Р Е Ш Е Н И Е
№575/21.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Гр. Пазарджик
Административен съд Пазарджик, първи административен състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди и седемнадесета година в
състав:
Председател:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Т.ка Стойнова и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
изслуша докладваното от съдия Шотева
административно дело № 526 по описа за
2017 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от АПК,
във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.3 от ЕКЗПЧ е образувано по искова молба на „АЙ ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“№10,вх.В, ет.5
,представлявано от А.Б. , със съдебен адрес ***
против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ-НАП, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Дондуков“№52 с
искане ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 2 928 000 лв. имуществени вреди, в едно с
натрупаната до момента законна лихва върху главницата в размер на
884 586.22 лв., в едно със законната лихва , от датата на подаване на
исковата молба – 11.07.2017г. до крайното изплащане на сумата.В исковата молба
/ и допълнителна такава/се твърди, че имуществените вреди са в следствие на
незаконосъобразен акт отменен по съответния ред – ревизионен акт
№**********/18.02.2014г. , издаден от Р. Я., на длъжност началник сектор
„Ревизии“ – възложил ревизията и А. Е.на длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр.София – ИРМ Перник.
Ответникът НАП София, чрез процесуалния си представител
оспорва исковата молба. Посочва, че причинените щети на дружеството не са в
следствие на отменения ревизионен акт, а са в следствие на допълнително
изработени писмени доказателства с цел получаване на допълнителни незаконни
доходи. Твърди, че не е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане. Счита, че отмяната на ревизионен
акт № **********/18.02.2014 г. не може да бъде източник на вреди под формата на
пропуснати ползи – издаването на акта не пречи на сключването на окончателен
договор за покупко-продажба. Твърди се, че не е налице и причинно следствена
връзка между ревизионния акт и пропуснати ползи, тъй като за постигането на
желания от ищеца резултат са необходими единствено неговите действия. Твърди,
че са налице само предположения. Иска се от Съда да постанови решение, с което
да се отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик посочва,
че искът е неоснователен и неследва да бъде уважен, тъй като по никакъв начин не е установено, че са
причинени вреди на ищеца, от отменения незаконосъобразен акт, а също, че са
използвани доказателства специално изготвени са съдебното производство.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
79, том І, регистър № 1624, дело № 59 от 2013 г., вписан в Службата по
вписванията към Районен съд Велинград с вх. № 770/30.05.2013 г. „Атрейд“ АД
чрез изпълнителния си директор А.Х.в качеството на продавач е продал на „Ай
инвест“ ЕООД чрез управителя М.Д. в качеството на купувач следните недвижими
имоти, находящи се в землището на гр. Ракитово, общ. Ракитово, обл. Пазарджик,
а именно: 1. Курортна, туристическа сграда с идентификатор 62004.12.684.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010
г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. Ракитово, със застроена площ от
192.00 кв. м., брой етажи – 3, построена въз основа на отстъпено право на
строеж в поземлен имот с идентификатор 62004.12.684 по КК и КР, одобрени със
заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК с административен адрес гр.
