. От
разпита му става ясно още, че тогава бил съставен акт на баща му за това, че е
виновен за настъпилото ПТП, но впоследствие когато го обжалвал бил
отменен. От показанията му става ясно, че от разказа на баща му разбрал, че
катастрофата е настъпила в лентата, която с посока Велинград, като
автомобилът, който го удря е била в тази лента, а удра е настъпил в предната
лява част на автомобила на баща му и го завъртял в обратна посока. От
разпита му става ясно още, че не видял шофьора, но впоследствие разбрал, че
е жена. Свидетелят излага, че мястото от м.Калъчов мост, сметището до
Велинград е на 50 метра, а от самото сметище до местопроизшествието са
около 250-300 метра.
Свидетелката В. Я. Д., излага, че на процесната дата между 16.30 часа -
17.00 часа управлявала л.а. „Фолксваген-пасат“, РА****, като преди
настъпване на ПТП се движела със скорост от 35-40 км/ч максимум, като на
излизане от град Велинград в посока гара Костандово, точно на моста пред
нея се движел учебен автомобил, който пуснал ляв мигач, а след това завил
надясно и излезнал изцяло от платното, като тя продължила да се движи
напред, но в същия момент автомобилът пред нея веднага се върнал обратно
на платното и за да избегне удара завила волана и насочила автомобила към
насрещното платно, където настъпил удара между двете коли. От разпита й
става ясно, че щетите по автомобила й били от дясната страна, а на другия
автомобил увредена част била отпред цялата, като предполага, че другия
автомобил се е движил със скорост от 50 км./ч.. От показанията й става ясно,
че към момента на настъпване на ПТП движението било страшно натоварено,
а пътните условия добри. Свидетелката твърди, че след ПТП полицаите го
посетили и написали акт на другия водач като приели, че той е виновен за
настъпилото ПТП.
Преценявайки, свидетелските показания на св. Д. съобразно чл. 172
4
ГПК съдът отчита известната заинтересованост в същите, доколкото от
заключението на вещото лице се установява, че ищецът не е предприел
маневра „обратен завой“ т.к. радиуса е 6,5 метра, а минималния радиус на
този автомобил спрямо техническите характеристики е 10,09 метра. По
начало показания на заинтересован свидетел няма пречка да бъдат
кредитирани съгласно чл. 172 ГПК, но нужно при съвкупната им преценка с
другите доказателства да следва извода, че заинтересоваността на свидетеля
не е повлияла на обективното излагане на показанията. В случая това не е
така. От заключението на вещото лице се установи, че показанията на
свидетелката не кореспондират с техническия анализ и техническите
характеристики на настъпилото ПТП, поради което съдът не ги кредитира в
тази част. Ето защо съдът дава вяра на показанията на свидетелката Ц.К. П.а,
като първични, последователни и кореспондиращи си с останалата
доказателствена съвкупност по делото, както и на свидетеля Васил В.ов П.,
като логични и последователни и непротиворечиви на останалата
доказтелствена съвкупност, при съобразяване евентуалната заинтересованост
на двамата по смисъла на разпоредбата на чл. 172 ГПК.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, и изслушаната
съдебно- автотехнически експертизи се установява, че на 22.10.2021г. в
светлата част на денонощието около 16:40 часа, при добри пътно-климатични
условия, суха и чиста асфалтова настилка, лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Бора“ с рег.№РА****ВР, управляван от В.а В. П. и пътник на предна
дясна седалка Ц.К. П.а излизайки от нерегламентиран път на път II-34
извършва маневра „завой на ляво“ към гр. Велинград. Автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег.№*, управляван от В. Я. Д. се движил на
път 11-34 в посока от гр. Велинград към гр. Пазарджик. Водача П., навлиза на
пътното платно на път П-34 извършвайки маневра „завой на ляво“ към гр.
