№ 446
гр. П., 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103785 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК ********* представлявано от Ю. Б.
Ц., чрез адв.В.Г. със съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 против А. А. А. с ЕГН
********** от град П., ул.“Р. А.№45, ет.6, ап.41, в обстоятелствената част на която се
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника е образувано ч.гр.д.
№2428/2021г по описа на РС-П..Твърди , че в предвидения от законодателя срок е
постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение,поради което в законовоустановения срок и на основание чл.415 от ГПК
ищецът предявява настоящият положителен установителен иск. Исковата си претенция
предявява въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията
„С.Г.Груп“ООД с ЕИК *********, което дружество от своя страна е цесионер и собственик
на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК“ЕАД е
прехвърлил вземанията спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
приложение №1 от договора, извадка от което прилага. Ищецът твърди, че е встъпил в
правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск.Твърди, че въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал
предоставените от дружеството мобилни услуги като потреблението е фактурирано под
клиентски номер на абоната №160047253001 от 05.02.2018г.. Твърди се, че съгласно общите
условия на мобилния операрор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат
1
през месеца, следващ този на ползването им . Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на фактурата като БТК определя началната и крайна дата, която не може да бъде по-късно
от 29 то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера .Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен
код и / или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната
от телефонния номер, за който се иска съответната справка . Твърди се, че между „БТК“ЕАД
с ЕИК ********* и ответникът е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер 16047253001 от 05.02.2018г., с който абонатът добавил за
ползване мобилен номер ********* по избран тарифен план Smart L с месечна абонаментна
такса в размер на 23.99лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Въз основа на сключения договор за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16047253001 от
„БТК“ЕАД са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената услуга, а
именно :**********/08.06.2018г, №**********/08.07.2018г, №**********/08.08.2018г и
№**********/09.09.2018г за потребените от него електронни съобщителни услуги за
периода на потребление от 08.05.2018г до 08.09.2018г. Твърди се, че абонатът е потребил и
не е заплатил мобилните услуги, фактурирани за последователни отчетни месеца , а именно
за месец юни 2018г, месец юли 2018г и месец август 2018г. и за месец септември 2018г.Към
всяка фактура има приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК / чл.50 от ОУ във вр.с чл.43т.1
абонатът има следните задължения: да плаща в срок дължимите суми за предоставени
услуги , да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на
което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай на неизпълнение на някое от другите
задължения БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него . След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №16047253001 крайна фактура
№**********/09.10.2018г. за периода от 09.09.2018г до 08.10.2018г. с начислена сума за
плащане.
В издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги в размер на 59.97лв. Фактурирана е цената , дължима за
потребените мобилни услуги от предходни отчетни периоди , която не е предмет на иска.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 10.09.2018г. като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане
и наличието на незаплатени суми след отчитане на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания
абонамент. Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изрична клауза , съдържаща се в и
в т.2 стр5,6,7, а именно- ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължимите суми,
2
абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка, равна на оставащите до края на срока, на не повече
от трикратния им размер месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които
договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги по техния стандартен размер
без отстъпка . Претендираната сума в размер на 59.97лв. е формирана като сбор от
трикратния размер на месечната абонаментна такса , избрана от потребителя за ползвания
тарифен план без ДДС за далекосъобщителната услуга, която му е предоставена. Тази сума
се дължи въз основа на валидно действащи между БТК ЕАД и ответника договори, по които
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за
потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник е
обусловило правото на мобилния оператор „БТК“ЕАД да прекрати предсрочно договора
като това прекратяване се генерира автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени сучи след изтичане на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения срок на
действие на ползвания абонамент и да претендира неустойка в размер на 59.97 лв.,
уговорена в т.2 от стр.6 на договора. Размерът на неустойката е формиран от сбора на три
абонаментни месечни вноски всяка в размер на 19.99лв. съгласно ползвания тарифен план.
Твърди се, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на
всяка облигационна връзка . Съгласно чл.92, ал.1 изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. Поддържа се, че неизпълнението на основното задължение на
потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните
услуги от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си,
съответно да преустанови начисляването на месечната абонаментна такса и да начисли и
претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Ищецът извежда своето
материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях същите имат за
предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност . В чл.1.6 от първия договор за цесия ,
сключен между „БТК“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД е дадена легална дефиниция на понятието
„Приложение №1 – неразделна част от договора за цесия : списък / таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях както следва име/ фирма, ЕГН или
ЕИК, адрес на длъжника , фактурирани вземания на цедента и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. В чл.5.3 от договора за цесия е уговорено,
че по искане на цесионера , цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Твърди, че цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за
цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение№1 не съществуват
други правоотношения. Твърди, че представянето на Приложение №1 в цялост би било в
нарушение на чл.2, ал.2т.3 от ЗЗЛД, а именно – представянето на лични данни на хиляди
лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане би надхвърлило целите, за които се
обработват.Твърди се, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018г „БТК“ЕАД е
прехвърлител , а „С.Г.Груп“ООД е собственик на вземането спрямо ответника, което
3
впоследствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г между
„С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД.Твърди се, че към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законовия представител на „С.Г.Груп“ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г и
от свое име в качеството на цедент от 01.10.2019г.Твърди се, че връчването на исковата
молба , към която са приложени и документите , удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД съгласно практиката на ВКС.Твърди се, че ответникът не е
изпълнила задълженията до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК към
кредитора, както и към настоящия момент на подаване на иска,което обуславя правния
интерес на кредитора- ищец да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответника, че за ищеца съществува вземане са сумата от 59.97лв., представляваща
неустойка по договорът , сключен между ответника и „БТК“ЕАД , за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.Претендират се
сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден
писмен отговор, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че
неустойката има акцесорен характер и без да се докаже наличие на главно задължение е
немислимо доказване на неустойка.При недоказване на главното задължение / потребени и
незаплатени мобилни услуги , фактурирани за месеците юни, юли , август и септември
2018г не може да се търси претендираната неустойка. Твърди се ,че ответникът не е
подписал договора от 05.02.2018. Инвокира се възражение за ненадлежно уведомяване за
извършената цесия.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, не поддържа
оспорването, че не е подписал договора от 05.02.2018г.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№2428/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 12.07.2021г. „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК *********/
ищец в настоящото производство/ е отправил искане до съда за издаване за заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. А. А. с ЕГН ********** / ответник в настоящото
производство/.Издадена е заповед №1330 от 13.07.2021г за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А. А. А. да заплати на
4
заявителя „ЮБЦ“ЕООД сумата то 59.97лв. представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с клиентски номер 16047253001 от 05.02.2018г.,сключен между
длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ЕАД с ЕИК *********.В заповедта
за изпълнение и в т.12 и 14 от заявлението подробно са изложени обстоятелствата, от които
произтича вземането , именно- два договора за цесия. Първият- сключен на 16.10.2018г
между „БТК“ЕАД с ЕИК ********* и „С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК *********,по силата на който
БТК“ЕАД е прехвърлило вземането си към ответника по договор за мобилни услуги с
клиентски номер 16047253001 от 05.02.2018г.,което вземане възлиза на сумата от 59.97лв. и
представлява неустойка за предсрочно прекратяване на договора, която неустойка е
обективирана във фактура №**********/09.10.2018г. Вторият договор за цесия, сключен на
01.10.2019г между „С.Г.Груп“ЕАД с ЕИК ********* като цедент и „ЮБЦ“ЕООД като
цесионер с предмет на този договор същото това вземане.Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК.С разпореждане №5389 от 29.09.2021г
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това
заявление е връчено на заявителя на 06.10.2021г. и на 02.11.2021г. заявителят е предявил
настоящия иск.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителят в заповедното производство, в хипотезата на връчена заповед за
изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Искът е предявен в едномесечния преклузивен
срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Налице е развило се заповедно производство с предмет –
тъждествен с предмета на настоящото исково производство.
Ето защо като процесуално допустим искът следва да бъде разгледан по същество:
По същество съдът намира следното:
В заповедното производство е приложен договор , сключен на 05.02.2018г. между
„БТК“ЕАД и ответника с клиентски номер 16047253001 за предоставяне на
далекосъобщителни услуги . Срокът на договора е 24 месеца. Страните са уговорили
условията на абонаментен тарифен план Smart L с месечна абонаментна такса от 19.99лв.
без ДДС и 23.99лв. с ДДС.Няма спор, че ответникът е подписал договора, предвид
променената позиция на пълномощника ме в съдебно заседание. Този договор е сключен
при Общи условия.
Цените на потребените по този договор мобилни услуги за периода на потребление
08.05.2018г до 08.09.2018г./няма спор между страните , че същите не са доставени,
респективно, че не са потребени/ са обективирани във фактури , издадени на клиентски
номер на абоната №16047253001 , а именно фактура№:**********/08.06.2018г,
№**********/08.07.2018г, №**********/08.08.2018г и №**********/09.09.2018г. Всяка от
тези фактури съдържа детайлна справка за потребените услуги , респективно стойността на
всяка от тях.Тези писмени доказателства не бяха оспорени от ответника.
Съгласно общите условия на договорите на „БТК“ЕАД за абонатите на услуги ,
5
предоставяни чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството,
приложени по делото абонатът заплаща ежемесечно цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги ,
посочени в ценовата листа и ползвани през предходния месец или период. Съгласно раздел
VIII „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД в чл.43.1 е посочено, че абонатът
има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставени услуги, а в чл.44.1 от
същите ОУ е визирано, че абонатът отговоря за забава в плащането на дължимите суми за
предоставените телефонни услуги по тези общи условия. „БТК“ЕАД има право да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от абоната суми за предоставените услуги по
договора и Общите условия/ чл.45.1/ При неспазване на което и да е задължение по т.43 от
ОУ мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на
нов договор с него. В индивидуалния договор страните изрично са уговорили, че ако
договорът бъде прекратен преди изтичане на срока му по искане или по вина на абоната ,
включително при неплащане на дължимите суми , абонатът дължи на БТК ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока , но не повече от трикратния размер , месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент , за които договорът се прекратява.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на
договорените и отразени във фактурите парични задължения по договора за абонаментни
такси, от което съдът приема, че същият не е изпълнил поетите с договора задължения.
Следва да се отбележи, че дори в действителност ответникът да не е ползвал
далекосъобщителни услуги , това не го освобождава като абонат от задължението да
заплака ежемесечната дължима и договорена от него и БТК ЕАД абонаментна такса, която е
в размер на 19.99лв.
Видно от представените от ищеца писмени доказателства / лист 10-21 от делото/, че
на 16.10.2018г. между „БТК“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на цедент и
„С.Г.Груп“ООД в качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания с
предмет на договора съгласно 1.1- вземания , посочеви в Приложени е№1 ведно с
привилегиите , обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтекли лихви
ако има такива. По силата на т.5 от договора цесионерът е задължен и упълномощен да
уведоми длъжника, чиито вземания се прехвърлят.Представено е и изрично пълномощно в
тази насока / виж лист 10 от делото/
Видно от данните по делото на 01.10.2019г между „С.Г.Груп“ООД в качеството на
цедент и „ЮБЦ“ЕООД в качеството на цесонер е сключен договор за прехвърляне на
вземенията по силата на който видно от т.2 на договора се прехвърлят вземанията предмет
на договора за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД/ цедент/ и „С.Г.Груп“ООД/
цесионер/. По силата на чл.6, ал.2 от договора цесионерът се задължава да уведоми
длъжниците за извършеното. Между страните няма спор, а и от приложените писмени
доказателства / извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019г и
извлечение от приложение №1 към договора за цесия от 16.10.2018г. се установява, че
6
предмет на двете цесии е вземането в размер на 59.97лв., произтичащо от договор за
мобилни услуги , сключен с ответника.
По делото е представено уведомление за цесия, изходящо от „БТК“ЕАД чрез
„С.Г.Груп“ООД и от „ЮБЦ“ЕООД до ответника за извършените цесии, но не са
представени доказателства за връчването му.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 от ТЗ – специален положителен установителен иск за съществуване на
вземането , предмет на ч.гр.д.№2428/2021г по описа на ПРС, за което е издадена заповед
№1330 от 13.07.2021г за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 01.10.2019г. между него в качеството му
на цесионер и „С.Г.Груп“ООД в качеството на цедент, с който са прехвърлени вземанията
по договор за цесия от 16.10.2018г., сключен между „БТК“ЕАД/ цедент/ и „С.Г.Груп“ООД/
цесионер/. Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали ,
че тези договори са сключени , а и този факт не бе спорен между страните.По своята правна
природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна
в субектите на облигационното правоотношение , като вземането преминава в
патримониума на цесионера в обема , в който го е притежавал цедента с всички
привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание. В тази връзка безспорно се установи, наличие
валидно договорно отношение между„БТК“ЕАД с ЕИК ********* в качеството на
доставчик на далекосъобщителни услуги и ответника в качеството на потребител на тези
услуги.Установи се, че към момента на цесията вземането на БТК“ЕАД с ЕИК *********
към ответника по този договор са в размер на 59.97лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора.Установи се, че това вземане попада в предметния обхват на
сключения на 01.10.2019г договор за цесия, от който договор ищецът черпи правата си.
Съдът приема, че в настоящия случай е налице валидно възникнало и съществувало
облигационно правоотношение между „БТК“ЕАД- мобилен оператор и ответника-
потребител на сключения на 05.02.2018г договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги . Договорът е подписан от страните по него съдържа необходимите реквизити и
договорени условия , посочени по-горе като срок, описание на услугите, тарифен план.
7
Освен това е посочен конкретен номер, посредством който потребителят се идентифицира
сред абонатите на ищеца. С това „БТК“ЕАД е изпълнило задълженията си. Освен това е
издал на ответника фактури за дължимите задължения.
Тук е момента да се обсъди инвокираното в писмения отговор на ответника, че не е
уведомен надлежно за извършената цесия преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Същото е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.99,
ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с
постигането на съгласие между тя, а по отношение на третите лица и на длъжника от
момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор. Уведомлението,
изходящо от цедента , но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3
пр.първо от ЗЗД , с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.Същото следва да бъде съобразено като факт с правно значение
за спорното право, настъпил преди предявяване на иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК /
в т.см. е и решение №78 от 09.07.2014г п от.д.№2352/2013г. на ВКС/. В съдебната практика
се приема, че е налице валидно съобщаване както в случаите, както в случаите когато това е
направено лично от цедента, така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова
съобщаване извърши цесионера. Дори да се приеме хипотетично , че липсват категорични
доказателства за уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на
настоящото дело, с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея,
съдържащи процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши
уведомяването от името на цедента , ответникът / като длъжник/ е узнал за цедирането на
вземането. Връчването на всички книжа по делото , в т.ч. и на назначения особен
представителна ответника / какъвто е настоящия случай/е надлежно и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. По делото не е спорно, че
уведомлението до длъжника за цедиране на процесното вземане е връчено с препис от
исковата молба на особения представител на ответника, поради което следва да се приеме,
че е изпълнено изискването по чл.99, ал.4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода
на делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане не
може да бъде игнорираното и на основание чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено.
Ефектът на уведомяването следва да се зачете като настъпил пред съда факт, стабилизиращ
легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право / решение
№78/09.07.2014г по т.д.№2352/2013г. на ВКС/.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за цесия е произвел действие по
отношение на ответника, което обосновава извод за доказаност на активната и пасивна
материална легитимация по предявения иск.При условие, че договорът и двете цесии, както
и уведомлението за цесия, изходящо от „БТК“ЕАД чрез „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД до
8
ответника са приложени към исковата молба и са получени лично от особения представител
на ответника следва за се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
Процесното вземане за заплащане на неустойка е обусловено от прекратяване на
договора за мобилни услуги от страна на оператора по вина на длъжника-потребител или
казано с други думи е обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за
мобилни услуги. В настоящият случай не бе спорно, че процесният абонамент е прекратен
на 10.09.2018г., тоест е възникнало задължението за заплащане на процесната сума от страна
на ответника, който противопоставил както възражения, така и доказателства за плащане.
Доказа се и размера на дължимата неустойка, а именно сумата от 59.97лв., представляваща
сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения
договор, като месечния размер е 19.99лв.Претендираното вземане е начислено във фактура
№**********/09.10.2018г. Съдът намира ,че не се претендират суми , основани на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.142 от ЗЗП.
Ето защо предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като
следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за сумата от 59.97лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер 16047253001 от 05.02.2018г., сключен между ответника и
мобилния оператор“БТК“ЕАД, за която сума е издадена заповед №1330/13.07.2021г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2428/2021г. по описа на
РС-П..
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 205лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 355лв. разноски за исковото производство.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на А. А.
А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р. А.№45, ет.6, ап.41, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ
на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК ********* представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. със съдебен
адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 за сумата от 59.97лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16047253001 от 05.02.2018г.,
сключен между ответника и мобилния оператор“БТК“ЕАД,вземанията по който са
прехвърлени от „БТК“ЕАД на „С.Г.Груп“ООД по силата на договор за цесия от 16.10.2018г
, а впоследствие от „С.Г.Груп“ООД на „ЮБЦ“ЕООД по силата на договор за цесия от
01.10.2019г., за която сума в полза на ищеца е издадена заповед №1330/13.07.2021г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2428/2021г. по описа на
9
РС-П..
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Р. А.№45, ет.6, ап.41 да
заплати на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК ********* представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. със
съдебен адрес град С., бул.“Б.“№81, вх.В, ет.8 сумата от 205лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 355лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10