Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2019г., гр.Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на тридесет и първи
октомври 2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря
Миглена Петкова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КНАХД № 2267/2019
г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФЗ Васил К.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: с.Любен Каравелово, обл.Варна, представлявано
от управителя Ц.К., подадена чрез пълномощник - адв.М.Х., срещу Решение № 1329/02.07.2019г.
по АНД № 1550/2019г. на Варненски районен съд ХХХVІ-ти състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление /НП/ № 23-0000160/14.03.2019г. на Началника на ОО
„АА” гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3 000 лв. на осн. чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва съставомерността на
нарушението. Релевира доводи, че се констатира съществен порок в описанието на
деянието, което е рефлектирало и върху квалификацията на нарушението. Счита, че:
неправилно в постановлението е използвана една и съща разпоредба като
едновременно правонарушена и санкционираща, доколкото чл.96г ал.1 от ЗАвП
представлява единствено основание за налагане на санкция, но не съставлява
норма, която да предполага съставомерност; подробно се спира на факта, че
дружеството притежава лиценз за обществени превози на товари на територията на
РБългария, но не и международен лиценз за извършване на международни превози; описанието
на фактическата обстановка сочи на извършване на нарушението в условията на
допустителство, каквото в текста на чл.96г ал.1 от ЗАвП не се съдържа; счита за
относима в конкретния случай разпоредбата на чл.57 ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. На отделно
основание претендира несъставомерност поради отбелязаното в НП обстоятелство,
че превозвача извършва превоза за собствена сметка, в който случай е относима
разпоредбата на чл.18 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. за условията и реда за
извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Счита обаче, че
дори и при тази хипотеза се констатира липса на задължение, водачът на МПС да
представя удостоверение за психологическа годност. Позовава се в отношение на
евентуалност, на маловажност на нарушението и необходимостта от приложение на
чл.28 от ЗАНН. На изложените основания претендира отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отмени НП. В представено по делото чрез
пълномощник писмено становище, жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване.
Ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“–гр. Варна, чрез процесуален представител – ст.експ. Г., в депозиран по делото отговор на
касационна жалба, оспорва същата. Счита решението на въззивния съд за правилно
и законосъобразно и моли същото да се потвърди.
Представителят
на Окръжна Прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че въззивното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и закона, поради което не са налице основания за неговата отмяна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
За да
постанови изложения по-горе резултат, от фактическа страна въззивният съд е
приел, че на 14.02.2019г. е извършена документална
проверка на транспортната документация на „ФЗ Васил К.“ ООД, лицензирано да
осъществява обществен превоз на товари на територията на РБългария, при
която било установено, че на 04.06.2018г. дружеството-превозвач е
допуснал водача В.И.К. да управлява превозно средство от категория N3, марка „Мерцедес“ с рег.№ В
7951 РК, собственост на превозвача, оборудвано с дигитален тахограф, с което е
осъществил превоз за собствена сметка на товари, като водачът не е отговарял на
изискванията на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтП - не притежавал Удостоверение за
психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Същият е притежавал такова с № 219258, но валидно до 06.04.2017г. С оглед
установеното на дружеството, в качестовото му на превозвач е съставен АУАН, в
който деянието било квалифицирано като нарушение по чл.96г. ал.1 пр.второ от
ЗАвтП, надлежно предявен и връчен на представляващия. Административнонаказващия
орган /АНО/ като приел изцяло установената с акта фактическа обстановка и
дадената правна квалификация – издал процесното НП.
Обсъдил
е наведените от жалбоподателя възражения като е приел същите за неоснователни:
Изложил е конкретни мотиви, че в случая посочената като нарушена в акта и НП
норма не е само санкционна - съдържа и хипотеза и диспозиция, и е норма от
материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на
юридическото обвинение; Посочените в жалбата подзаконови нормативни актове -
Наредба № 11/31.10.2002г. и Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. /в частност разпоредбата
на чл.18/ са неотносими в случая, доколкото първата е приложима по отношение извършването на международни превози на пътници и товари, докато в
случая се касае за превоз за собствена сметка от превозвач притежаващ лиценз за
превоз на товари на територията на РБ, а втората в посочения текст на чл.18 касае какви
документи следва да представи водача извършващ превоз на товари за собствена
сметка при поискване от страна на контролните органи. Въззивният съд е счел, че
нарушението е правилно квалифицирано от
АНо, който законосъобразно е наложил за същото наказание имуществена санкция в
предвидения от закона фиксиран размер от 3 000 лв.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването
му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по
чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е
нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към
решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото
фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е
постановено и при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази
връзка подробни мотиви, настоящият състав като касационна инстанция изцяло
споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни касационни основания не се установяват.
Освен това възраженията в същата са идентични с тези от въззивната жалба и вече
са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви настоящия състав, както
посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително намира за необходимо да изложи
следното: Неоснователно е възражението, наведено от дружеството - касатор, че
нормата на чл.96г ал.1 от ЗАвП е само санкционираща, което препятства
възможността АНО да се позове на нея, за да възприеме съставомерност на деянието.
Според тази разпоредба, който назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лв. Очевидно,
законодателната техника е използвана така, щото в една разпоредба да са вписани
както диспозиция /макар и неизчерпателна/, така и санкция.
За да
се възприеме извод за съставомерност на деянието в конкретния случай, е
необходимо безспорно да бъде установено, че физическо или юридическо лице,
което допусне водач да управлява МПС, без да отговаря на изискванията, вменени
със закона, ще понесе санкция в размер от 3 000 лв. Поради липса на
конкретизация в разпоредбата, досежно релевантното обстоятелство точно на кои
изисквания следва да отговаря водачът, нарушението трябва да е описано така, че
да може да се отграничи конкретната диспозиция, която изпълва съдържанието му.
От описанието в НП става ясно, че нарушението е извършено чрез допустителство,
като последица от което водач е управлявал МПС за превоз на товари за сметка на
дружеството, без да притежава удостоверение за психологическа годност. Тоест в
тежест на АНО е да установи, че снабдяването с УПГ при тези фактически
установявания е задължително.
В конкретния случай органът се е
позовал на разпоредбата на чл.7а ал.2 предп.трето от ЗАвП и чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Според първия текст, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7 ал.3 и чл.12б ал.1 от този закон и чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Анализът на разпоредбата сочи
на извод, че изискването вменено на превозвача да не допусне водач да управлява
МПС без да отговаря на изискванията за психологическа отговорност, е
разпоредено още в тази законова разпоредба. Нейният препращащ характер е
безспорен, но в разпоредбите на упоменатите в чл.7а ал.2 от ЗАвП Наредби, са
регламентирани изисквания, отнасящи се до водачите, а не до превозвача. Поради
това, те в конкретния случай не следва да се съобразяват от АНО и съда, както
счита касатора. Достатъчно е, че в диспозицията на чл.7а ал.2 от закона изрично
е упоменат видът на транспорта и лицето, което следва да понесе
административнонаказателната отговорност в случаите, когато се установи, че
негов водач осъществява транспорт без да отговаря на изискванията за
психологическа годност.
За пълнота на изложението и с
оглед конкретните доводи в тази връзка, наведени в касационната жалба ще бъде
отбелязано, че уредбата в издадената на основание чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП
Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ, в която са регламентирани изискванията за
психологическа годност по отношение на водачите на МПС е ирелевантна, тъй като
от съдържанието на чл.1 ал.1 се установява, че извън обхвата на регулиране
остават извършваните от водачите превози на товари за собствена сметка, какъвто
е процесният случай. С оглед тази регламентация, изискването вменено в чл.8
ал.1 от наредбата, според което при всяко постъпване на работа и при извършване
на дейността като водач на превозно средство, водачите представят удостоверение
за психологическа годност, е неотносимо при извършването на превози на пътници
и товари за собствена сметка. Приложното
му поле обхваща само изрично посочените в разпоредбата таксиметрови превози и
обществени превози на пътници и товари.
В цитираната в касационната жалба
друга Наредба № Н-8/27.06.2008г., приета на основание чл.12б ал.1 от ЗАвП на
МТ, в частта на чл.18 действително не се съдържа изискване за психологическо
изследване на водачите на МПС, извършващи превози на пътници и товари за
собствена сметка, но това не е и необходимо с оглед изричната след изменението
на чл.7а ал.2 от ДВ бр.9 от 2017г. регламентация, която предвижда, че в
случаите на извършване на превоз за собствена сметка, превозвачът е длъжен да
не допуска водач да управлява МПС, без да отговаря на изискването за
психологическа годност. Т.е. налице е изрична регламентация в закона, което
изключва необходимостта на допълнителна уредба на същото изискване с подзаконов
нормативен акт..
Мотивиран от изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха
наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е
валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния
закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в
сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2
от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 1329/02.07.2019г.
по АНД № 1550/2019г. на Варненски районен съд ХХХVІ-ти състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 23-0000160/14.03.2019г. на Началника на ОО „АА”
гр.Варна, с което на „ФЗ Васил К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: с.Любен Каравелово, обл.Варна, представлявано от управителя Ц.К.,
подадена чрез пълномощник - адв.М.Х., срещу е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на осн. чл.96г, ал.1 пр.2
от ЗАвтП
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.