Велинград, като в този момент автомобил „Фолксваген Пасат“ отстои на
60,37 метра. Водача Д., възприема автомобила „Фолксваген Бора“ в един по-
късен момент и навлиза в лентата за насрещно движение. Настъпва кос удар
между двата автомобила в северната лента за движение на път П-34. Удара е
в предната част на лек автомобил „Фолксваген Бора“ и предна дясна част на
автомобил „Фолксваген Пасат“. След удара от създалата се висока кинетична
енергия и въртящ момент, автомобила „Фолксваген Бора“ се завърта по
часовникова стрелка гледано от горе и спира движението си, а автомобила
„Фолксваген Пасат“ напуска частично пътното платно е посока Североизток,
след което отново навлиза на пътното платно на път П-34 движейки се в
посока Югоизток и спира движението и в южната лента за движение на път
П-34. В следствие от удара са причинени материални щети по автомобилите.
От заключението на вещото лице се установява, че МПС марка
„Фолксваген Бора“ не попада в опасната зона на „Фолксваген Пасат“ и
поради тази причина не е отнел предимството и че първопричината за
настъпилото ПТП е това, че водачът на МПС „Фолксваген Пасат“ не е
предприел аварийно спиране и е навлязъл в лентата за насрещно движение, по
която е навлизал автомобил „Фолксваген Бора“. Установява се , че
маркировката е М1 непресечена, „Фолксваген Бора“ прави завой наляво, като
5
пресича лентата на движение и навлиза в лентата към посока гр.Велинград.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, а именно
изслушаната съдебно- автотехническа експертиза, както и събраните гласни
доказателства, чрез разпита на св. Д., съдът намира, че възражението за
съпричиняване на ответното дружество остана недоказано. По делото не се
събраха доказателства в насока ищецът да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат. Напротив вещото лице в заключението
си по приетата без възражения съдебно- автотехническа експертиза е
категорично, че първопричината за настъпилото ПТП е това, че водачът на
МПС „Фолксваген Пасат“ не е предприел аварийно спиране и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, по която е навлизал автомобил „Фолксваген
Бора“. Според константната практика на ВКС - решение № 206 от 12.03.2010
г., по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г., по т.
д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/1 Зг. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 99 от 8.10.2013 г., по т. д. №
44/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г., по т. д. №
316/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 4.04.2012 г., по т. д. №
172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., за да бъде намалено на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя, чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване. В конкретния случай не се установи с
поведението си ищецът да е станал причина или да е допринесл за
настъпването на вредоносния резултат. Предвид изложеното съдът счита, че
възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредите от страна
на ищецът е неоснователно.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал следва да
се приеме, че процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно
от застрахования при ответното дружество водач на л.а. „Фолксваген-пасат“ с
ДК № РА **** КР. Ето защо, ответникът носи отговорност за обезщетяване
на причинените вреди в пълен размер.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно автотехническа
експертиза, неоспорено от страните, описаните от ищеца щети съответстват
на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Вещото лице установява, че към момента на
настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените вреди на
база средни пазарни цени са били необходими 4088,36 лв.. Съдът кредитира
изцяло заключението на САТЕ, което установява средната пазарна стойност
на автомобил „Фолксваген“ модел „Бора“ с рег. № РА **** ВР в размер на
3683 лв.. Ето защо възражението на ответното дружество относно размера на
претендираното обезщетение, като недоказано следва да се отхвърли. При
6
това положение предявеният иск за сумата от 3000 лева е основателен и като
такъв следва да се уважи изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и чл. 36 Закон за
адвокатурата в размер на 1100 лв., а на ищеца съдебни разноски в размер на
505,11 лв., представляващи внесени държавна такса, депозит за вещо лице и
депозит за свидетел.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А ДА ЗАПЛАТИ НА
В. В. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „***“, № 7,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 3000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие
на ПТП, настъпило на 22.10.2021 г. около 16:40 часа, на ГП II – 84 на около
150 м. източно от „Калъчов мост“ над р. Мътница, извън гр. Велинград, в
северната лента на пътя с посока от Пазарджик за Велинград, между л.а.
„Фолксваген-пасат“ с ДК № РА **** КР, управляван от В. Я. Д. и л.а.
„Фолксваген – Бора“ с ДК № РА **** ВР, управляван от ищеца.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А ДА ЗАПЛАТИ НА
В. В. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Велинград, ул. „***“, № 7
на основание чл. 78, ал. 1 съдебни разноски в размер на 505,11 лв..
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А ДА ЗАПЛАТИ НА
Р. П.- адвокат от АК Пазарджик, с личен № **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 и чл. 36 Закон за адвокатурата,
сума в размер на 1100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
7
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
8