Р Е Ш Е Н И Е
№ 605/18.9.2019г. 18.09.2019 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХVІ граждански състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Ст.М.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 1070 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «БНП Париба
Пърсънъл Файненс» С.А.Париж,рег.№ ***,чрез
«БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А.,клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к «Младост 4»,бизнес парк София,сгр.14,предстпавлявано
от Д. Д.-зам.управител,чрез пълномощник юрк. Ц. Х. С., против Р.И.П. с ЕГН **********
и адрес ***, с която се иска
постановяване на решение, с което се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца, сумите,
за които е издадена заповед по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС, а именно:
1344,04 лв. главница,66,72 лв.мораторна лихва за периода от
17.05.2018 г. до 11.11.2018 г.,ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че при сключване на кредит за покупка на стока
ответника е дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта, като на 11.08.2017 год. същият е
активирал предоставената му кредитна карта с максимален лимит 1000
лв.Обслужването на кредитната карта било преустановено на 01.10.2017
год.,когато било последното плащане по нея,като балансът по същата бил в размер
на минус 1344,04 лв., което принудило кредитора да блокира използването й.
За дължимите суми ищецът подал по реда на чл. 410 ГПК
заявление пред ЯРС и по него съдът образувал ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на
ЯРС, по което издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника
за горните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията
на чл.47,ал.5 ГПК,като в законоустановения срок по чл. 415,ал.1,т.2 ГПК, ищецът
счита, че има правен интерес да установи вземането си по реда на чл. 422 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява,като
не изпраща законен или процесуален представител. Постъпила молба,в която молят
делото да се гледа в тяхно отсъствие,като в хода на настоящото исково
производство ответника направил доброволно плащане на сума в размер 1805,00
лв.,с което погасил изцяло задължението си по договор за кредит ***,ведно
с направените по делото разноски.
Правното основание на предявения иск е чл. 422 ГПК,във
вр.чл.79 ЗЗД, във вр.чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ответника не е депозирал в срока по
чл.131 от ГПК отговор на исковата молба.В срока същия е представил възражение,че към настоящия момент платил
изцяло дължимата сума по ч.гр.дело № ***/2019 г.,за което прилага платежно
нареждане,като писмено доказателство. В с.з. същият не се явява и не се
представлява.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответницата по
нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че при сключване на кредит за покупка на стока
ответника е дал съгласието си да му бъде отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта, като на 11.08.2017 год. същият е
активирал предоставената му кредитна карта с максимален лимит 1000
лв.Обслужването на кредитната карта било преустановено на 01.10.2017
год.,когато било последното плащане по нея,като балансът по същата бил в размер
на минус 1344,04 лв., което принудило кредитора да блокира използването й. С
оглед на това ищеца претендира да бъде установено,че ответника му дължи сумата
от 1344,04 лв. главница,както и мораторна лихва в размер на 66,72 лв. за периода от 17.05.2018 г. до 11.11.2018 г.
Също така е безспорно, че към датата
на подаване на заявлението длъжника е дължал исковите суми, за които е била
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на ЯРС.
Това обстоятелство се установява и от самото признание на ответника с оглед
извършеното плащане от негова страна. Безспорно е също, че към датата на
приключване на устните състезания по настоящото дело – 12.09.2019 г., сумите,
които са предмет на исковата молба и на заповедното производство, не се дължат,
тъй като са изплатени на ответника,за което е приложено като писмено
доказателство по делото преводно нареждане за касов паричен превод на сумата от
1 805,00 лв. и който факт се потвърждава от ищеца по делото,като същия
твърди,че ответника направил доброволно плащане на сумата от 1805,00 лв.,с което погасил изцяло задължението си
по договор за кредит ***,ведно с направените по
делото разноски.
При това положение, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 422 от ГПК е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли, предвид на извършеното в хода на процеса плащане, което следва да
бъде съобразено на осн.чл.235, ал.3 ГПК като правопогасяващ факт, с оглед
разясненията, дадени с т.9 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ОГГТК по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС.
С оглед изхода на спора на ищеца не
следва да му бъдат присъждани разноски с
оглед направеното признание,че ответника освен плащане на сумите които е дължал
е заплатил и направените по делото разноски.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ иска на «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А.Париж,рег.№ ***,чрез «БНП Париба Пърсънъл Файненс» С.А.,клон
България с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к «Младост 4»,бизнес парк
София,сгр.14,предстпавлявано от Д. Д.-зам.управител,чрез пълномощник юрк. Ц. Х.
С., против Р.И.П. с ЕГН ********** и адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че същия дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на
ЯРС, а именно: 1344,04 лв. главница,66,72 лв.мораторна лихва за периода от
17.05.2018 г. до 11.11.2018 г.,ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 29.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: