Присъда по дело №1342/2016 на Районен съд - Стара Загора

                                М   О   Т   И   В   И

 

             Обвинението срещу        подс Р.В.С. е по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК за това, че на 17.11.2015 г. в гр. Стара Загора направил опит да принуди А.С.И., ЕГН: ********** да извърши нещо противно на волята й – да се качи в лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег. №***, управляван от И.Р.И., като употребил за това сила, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини

            Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен.Защитникът му – адв. П.– пледира за постановяване на оправдателна присъда. Позовава се на липса на умисъл и на чл. 18, ал. 3 НК.

            Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимия.

             Граждански иск не е предявен.

     

            От събраните по делото доказателства , установени с доказателствени средства - показанията на свидетелите, писмени, обясненията на подсъдимия– преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :      

 

       ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

 

Св. А.С. се познавал с малолетната св. А.И.. Двамата с родителите си и други познати посещавали една и съща църква . Св. С. разбрал, че св. И. е роднина (братовчедка) на негов приятел – подс. Р.С.. Св. С. споделил с подсъдимия, че харесва братовчедка му и иска да му стане жена. Самия св. С. се срещнал със св. И. , като и предложил да я вземе за жена. Св. И. категорично отказала.

Св. С. помолил подс. С. за съдействие да вземат св А. И. от училище , той от своя страна ангажирал вуйчо си И.Р.И., да ги откара с автомобила си марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № *** до училището и след това до роднини на св. С..

         На 17.11.2015 г. св. А.И. била на училище в СОУ ”Хр. Смирненски” в гр. Стара Загора, къдетго посещавала учебни занятия. Същата била първа смяна на училище.

В голямото междучасие около 10:00 часа св. А.И., заедно със свои приятелки – св. В.Г. и св.Е.Ж. отишли в закусвалнята на училището, находяща се на улица „Знание”. Св. И. си купила закуска и излязла на улицата, за да се върне в училището.

На улицата пред закусвалнята св. А.И. била пресрещната от подс. Р.С., който я хванал и я  задърпал към паркирания автомобил, чиято задна врата била отворена. Свидетелката И. не искала да се качва в автомобила и се дърпала, но подс. С. продължил да я държи и дърпайки я да я води към автомобила с цел да  вкара в купето управляван от св. И.И.. В автомобила се намирал и св. А.С..

Св. И. се уплашила и започнала да вика за помощ ,оказвала съпротива според силите си , като се дърпала в обратна посока на паркирания автомобил, опитала се да избута подс. Р.С., като накрая го замерила със закупената закуска. Св. В.Г. и св.Е.Ж. се намесили и успяли да издърпат св. А.И. от подс. Р.С.. Самата св. И. успяла да избяга и се скрила в сградата на учебното заведение.Подс. Р.С. се качил в лекия автомобил, който потеглил .

Малко по-късно св. И. отишла при майка си / св. А.И./ и споделила с нея какво се е случило. Св. И. веднага сигнализирала органите на полицията

 

          Подс. С. на следващият ден споделил със своя дядо / св. Р. А. / за случилото се, съжалил че бил подведен от св. А. С. след няколко дни се извинили за инцидента на родителите на св. А. И..

      

 

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.И., А.И., А.С., В.Г., Е.Ж., И.И., Р. А., които кореспондират и с обясненията на подс. Р. С..

 

          В обясненията си подс. С. и св. А. С. спестяват факта, че е имало дърпане на св. И. към паркирания автомобил. Съдът приема обаче този факт за установен и доказан по несъмнен начин.

          От показанията на свидетелите А. И., В. Г., Е. Ж. , И. И.в , които са очевидци се установяват преки доказателства – подс. С. е хванал за ръката св. А. И., дърпал я към автомобила, св. И. е оказала съпротива и свидетелите Г. и Ж. са и оказали помощ.Показанията на тези свидетели, които напълно кореспондират по между си се подкрепят косвено и от показанията на св. А.И.. Всички тези гласни доказателствени средства са последователни, в пълно съответствие по между си, не съдържат никакво протИ.речие, което ги прави убедителни.

 

         От друга страна липсват както преки така и косвени доказателства, които до опровергават факта на упражненото насилие.

 

           По изложените съображения съдът приема , че имало дърпане на св. И. от страна  на подс. С. към паркирания автомобил.

 

            Съдът не приема за установен и доказан факта, че св. А. И. в контактите си по „ Фейсбук” е дала съгласие на св. А. С. да му стане жена. Свидетелката И. твърди, че не е контактувала чрез социалните мрежи със св. А. С., а последният със своите показания установява, че е писал, но тя не му отговорила т.е. липсва изразено съгласие.

 

        Следователно цитраните до тук доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. С. е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

       Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 НК НК.

 

          ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.       

 

 

       Подс. С. е осъществил изпълнителното деяние принуда на св. И. да извърши нещо противно на волята си – да се качи в лек автомобил. Въпреки нежеланието на пострадалата подсъдимият е променил местоположението и  , след което я насочил към паркирания автомобил.

 

       Това деяние е останало недовършено- св. И. не се е качила в автомобила в резултат на оказаната съпротива от нейна страна и от страна на свидетелите т.е. по причини независещи от подсъдимия, поради което съдът приема , че липсва доброволен отказ от довършване на престъплението, деянието е спряло в стадия на опита / чл.  18, ал. 1 НК / и няма основание за приложение на чл. 18, ал. 3 НК.

 

      Подс. С. е използвал физическа принуда – употребил е сила спрямо пострадалата – хващане, дърпане, бутане.

 

       От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.

 

       Подс. С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира.

 

         Обстоятелството, че св. А. С. е казал на подс. Р. С., че св. И. иска да му стане жена / според обясненията на подсъдимия/ не променят направеният извод за наличие на пряк умисъл. Свидетелката А. И. ясно и категорично чрез думи, чрез действия / дърпала се е, оказвала съпротива / е демонстрирала нежеланието си да се качи в автомобила и да тръгне със св. А. С. и с подсъдимия.Последният е възприел пряко и непосредствено тези действия, но въпреки това е употребил сила и е започнал осъществяването на изпълнителното деяние.

 

             Следователно към момента на деянието подс. С. не е изпаднал във фактическа грешка и няма основание за приложение на чл. 14 НК.

              Отделен е въпросът, че подс. С. е изпаднал в юридическа грешка / незнание на закона/ , която обаче е неизвинителна и няма основание за отпадане на вината и наказателната отговорност.

 

        Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 143, ал. 1 НК във вр. с чл. 18 , ал. 1 НК съдът намира, че подс. С. следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

          ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА

 

              При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и в с.з. за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното деяние / изразено в с.з. и пред родителите на пострадалата/ , чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младостта на подсъдимия / към момента на деянието е бил на границата на пълнолетието /.Доказателства за отегчаващи вината обстоятелства не се събраха.

 

           Отчитайки всички тези смекчаващи вината обстоятелства, липсата на отегчаващи такива и съобразявайки се с обстоятелството, че деянието е спряло в стадия на опита съдът приема, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства при които и минималното наказание предвидено в закона ще се окаже несъразмерно тежко и тъй като извършеното престъпление се явява изолирано явление в жИ.та на подсъдимия с оглед постигане целите на чл. 36 НК наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1 т. 2 б. „ Б „ НК -  ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки : Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

 

 

                 РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ

 

       На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 60 лева / възнаграждение за педагозите / следва да се заплатят на РС – Ст. Загора от подс. С..

       Причини – Незачитане правата на личността .

       Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