Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 02.08.2018 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1751
по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от Й.К.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.Т.В.,*** против „А.Б.Б."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Т., бул.„Б." №**, ап.3, представлявано
от П.Р., Т.К. и П.И.И.,
в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че „***" ЕАД е образувало срещу него изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг. №***, район на
действие ОС-Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №1869/2011г. по описа на PC-Пазарджик за сумата от общо 1585,32 лв., от която 1102,58
лв. - главница, 469,29 лв. - договорна лихва за
периода 01.02.2009г.
- 17.03.2011г., 13,45 лв. -
неустойка за забава за същия период, ведно със законната лихва, считано от
02.05.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че по изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А.,
peг. №***, район
на действие ОС-Пазарджик като взискател впоследствие е
конституирано ответното дружество „А.Б.Б." ООД, ЕИК ***. Сочи, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.
гр. д. №1869/2011г. по описа на PC-Пазарджик
не е депозирал възражение
по реда на чл.414 от ГПК.
Счита, че претендираната сума по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. №1869/2011г., по
описа на PC-Пазарджик не се дължи от него поради настъпване на погасителна давност. Сочи, че съгласно
чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което единственият процесуален ред за защита
правата на ищеца е образуване на настоящето дело.
Твърди, че
след издаване на изпълнителния лист по ч. гр. д. №1869/2011г. по описа на PC-Пазарджик, първоначално е било образувано изп. д.
№1236/2011г. по описа на ЧСИ Л.М., peг. №***,
район на действие ОС-Пловдив. Впоследствие делото е прехвърлено на ЧСИ М.А.,
peг. №***, район
на действие ОС-Пазарджик. Така е образувано изп. дело
№187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг. №***,
район на действие ОС-Пазарджик. Сочи, че по
първоначално образуваното на 11.07.2011г. изп. д. №1236/2011г. по описа на ЧСИ Л.М.,
peг. №***, район
на действие ОС-Пловдив не са предприети действия по
принудително изпълнение. По делото са правени опити за връчване на ПДИ като
същата е връчена на 20.01.2012г. На 23.07.2013г.
е направен опит за налагане на запор на трудово възнаграждение, който не е наложен,
поради обстоятелството, че трудовият
договор на ищеца е бил прекратен на предходна дата. Така се счита, че няма
валидно наложен запор. На 18.02.2014г. е съставен протокол, видно от който,
делото се прехвърля на ЧСИ М.А., peг. №***,
район на действие ОС-Пазарджик, в който са описани предприетите действия по
принудително изпълнение като липсва описан запор, именно поради това, че същият не е наложен.
Твърди, че
след прехвърлянето на изп. д.
№1236/2011г. по описа на ЧСИ Л.М., peг. №***,
район на действие ОС-Пловдив, на 21.02.2014г. е образувано и настоящето
изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг. №***,
район на действие ОС-Пазарджик. На 08.06.2015г. по делото като взискател е
конституирано ответното дружество „А.Б.Б." ООД, ЕИК ***. Твърди, че първото действие по принудително изпълнение,
годно да прекъсне давността е наложен запор на банкови сметки на длъжника на
02.03.2017г. Твърди,
че до този момент обаче е
настъпила погасителна давност на вземането, предмет на описаното изп. дело.
Посочва,
че принудителното изпълнение е
насочено срещу длъжника, в настоящето производство - ищец, въз основа на несъдебно изпълнително основание
по смисъла на чл.410 от ГПК, поради което изпълняемото право не е установено
със сила на пресъдено нещо и длъжникът може да го оспорва с всички възражения,
които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя - ответник в настоящето производство.
Твърди, че
така спрямо него е изтекла предвидената в закона погасителна давност, съгласно чл.110 и чл.111, б.б, пр. II и б. в, пр.II от ЗЗД. Сочи, че съгласно TP
№2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, т.14, подаването на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Същата се прекъсва едва с предявяване на иск за
установяване на вземането, който има обратно действие, в случай, че е спазен
срокът по чл.415 от ГПК. Ако искът не е предявен, то давността не се счита за
прекъсната. Твърди,
че в настоящия казус не е
предявен иск за установяване на вземането, поради което и давността не е
прекъсната с образуване на ч. гр. д. №1869/2011г. по описа на PC-Пазарджик и издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело. Посочва, че с TP №2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК е
обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на ВС, според което
при образувано и висящо изпълнително производство давност не тече. Така следва
извода, че давността продължава да тече и след образуване на изп. д.
