РЕШЕНИЕ
№ 465
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501206 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на М. Й. И. -ищец
по гр.д. № 4297 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против
решение № 260720/14.05.2021 год. в частта ,с която е отхвърлена
претенцията на въззивницата по чл. 59 от ЗЗД над сумата от 5977 лв. до
половината от 19570 лв.-представляваща обогатяването на ответника
вследствие на извършените със средства на ищцата СМР в собственика му
имот.
Въззивникът изразява недоволство от решението в
атакуваната част , като счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано ,при нарушаване на логическите и опитни правила .
Сочи се на първо място ,че общата сума на доказаните
подобрения ,водещи до увеличаване стойността на имота възлиза не на
11 954 лв. /както е прието от съда /,а на 19579,30 лв.Съдът е направил
задълбочен анализ на представените по делото доказателства и е стигнал до
1
заключението ,че всички СМР са налични ,съществуват към момента
,финализирани със семейни средства по време на брака между страните
.Правилен е и изводът ,чче който се е обогатил без основание за сметка на
другиго,дължи да му върне онова,с което се е богатил –до размера на
обедняването .Доколкото извършените СМР са финализирани от двамата
съпрузи със семейни средства ,е налице обедняване на съпругата – ищца
/бивша8,която не е собственик на подобрения имот.Обогатяването на
ответника представлява сумата ,с която се е увеличила стойността на имота
..Дадените от бившата съпруга средства представляват нейното обедняване и
правилно съдът е посочил ,че на ищцата се дължи по-малката от двете суми.
Още след изслушване на експертизата обаче ищцовата страна е
направила възражение ,че вещото лице неправилно не е включило в
подобренията тези ,увеличаващи стойността на имота –които са трайни и
водят до повишаване на тази стойност .Вещото лице е дало само
индивидуалната стойност на всяко подобрение ,но не е счела ,че те водят до
увеличаване стойността на имота .Поисканият повторен разпит на експерта
или назначаването на нова експертиза са били отказани от районния съд
,поради което се счита ,че съдът не се е съобразил с ноторно известни факти и
е постановил решението си при нарушение на процесуалните правила,довели
и до необоновано решение.Неизясняванетона въпроса кои СМР са
подобрения ,водещи до увеличаване стойността на имота /каквото напр. е
топлоизоляцията на сградата /,е довело до неправилно определяне на сумата
,която се дължи на ищцата .Изрично се посочва кои оценени от експертизата
подобрения не са приети за увеличаващи стойността на имота ,като се счита
,че те са такива ,които повишават стойността му и са с обща стойност
7 616,30 лв. ,която сума според въззивника следва да бъде добавена към
11 954 лв./определена от експерта за сума,увеличаваща стойността на имота /.
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на
исковата претенция изцяло.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си
представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната
жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
2
визираните нарушения.Счита ,че делото е изяснено от фактическа страна и
не са допуснати процесуални нарушения ,както се твърди във въззивната
жалба.Районният съд е допуснал всички доказателствени искания на ищцата
,изслушани са били две технически експертизи ,дали подробен отговор на
постановите от ищцата въпроси и сега се настоява за трета експертиза ,чез да
се излагат други доводи освен недоволството на въззивницата от предходните
две .Освен това ,по делото са били изслушани и свидетели,които са
установили ,че след развода ответникът е направил основен ремонт на етажа
си ,поради което към момента е налице ново строителство ,изключващо
възможността за оценка на несъществуващите и твърдяни от ищцата
СМР.Подчертава се и че сградата е съсобственост на три лица и при ремонт
на общи части разходите не са направени само от един от етажните
собственици .Затова и правилно първоинстанционният съд е отчел този факт
,като по преценка на въззиваемия неправилно увеличението на стойността
на имота не е поделено между двамата съпрузи ,а е прието като принос само
на единия.
Моли се за потвърждаване на решението в атакуваната
отхвърлителна част .
Ответникът също е подал въззивна жалба против решението в
частта ,с която е уважен иска по чл. 59 от ЗЗД против него .Счита ,че съдът не
обсъдил всички доводи и възражения ,касаещи доказателствата по делото .
Същественият въпрос-относно закупуването на материалите за ремонта на
покрива изобщо не е бил обсъден .От представените от ответника
доказателства се е установило ,че всички материали за ремонта на покрива
са закупени със средства на „ДАГА ИВАН ИВАНОВ„ЕООД и доколкото би
било участие от страна на ищцата в ремонта на покрива ,то това е само труд
,каквото твърдение няма в исковата молба ,нито има твърдение да е
заплащала за ремонта ,извършен с помощта на роднини и приятели и труд на
трети лица .затова се счита ,че отразените от вещото лице средства в размер
на 7 646,90 лв. за ремонт и материали за покрива следва да отпаднат от
общата сума ,която да бъде приспадната от сумата ,с която се е увеличила
стойността на имота според заключението – а именно сумата 11 954
лв.Същото се изтъква и за приетото от съда за нова ограда и настилка на
двора .Счита се ,че показанията на свидетелите са категорични ,че дворната
настилка е закупена със средства на майката на ответника ,с общ труд е
3
направена и настилката и отградата .Представените от ищцата фактури са
подправени и са документи с невярно съдържание ,а издателят на
документите – св. В. ,не следва да бъде кредитиран .
При това положение ,ако се приспадне сумата за ремонт на покрива
от общата сума ,то сумата ,с която е увеличена стойността на целия имот е в
размер на 4 307,10 ,като половината от тази сума е да другата ½ ид.част от
имота –за другия собственик ,а на ищцата следва да се дължат 1076,78 лв..И
тук районният съд неправилно приема ,че това увеличение е изцяло за сметка
на единия собственик.Ако се приеме ,че това увеличение е в резултат на
влагането на семейни средства ,то участието на ищцата в тази сума е до
размер ½ ид.част
Цитира се практика на ВКС ,че вземане за стойност на подобрения в
съсобствен имот не възниква в полза на съпруга-несобственик само защото
разноските са извършени по време на брака със съпруга-съсобственик на
имота и в режим на СИО.
Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковата
претенция.
В отговор на въззивната жалба на ответника ищцата чрез
процесуалния си представител я оспорва..Сочи се ,че за първи път във
въззивната жалба на ответника се въвежда твърдение ,че материалите за
покрива са на името на юридическото лице,чиито едноличен собственик на
капитала и представляващ е ответникът и че именно това дружество ги е
закупило.Тези твърдения обаче според ищцовата страна противоречат на
останалите събрани по делото доказателства :Всички разпитани свидетели са
обяснили как,кога ,от кого и с какви средства са закупувани материалите за
покрива.Представена е гаранционна карта за мателиялите ,то която става ясно
по категоричен начин кой е закупил материалите от посоченото дружество и
кой следва да се ползва от гаранцията-това е ответникът И. ,а не неговото
дружество.Самият ответник е заявил ,че той ,заедно с брат си ,е финансирал
закупуването на материалите и направатана покрива.Осчетоводяването като
разход на дружеството ,закупило материали за семейното жилище ,е
незаконна,доколкото жилището не е актив/освен това твърдението
противоречи и на становището ,дадено в писмения отговор /.
Подчертава се ,че ответникът не е доказал неверност на нито едно
4
писмено доказателство , а свидетел Вангелов не е бил изобщо разпитван по
делото .
Сочи се ,че съдът е взел предвид ,че става дума за СМР на общи
части и за съсобствена сграда с друго лице /брата на ответника/,поради което
е приел и че подобренията ,увеличаващи стойността на имота е половината
от 11954 лв.-5977 лв.
Моли се за отхвърляне на жалбата на ответника и потвърждаване на
решението в атакуваната част .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД ,като се е
твърдяло от ищцата ,че по време на брака си с ответника /който е прекратен /
са живели в имот ,негова собственост ,представляващо първия етаж от
двуетажна жилищна сграда ,ведно с част от дворното място,в което е
построена .В този имот заедно са извършили множество подобрения
,подробно описани в исковата молба ,в резултат на които е била увеличена
стойността на имота .Затова се претендира от ответника заплащане на
половината от направените в неговия имот подобрения по време на брака им
и със семейни средства,оценени на исковата сума.
Съгласно Решение № 1291 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 793/ 81
г., II гр. о. на ВС, искът по чл. 59 ЗЗД е допустим, когато през време на брака е
увеличено имуществото на единия от двамата съпрузи с труд или средства и
когато този съпруг не е имал друг правен способ за реализиране на онова, с
което ответникът се е обогатил. С Решение по уеднаквяване на съдебната
практика № 59 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 387/ 2009 г., г. к., IV гр. о. на ВКС,
приема, че искове с правно основание чл. 55 и чл. 59 ЗЗД между съпрузи или
бивши съпрузи са допустими за икономическо изравняване на придобитото
през време на брака имущество.Следва да се отбележи още, че исковете по
чл. 29, ал. 3 СК, чл. 30 СК, и чл. 33, ал. 2 СК, представляват специални
хипотези, материализиращи принципа за недопустимост на неоснователното
обогатяване в българското право.
След като подобренията в процесния имот са извършени от лице –
несобственик , без това да е предвидено в сключен договор за между него и
5
собственика ,отношенията се уреждат според правилата на неоснователното
обогатяване - чл. 59 ЗЗД.
Под "разноски" се разбира извършването на
парично оценими разходи ,независимо дали са направени в пари, в натура или
в труд, като се отчита всичко онова, с което е намаляло имуществото на
владелеца и което е отишло за вещта, с което се е увеличило имуществото на
собственика.
Необходимите разноски са свързани с наложителността да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са
такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за
запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на
стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. №
9/74 г., Пленум на ВС).
Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице
подлежащо на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване
към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане
и намаляване на стойността му или намаляване цената на имота (така решение
№ 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и т. 8 от
Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). От
това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на
подобренията, но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само
обезщетение.
Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са
довели до увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги
възниква вземане за стойност поради неоснователно обогатяване срещу
собственика/ съсобственика, стига извършеното да не е в изпълнение на
договорно задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно
обогатяване. Обективното ни материално право я провежда последователно.
То предвижда вземане за връщане (за плащане) на това, с което притежателят
6
на вещното право на собственост/ съсобственост се е обогатил,
а подобрителят е обеднял, дори когато са изключени материално-правните
предпоставки на всеки друг иск за защита на неоснователно разместените
блага (чл. 59 ЗЗД).
Когато държател е извършил подобрения в чужд имот без договорно
основание, за него е изключен искът за реално изпълнение (за плащане на
тяхната строителната стойност според уговореното). За него не възникват и
исковете по чл. 72 – 74 ЗС.
При подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на
държателя възниква парично притезание за неоснователно обогатяване за
чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума
между стойността на обедняването (разходите, които държателят е
направил за строителството) и обогатяването (увеличената стойност на
имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и
труд). Длъжник по него е собственика на имота.В този смисъл вж.
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 40 от 11.04.2018 г. по гр. д.
№ 2004/2017 г. на ВКС, III г.о., ГК.
За да бъде уважен иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е
необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в
закона предпоставки, а именно: обогатяване на ответника по иска за сметка на
ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, липса на
основание за това.
В светлината на горното следва да се посочи ,че настоящият
съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за частичната
основателност на исковата претенция :
Няма спор по делото ,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е
прекратен през 2020 година ,както и че по време на брака си са обитавали
жилище ,чийто едноличен собственик е бил ответникът –а именно първи
етаж от двуетажна къща в гр. Бургас ,кв.Долно Езерово ,заедно с ид.части от
дворното място ,в което е построена къщата /като по силата на нот.акт за
дарение ответникът е съсобственик на ½ ид.част от дворното място и на
първия етаж от къщата /.
По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза
,заключението по която е категорично ,че подробно описаните в исковата
7
молба ремонтни работи са извършени в процесния имот/като СМР-тата са
описани в количествено-стойностна сметка и в табличен вид от вещото лице
,посочвайки стойността им към момента на извършването им –в периода
2005-2019 г. и към момента на огледа през 2020 г./ .
Според е въпросът дали тези подобрения са били извършени и
платени със семейни средства от бившите съпрузи и дали част от тях не са
били извършени след настъпилата фактическа раздяла между страните /както
се е твърдяло от ответната страна / и в тази връзка настоящият съдебен
състав изцяло споделя изводите на районния съд ,към които препраща на
осн.чл. 272 от ГПК .От анализа на събраните гласни доказателства се е
установило ,че ищцата ,заедно с двете им деца и бившия си съпруг е живяла в
имота до есента на 2019 г. /свид. И./ и че през 2016г.е извършен ремонт на
двора и със семейни средства са закупени тротоарни плочки и било
възложено на майстор да ги подреди/свид. И./.През 2017 г. започнал основен
ремонт на спалнята на дъщерята,където била сменена дограмата ,извършена е
шпакловка,боядисване ,поставяне на ламинат,на контакти и осветителни
тела.Ремонт бил направен и в стаята на сина на страните .През лятото на 2018
г. бил направен ремонт на покрива на къщата .Имало и котел за дърва ,който
до 2019 г. бил налице. Свид. И. е аявила,че всички ремонти били правени от
родителите й със семейни средства и нито майката на ответника ,нито брат му
са далвали някакви пари за тях.Свид. к. е посочила ,че през 2000 г. страните
са направили ремонт на оградата,като била изградена изцяло масивна ограда
от бетон,облицовачна мозайка и дървени пана .През 2005 г. била направена
изолация на етажа на страните.Сменени били улуците ,челните съски и
обшивката на стрехата.Била монтирана нова дограма на задната тераса
,сменена била входната врата и портала на оградата /през 2005 г./.През 2008
г. бил направен основен ремонт на етажа –извършено шпакловане
,боядисване и смяна на врати .Всички ремонти били направени със семейни
средства ./в този смисъл и свид.Д./.
Тези показания ,заедно с представените по делото фактури и касови
бележки /за закупени материали от периода ,през който съпрузите са живели
заедно /са дали основание на районния съд да направи заключение ,че всички
СМР-та ,описани в исковата молба ,са били извършени по време на брака
между страните,преди фактическата раздяла и със семейни средства .Тези
изводи настоящата инстанция счита за обосновани и правилни .Верно е ,че
8
ответникът е твърдял /още в отговора на исковата молба /,че след
фактическата раздяла бил направил основен ремонт на къщата ,като изцяло
подменил външната изолация на къщата /направил е външна мазилка и
боядисване /,монтирал е нова дограда на задната тераса .Както е посочил
първостепенният съд,от показанията на свид.К.,св.Д. и А. се е установило ,че
след фактическата раздяла между страните ответникът поставил на
външната фасада каменни облицовки и сменил дограмата на страите ,освен
на детската . Тези подобрения обаче не са от посочените от ищцата/така и
вещото лице е посочило ,че дограмата в спалнята и детската е еднаква по
дебелина и цвят и различна от тази в третата стая /,за които се претендира
обезщетение .Налице са доказателства ,че всички претендирани СМР са
налични и съществуват към настоящия момент ,както и че са финансирани
със семейни средства по време на брака между страните.Във въззивната
жалба се прави възражение ,че представените от ищцата фактури за
закупуване на материали били подправени и че е заличено юридическото
лице ,представлявано от ответника ,което фактически е закупило материалите
.Това възражение се прави за първи път във въззивната жалба ,поради което
не следва да бъде обсъждано.В първоинстанционното производство са били
оспорени единствено двете касови бележки ,приложени на лист 66 и 67 от
делото за закупени материали от ищцата и ответника ,но доказателства за
оспорването не са представени от ответната страна.Липсват и доказателства и
за твърдението ,че фактурите за закупуване на материали са на името на
юридическото лице ,чийто едноличен собственик на капитала е
ответникът.От останалите доказателства -свидетелските показания ,се
установява как ,кога и с какви средства са закупувани материали за покрива
на процесното жилище,а и самият ответник е твърдял ,че той като физическо
лице и брат му са ремонтирали покрива .
Правилно не са били кредитирани от районния съд и показанията на
свид. И. – брат на ответника/който е заявил ,че само той е направил
настилката в дворя и е участвал в строежа на оградата и ремонта на покрива
,както и че плочките в двора били закупени от тяхната майка/,доколкото
същите противоречат на останалите гласни и писмени доказателства .
Всъщност свид. И. ,,свид.Д. са заявили ,че братът на ответника се е настанил
да живее в къщата едва през 2017 г. и до 2019 г. братята не са били в добри
отношения .
9
Ето защо съдът счита въззивната жалба на ответника за
неоснователна ,доколкото всички твърдения ,противни на приетите от съда
изводи ,са останали и недоказани .
Доколкото извършените СМР в процесния имот са били
финансирани от двамата съпрузи ,със семейни средства , налице е обедняване
на бившата съпруга-ищца ,която не е собственик на подобрения имот
.Дадените от нея парични средства за извършените подобреия представляват
нейното обедняване ,а обогатяването на ответника представлява сумата ,с
която се е увеличила стойността на имота ,като на ищцата се дължи по-
малката от двете суми.
Според заключението на техническата експертиза стойността на
извършените СМР е 27380 лв. към момента на извършването им ,а
половината от тази сума съдът е приел ,че е дадена от ищцата – а именно
сумата от 13690 лв.,с която тя се е обеднила.
Според експертизата вследствие извършените подобрения
стойността на имота се е завишила със сумата ,изразходвана за нов
покрив,нова ограда и настилка –т.е. със сумата от 11 954 лв. Вещото лице е
посочило ,че някои от подобренията не са включени като повишаващи
стойността на имота ,тъй като били текущи и трябвало да се извършават в
течение на времето /напр.подманата на мазилка ,дограма и т.н. / .В
светлината на казаното по-горе следва да се подчертае още веднъж ,че
„необходимите разноски“ са свързани с наложителността да се запази
съществуването на имота, който без тяхното извършване би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, т.е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски (подобренията) са
такива нововъведения, които изменят имота и които не са били необходими за
запазването и съхраняването му, но обективно водят до увеличение на
стойността на имота.Подобрение на един имот е налице винаги когато вложените труд,
средства и материали са довели до трайно, обективно увеличаване на стойността му; когато
чрез извършените от подобрителя действия е постигнато увеличение стойността на имота
чрез задоволяване на нужди от обективен характер, каквито са водоснабдяване,
електрифициране, изграждане на подпорни стени, задържащи свличания на земни пластове,
осигуряване достъп чрез прокарване на път, изграждане на постройка за материали
10
инструменти; за сезонно или временно обитаване и пр. Критерият въз основа на който се
преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно
прикрепване към имота, т.е. изследва се възможно ли е да бъде подобрението да бъде
отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на
имота.Затова и настоящият съд счита ,че в списъка на подобренията ,повишаващи
стойността на имота следва да се включи външната изолация на етажа и въшна мазилка ;
подмяната на улуци-4 бр.,дървена обшивка с челни дъски ;бетонови стъпала за втори
вход,поставяне на теракот по стъпалата;дограма тераса,порапет с балистра и дограма
„златен дъб“ за двете стаи/спарня и детска/.Що се касае до котела за дърва ,съдът счита ,че
от показанията на свид. П.И. и Т.К. се установява ,че старият котел е бил подменен с нов –
първият е бил такъв с дърва ,а сегашния е с пелети /свид. К. / Общата стойност на тези
подобрения ,според изчисленията на вещото лице ,възлиза на 6016,30лв.,която сума следва
да бъде добавена към сумата от 5977 лв./половината от определена от експерта като
увеличаваща стойността на имота/.Това е така ,защото сумата от 6016,30 лв. е за
подобрения ,увеличаващи стойността само на притежавания от ответника втори етаж от
къщата /а не и на общите части ,или на етажа на брат му/.В този случай подобренията
,увеличаващи стойността на имота , ще достигнат стойност от 17 970,30лв.,а обогатяването
на ответника ще е със подобрения на стойност 11993,30лв.-която сума пак е по-малка от
сумата на обедняването /13 690 лв./,поради което следва да бъде присъдена в полза на
ищцата именн в този размер .
Затова съдът счита ,че решението следва да бъде отменено само в частта ,с
която е отхвърлен иска за сумата над уважения размер от 5977 лв. до размера от 11993,30
лв. и до този размер претенцията следва да бъде уважена ,а в останалата част –решението
потвърдено .
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260720/14.05.2021 г. постановено по
гр.д. № 4297/2020 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с която е
отхвърлен иска на М. Й. И. ,ЕГН **********,от *** против И. Г. И. ,ЕГН
********** ,от *** за осъждането на ответника да заплати на ищцата сума
над уважения размер от 5977 лв. до размер от 11 993,30 лв. и вместо него
ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА И. Г. И. ,ЕГН ********** ,от *** да заплати на
М. Й. И. ,ЕГН **********,от *** сумата от общо 11993,30/единадесет
хиляди деветстотин деветдесет и три лв. и 30 ст./лева –представляващи
11
неговото обогатяване вследствие на извършени със средства на ищцата СМР
в собствения на ответника недвижим имот-втория етаж от двуетажна къща с
½ ид.част от дворно място в ***,представлаващи изграждането на нов
покрив,нова ограда и настилка , външната изолация на етажа и въшна мазилка ;
подмяната на улуци-4 бр.,дървена обшивка с челни дъски ;бетонови стъпала за втори
вход,поставяне на теракот по стъпалата;дограма тераса,порапет с балистра и дограма
„златен дъб“ за двете стаи/спарня и детска ,ведно със законната лихва върху сумата
от завеждане на исковата молба -31.07.2020 г. до изплащането й .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12