Р
Е Ш Е Н И Е
01.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НК, 10, HO състав, в открито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
Като разгледа
докладваното от председателя н.ч.д. № 4198
по описа за 2020 г., при участието на прокурор Георги Мирчев и секретар Таня
Митова въз основа на закона и
доказателствата по делото, намери за установено следното:
Производството е по чл. 44 вр. с чл. 45 ЗЕЕЗА.
Образувано
е по повод постъпила европейска заповед за арест от 11.09.2020г., издадена от
прокурор при Виенска прокуратура, Австрия по наказателно производство № 29 St 12/14i по описа на издаващия орган по отношение на българския гражданин Ц.Д.К. за
провеждане на наказателно преследване за квалифицирана измама по занятие, а
именно по §§ 146, 147, ал.3, 148, пр. второ НК на Република Австрия.
В производството пред съда в открито
съдебно заседание на 27.11.2020 г. българският гражданин Ц.Д.К. изразява съгласие за незабавно предаване на съдебните власти на Република Австрия. Заявява, че не се отказва от
принципа на особеността. Съгласието на исканото за предаване лице е
обективирано в протокола, подписан от него и от неговия защитник. На поисканото лице е разяснено правото в
три дневен срок от предоставянето на съгласие за незабавно предаване да поиска
оттеглянето му.
Предвиденият в разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЕЕЗА три дневен срок за
оттегляне на съгласието е изтекъл на 30.11.2020г. В този срок българският гражданин не е оттеглил съгласието за незабавно предаване, вписано в протокол от открито съдебно заседание
от 27.11.2020г. Ето защо и на основание чл. 45, ал.3 ЗЕЕЗА съдът прие, че са налице
предпоставки да се произнесе във връзка с искането за предаване по същество.
Искането на издаващата ЕЗА държава е основателно.
Налице са предвидените в закона
предпоставки, за да се приеме, че е налице валидно издадена ЕЗА. Същата съдържа
минималния изискуем обем от данни по чл. 36, ал.1 ЗЕЕЗА, като в графа „максимален
срок на присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане,
които се предвиждат престъплението(ята): е отразено „лишаване от свобода” за
срок до три години. Съдът е изискал допълнителна информация, доколкото от така
изложените данни не става ясно дали срокът от три години се отнася до наказуемостта
на описаното престъпление или визира максималния срок на мярка, изискваща
задържане за съответното престъпление. И в двата случая обаче посоченият в ЕЗА
срок надвишава долната граница по чл. 36, ал.1 НК на изискуемия максимален срок
на задържане, която е не по-малко от една година. Посоченият от издаващата срок
от три години попада и в изискуемия минимум на срока по чл. 2, т.2 от Рамково решение 2002/584/ПВР
на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и
процедурите за предаване между държавите-членки ( Рамковото решение).
На следващо място съдът намира, че издадената ЕЗА съдържа описание на фактите, които са включени в предмета на доказване в
образуваното в издаващата държава наказателно производство, която представлява съгласно правото на издаващата държава „квалифицирана
измама по занятие”. Издаващата държава е
посочила подробни данни за характера и правна квалификация на престъплението,
както и за обстоятелства, при които е извършено престъплението, включително
време, място и степен на участие на исканото лице. Единствената неточност се
отнася до въпроса дали с твърдението, че българският гражданин се разследва за
престъпление, извършено във Виена и други места, се има предвид други места на
територията на издаващата държава или на места извън нейната територия, но с
които се засягат интереси на нейни граждани. За изясняване на този въпрос също
не е получена допълнителна информация. С оглед изразеното съгласие за незабавно
предаване обаче и фактът, че посочената
по-горе допълнително изисквана информация е относима към евентуалната
възможност да се приложи факултативно основание за отказ по чл. 40, ал.1, т.5 ЗЕЕЗА, съдът намери, че в производството по чл. 45 ЗЕЕЗА е достатъчна и
наличната информация, доколкото от защитата не се релевират доводи деяния, за
които е издадена ЕЗА, да са извършени на територията на Република България или
доводи престъплението да е било извършено изцяло извън територията на
издаващата държава– членка.
Издаващата
държава съобразно извършена преценка за приложимия материален закон, е
квалифицирала деянията, предмет на наказателно преследване като мошеничество по
смисъла на чл.2, т.2 от Рамковото решение, при които двойна наказуемост не се
изследва. Посоченият от издаващата държава срок на задържане до три години съответства на срока по
чл.2, т.2 от Рамковото решение, който предвижда в издаващата държава съответното престъпление да
е наказуемо с лишаване от свобода за
максимален срок не по-малко от три години или с друго по-тежко наказание. Този
текст от Рамковото решение е
транспониран в разпоредбата на чл. 36, ал.3 ЗЕЕЗА, в която се съдържа
аналогично изискване максималният срок на наказанието „лишаване от свобода” да
бъде не по-малко от три години. Само ако е изпълнено това условие двойна
наказуемост не се изследва. В настоящия случай издаващата държава е посочила
като максимален срок на задържане минимума от три години, предвиден в чл. 36, ал.3 ЗЕЕЗА, поради което не е необходимо съдът да обсъжда въпросите по чл. 36, ал.2 ЗЕЕЗА. Само с оглед
изчерпателност следва да се отбележи, че деянията, за
които е издадена заповедта, съставляват престъпление освен по австрийския, така и по българския закон. Това е така, тъй като фактическото описание на
престъпленията в ЕЗА изпълва
фактическите и юридическите признаци на престъпление по чл. 210,
ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 вр. с чл. 26, ал.1 НК на РБ, извършено при
условията на продължавана престъпна дейност в периода от 25.07.2017
г. до 04.06.2018г., което е
наказуемо с лишаване от свобода за срок от една до осем години.
Съдът
намира, че са изпълнени и предпоставките, предвидени в чл. 37, ал.1 и ал.3 ЗЕЕЗА. Представената за изпълнение европейска заповед за арест е издадена в
писмена форма от компетентен орган на издаващата държава. Установена
е самоличността на исканото лице. ЕЗА е
придружена с превод на български език.
Не са налице абсолютни основания за
отказ, предвидени в чл. 39 ЗЕЕЗА,
доколкото е установено, че престъплението, за което е издадена заповедта, не
попада в юрисдикцията на Република
България. Не се твърди от страните исканото лице е осъдено за същото
престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в сила присъда на българския
съд или на съда на трета държава членка и да изтърпява или да е изтърпяло
наказанието. Исканото лице е наказателно отговорно съгласно българското
законодателство.
Решаващият
съд счита, че не са налице и факултативните основания
за отказ, визирани в чл. 40 ЗЕЕЗА. Това е така, доколкото
в ЕЗА липсват фактически твърдения за престъпление, извършено на територията на
изпълняващата държава, а давностният срок за наказателно преследване
не е изтекъл. Началото на същия следва да се преценява съгласно
законодателството на изпълняващата държава, считано от датата на прекратяване
на продължаваната престъпна дейност (04.06.2018г.), а същият с оглед наказуемостта на престъпление по чл. 210,
ал.1, т.5 НК е 10 години и същият не е изтекъл. Отделно от това въпросът за давностния срок за провеждане на наказателно
преследване е релевантен, ако престъплението е подсъдно на българския съд.
За българския гражданин Ц.К.
са предоставени и гаранциите по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА.
В заключение съдът намира,
че ЕЗА съдържа достатъчно информация
за исканото лице и престъпленията, за които то се иска. Същата отговаря на
изискванията на чл.36 и чл.37 ЗЕЕЗА и не са налице основанията
за отказ по чл.39 и чл.40 ЗЕЕЗА. По изложените съображения съдът намира, че са налице изискуемите от закона
предпоставки да бъде допуснато нейното изпълнение, като българският гражданин Ц.К.
следва да бъде задържано до предаването му на
австрийските власти с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.
Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 7, пр.1 във вр. с чл. 45, ал.2 ЗЕЕЗА
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ДОПУСКА предаване българския
гражданин Ц.Д.К. – роден на ***г***, неосъждан, със
средно образование, разведен, с ЕГН **********
за изпълнение на европейска заповед за
арест от 11.09.2020г., издадена от прокурор при Виенска прокуратура, Република
Австрия по наказателно производство № 29 St 12/14i по описа на издаващия орган за
провеждането на наказателно преследване срещу него в досъдебна фаза за тежко
умишлено престъпление по §§ 146, 147, ал.3, 148, предл. второ НК - „квалифицирана
измама“, наказуемо съгласно НК на Република Австрия не по-малко от една година
лишаване от свобода, извършено в периода от 25.07.2017г. до 04.06.2018г., за изпълнение
на мярка, изискваща задържане по наказателно
производство № 29 St 12/14i по описа Виенска прокуратура,
Република Австрия.
ВЗЕМА на основание чл. 44, ал.7 от ЗЕЕЗА по отношение на Ц.Д.К. /със
снета самоличност/ мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” до фактическото
му предаване на съдебните власти на Република Австрия.
На основание чл.53, ал.1 от ЗЕЕЗА за настоящото решение
да бъде незабавно уведомен издаващият ЕЗА орган.
Заверен препис от влязлото в сила решение да се
изпрати незабавно на ВКП и Министерство на правосъдието.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.