№ 177
гр. Тетевен, 04.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20244330101149 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Д. М. Д. с ЕГН
********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „ххххх“ № 2, чрез адв. Е. И. от АК –
Пловдив, срещу „фирма“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2 представлявано от изпълнителния директор Цветан
Кръстев и „фирма“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40- 46, представлявано от
Петър Дамянов с цена на първия главен иск: 1844.52 лева и цена на втори главен иск: 774.60
лева.
Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за кредит № ххххххх от
10.04.2023 г. с „фирма“ АД, ЕИК *********, както и иск за прогласяване Нищожност на
Договор за поръчителство от 10.04.2023 г. с „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* като
противоречащи на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК.
Излага се в исковата молба, че 10.04.2023 г. ищецът е сключил с първия ответник
Договор за потребителски кредит № ххххххх от 10.04.2023 г. и с втория ответник Договор за
предоставяне на поръчителство, като е усвоил изцяло предоставената му в заем сума от 1500
лв.
Ищецът сочи, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № ххххххх
от 10.04.2023 г. лихвеният процент по кредита е в размер на 40.00 %, а годишният процент
на разходите е 49,03 %. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение
ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 49,03
% е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика била
довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с
произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Твърди се, че поради невключването на възнаграждението в посоченият в
потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявал „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите.
На следващо място ищецът заявява, че посоченият в стандартния европейски
1
формуляр и в договора размер на ГПР от 49.03 % съставлявал невярна информация, която е
заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да
направи по време на действие на договора. С това кредиторът недобросъвестно е увредил
потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 49,03 %
ГПР. На ищецът не е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на
изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора какъв е размера на всички
разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за
него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните
характеристики на услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на
поетото от него задължение относно обхвата на всички разходи, които той следва да понесе
във връзка с получения заемен ресурс.
Счита, че кредиторът не бил изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като
заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит
в размер на 1 500 лв. с посочен ГПР 49,03 %, с различни стойности на месечната
погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението.
Поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен
от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и
възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до
неравнопоставеност в кредитното правоотношение.
Ищецът заявява, че съгласно Договор за потребителски кредит № ххххххх от
10.04.2023 г., потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в
срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова гаранция в срок до 10
дни от подаване на заявлението. По силата на чл. 3, ал. 1 от договора заемателят се
задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да
предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: едно физическо лице - Поръчител,
което да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размер на трудово възнаграждение; брутния размер на дохода му да е в размер не по-малък
от 1 500 лв,; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с „фирма“ АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „период
на просрочие от 0 до 30 дни“. Поръчителят подписва договор за поръчителство; банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2. т. 7. със срок на валидност 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; Одобрено от
Заемодателя Дружество - Гарант, което предоставя гаранционни сделки по занятие, съгласно
предметът му на дейност и в съответствие с всички необходими законови разпоредби,
относими към упражняването на такава дейност.
Счита, че поставяйки на кредитополучателят изискване да сключи договор с
поръчителя, „фирма“ АД, ЕИК ********* е договарял в полза на поръчителя по смисъла на
чл. 22 ЗЗД. От вътрешните отношения между „фирма“ АД, ЕИК ********* и
кредитополучателя следва, че ако бил изразил воля да сключи договор за поръчителство, той
не го прави в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което
единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл. 225, ал. 1 ЗЗД, с
договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в противен случай договорът е
нищожен.
Моли съда да прогласи нищожността на Договор за кредит № ххххххх от 10.04.2023
г., сключен между ищеца и „фирма“ АД, ЕИК ********* както и да прогласи нищожността
на договор за предоставяне на поръчителство от 10.04.2023 г., сключен с „фирма“ ЕООД,
ЕИК *********.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „фирма“ АД,
2
ЕИК *********, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Оспорва, че за ищеца било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на
потребителски кредит, кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита.
Заявява, че оспорва твърдението, че вземанията на „фирма“ ЕООД е следвало са се
включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК.
На следващо място дружеството ответник твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищеца и „фирма“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и
сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за
прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит. Моли за присъждане на
сторените съдебни разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника „фирма“
ЕООД, ЕИК *********, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковете. Обстоятелствата с които се обосновава претендираното право са изложените данни
за възникнали облигационни правоотношения между страните на основание сключен
договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство от дата 10.04.2023 г. и
твърденията на ищеца за това, че целият договор е недействителен, поради накърняване на
добрите нрави, поради заобикаляне на Закона по съображения изложени в ИМ са
недоказани. Ответникът оспорва претендираното право и предявеният иск от ищеца.
Претендира сторените съдебни разноски.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл. 146 от ГПК:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за
признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и
поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от
ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за
прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона договор за потребителски кредит и
предоставяне на поръчителство с № ххххххх от 10.04.2023 г.
Съобразно чл. 24 от ЗПК се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите.
В тежест на ищеца е да докаже посочените факти в ИМ, а именно възникнали
облигационни правоотношения между страните с източник договор за потребителски кредит
от дата 10.04.2023 г., клаузите на договора и сочените основания за недействителност на
този договор, като по отношение на наличие на неравноправни клаузи в договора, съдът в
настоящото производство дължи служебно произнасяне.
В тежест на ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, включително и че е изправен.
Представените с исковата молба и отговора на ИМ доказателства : Договор за
потребителски кредит № ххххххх от 10.04.2023 г., както и погасителен план, следва да
бъдат допуснати.
Следва да се задължи ответните страни да представят справка относно извършени
плащания, вкл. и платежни документи от ищеца по процесния договор.
На страните следва да се укаже, че страните могат да уредят отношенията помежду
си като се спогодят при изгодни да двете страни условия, предвид изложеното от ответника
3
в отговора на исковата молба.
Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гражданско дело № 1149 по описа за 2024 година на РС - Тетевен, за
разглеждане в открито заседание на 03.04.2025 г. от 15.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
ДОПУСКА КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените с Исковата молба и Отговор на
Искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на СЪДЕБНО – СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите оглед
и справки, за което при необходимост да му бъдат издадени съдебни удостоверения да даде
заключение, по формулираните в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице Радослав Михайлов Христов от гр. Тетевен като му
УКАЗВА, че съобразно разпоредбата на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си
най-малко една седмица преди съдебното заседание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер 200 лв., платими от
бюджета на съда, тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК „фирма“ ЕООД, ЕИК ********* в 7-
дневен срок от съобщението да предостави Договор за предоставяне на гаранция сключен с
Д. Д. от дата 10.04.2023 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответните дружества „фирма“ АД, ЕИК ********* и „фирма“ ЕООД,
ЕИК ********* в 7-дневен срок от съобщението да предоставят справка относно извършени
плащания, вкл. и платежни документи от ищеца по процесните договори.
УКАЗВА на страните на основание чл. 161 от ГПК, че с оглед на обстоятелствата по
делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснатите доказателства.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
На основание чл. 146, ал. 3 от ГПК предоставя на страните възможност най-късно в
първото по делото съдебно заседание да изложат становище относно дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. Като указва
на същите, че ако в предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите на чл. 147 от ГПК.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че спора може да се реши чрез съдебна спогодба по чл.
4
234 от ГПК, чрез медиация или извънсъдебно споразумение за доброволно уреждане на
спора.
УКАЗВА на страните:
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, Като на ищеца се връчи и копие
от Отговора на Исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5