Ракитово, местност „Тупавиците“ с трайно предназначение на територията –
горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, с площ от
6387.00 кв.м., като поземления имот не е предмет на сделката; 2. Поземлен имот
с идентификатор 62004.12.671 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК с административен
адрес гр. Ракитово, местност „Тупавиците“, начин на трайно ползване – ниско
застрояване с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с площ 6000
кв.м. Общо за двата имота за сумата от 5 700 000 лева, без включен
ДДС. В нотариалния акт изрично е записано, че сумата е изплатена изцяло от
купувача на продавача по банков път преди изповядване на нотариалния акт. Преди
изповядване на сделката пред нотариус между „Атрейд“ АД и „Ай инвест“ ЕООД е
сключено споразумение на 25.05.2013 г., в което споразумение „Атерейд“ АД сее
задължило да прехвърли собствеността на собствените на дружеството недвижими
имоти на „Ай инвест“ ЕООД, а именно: 1. Курортна, туристическа сграда с
идентификатор 62004.12.684.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК с административен адрес
гр. Ракитово, със застроена площ от 192.00 кв. м., брой етажи – 3, построена
въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор
62004.12.684 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на
АГКК с административен адрес гр. Ракитово, местност „Тупавиците“ с трайно
предназначение на територията – горска, начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора, с площ от 6387.00 кв.м., като поземления имот не е
предмет на сделката; 2. Поземлен имот с идентификатор 62004.12.671 по
кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед №
РД-18-16/25.03.2010 г. на ИД на АГКК с административен адрес гр. Ракитово,
местност „Тупавиците“, начин на трайно ползване – ниско застрояване с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с площ 6000 кв.м. Изрично в
споразумението е посочено, че „Ай инвест“ ЕООД, като купувач и „Атрейд“ АД,
като продавач се съгласяват, че продажната цена за обектите е в размер на
5 700 000 лева, във вид изграден съобразно реконструктивните
дейности, които следва да бъдат извършени съгласно подробно установените
количествено стойностни сметки по задание на „Атрейд“ АД. Изрично в
споразумението е направено уговорка, че разходите за реконструкция ще бъдат
поделени между двете дружества, като 3 400 000 лева без ДДС са за
сметка на „Атрейд“ АД, а 128 513,33 лева без ДДС – за сметка на „Ай
инвест“ ЕООД. В споразумението изрично е посочено, че върху имотите са учредени
договорни ипотеки, като „Ай инвест“ ЕООД с оглед посоченото в споразумението
именно наличието на ипотеки ще извърши плащане за закупените недвижими имоти,
предмет на споразумението ,след усвояване на ДДС за извършената
покупко-продажба /л. 1/. Споразумението
е подписано от А.Х.в качеството на ИД на „Атрейд“ АД и от друга страна от Й.Р.
в качеството на пълномощник на „Ай инвест“ ЕООД, макар че в самото споразумение
е посочено името на управителя на „Ай инвест“ ЕООД – М.Д.. В съдебно заседание
свидетелят Д. заяви, че е запознат с клаузите на споразумението, макар и не в
детайли, и че никога не е възразявал срещу това споразумение, като е бил
наясно, че е упълномощил свидетелката Р. да подпише споразумението. С оглед
така постигнатото споразумение е изповядана сделката пред нотариус на
30.05.2013 г. С оглед сключеното споразумение от 25.05.2013 г. се е наложило и
изготвянето на нотариален акт за поправка с вх. № 832/10.06.2013 г., вписан в
Службата по вписванията Велинград под № 89, том І, рег. № 1743, дело № 67 от
2013 г. С поправката на нотариалния акт с вх. рег. № 770 от 30.05.2013 г.
изрично е посочено, че сумата ще бъде изплатена в срок до 31.12.2013 г. от
купувача на продавача изцяло по банков път. На същата дата е подписан и
предварителен договор за покупко-продажба на същите недвижими имоти между „Ай
инвест“ ЕООД, представлявано от Й.Р. и „Кънтри ауто“ ООД, представлявано от
А.П., в качеството на купувач. В предварителния договор уговорената сума е в
размер на 8 140 000 лева без ДДС, като е посочено, че продавачът се
задължава да извърши уговорените строително-ремонтни работи в имотите, предмет
на договора в срок до 01.07.2014 г. Предвидени са и срок и начин за плащане на
сумата, а именно – до 05.08.2013 г. от подписването на договора купувачът се
задължава да заплати 30 % от уговорената продажна цена в размер на 2 442 000
лева без ДДС при условие, че продавачът представи доказателства за липсата на
вещни тежести, вписани договорни ипотеки и възбрани на имотите, предмет на
договора. До 10.12.2013 г. купувачът се задължава да заплати 30 % от
уговорената продажба цена в размер на 2 442 000 лева без ДДС и до
10.07.2014 г. - останалите 40% от продажната цена в размер на
3 256 000 лева без ДДС при условие, че продавачът е извършил
уговорените строително-ремонтни работи в срока по чл. 2, ал. 2. Изрично в чл.
4, ал. 3 от договора е посочено, че ако продавачът не представи доказателства
за липса на вещни тежести, вписани договори ипотеки и възбрани на имотите,
предмет на договора, до настъпване на падежа и на втората вноска за заплащане
на продажната цена съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, то купувачът има
право да развали договора.
С оглед сключената сделка между „Атрейд“ и „Ай инвест“ е
подадена в НАП справка-декларация за данък върху добавената стойност от „Ай
инвест“ за данъчен период месец май 2013 г. Вместо НАП да възстанови на „Ай
инвест“ ДДС с оглед цената на сделката в размер на 1 140 000 лева, то
на 10.06.2013 г. е издадена заповед за възлагане на ревизия на „Ай инвест“ за
данъчен период 01.03.2013 г. – 31.05.2013 г. Заповедта за възлагане на ревизия
№ 1305256/10.06.2013 г. е връчена на Й.Р. в качеството на собственик на
капитала на „Ай инвест“ на 19.06.2013 г. /стр. 116/. В заповедта е посочено, че
ревизията следва да завърши до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Тоест ревизията е следвало да приключи до 19.09.2013 г. Същата е
приключила едва на 18.02.2014 г. с ревизионен акт № **********/18.02.2014 г.
Преди издаването на ревизионния акт е изготвен ревизионен доклад №
1400120/20.01.2014 г., срещу който Й.Р. е възразила. Видно както от ревизионния
доклад, така и от ревизионния акт, ревизията е удължавана многократно и вместо
да приключи на 19.09.2013 г. е приключила на 20.01.2014 г. с издаването на
ревизионен доклад, а впоследствие и ревизионен акт от 18.02.2014 г.
С оглед на извършващата се ревизия на „Ай инвест“ не е
бил възстановен ДДС във връзка с изповяданата сделка до края на 2013 г. С оглед
клаузите на договора, сключен между „Ай инвест“ ЕООД и „Кътри ауто“ ООД от
10.06.2013 г. – чл. 4, ал. 3, на 13.12.2013 г. „Кънтри ауто“ ООД е отправило
писмено уведомление за прекратяване на договора с оглед обстоятелството, че до
13.12.2013 г. „Ай инвест“ не е изпълнило поетото задължение да представи
доказателства за липсата на вещни тежести, вписани договорни ипотеки и възбрани
на имотите, предмет на договора. „Кънтри ауто“ ООД заявяват, че към 13.12.2013
г. дружеството е загубило интерес от реално изпълнение, поради което с
уведомлението ги уведомяват, че следва договорът да се счита за развален.
Уведомлението е получено от Й.Р. на 14.12.2013 г. /лист 153/. Уведомлението е
било връчено на Й.Р. от свидетелката Мариана П., в качеството й на счетоводител
на „Кънтри ауто“ ООД. В резултат на поетите ангажименти между „Ай инвест“ ЕООД
и „Кънтри ауто“ ООД са били изготвени от ищеца „Ай инвест“ ЕООД инвестиционни
проекти, количествено стойностни сметки за обектите, предмет на предварителния
договор за покупко-продажба, както и разрешение за строеж на обектите.
Ревизионният акт е бил обжалван, като съдебното
производство е приключило с Решение № 11305/28.10.2015 г., постановено по адм.
дело № 2121/2015 г. по описа на ВАС. С решението съдът е отменил ревизионен акт
№ 21400120/18.02.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София,
потвърден с Решение № 957/30.05.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ София
при ЦУ на НАП в частта, с която за данъчен период месец май 2013 г. на
основание чл. 177, ал. 1 от ЗДДС за „Ай инвест“ ЕООД са установени задължения
за ДДС в размер на 1 139 896,48 лева.
По делото, освен писмени доказателства, са разпитани и
свидетелите Р., и Дишев. По делото е назначена и изготвена съдебноикономическа
експертиза, която е следвало да изчисли размерът на претендираната законна
лихва върху главницата, като СИЕ е изготвила заключението си на базата на
зададения й въпрос, като е посочила, че претендираната законна лихва върху
главницата, считано от датата, на която най-късно е следвало да бъде сключен
окончателния договор за покупко-продажба на недвижими имоти – 17.07.2014 г. до
датата на подаване на исковата молба 11.07.2017 г., представлява сума общо в
размер на 888 399,41 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното: искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. В случая се претендират вреди, причинени от незаконосъобразен акт –
отменил ревизионен акт № 21400120/18.02.2014 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 957/30.05.2014 г. на директора на
Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП отменен с Решение № 11305/28.10.2015 г.,
постановено по адм. дело № 2121/2015 г. по описа на ВАС.
Предвид изложеното Съдът намира иска спрямо НАП - София
за допустим, тъй като посоченият административен орган в случая се явява
пасивно легитимиран .
По съществото на правния спор следва да се посочи
следното: съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за да възникне за ищеца право на
обезщетение, той следва да е претърпял вреди от незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при
изпълнение на административна дейност. Отговорността по ЗОДОВ е деликтна, като
се отличава от общата деликтна отговорност по ЗЗД по отношение на деликвента,
както и досежно спецификата на причинната връзка – вредите трябва да са
причинени при или по повод упражняване на административна дейност. За
противоправността, вината и вредите приложимият материален закон не установява
отклонения от общия състав на деликатната отговорност, с уточнението, че ЗОДОВ
създава задължение за държавата и общините да отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Затова отговорността е обективна. Идеята на законодатателя е неблагоприятните
последици от евентуално положително за увредения решение да бъдат понесени от
бюджета на това учреждение, в чиито състав са причинителите на вредите.
В случая Съдът намира, че посочените кумулативно дадени
предпоставки, а именно отменен административен акт, вреда, настъпила в
патримониума на ищеца, причинна връзка между незаконосъобразния акт и
настъпилата вреда, са налице.
Установи се, че ищецът е е сключил сделка , в съответната
форма с «Атрейд»АД, в резултат на която е следвало да се възстанови на дружеството
ДДС в размер на 1 140 000 лв.Установи се, че изрично в споразумението
между двете дружества от 25.05.2017г. е посочено, че ищецът ще заплати
уговорената сума едва след възстановяване на ДДС.От приетите по делото
доказателства , вкл. И Решение № 11305/28.10.2015г. постановено по адм.д. №
2121/15г. По описа на ВАС , че върху имотите предмет на сделката между
«Атрейд»АД и «Ай инвест»ЕООД, които са идентични с имотите предмет на
предварителния догово за покупко - продажба между «Ай инвест» ЕООД и «Кънтри
ауто»ООД има учредени ипотеки . С оглед на невъзстановяването в срок на ДДС от
страна на ТД на НАП София, то ипотеките върху имотите не са погасени , а от там
и «Ай инвест»ЕООД не е могло в посочените срокове в договора с «Кънтри ауто»ООД
да представи удостоверения , от които да е видно , че върху имотите няма
учредени вещни тежести – възбрани и ипотеки. Установи се от приетите по делото
писмени доказателства и от разпита на св.Р., св.Дишев и св.П., че с оглед
непредставянето в срок на поисканите от купувача удостоверения за липса на
тежести договора между «Ай инвест»ЕООД и «Кънтри ауто»ООД е прекратен с
уведомление от страна на «Кънтри ауто» ООД от 13.12.2013г.. Видно от Нотариален
акт , вх. Рег.№ 770/30.05.2013г. вписан в службата по вписванията под № 79, том
І, рег.№1624, дело № 59/2013г. И от нотариален акт за поправка на нотариален
акт с вх.рег.№832/10.06.2013г. вписан в службата по випсванията – Велинград с №
89, томІ, рег.№1743, дело № 67/13г. , сумата, която е следвало «Ай инвест»ЕООД
да заплати до 31.12.2017г., на «Атрейд»АД за закупените имоти е в размер на
5 700 000.00 лева, без ДДС. Сумата, която е следвало да получи при
продажба на същите имоти на «Кънтри ауто» ООД е в размер на 8 140 000
лв. Без ДДС . В резултат на
невъстановяане на ДДС в срок, ищецът не е могъл да заплати сумата на „Атрейд“АД
до 31.12.2013г., като съответно не е могло да представи Удостоверния за липса на тежести на имотите
предмет на сделката . Непредставянето на удостоверението за тежести е довело до
прекратяване на договора с „Кънтри ауто“ООД, а от там и невключване в
патримониума на ищеца сума в размер на 2 928 000.00лева с ДДС.Ако
приходната администрация, беше възстановила очакваната сума за ДДС в
съответните срокове, то „Ай инвест“ЕООД щеше да изпълни задълженията си към
„Кънтри ауто“ООД и съответно да спечели от сделката сума в размер на 2 928
000.00 с ДДС . От приетите по делото писмени доказателства – инвестиционни
проекти и количествено-стойностни сметки / в приложение към делото/ се
установявва , че намеренията на „Ай инвест „ЕООД са били действителни , а не
само фиктивни. Неоснователнни са твърденията на ответната страна, че не може с
нотариален акт да се изменя срока за заплащане на цената . Този нотариален акт
, със съответните условности е бил взет в предвид от ВАС, в постановеното от
него решение.Не следва административния съд да изследва дали нотариалният акт
за поправка на нотариален акт е действителен или не. Неоснователно е
твърдението на ответната страна и на прокуратурата, че след като споразумението между „Ай инвест“ и „Атрейд“ се разминава с
Предварителния договор за покупко-продажба по чл.19 от ЗЗД , то споразумението
е изготвено спациално за настоящето производство. Предварителния договор за
покупко-продажба по чл.19 от ЗЗД е с дата 22.05.2013г., а споразумението е с
дата 25.05.2013г., като именно това споразумение е залегнало в поправката на
Нотариалният акт от 30.05.2013г.. Нотариалният акт за поправка на нотариален
акт е взет в предвид при постановяване на Решение №11305/28.10.2015г. по описа
на ВАС. Неоснователно е и възражението, че св.Р. и св.са свързани лица .
Обстоятелството , че са в добри бизнес отношения не означава , че са свързани
лица. Показанията на свидетелите са последователни и непротиворечиви. Нормално
е св.Дишев да не си спомня в детайли на сключено споразумение от месец май
2013г., все пак са изминали четири години, като същият към настоящият момент
дори не работи в „Ай инвест“ЕООД.
Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка
между установените имуществени вреди, претърпени от ищеца и отмененият
административен акт , тъй като вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от същия. Ако данъчната администрация беше възстановила ДДС, вместо
да издава Ревизионен акт за отказ, то тогава имуществото на ищеца щеше дасе
увеличи с 2 928
000.00 с ДДС.
Именно сумата от 2 928 000.00 лева представлява обезщетението, което следва да се изплати на
ищеца за претърпените имуществени вреди/ пропуснати ползи/ и в този размер
следва да се уважи и предявения иск.
Съдът намира са основателна и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава, като такава се дължи от датата на влизане в сила на
съдебното решение за отмяна на РА / незаконосъобразния административен акт/ , а
не от датата на която последно е следвало да се подпише договора за покупко -
продажба между „Ай инвест“ЕООД и „Кърнтри ауто“ООД . В тази насока са задължителните
указания по приложението на закона, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г. Предвид наличието на необходимите
знания и след извършване на съответните аритметични операции Съдът намира, че
обезщетението за забава върху сумата от 2 928 000. 00 лева, за
периода от 28.10.2015 г. до завеждане на иска – 11.07.2017 г. възлиза на сумата
506 960.42 лева, като прилага по делото писмен документ за извършените
изчисления / използван лихвен калукулатор/ . Поради изложеното акцесорният иск
за присъждане на обезщетение за забава следва да бъде уважен до размера от
506 960.42 лева, а в останалата част до пълния претендиран размер от
884 586.22 лева същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отношение възражението на ответника, подкрепено и от
представителя на Окръжна прокуратура Пазарджик, относно наличие на виновно
поведение от страна на ищеца, налагащо
отхвърляне на иска, Съдът намира същото за неоснователно. Ищецът няма и не е
имал законоустановено задължение да счита, че дори и при отпочване на ревизия
от страна на НАП, то тя ще бъде удължавана толкова много и ще приключи едва
през месец февруари 2014г..
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат
разноски за производството, изразяващи се в заплатена от него държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 20 150 лева-20 000 лв. Изплатен
адвокатски хонорар , 50 лв. ДТ за образуванена производството и 100 лв.
Залатени за вещо лице.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ-НАП, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Дондуков“№52 да заплати на „АЙ ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“№10,вх.В, ет.5
,представлявано от А.Б. , със съдебен адрес ***
обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от
незаконосъобразен акт – ревизионен акт № 21400120/18.02.2014 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП София, отменен с Решение № 11305/28.10.2015
г., постановено по адм. дело № 2121/2015 г. по описа на ВАС, в размер на
2 928 000/ два милиона деветстотин двадесет и осем хиляди / лева,
ведно с лихвата за забава за периода от 28.10.2015 г. до завеждане на иска на 11.07.2017 г. в
размер на 506960.42/ петстотин и шест хиляди деветстотин и шестдесет лева и 42
ст./ лева, ведно със законната лихва върху сумата от 2 928 000 лева от
предявяване на иска на 11.07.2017 г. до окончателното издължаване, като в
останалата част до пълния размер на акцесорната претенция за обезщетение за
забава от 377 625.82 лева, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ-НАП, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Дондуков“№52 да заплати на „АЙ ИНВЕСТ“ЕООД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.“Генерал Гурко“№10,вх.В, ет.5
,представлявано от А.Б. направените по делото разноски, съобразно уважената
част на иска, в размер на 20 150 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№1154/29.01.2019 Г. ПО АД №1338/2018 Г. НА ВАС
ОБЕЗСИЛВА Решение № 660 от 20.12.2017 г., постановено по адм. д. № 526 по описа на
Административен съд - Пазарджик за 2017 г.
ОТМЕНЯ Решение № 575 от 21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 526 по описа на
Административен съд - Пазарджик за 2017 г. в обжалваната част, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Инвест" ЕООД, с ЕИК ********* срещу Националната
агенция за приходите иск, с правно основание чл. 19 от Закона за Националната
агенция за приходите за заплащането на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени от Ревизионен акт № ********** от 18.02.2014 г., издаден от
органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите - София, отменен в частта, с която за данъчен период м. май 2013 г.
на основание чл. 177, ал. 1 от Закона за данък
върху добавената стойност за "Ай Инвест" ООД са установени
задължения за данък добавена стойност в размер на 1139896,48 лв. с Решение №
11305 от 28 10 2015 г постановено по адм. д. № 2121 ло олиса на Върховния
административен съд за 2015 г„ в
размер на 2928000,00 лв., ведно с лихвата за забава за периода от 28.10.2015 г.
до предявяване на исковата молба на 11 07 2017 г в размер на 506960,42 лв. и
законната лихва върху сумата на обезщетението за периода от предявяване на иска
на 11.07.2017 г. до окончателното му изплащане.
Решението не подлежи на
обжалване.