Номер 282011.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 11.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело №
20203100502482 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 413, ал. 2
вр, чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, със седалище в гр. София, чрез юриск. Радина Илиева, против Разпореждане №
1570/06.08.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 361/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Девня
в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане законна лихва за забава до датата
на подаване на заявлението.
В жалбата се излага становище, че заповедният съд неправилно е приел, че
заявителят не е отстранил констатираните нередности в подаденото заявление, в указания
му тридневен срок. Жалбоподателят счита, че няма законово задължение да конкретизира
законната лихва по период и размер в случай като настоящия - когато окончателният размер
и период на същите е неопределяем към момента, доколкото било посочено, че законната
лихва се претендира до окончателното изплащане на вземането. Вземането за лихва не се
прекратява с инициирането на съдебното производство, а продължава да тече до заплащане
на главното вземане. Начинът, по който претендирали вземането си, като законна лихва: от
03.09.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до изплащане на вземането бил
показателен, че сумата представлява едно общо и неделимо вземане, което не следва да бъде
разделяно на отделни периоди и размери в настоящото производство. Позовавайки се на
Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС,
частният жалбоподател сочи че след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем
се дължи законна лихва за забава до датата на плащането, но никъде не било посочено, че е
необходима индивидуализация на вземането по начин указан от заповедния съд. В
условията на евентуалност, ако изложеното становище не бъде прието страната уточнява, че
общият размер на законната лихва за периода от 03.09.2019 г. до 12.03.2020 г. е 118,88 лв., а
за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020г. не се начислява законна лихва. Отправя искане за
отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на заповед за изпълнение за
претендираната законна лихва с присъждане на разноски в производството.
Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като съобрази
и аргументите по жалбата, намира следното:
1
По подадено заявление на „Профи Кредит България" ЕООД. ЕИК *********, гр.
София е издадена на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
3191/06.08.2020 г. срещу длъжника Т. Ю. П. в полза на заявителя за сумата 1870.45 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 06.11.2017 г., 647.22 лева - непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода 03.10.2018 - 03.09.2019 г., т.е. до датата на предсрочна
изискуемост, 162.08 лв.- законна лихва за забава от 04.04.2018 г. - дата на изпадане на
длъжника в забава до 03.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на
постъпване на заявлението в съда - 10.06.2020 г. , както и разноски в заповедното
производство.
Заявлението е отхвърлено в частите, с които е поискано издаване на заповед за
изпълнение за сумата 1576,64 лева, представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, както и в обжалваната част относно претендираната
законната лихва върху главницата, считано от 03.09.2019 г. до датата на постъпване
заявлението в съда - 10.06.2020г.
За да отхвърли искането в атакуваната част по отношение на лихвата за забава,
считано от обявяване на предсрочната изискуемост до депозирана на заявлението,
заповедният съд е формирал мотиви, че заявителят не е изпълнил указанията, дадени с
Разпореждане № 1114/12.06.2020 г., да посочи периода, за който претендира лихвата, чрез
нейния начален и краен момент на начисляване.
Решаващият извод на заповедния съд не отчита уточненията на заявителя в молба от
26.06.2020 г. С нея, в условията на евентуалност, ако не се приеме становището му, че
лихвата за забава представлява законова последица от предявяване на главния иск, а не
отделен такъв, кредиторът е заявил, че същата се дължи от датата 03.09.2019 г. до 12.03.2020
г. и е в размер на 118.88 лева, като в периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. лихва не е
начислявана. С молба вх. № 4135/14.07.2020 г. е довнесъл и дължимата държавна такса.
Становището на страната, че не дължи индивидуализация на лихвата за забава чрез нейния
размер и период на начисляване до сезиране на съда /било заповедния, било исковия/ и че
претенцията за присъждането и не представлява отделен иск не може да бъде споделено, тъй
́
като до датата на подаване на заявлението същата има характера на мораторна лихва по чл.
86 от ЗЗД и по отношение на нея на общо основание важат изискванията на чл. 410 вр. чл.
127, ал. 1 от ГПК, включително и относно индивидуализация на претенцията по основание,
период и размер, както и за заплащане на държавна такса. Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК
заявлението следва да покрива изискванията за реквизитна редовност на искова молба, т.е.
трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането, включително посочване на
фактите и обстоятелствата, от които произтича.
След извършените с молбата от 26.06.2020 г. уточнения от заявителя, съдържанието на
заявлението удовлетворява законовите изисквания за редовност в частта относно лихвата,
тъй като съдържа всички изискуеми елементи на претендираното акцесорно вземане.
Неточното и обозначаване като „законна“ лихва, вместо правилната и квалификация като
́́
лихва за забава /мораторна/, изчислена в размер на законната, не е достатъчно основание
2
заявлението за присъждане да бъде отхвърлено, тъй като същото е редовно и
претендираното в него мораторно обезщетение е индивидуализирано в достатъчна степен
чрез неговото основание, размер и срок на начисляване. По гореизложените съображение в
обжалваната част разпореждането е неправилно и следва да бъде отменено, като бъде
издадена претендираната заповед за изпълнение за лихва за забава върху главницата за
периода от 03.09.2019 г. до 12.03.2020 г. в размер на 118.88 лева.
В полза на жалбоподателя следва да се присъдят и претендираните за настоящото
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер
на 65 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1570/06.08.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 361/2020 г. по
описа на Районен съд - гр. Девня в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане
законна лихва за забава за периода от 03.09.2019 г. до 12.03.2020 г. включително като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза
на „Профи Кредит България" ЕООД. ЕИК175074752, гр. София, против длъжника Т. Ю. П. ,
ЕГН **********, с. Радан Войвода, общ. Вълчи дол за сумата от 118.88 лв. /сто и
осемнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
03.09.2019 г. – 12.03.2020 г. върху просрочените задължения на длъжника по Договор за
потребителски кредит № ********** от 06.11.2017 г.
ОСЪЖДА, Т. Ю. П. , ЕГН **********, с. Радан Войвода, общ. Вълчи дол да заплати на
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, гр. София сумата от 65 /шестдесет и пет/
лева разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред ОС Варна, на осн.
чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК.
ВРЪЩА на ДРС за издаване заповедта за изпълнение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3