РЕШЕНИЕ
№ 13928
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110122975 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Банка
ДСК“ АД срещу И
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 1/ чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 7 ЗКСД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от
12026,04 лева, представляваща главница по договор за студентски кредит от
23.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано предявяването на
исковата молба до погасяване на задължението; 2/ чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430,
ал. 2 ТЗ вр. чл. 7 ЗКСД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 2359,44 лева, представляваща
договорна лихва за период от 28.07.2021 г. до 16.04.2024 г. и 3/ чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 318,45 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2021 г. до
16.04.2024 г.
Ищецът „Банка ДСК“ АД твърди, че вземането - предмет на делото, произтича от
сключен между банката и Ис в качеството му на кредитополучател, договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 23.02.2015 г., съгласно който Банката
предоставила на кредитополучателя, като последният усвоил банков кредит в размер
на 70 409,88 лева. Срокът за погасяване на кредита бил уговорен на 120 месеца,
считано от датата на изтичане на гратисния период, като сочи, че съгласно чл. 3 от
договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита
обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от
първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна
работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен. Твърди се, че съгласно условията на договора, кредитът е
усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно
от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки
превод бил в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се
1
извършвал по сметка на Медицински университет – гр. Пловдив след представяне на
документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на
кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър, а именно
уверение на основание чл.10, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти
(ЗКСД).
Твърди, че за предоставения кредит кредитополучателят е поел ангажимент да
заплаща на кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно т.
10.2 от Общите условия се начислява върху усвоената част от кредита, включително по
време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно.
Кредитът следвало да се погасява с равни месечни вноски съгласно погасителен план,
като уговорената падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане
на гратисния период, била 28-мо число на месеца. Сочи се, че съгласно представеното
от кредитополучателя уверение по чл. 10, ал. 3 ЗКСД, крайният срок за полагане на
последния държавен изпит по специалност “Дентална медицина”, в която ответникът
се е обучавал, бил юни 2020 г. Ето защо, намира, че гратисният период по чл. 3 от
договора бил до 30 юни 2021 г., съответно първата падежна дата била 28.07.2021 г., а
кредитът следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на
139,63 лева. С чл. 17.1 от Общите условия към договора за кредит между страните
било уговорено, че при допусната забава за плащане на вноска на падежна дата, частта
от вноската, представляваща главница се олихвявала с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта. Твърди, че към
датата на подаване на исковата молба е налице неизпълнение от страна на ответника за
плащане на сумите по 33 месечни вноски. Общият размер на просрочената сума бил
4607,79 лева, като от тях: просрочена главница 2292,78 лв. и просрочена договорна
лихва 2315,01 лв.
Била допусната от ответника забава в плащанията над 90 дни, като за Банката
възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по
договора за кредит за предсрочно изискуемо, като прави изрично волеизявление за
това в исковата молба. Твърди, че размерът на главницата се равнявал на сумата от
12026,04 лева, която била формирана от усвоена сума по кредита в размер на 7823,32
лв. и капитализирана в съответствие с т. 10.2 от Общите условия лихва в размер на
4202,72 лв., начислена през гратисния период.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения, моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В проведеното открито съдебно заседание на 10.07.2025 г. ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не
изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 73798/23.05.2024 г. с
легализиран превод на английски език е връчено на ответника на 03.12.2024 г./.
Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
2
представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски съобразно
представените доказателства, като бъде определено и юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева.
При горните съображения и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И, гражданин на В, дата на раждане ********** г., паспорт № , да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- сумата от 12026,04 лева (дванадесет хиляди и двадесет и шест лева и 04
стотинки) на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 7 ЗКСД вр.
чл. 9 ЗПК представляваща главница по договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 23.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
17.04.2024 г. до погасяване на задължението;
- сумата от 2359,44 лева (две хиляди триста петдесет и девет лева и 44
стотинки) на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 7 ЗКСД вр.
чл. 9 ЗПК представляваща договорна лихва за период от 28.07.2021 г. до 16.04.2024 г;
- сумата от 318,45 лева (триста и осемнадесет лева и 45 стотинки) на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД представляваща мораторна лихва за периода от 28.07.2021 г. до
16.04.2024 г.;
- сумата от 1333,52 лева (хиляда триста тридесет и три лева и 52 стотинки) на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3