№ 5998
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100112488 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на К.Б.У., действащ като ЕТ
„К.Б.У. – К.У.“, с която срещу С. Д. Г. са предявени осъдителни искове за
заплащане на сума на обща стойност 74 236.96 лева, представляваща
причинени от ответника имуществени вреди при изпълнение на задълженията
й на търговски пълномощник на ищеца за периода от 2013 г. до февруари 2018
г., ведно със законните лихви от датата на завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане.
Твърди се в подадената от ищеца искова молба, че като едноличен
търговец с фирма ЕТ „К.Б.У. – К.У.“ дал на ответника С. Г. търговско
пълномощно по чл. 26 от ТЗ за извършване на посочените в него действия,
влизащи в обичайната търговска дейност на упълномощителя.
Ответникът пренебрегнала интересите на търговеца и развила дейност,
оставяйки върху предприятието разходите и загубите от дейността, а лично
придобила единствено активите. Спряла да плаща в срок задълженията към
НАП и през 2014 било образувано изпълнително дело, към което били
присъединени и неплатени публични задължения за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и
част от дължимите за 2018 г. Към 19.02.2018 г. сумата по изпълнителното дело
възлизала на 42 848.96 лева, включваща главница и лихви.
За погасяване на задълженията към НАП в периода 30.11.2017 г. –
11.03.2018 г. ищецът, чрез друг свой пълномощник – Г.Л. К., погасил 3 500
лева по изпълнителното дело.
По молба на ищеца К. изтеглил кредит в размер на 30 000 лева, към
които прибавил още 4 500 лева за погасяване на дълга на едноличния търговец
1
към НАП на 16.02.2018 г. Лихвите, таксите и разноските по кредита възлизали
на сумата от 10 781.40 лева.
Чрез пълномощника си ищецът погасил данъчни задължения към НАП:
1 250 лева на 13.07.2018 г. и 3 000 лева – на 01.08.2019 г.
Ответникът Г. не заплатила и дължимите от ищеца осигурителни вноски
и данък върху доходите на физическите лица за януари и февруари 2018 г. – по
1 154.62 лева; 753.79 лева задължения към „Софийска вода“ АД за ползване на
студена вода за обекта на търговеца в гр. София, ж.к. „Младост 4“, до блок
435; 356.34 лева данък върху превозните средства, с които търговският
пълномощник е осъществявал търговска дейност за 2016 г. и 2017 г.; 1 285.52
лева задължения към „ЧЕЗ Електро България“ АД за ползвана електрическа
енергия за януари и февруари 2018 г.; 448.86 лева ДДС за януари и февруари
2018 г.; 43.53 лева данък върху доходите на физическите лица за 2017 г.; 200
лева задължение за счетоводна дейност за януари 2018 г. от счетоводна
кантора „М.И С.“ ООД.
Сумата от 2 709.44 лева не била възстановена на търговеца, а
прихваната с акт за прихващане или възстановяване с негови задължения за
2013 г., 2014 г. и 2018 г. и санкции за 2017 г.
Ищецът понесъл вреди и от принудително изпълнение на неплатени
задължения по договори с „П.“ ЕООД за 2016 г. и 2017 г. в размер на 3 000
лева. Предприятиетго имало и задължения в размер на 6 000 лева за периода
2007 г. – 2017 г. за такса смет и данък върху недвижимите имоти.
В периода от 2013 г. до февруари 2018 г. постъпвали приходи, а С. Г.
получавала възнаграждение за дейността си като търговски пълномощник.
В уточнителна молба от 23.01.2023 г. ищецът твърди, че между него,
като едноличен търговец, и С.на Г. на 25.06.2009 г. бил сключен договор в
устна форма, по силата на който Г. се задължила да извършва задълженията на
търговски пълномощник на ЕТ „К.Б.У. – К.У.“. От тази дата за нея
съществувало задължението да извършва действия по търговско управление.
Дължала полагане на грижата на добър търговец, като разходите от дейността
следвало да се покриват от приходите.
Ответникът С. Д. Г. е подала отговор, в който е оспорила да е налице
основание да се ангажира отговорността й за заплащане на посочените в
исковата молба суми. Пълномощно имала още от 2004 г., но нито то, нито това
от 2009 г. пораждали за нея задължение да упражнява дадените й
правомощия. Оспорва, че между страните съществува договор, по силата на
който да е задължена да извършва дейност на търговски пълномощник. За
такава дейност тя не получавала и възнаграждение от търговеца.
Задължения търговецът-ищец имал много преди 2013 г. Г. положила
усилия да погасява своевременно задълженията, но приходите не били
достатъчни да покриват и стари задължения. Заявява, че е изплащала стари
задължения към НАП, а ищецът не е давал никакви средства за това.
2
Договорът за кредит, сключен от трето лице, не доказвал, че сумата е
изразходвана именно за заплащане на задължения на ищеца. Самата тя
изтеглила кредит за погасяване на задължения на търговеца, включително
погасителни вноски по договор за лизинг на лек автомобил.
Самият ищец не защитил адекватно правата си, пропускайки
възражение на погасяване по давност на част от сумата от 6 000 лева за ТБО и
данък.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, основанието на
предявения от ищеца иск е неизпълнение от страна на ответника С. Д. Г. на
задълженията й като търговски пълномощник, с което за предприятието на У.
са настъпили вреди на стойност 74 236.96 лева.
Според трайната съдебна практика (решение № 157/28.12.2011 г., т.д. №
126/2011 г. на ВКС, I т.о., решение № 125/13.02.2020 г., т.д. № 2857/2018 г. на
ВКС, I т.о., решение № 214/25.02.2021 г., гр.д. № 279/2020 г. на ВКС, IV г.о.),
по силата на упълномощителната сделка пълномощникът има право да
действа от името на търговеца и с последици за него, без обаче за
упълномощения да възникват задължения да упражнява представителната
власт. Последните биха могли да произтекат единствено от договор – трудов,
за поръчка или ненаименован.
Следователно, следва да се разграничат правоотношенията по
упълномощаването на едно лице да действа като търговски пълномощник
задълженията му да действа като такъв по договор за търговско пълномощие.
Упълномощаването е едностранна правна сделка, която поражда за
пълномощника само права. Двустранната правна сделка, какъвто е договорът,
е източник на задължения за упълномощения, естествено скрепени със
санкция при тяхното неизпълнение.
Спорният по делото въпрос е налице ли е валидно правоотношение по
договор за търговско пълномощие между едноличния търговец и ответника С.
Д. Г..
Според приетото по делото и неоспорено от страните търговско
пълномощно с нотариална заверка на подписа на К.Б.У., рег. № 2701 от
25.06.2009 г. на нотариус рег.№ 206 на НК, в качеството си на ЕТ „К. Б. У. –
3
К.У.“ той е упълномощил С. Д. Г. да представлява едноличния търговец като
пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ, като извършва всички действия,
влизащи в обичайната търговска дейност с произтичащите от закона
правомощия, някои от които са изрично посочени. В обема на
упълномощителната сделка е включено и правото на пълномощника Г. да
продава предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения на когото намери за добре и при цена и условия, каквито договори,
включително и да получи парите от продажбата.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че Г.
фактически е осъществявала търговска дейност в заведение за хранене в гр.
София, ж.к. „*******, като пълномощник на К.У..
В случая обаче договор, уреждащ правата и задълженията на
възложителя и на търговския пълномощник, пораждащ задължение за Г. да
извършва действията, за които е упълномощена, не е сключен. Ответникът
изрично е оспорила да се е задължила спрямо упълномощителя си да
извършва действията в обхвата на обичайната му търговска дейност.
Безспорно е, че писмен договор, уреждащ отношенията между търговеца и
неговия пълномощник не е сключен. Не е налице и устен такъв, като
писмената форма не е условие за действителност на договорното
правоотношение. Твърденията на ищеца, че Г. е извършвала дейност като
търговски пълномощник срещу заплащане останаха недоказани. По делото не
бяха ангажирани доказателства в тази насока. Съдебно-счетоводната
експертиза установи и че У. не е предоставял парични средства за текущо
финансиране и заплащане на разходи за дейността на предприятието.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира възражението на ответника за липса на договор за търговско
пълномощие за основателно. За разлика от гражданското представителство,
търговското пълномощие е винаги възмездно. Това го отличава и от договора
за поръчка по чл. 280 и сл. от ЗЗД. Упълномощаването не е достатъчно, за да
обвърже пълномощника със задълженията да осъществява търговската
дейност в интерес на принципала, нито е източник на отговорност при
несправянето му с работата. На свой риск упълномощителят е възложил на Г.
да управлява предприятието на ЕТ „К. Б. У. – К.У.“, без от своя страна
пълномощникът да се е задължил за постигане на определен финансов
4
резултат или за подобряване, съответно запазване на финансовото състояние
на търговеца; погасяване на негови задължения, забрана за поемане на нови
такива и т.н. Още по-малко може да се очаква от Г. перфектно управление на
предприятието на У. при условие, че е имало натрупани към 2009 г.
задължения (47 285.20 лева към 01.07.2009 г.), съгласно заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. В периода до 2018 г.
самата Г. е кредитира предприятието със заеми на обща стойност 58 380 лева.
Отделно, самият У. трайно, в продължение на близо десет години се е
дезинтересирал от дейността на пълномощника; не е влагал финансов,
човешки или материален ресурс за обезпечаване на нормалната дейност на
собственото си предприятие.
При категорично установена липса на основание С. Г. да се е задължила
спрямо ЕТ „К. Б. У. – К.У.“ да действа като търговски пълномощник,
отговорността й не може да бъде ангажирана за заплащане на суми, част от
които представляват задължения на предприятието преди 25.06.2009 г.
Искът е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника.
Неоснователно е възражението на ищцовата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на представителя на ответника от 6 600 лева.
Самият У. е заплатил 7 000 лева адвокатски хонорар на адв. Г.. При
съобразяване на вида и цената на иска (осъдителен иск за сумата от 74 236.96
лева), проведените пет съдебни заседания, извършените процесуални
действия – събиране на писмени и гласни доказателства и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, както и обемът на оказаната правна защита и
съдействие от адв. А. Б., заплатеното от С. Г. адвокатско възнаграждение в
размер на 6 600 лева не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Б.У., действащ като ЕТ „К.Б.У. – К.У.“
срещу С. Д. Г. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 74 236.96 лева, представляваща стойността на причинените от
ответника на предприятието на ЕТ „К. Б. У. – К.У.“ имуществени вреди при
5
изпълнение на задълженията й на търговски пълномощник на ищеца за
периода от 2013 г. до февруари 2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.Б.У., ЕГН **********,
действащ като ЕТ „К.Б.У. – К.У.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Драгоман, ул. „******* да заплати на С. Д. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. София, бул. „******* – адв. А. Б. сумата от 7
100 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6