Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 09.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав в открито заседание на 27.05.2020 г. в състав:
при участието на секретаря Миланова и
прокурор Накова, като разгледа
докладваното от съдия МИЛЕВ в.н.ч.д. № 1513/20 г., намери за установено
следното:
Служебният защитник на
осъдения П.М.П. (ЕГН: **********) – адв. К., е подал в срока и по реда на гл.
ХХІ от НПК въззивна жалба срещу постановеното на 10.02.2020 г. протоколно
определение по н.ч.д. № 15187/19 г. на СРС (НО, 121 с.), с което по реда на чл.
306, ал.1, т.1-2 НПК (и съобразно чл. 25, ал.1-3, вр. чл. 23, ал.1 и 3 НК)
спрямо П. е било определено едно общо и най-тежко наказание (6 месеца ЛС при
първоначален строг режим, с присъединени към него глоба от 1000 лв. и лишаване
от право да се управлява МПС за 2 години) измежду наложените му санкции по н.о.х.д.
№ 3347/12 г. на СРС (6 м. ЛС и 1000 лв.
глоба) и № 12279/10 г. на СРС (пробация и 2 год. лишаване от право да се
управлява МПС), като е било извършено и дължимото по чл. 25, ал.3 НК приспадане
на търпяната пробация от срока на лишаването от свобода.
И в жалбата, и в устните
прения на служебния защитник пред СГС не се съдържат конкретни аргументи по
същество срещу постановеното групиране на наказанията, а оплакването е сведено
до въпроси от процесуален характер – нарушено (според адв. К.) право на защита
(на лично участие в производството по чл. 306, ал.2 НПК) на осъдения поради
непризоваването му за проведеното открито съдебно заседание – теза, приета за
неоснователна от прокурора при СГП, който пледира оспорваното определение на
бъде потвърдено.
Въззивният съд намери, че
следва да потвърди атакуваното определение. С него въпросите по чл. 306, ал.1,
т.1-2 НПК са били правилно разрешени.
Наложеното общо наказание
(6 м. ЛС), определеният за него първоначален строг режим, постановеното на осн.
чл. 23, ал.2 НК присъединяване на глобата и лишаването от правоуправление,
както и дължимото приспадане на периода, в който осъденият П. е търпял
пробацията по н.о.х.д. № 12279/10 г. на СРС, са все въпроси, които не
съставляват нито фактическа, нито правна сложност. Те са били законосъобразно
разрешени, а и на практика са довело до по-благоприятно третиране на дееца при
констатираната съвкупност от две престъпления.
Оплакването за нарушено
право на защита е неоснователно.
Районният съд е направил
всичко възможно да спази процедурата по чл. 306, ал.2 НПК, така че да се
произнесе „… в съдебно заседание с призоваване на осъдения.“. Неуспешният опит
на П. да бъде връчена призовка за това дело се дължи на неоткриването му на
известния адрес и липсата на данни за друго актуално местонахождение.
Достатъчно показателна за възможността въпросите по чл. 306, ал.1, т.1-2 НПК да
се разрешат „задочно“ (с участието на служебен защитник – чл. 94, ал.1, т. НПК)
е приетата като писмено доказателство справка (л. 46 от н.ч.д.), че лицето е било обявено за общодържавно
издирване още на 20.11.2019 г. (с посочени номера на бюлетин и телеграма) и
въпреки провежданите мероприятия, не е било установено. Следователно, в случая
(макар и по аналогия от правилата на общото съдебно заседание) правилно е било
пристъпено към приложение на чл. 269, ал.3, т.1-2 НПК, най-малкото – защото
отсъствието на осъдения с нищо не е затруднило изясняването на фактите по
частното дело и правилното приложение на материалния закон във връзка с
групирането на наказанията в едно най-тежко.
Във връзка с всичко
изложено и съобразно чл. 338 НПК, СГС, НО, ІІ в.с., намери, че следва да
потвърди обжалваното определение, поради което:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.02.2020
г. по н.ч.д. № 15187/19 г. на СРС (НО, 121 с.).
Решението е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: