гр. Стара Загора, 30.12.2019 г.
Старозагорски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
при секретаря Тонка Т.а като разгледа докладваното от
съдия Т.а гр.дело № 6755 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е иск по чл.55, ал.1 предл. 2 от ЗЗД – неоснователно обогатяване с оглед на
неосъществено основание.
Ищецът И. *** К. твърди, че
от известно време се интересувал от покупката на парцел в строителните граници
на гр.Стара Загора с инвестиционна цел. Узнал, че се продава такъв, находящ се
на адрес ***, с площ от 346 кв.м., съставляващ УПИ **, в кв.***, по плана на
града, а по кадастрална карта - поземлен имот с идентификатор *** за терена и ***.1,
***.2, ***.3, ***.4, ***.5 и ***.6 за намиращите се върху терена сгради.
Твърди също така, че като
титуляр на правата върху имота се заявил ответника С.Ж., с който общувал по
повод интереса си към имота. Влязъл в преговори с Ж. и постигнали съгласие по
всички параметри на сделката по продажбата на имота - цена и срок за сключване
на окончателен договор, в това число и по предварителното заплащане от негова
страна, на част от цената на имота под формата на капаро, като гаранция за
сериозността на намеренията му, в качеството му на потенциален купувач на имота
и за да спре ответника да го предлага на други лица. Предварителен договор за
покупко- продажба не били подписвали. Уговорките им останали устни.
Поддържа още, че на
30.09.2017 г. заплатил на Ж. сумата от 2000 лв. като капаро, за което плащане
съставили надлежен документ - разписка, която била подписана от С.Ж.. Тази
именно сума била предмет на претенцията му по делото, която се основавала на
обстоятелството, че до сключването на сделка по продажбата на имота под формата
на окончателен договор, в крайна сметка не се стигнало, тъй като продавача -
ответника С.Ж., отстъпил едностранно от постигнатите договорености за
продажбата на имота. Ищецът твърди още, че си мислел, че ответника бил действал
спрямо него измамливо. По-късно разбрал, че Ж. бил задържан с постоянна мярка
„задържане под стража".
Предвид това обстоятелство -
че до подписване на предварителен договор или до сключване на окончателен
договор за продажба на имота не се стигнало, платената от него на ответника С.Ж.,
на дата 30.09.2017 г., сума от 2 000 лева, като капаро по неосъществения
договор за продажба на имота, се явявала платена на неосъществено основание.
Поради това, тази сума следвало да му бъде възстановена от ответника С.Ж., като
платена по неосъществено основание. Това било основанието на претенцията му по
иска против ответника С.Ж. - за връщане на даденото, като дадено по
неосъществено основание - чл.55, ал.1, предл.второ от ЗЗД.
Предвид изложеното, моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника С.Р.Ж., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, да му заплати, на основание чл.55, ал.1, предл.второ от ЗЗД, сумата от 2 000 лева, като получена от него с оглед на неосъществено
основание - като капаро по несключен окончателен договор за покупко-продажба на
недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 346 кв.м., находящ
се на адрес rp.Стара Загора, ул."Екзарх Антим" №114, съставляващ УПИ **,
в кв.***, по плана на гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху
дължимата главница от завеждане на иска, до окончателно изплащане на дължимата
сума.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от
ответника, с който оспорва иска изцяло като недопустим, респективно като
неоснователен.
Заявява, че всички твърдения
в исковата молба били неверни, дори абсурдни.
В исковата молба се сочело
основание - предварителен договор за покупка на имот, устен. Ищецът следвало да
уточни какво точно поддържа с оглед твърдението за наличието на договор и
неизпълнение на задължение по него, което изключвало приложението на института
на неоснователното обогатяване.
Ответникът Ж. твърди още, че
никога не бил разговарял с лицето И.К., още по-малко бил взимал пари от него.
За тези амбиции на К. разбрал от исковата му молба.
В Районен съд Стара Загора
имало и образувани две граждански дела под №6756/2017 г. и 6752/2017 г., които
били съединени под № 6756/2017 г. на XIII гр. състав с ищец И.Н.К. против
ответника на същото основание със същите фактически и правни основания и същите
бланкови разписки, поради което прави искане делата да бъдат съединени, след
което изпратени по подсъдност на Окръжен съд Стара Загора.
Според ответника Ж.
несериозно звучало един инвеститор, за какъвто се представял в исковата молба
ищецът, да договаря сделка за имот, чийто идентификатор, квадратура и постройки
в него бил проверил, съответно и кой бил собственика, да дава пари на ръка и то
на друго лице, нефигуриращо като собственик в съответните регистри.
Единствената причина за нелогичните му действия било желанието му да се
облагодетелства за негова сметка. Такива уговорки, с този човек и плащане на суми
не било имало. Не бил договарял с този човек и не бил получавал никакви пари от
него. Същите бланкови разписки, със същия почерк, ответникът получил като
приложение на исковите молби по горепосочените две граждански дела, обединени
под № 6756/2017 г., по които разписки като свидетел бил подписан г-н И. И.,
според ответника близък с ищеца по настоящото дело. Саморъчният текст бил
попълнен от И..
Ответникът Ж. твърди, че
представената разписка била неистинска и поради това я оспорвал. Същата била с
недостоверна дата и не носела неговия подпис.
Оспорва твърдението на
ищеца, че неоснователно се обогатил с претендираната сума.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 55 ал. 1 предл. второ от ГПК –
неоснователно обогатяване поради неосъществено основание.
В тежест на ищеца е да докаже, че е
предал сумата от 2 000 лева на ответника, както и че е договарял сключване
на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В тежест на
ответника е да докаже насрещните си възражения или че е сключен окончателен
договор за прехвърляне на имота.
По делото е приложена разписка от 30.09.2017 г., видно
от която в гр. Стара Загора ответникът С.Р.Ж. е получил от И.Н.К. сумата от
2000 лева, явяваща се капаро за покупка на недвижим имот – ПИ с идентификатор ***
– УПИ ** с площ от 346 кв.м. на ул. „Екзарх Антим I“ № 114. Приложена е
актуална скица на имота, в която като собственик на имота е посочена Д.Г.Г.(майка
на ответника), е въз основа на Нотариален акт от 02.10.2017 г.
Видно от представеното по делото
копие на прокурорско постановление оригинала на процесната разписка се намира
по кориците на досъдебно производство на РП Стара Загора. По същото дело се
намират и други две разписки – от
07.10.2019 г. за 25 000 лева (предмет на гр.д. № 6752/2017 г. по описа на
РС Стара Загора) и от 08.10.2017 г. за сумата от 3 000 лева (предмет на
гр.д. № 6756/2017г. по описа на РС Стара Загора).
Предвид откритото производство по
чл. 193 от ГПК по отношение автентичността на подписа на С.Ж. на процесната
разписка по делото беше назначена съдебно-почеркова експертиза. Съгласно
заключението на изготвената експертиза (л. 95 - 99) ръкописният текст С.Р.Ж. и
подписът над него за „получил сумата“ са изпълнени от ответника. Не е
установена манипулация на документа или т.нар. „кражба на подпис“ т.е. според експертизата
разписката е напълно автентична. По изрично оспорване от страна на ответника на
експертизата беше назначена повторна такава, но депозит по делото не беше
внесен за изготвяне на ново заключение, като по делото постъпи изрично
оттегляне на това доказателствено искане. Съдът кредитира заключението на
експерта, като същото видно и от експертизата е било извършено въз основа на
изследване на оригинала на разписката. Невнасянето на депозита и отказа от това
доказателствено искане следва да се тълкува с оглед последиците на чл. 161 от ГПК. Ето защо следва да се приеме, че ответникът действително е получил сумата
от 2 000 лева.
По делото като свидетел беше
разпитана С. И. И.а, която познава и двете страни. Тя е разпечатала и попълнила
процесната разписка, като действието се развива в офиса на „Финанс груп 1“ ООД
в гр. Стара Загора. Дошли И. и С. и ищецът предал сума пари от по 20 лева на
ответника, а той от своя страна се разписал за получил на разписката.
В полза на ищеца свидетелства и И. Т.
И., който също потвърждава, че сумата от 2000 лева е била предадена от ищеца на
ответника С.Ж.. Преговори за това И.К. да закупи имота от ответника се водели
още през 2015 – 2016г. С. го придобил чрез публична продан, на която И. не
участвал. В крайна сметка се изготвил Предварителен договор за покупко-продажба
на процесния имот, но там купувач било друго лице – И.. След това обаче
свидетелят пояснява, че при сключването на този договор И. действал от името и
в полза на ищеца, защото И.К. отсъствал от страната.
По реда на чл. 176 от ГПК обяснения
бяха дадени и от страна на ищеца, който разбрал, че имотът се продава от адв. И.
И.. Много пъти говорил с него (И.) да изкупи този имот с инвестиционна цел и
той (И.) му го предложил, като го свързал със С.Ж.. Собствеността била на
майката на С.. Всъщност имало много смени на собствеността. Когато водили
първите разговори, разбрал, че С. е придобил собствеността на имота на публичен
търг чрез майка си. Известно му било, че И. е сключил Предварителния договор за
процесния имот, защото той го бил изпратил да извърши това, понеже отсъствал от
страната. Известно му било, че този Предварителен договор бил на стойност от
90 000 лева, а И. платил само сумата от 9 000 лева.
Действително пред Окръжен съд Стара
Загора е образувано гр.д. № 13/2018 г., по което дело в уважен иск на И. С. И. (купувач)
срещу Д.Г.Г.(продавач) с основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. С решението е обявен за
окончателен Предварителен договор за покупко – продажба ПИ с идентификатор ***
– УПИ ** с площ от 346 кв.м. на ул. „Екзарх Антим I“ № 114 между горецитираните
страни СЛЕД заплащане на сумата от още 81 000 лева от купувача. Съдебният
акт е потвърден с Решение № 28 от 26.02.2019 г. по гр.д. № 3/2019 г. на
Апелативен съд Пловдив и към момента е висящо пред ВКС.
Освен настоящото дело за сумата от 2 000
лева, дадена от И.К. като капаро на С.Ж. за покупка на процесния имот, пред
Районен съд Стара Загора бяха образувани още гр.д. № 6752/2017 г. за сумата от
25 000 лева и гр. д. № 6756/2017 г. за сумата от 3000 лева. Последните две
дела бяха обединени под един номер и изпратени за разглеждане на Окръжен съд
Стара Загора по подсъдност (иск над 25 000 лева, образувано под номер
54/2018 г.). Същите две дела са образувани отново от И.К. срещу Д.Г.(главен
иск) и С.Ж. (евентуален иск) с предмет връщане на сумата от общо 28 000
лева поради неоснователно обогатяване на ответниците, а именно като получена от
тях без основание поради несключване на Договор за покупко-продажба на
процесния имот на ул. „Екзарх Антим I“ № 114. По тези две дела отново са
представени разписки с дати съответно 07.10.2017 г. за сумата от 25 000
лева и 3 000 лева от 08.10.2017 г. Разликата е във факта, че по тези две
разписки ответникът С.Ж. се е подписал като пълномощник на майка си Д.Г., което
към тези дати би могло да бъде логично обяснено с факта, че на 02.10.2017 г. Д.Г.е
закупила обратно процесния имот от трето за делото лице и вече е била титуляр
на собствеността. И в трите дела – настоящото и горецитираните две ищецът И.К.
заявява, че е заплатил общо сумата от 30 000 лева на С.Ж., която сума била
част от продажната цена на процесния имот и едновременно служела за капаро –
гаранция за сериозността на намеренията на ищеца да закупи имота и ответникът
да спре да го предлага на други лица. Предметът на делата е един и същ,
основанието е едно и също, а именно неоснователно обогатяване на ответника
поради неосъществено основание – несключване на договор за покупко-продажба на
имота. Към настоящия момент е налице Решение по гр.д. № 54/2018 г. от
01.08.2019 г. по описа на ОС Стара Загора, което не е влязло в сила. Със същото
е отхвърлен иска на И.К. срещу двамата ответници, като неоснователен и недоказан.
По настоящото дело се установиха същите факти, а
именно че е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот
и като купувач е посочен И. С. И., както и че последният е действал в полза на И.К..
От свидетелските показания на И. и от обясненията на ищеца се установи, че
купувачът т.е. ищецът е бил наясно, че формално продавач на имота ще бъде
майката на ответника, като същата действа скрито от името на сина си. От същите
тези показания и обяснения се установява, че в противоречие на своето искане по
настоящото дело ищецът е сключил Предварителен договор за имота, по който той е
страна чрез подставено лице (И. С.) и въпреки това иска връщане на дадената
сума (за придобИ.е на имота) именно поради неосъществено основание, а именно
несключване на договор за покупко-продажба. Налице е сключен Предварителен
писмен договор за покупко-продажба между страните чрез подставените от тях лица
и сключването на окончателен такъв зависи от заплащането на оставащата сума,
като следва да се приспаднат сумите, дадени като капаро на продавача. Ето защо
съдът намира, че е налице несъответствие между сочените от ищеца правопораждащи
факти с претендираните правни последици и искът е неоснователен, не е налице
неосъществено основание.
Пред настоящата инстанция защитата
на ищеца пледира, като уточни че към 2017 г. И.К. действително е имал желание
да придобие имота, но вече загубил това желание и искал да му се върнат парите.
Ако се приеме тази теза на ищеца, то искът му отново се явява неоснователен,
тъй като сумата от 2 000 лева е дадена на ответника като капаро. Това е
изрично записано в процесната разписка, а освен това и в самата искова молба
ищецът признава, че е дал 2 000 лева с уговорка да е част от цената на имота
„под формата на капаро“, както и гаранция за сериозността на намеренията му
като купувач и за да спре ответника да предлага имота на други лица. Легално
определена дефиниция на „капаро“ в закона не съществува. Съдът приема, че платената при сключването на предварителния
договор сума, съставлява задатък, а не някакво друго плащане, именно такава правна форма са дали страните на тази сума по
признания на самия ищец. Това означава, че при неизпълнение на задължението на
купувача да купи имота (т.е. неговият отказ към момента), той губи така
платената цена. Въпреки това съдът не приема тези твърдения за достоверни, още
повече че ищецът лично в съдебна зала заяви неизгодни за него факти, а именно
че лично е пратил И. С. да го представлява по сделката и към настоящия момент
този предварителен договор е обявен за окончателен.
Водим от всичко гореизложено съдът намира, че следва
да отхвърли иска за сумата от 2 000 лева като неоснователен и недоказан.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото следва да се присъдят
разноски в полза на ответника в размер на 500 лева, от които 200 лева разноски
за вещи лица и 300 лева адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** иск
по чл. 55 ал. 1 предл. второ от ЗЗД срещу С.Р.Ж., ЕГН: **********, постоянен
адрес: *** за заплащане на сумата от 2
000 лева, като получена с оглед на неосъществено основание - като капаро по
несключен окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот - поземлен
имот с идентификатор ***, с площ от 346 кв.м., находящ се на адрес гp.Стара
Загора, ул."Екзарх Антим" №114, съставляващ УПИ **, в кв.***, по
плана на гр.Стара Загора, ведно със законната лихва върху дължимата главница от
завеждане на иска, до окончателно изплащане на дължимата сума
ОСЪЖДА И.Н.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на С.Р.Ж., ЕГН: **********,
постоянен адрес: *** разноски в размер на 500 лева за адвокатски хонорар и вещи
лица.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: