Р Е Ш Е Н И Е
№ 260036
гр.Ботевград, 14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди деветнадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №270 по описа за 2020
година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.С., район С.,
ул.”***” №***, с управител В.З. П., чрез адв.В.Г. от САК, е обжалвало в законния срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което за извършено нарушение на чл. 8, ал.2 от Закона за чистотата
на атмосферния въздух /ЗЧАВ/
във връзка с чл.6, т.1, Приложение № 1 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/ на основание чл.83,
ал.1 от ЗАНН, чл.43а, ал.3 от ЗЧАВ и чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, му
е наложено административно наказание - „имуществена
санкция” в размер на 10000.00лева.
Жалбоподателят излага съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено
изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят „***”
ЕООД – гр.С. се представлява от адв.В.Г.
от САК, който поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление
и сочи твърдения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП и неспазване на реда на вземане на съответните
проби. Адв. Г. претендира за осъждане на
ДАМТН за заплащане на
направените разноски от жалбоподателя.
Въззивната страна се представлява от
старши експерт /юрист/ към ДАМТН – И.Р.Т., който оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на атакуваното наказателно постановление съобразно събраните доказателства
и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: писмо до „***“ЕООД; заповед № ***г.;
заповед № ***г.; Протокол № ***г.; фискален бон – 2 бр. за контролни проби;
разписка че на обекта няма печат; декларация за съответствие на качеството на
течните горива; нареждане за експедиция; акцизен данъчен документ; справка от
търговския регистър; заявка за изпитване на течни горива; критерии за
изпълнимост; заявка за изпитване на течни горива; критерии за изпълнимост;
протокол от изпитване № ***г.; експертно заключение за съответствие на течно
гориво с изискванията за качество № ***г.; заявка за изпитване на течни горива;
критерии за изпълнимост; заявка за изпитване на течни горива; критерии за
изпълнимост; протокол от изпитване № ***г.; КП ***г.; писмо до „***“ЕООД; известие
за доставяне; сертификат за акредитация; заповед ***г.; покана; известие за
доставяне; покана; АУАН ***.; разписка за предадени/получени документи;
пълномощно; писмо до „***“ЕООД;известие за доставяне; калкулация за разходите
по вземане и изпитване на проба - заверени копия и събраните гласни доказателства - показанията на св. Д.С.С. – актосъставител, св.Г.Г.Б., св.И.Д.Т. и К.А. П. се установява
следната фактическа обстановка:
На 04.11.2019г. св.Д.С.С. - инспектор в Главна Дирекция „Контрол на качеството
на течните горива“ (КТГ) при ДАМТН и
неговият колега св. Г. Г. Б. извършили проверка в обект - бензиностанция в гр.П.,
кв.“***“ №**, сервизна база „***“ управляван от
жалбоподателят „***” ЕООД
– гр.С., при която от
бензиноколонка №2 с налично количество 1749л. били взети контролна и арбитражна проби от течно
гориво - автомобилен бензин A -100Н, с
протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № ***г. При проверката
било установено, че последната доставка на горивото е в количество 1495л. с
нареждане за експедиция №***. и с
Декларация за съответствие с № ***г., издадена от „***” АД, за партида № 43, в
количество 292т. След изпитване на контролна проба в стационарната изпитвателна
лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. С.,
ж.к. „***“, кв. „***“, ул. „***“ № 2, сертификат за акредитация на БСА per. № ***г, валиден до ***. бил издаден
протокол от изпитване № ***г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД
ККТГ била извършена експертиза и бил
изготвен Констативен протокол № ***г.,
съгласно който течно гориво -
автомобилен бензин А-100Н не съответства
на изискванията на чл.6, т.1 от приложение №1 от НИКТГУРНТК както следва:
„Дестилационни характеристики“:
-„при 100°С се изпаряват“ % /V/V/:
Полученият
резултат от изпитването бил 43,1% при норма 46% - отклонение с 2,9% под
минимално допустимата стойност. След прилагане на критериите за прецизност на
използвания метод за изпитване, съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат
от изпитването под 44,7%, продуктът не съответствал на изискването за
дестилирал обем гориво до 100°С .
С оглед горното било установено, че по
показател „Дестилационни характеристики“
продуктът не съответствал на изискванията за качество, като изпитването
на контролната проба е показало несъответствие на разпространяваното течно
гориво бензин А-100Н по показател „Дестилационни характеристики“ с изискванията
към него в приложение №1 от НИКТГУРНТК.
Протоколът
от изпитване и констативния протокол били изпратени на „***” ЕООД – гр.С. – гр.Ботевград на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК с
писмо изх. № ***г. и известие за доставка от 13.11.2019г.
С писмо-покана, изх. № ***г. управителят на „***”
ЕООД – гр.С. бил поканен да
се яви за съставяне и връчване на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН). На 13.12.2019г. в гр.С. св.Д.С., в присъствието на св.Г.Б. и на Я.А. – пълномощник
на търговското дружество съставил АУАН ***. против „***”
ЕООД – гр.С.. Актосъставителят квалифицирал деянието
като нарушение на чл.
8, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ във връзка с чл.6, т.1, Приложение № 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/. Акта бил връчен на пълномощника на дружеството – Я.А.,
който го подписал.
Въз основа на така извършената
проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №*** от ***г. от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице
и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът намира, че е
безспорно доказано извършено нарушение
на чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ във връзка с чл.6, т. 1,
Приложение № 1 от НИКТГУРНТК от „***” ЕООД – гр.С..
Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от свидетелските
показания на Д.С.С. – актосъставител, св.Г.Г.Б. и събраните по делото писмени доказателства,
които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си и съдът ги кредитира
изцяло. Съдът дава изцяло вяра на показанията на свидетелите С. и Б., като
намира, че същите са логични, последователни и кореспондират с писмените
доказателства под делото, както и че са дадени от лица, които не са
заинтересувани от изхода на делото.
Съдът кредитира показанията на св.Т. и П.,
дотолкова, че със същите се установява факта на извършване на проверката от
контролните органи, както и по отношение на това, че обекта на проверка е
ведомствена бензиностанция на жалбоподателя, но не кредитира тези на св.Т. в частта им относно
начина и реда на вземане на пробите за изпитване от свидетелите С. и Б., като
счита, че същият, като служител в дружеството -въззивник е заинтересован от
изхода на делото, както и че в тази им част остават изолирани и не се подкрепят
от други доказателства.
Съдът намира, че административното обвинение е
формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация.
Конкретното административно нарушение и извършването му от жалбоподателя
са доказани по безспорен и несъмнен начин.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното
производство. В този смисъл, съдът възприема
твърденията за допуснати нарушения на процесуалните правила като голословни и
като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна
отговорност.
АУАН е съставено от
оправомощено длъжностно лице.
Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и
точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и
законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е
цитирана и санкционната норма в наказателното постановление : чл.34, ал.2 от
ЗЧАВ, която предвижда,че лице, което разпространява, включително като краен
разпространител, или използва течни горива, които не съответстват на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1, ако деянието не
съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за
съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20 000 лв., съответно с имуществена
санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв, при което са спазени разпоредбите на
чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
В предвид на изложеното съдът
приема,че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер на 10000.00 лева
е правилно определено, същото е в предвидения от закона минимум.
Съдът не възприема доводите на представителя
на жалбоподателя, изложени в жалбата, че при вземането, съхранението и
извършването на изпитанията на пробите на горивото не са били спазени
съответните нормативни изисквания към същите, като неоснователни. Съдът счита,
че в случая „***” ЕООД – гр.С. безспорно има
качеството на краен разпространител на течното гориво, предмет на проверката и
следва да понесе наложената му санкция.
При тези обстоятелства
наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като
законосъобразно и правилно.
С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна
на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани
такива в полза на жалбоподателя. При определяне на дължимите разноски за
юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО
следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.63,ал.1 от ЗАНН
Ботевградски районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно
постановление №*** от ***г., издадено от Председател на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ против „***” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С., район С.,
ул.”***” №***, с управител В.З. П., като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район С., ул.”***” №***, с управител В.З.
П. да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ сумата от 100 (сто) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :