№ 1712
гр. София, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110141678 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „Б.И.“ АД,
искова молба насочена против ЗАД „О-З“ АД, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 340.86лв. –
неизплатена част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
**********, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на сумата и 154.42лв. – мораторна лихва за периода
12.02.2018г. – 31.07.2022г.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
09.08.2017г., в района на гр. София, на разклона за аерогара „София, при включването
от бул. „Александър Малинов“ е настъпило ПТП, причинено от водача на лек
автомобил „Опел Мовано“ с ДК № СА **НМ, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ и лек автомобил „Форд Галакси“ с ДК № СА
**ВС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, при което водачът на
застрахования при ответника лек автомобил причинил щети по МПС-то застраховано
при ищеца. Сочи се, че във връзка с процесната застраховка „Каско“ при ищеца е
заведена преписка по щета № **********, по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 866.53лв. Навеждат се доводи, че до ответника е изпратена
регресна покана за възстановяване на сумата, но постъпило частично плащане в размер
на 525.67лв., като се сочи, че невъзстановена останала сумата от 340.86лв., за който
размер е предявен и искът. Претендира се и лихва за забава за периода от 12.02.2018г. /
датата на възстановяване / до 31.07.2022г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор, с който ответното
дружество не оспорва изложените в исковата молба фактически съображения, като се
оспорва единствено размера на претендираната сума. Твърди се, че отговорността му е
за сумата от 525.67лв.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 09.08.2017г., в района на гр.
София, на разклона за аерогара „София, при включването от бул. „Александър
Малинов“ е настъпило ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Опел Мовано“ с
ДК № СА **НМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
и лек автомобил „Форд Галакси“ с ДК № СА **ВС, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“, при което водачът на застрахования при ответника лек автомобил
виновно причинил щети по МПС-то застраховано при ищеца, че във връзка с
процесната застраховка „Каско“ при ищеца е заведена преписка по щета №
**********, по която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 866.53лв.,
както и че след изпратена регресна покана от страна на ответника е постъпило
частично плащане на сумата от 525.67лв.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с
извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена по делото съдебно
– автотехническа експертиза се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на застрахованото при ищеца МПС – „Форд Галакси“ с ДК № СА **
ВС, изчислена на база средни пазарни цени е в размер на 907.93лв. Не е спорно, че
ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 866.53лв. Не е спорно и
обстоятелството, че от страна на ответното дружество, след получаване на регресната
покана от ищеца е възстановена сумата от 525.67лв., респективно неизплатената част е
в размер на 340.86лв. / 866.53лв. – 525.67лв. = 340.86лв./ Доколкото исковата претенция
с правно основание чл. 411 КЗ е заявена именно в такъв размер същата се явява изцяло
основателна.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
2
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства. От приложените на л.
7 и л. 8 по делото регресна покана и приложения към нея се установява, че изпратената
от ищеца Покана за доброволно изпълнение е получена от ответното дружество на
28.11.2017г. /дата печат/, респективно по аргумент от чл. 412, ал. 3 КЗ, ЗД „О-З“ е в
забава от 28.12.2017г. Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода
12.02.2018г. – 31.07.2022г., за сумата от 154.42лв. За процесния период размерът на
лихвата за забава върху уважената част на претенцията с правно основание чл. 411
ГПК /340.86лв./, изчислен с помощта на компютърна програма е 154.43лв. Доколкото
акцесорната претенция е заявена за сума в по-малък размер 154.42лв., същата се явява
изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на
500.00лв., от които 100.00лв. – внесена държавна такса, 300.00лв. – депозит за вещо
лице и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О-З“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
(АДРЕС) да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: (АДРЕС), на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите
както следва: 340.86лв. – неизплатена част от изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № **********, във връзка с настъпило на 09.08.2017г., в района
на гр. София, на разклона за аерогара „София, ПТП, между лек автомобил „Опел
Мовано“ с ДК № СА **НМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ и лек автомобил „Форд Галакси“ с ДК № СА **ВС, застрахован при
ищеца по застраховка „Каско“, ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба – 01.08.2022г. до окончателно изплащане на сумата и 154.42лв. –
мораторна лихва за периода 12.02.2018г. – 31.07.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „О-З“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от 500.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3