№1236/2011г. по описа на ЧСИ Л.М., peг. №***,
район на действие ОС-Пловдив, съответно
изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг. №***,
район на действие ОС-Пазарджик. Съгласно
т.10 от TP №2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Твърди, че
давността би могла да бъде
прекъсната едва с налагане на запор на банкови сметки на 02.03.2017г. До
момента обаче е настъпила погасителна давност на вземането. Така от момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на процесния договор - 01.02.2009г. /дата, описана и в
заявлението по чл.410 от ГПК/ или дори от депозиране на Заявлението по чл.410
от ГПК - 03.05.2011г., респ. влизане в сила на заповедта за изпълнение - 25.05.2011г. и издаване на изпълнителен лист - 31.05.2011г. до датата на налагане на
запор на трудовото възнаграждение на ищеца - 02.03.2017г. е изтекъл предвидения в закона давностен
срок, респ. е изтекла погасителната давност за вземането за главница съгласно чл.110 от ЗЗД и за лихва и неустойка, съгласно чл.111, б.б, пр.II и
б.в, пр.II от ЗЗД, т. е. преди извършване на действие по принудително
изпълнение, годно да прекъсне давността.
Предвид липсата на прекъсване на давността
по описаните по-горе съображения, счита, че претендираните суми не се дължат от
него. Така
задълженията на ищеца се явяват недължими по изп. д. №187/2014г. по описа на
ЧСИ М.А., peг. №***, район
на действие ОС-Пазарджик като погасени по давност. Сочи, че в този смисъл е и съдебната практика - напр. Решение по гр. д. №100/2016г., PC-Велинград; Решение по гр. д. №1054/2015г., PC-Велинград;
Решение по гр. д. №1028/2016г., PC-Пазарджик; Решение по гр. д. №2903/2016г., PC Пазарджик; Решение по гр. д. №2839/2016г., PC Пазарджик и др. Счита, че искът
е подсъден на PC-Пазарджик на основание чл.113 от ГПК.
Твърди, че
предвид гореизложеното, за него възниква правният
интерес от образуване на гражданско дело, с оглед защита на правата и законните
му интереси.
Моли съда на основание чл.439, във връзка с чл.124
от ГПК да приеме за установено по отношение на „А.Б.Б." ООД, че не дължи сумата от 1585,32 лв.
по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №1869/2011г. по
описа на PC-Пазарджик, представляваща задължение по изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг. №***, район на
действие ОС-Пазарджик, поради погасяването й по давност
на основание чл.110 от ЗЗД за главница и чл.111, б.б,
пр.II и б.в, пр.II от ЗЗД - за лихва и неустойка. Моли съда да
осъди ответното дружество да му заплати направените по
делото разноски.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са
направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез
процесуалния му представител, с който изразява становище, че исковата молба е процесуално недопустима, а по
същество неоснователна. Заявява, че счита
постъпилата искова молба за недопустима, поради
липса на правен интерес за ищеца. Твърди, че същият е отпаднал, поради прекратяване на
изпълнителното дело №187/2014г. по описа на ЧСИ М. А. с peг. №*** КЧСИ и съответно липсата на принудително
изпълнение. Сочи, че
следва да се разгледа относимата и задължителна съдебна практика
към настоящия спор, а именно: Решение №99 от 28.06.2012г. на ВКС по т. д.
№667/2011г., II т. о., ТК. Посочва, че в цитирания
съдебен акт, касационната инстанция приема следното
становище: „С този иск (чл.124 ал.1 ГПК) се
цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването
му изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, въз основа на несъдебно изпълнително основание, принудително изпълнение
се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за
несъществуване на вземането. С прекратяване на изпълнителното производство с
влязло в сила постановление на съдебния изпълнител, ще бъдат отменени
извършените изпълнителни действия, съответно заличени с обратна сила правните
последици от тези действия в пределите, очертани от законодателя в чл.433 ал.2
и ал.3 ГПК.". Сочи,
че в следващите редове четем:
„По време на висящността на принудителното изпълнение длъжникът има правен
интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск по
чл.254 ГПК - отм., сега чл.124 ал.1 ГПК."
Твърди, че
според горепосочения извод, правният интерес на ищеца по отрицателния
установителен иск срещу вземане по изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание съществува до момента на прекратяване на изпълнителното
дело, срещу което се търси защита. След този момент (след прекратяване на
изпълнителното дело) отпада и заплахата за патримониума на длъжника - ищец,
а с него и правният му интерес от водене на отрицателен установителен иск. Твърди, че това решение на касационния съд е проекция
на правилото, че правният интерес винаги произтича от спор между страните. В
случая обаче спор липсва - взискателят е прекратил производството по отношение
на ищеца без да предприема принудително изпълнение срещу собствеността му.
В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, моли
да вземе предвид, че оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Взема
становище по доказателствените искания на ищеца.
Моли съда
да върне исковата молба на Й.К.П. като недопустима, поради липса на правен интерес. Моли да прекрати настоящото производство. В случай, че бъде даден ход на делото, моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан по основание и размер. В
случай, че ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение над минималния размер, моли да бъде прието възражението им за прекомерност. Счита, че делото не се ползва с
голяма фактическа и правна сложност.
Предявеният
иск се поддържа от пълномощника на ищеца в хода на производството по делото.
Моли съда да го уважи като доказан и основателен. Претендира разноските по
делото. Представя списък по чл.80 от ГПК. Излага доводи.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща свои представител в проведените по
делото съдебни заседания.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника и като прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като ал.2 на същата разпоредба сочи, че искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на
разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът - длъжник в изпълнителното производство се
позовава на факти, настъпили след приключване на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна
давност. Счита, че развитието и изхода, в това число прекратяването на
конкретно изпълнително дело е без правно значение за допустимостта на иска по
чл.439 ал.1 от ГПК. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът
може да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз
основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. В този
смисъл Определение №513/24.11.2016г. по дело №1660/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. В противен случай би могло да се
стигне до недобросъвестни процесуални действия от страна на взискателя, който
би могъл да образува и води срещу даден длъжник редица изпълнителни дела и да иска
прекратяване на същите, с цел да препятства правния му интерес и провеждането
на исково производство по чл.439 ал.1 от ГПК.
По същество на
предявения иск, съдът приема следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, а и не е
спорно между страните, че трето неучастващо по делото лице - търговското
дружество „***" ЕАД е
образувало срещу ищеца Й.К.П. изп. д. №1236/2011г. по описа на ЧСИ Л.М., peг.№***, с район на действие ОС-Пловдив, преминало в изп. д.
№187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг.№***, с район на действие ОС-Пазарджик, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №1869/2011г. по описа на PC-Пазарджик за сумата от общо 1585,32 лв., от които 1102,58 лв. - главница, 469,29 лв. - договорна лихва за
периода от 01.02.2009г. до
17.03.2011г., 13,45 лв. - неустойка за забава за същия период, ведно със
законната лихва, считано от 02.05.2011г. до изплащане на вземането.
По изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А.,
peг.№***, с район на действие ОС-Пазарджик, с разпореждане от 08.06.2015г.,
на основание чл.429 от ГПК, като взискател е конституирано ответното
дружество „А.Б.Б." ООД, ЕИК *** /тогава „А.Б.Б."
ЕООД/.
Видно от приложените заверени копия от
двете изпълнителни дела, е че по
първоначално образуваното на 11.07.2011г. изп. д. №1236/2011г. по описа на ЧСИ Л.М.,
peг.№***, с район на действие ОС-Пловдив, са извършени следните действия:
изпратени са няколко покани за доброволно изпълнение до длъжника, като такава е
връчена на съпругата му на 20.01.2012г.; направени са справки за проучване на
имущественото състояние на длъжника и са изискани данни за трудовата му заетост
и наличието на действащ трудов договор. С разпореждане от 08.07.2013г. на ЧСИ е
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „С.П.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Р.“ №44. На 22.07.2013г. е изпратено
запорно съобщение до посочения работодател на длъжника. С писмо, получено на
26.07.2013г., работодателят „С.П.“ ООД е уведомил ЧСИ Л.М., че трудовоправните
отношения с лицето Й.К.П. са прекратени, считано от 22.07.2013г. Към писмото е
приложена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ.
С протокол
от 18.02.2014г. е прекратено производството по
изп. д. №1236/2011г. по описа на ЧСИ Л.М. и е изпратено делото на ЧСИ М.А.. Описано е движението на изпълнителното дело и извършените действия.
Изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг.№***, с район на действие ОС-Пазарджик е образувано на 21.02.2014г. Както бе посочено и по-горе на 08.06.2015г. като взискател по него е конституирано ответното дружество, за което длъжникът е уведомен
със съобщение, получено на 09.06.2015г. Следващото извършено действие по това
изпълнително дело е изпращането на запорни съобщения с дата 30.11.2016г. до „К.Б.А.“
ЕООД, гр.София като работодател на длъжника и за налагането на запор върху
трудовото му възнаграждение.
На
02.03.2017г. е наложен запор
на банковите сметки на длъжника в три банки в страната.
При тези
данни съдът приема следното:
Спорният въпрос по делото касае
обстоятелството дали вземането по изпълнителния лист от 31.05.2011г. срещу
настоящият ищец е погасено по давност. В тази връзка следва да се отбележи
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви – съгласно
чл.111, б.б. и б.в от ЗЗД. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай
вземането е станало изискуемо не след издаването на изпълнителния лист на 31.05.2011г.,
а преди това, както се установява от съдържанието на самия изпълнителен лист
/като се имат предвид посочените в същия суми и период на договорна лихва и
неустойка за забава/. Това съдът счита, че е станало на 01.02.2009г. Подаването
на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Давността
се прекъсва, съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, с предявяването на иск. В случая
давността би се прекъснала с предявяването на иск за съществуване на вземането, но съгласно чл.422
ал.1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен
срока по чл.415 ал.1 от ГПК. В настоящия случай длъжникът не е подал възражение
против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
съответно взискателя по изпълнителното дело не е предявил иск по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. Поради това давността не следва да се
счита за прекъсната с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В подкрепа на
този извод на съда е и обстоятелството, че заповедта за изпълнение, независимо
дали е издадена по реда на чл.410 или на чл.417 от ГПК, както и издадения въз
основа на същата изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за
установяване съществуване на вземането по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД.
Предвид това съдът счита, че срокът на новата давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД
съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.117
ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение.
Съгласно
т.10 на
TP 2/2013г. от
26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, при тълкуване на посочената разпоредба на чл.116,
б."в" от ЗЗД е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно
чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прави се
разграничение между правилата за спиране и прекъсване на давността в исковото
производство и прекъсването на давността в изпълнителното производство. Посочва
се, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и приложените изпълнителни дела и като
съобрази дадените разяснения в цитираното тълкувателно решение, настоящият
съдебен състав счита, че в конкретния случай в изпълнителния процес давността е
прекъсната на няколко пъти, както следва:
Давността
е прекъсната за първи път с молбата на първоначалния взискател „***“ ЕАД от
11.07.2011г., въз основа на която е образувано изп. д. №1236/2011г. по описа на
ЧСИ Л.М. и в която взискателят е поискал и посочил като способи за принудително
изпълнение – налагане на запори върху движимите вещи и вземания на длъжника,
както и възбрана върху недвижимите му имоти. От този момент е започнала да тече
нова давност.
Давността
е прекъсната и с наложения от ЧСИ Л.М. на 08.07.2013г. запор на трудовото
възнаграждение на длъжника в „С.П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Р.“ №44. Извършеното от ЧСИ изпълнително действие /с
оглед възлагането й/ е такова изграждащо съответния способ и насочва
изпълнението чрез налагане на запор, по смисъла на цитираното тълкувателно
решение, поради което прекъсва давността.
По същите
съображения, съдът приема, че давността в изпълнителния процес е прекъсната
отново на 30.11.2016г. с изпращането от ЧСИ М. А. на запорни съобщения до новия
работодател на длъжника „К.Б.А.“ЕООД, гр.София, както и на 02.03.2017г. - с
налагането на запор на банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело в
трите банки в страната.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца не е изтекла твърдяната от
него и предвидена в закона петгодишна погасителна давност по отношение на
вземането за главница в размер на 1102.58 лева. Поради това и за посоченото
вземане искът му се явява неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли.
Съдът
счита, че от 08.07.2013г. – когато давността е прекъсната с наложения запор на
трудовото възнаграждение на длъжника и е започнала да тече нова давност до
следващото изпълнително действие, прекъснало давността – изпращането на
запорните съобщения до новия работодетал на длъжника на 30.11.2016г. е изтекла
законовата тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за
договорна лихва в размер на 469,29 лева и за неустойка за забава в размер а
13,45 лева.
Претенцията
на ищеца по отношение на тези две вземания ще следва да се уважи като се
признае недължимостта им, поради погасяването им по давност.
С оглед
изхода на делото ответното дружество ще следва да заплати на ищеца част от
направените от него по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в
размер на 199,49 лева.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца, тъй като същото е съобразено с
минимума, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на Й.К.П., с ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв.Т.В.,*** против „А.Б.Б."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Т., бул.„Б." №81В, ап.3, представлявано от П.Р., Т.К. и П.И.И., с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А.Б.Б." ООД, ЕИК ***, че Й.К.П., с ЕГН ********** не дължи сумата
от 469,29 лв. -
договорна лихва за периода от 01.02.2009г. до 17.03.2011г. и сумата от 13,45 лв. - неустойка за забава за същия период по изпълнителен лист, издаден на 31.05.2011г. по ч. гр. д. №1869/2011г. по описа на PC-Пазарджик,
представляващи задължения
по изп. д. №187/2014г. по описа на ЧСИ М.А., peг. №***, с район на действие ОС-Пазарджик,
поради погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Й.К.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.Т.В.,*** против „А.Б.Б."
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
р-н Т., бул.„Б." №81В, ап.3, представлявано от П.Р., Т.К. и П.И.И., с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК в останалата му част - за приемане за установено по отношение на „А.Б.Б." ООД, ЕИК ***, че Й.К.П., с ЕГН ********** не дължи сумата
от 1102,58 лева –
главница по изпълнителен лист, издаден на 31.05.2011г. по ч. гр. д. №1869/2011г. по описа на PC-Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.Б.Б." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Т.,
бул.„Б." №81В, ап.3, представлявано от П.Р., Т.К. и П.И.И.
да заплати на Й.К.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, с пълномощник адв.Т.В.,*** разноски по делото в размер на 199,49 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: