РЕШЕНИЕ
№ 1869
гр. Пловдив, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330111216 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на И.С. срещу П.Й. за плащането
на сумата от 5000 лева, получена като капаро за покупко-продажба на имот, която не
се е осъществила, 1000 лева неустойка и 1000 лева обезщетение за забава. Ищецът
твърди, че между страните е било постигнато съгласие за покупко-продажба на
недвижим имот, собственост на ответника, в тази връзка ищецът предал на ответника
капаро в размер на 5000 лева, за което е била представена разписка. Било е уговорено,
че при отказ да се сключи договор, капарото е подлежало на връщане с неустойка от
20%. В периода, в който е следвало да бъде сключен окончателен договор, ищецът и
съпругата му били задържани, поради което били във фактическа невъзможност да
изпълнят уговорката.
Трето лице от негово име е поискало от ответника връщането на предоставеното
капаро. Сумата не е била върната и до момента, поради което счита, че ответникът
дължи заплащането на сумата от 5000 лева, ведно с неустойка от 1000 лева и
обезщетение за забава за периода от 17.8.2018 г. - 05.7.2021 г.
В срок е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва претенцията.
Твърди, че лицето, което е поискало връщане на сумата, не е представило
доказателства за представителна власт, нито е изявило готовност за връщане на
оригинала на издадената разписка. Заявява, че в изпълнение на договора е започнал
изваждането на необходимите документи за сделкатка, като от медиите разбрал за
1
задържането на ищеца. Счита, че е изправна страна във възникналото правоотношение,
като след изтичане на уговорения срок, както и близо две години след това, е търсило
контакт с ищеца за финализиране на сделката. Разпоредил се с имота в полза на трето
лице на 27.06.2019 г.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 55, ал. 1, предл. второ
ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На първо място следва да се посочи, че съдът неправилно е посочил правната
квалификация по иска за връщане на сумата от 5000 лева. С доклада на делото същата
е записана по чл. 87, ал. 3 ЗЗД- за разваляне на договор, но нормата се отнася за
конститутивен иск и не отговаря на изложените от ищеца твърдения- за плащане на
сума от 5000 лева като капаро за покупко-продажба на имот, поискано връщане на
сумата и неосъществяване на сделката. Грешката е само в посочената правна
квалификация, като разпределената доказателствена тежест е съобразно въведените от
ищеца твърдения.
По делото не могат да бъдат взети предвид представените от ищеца документи,
защото същите не бяха приети като доказателства. Въпреки дадените от съда указания
в предоставения срок те не бяха заверени „вярно с оригинала“ с полагане на подпис,
според изискването на чл. 183 ГПК. Липсата на тези документи не води автоматично
до неоснователност на претенциите, предвид наличието на безспорни факти между
страните.
С определение от първото о.с.з. по искане на представителя на ответника като
безспорни бяха отделени обстоятелствата, че трето лице от името на ищеца се е
свързало с ответника и е поискало връщане на сумата от 5000 лева, както и че ищецът е
бил освободен от ареста през месец април 2018 г. Наред с това безспорно е и
предаването на сумата от 5000 лева от ищеца на ответника на 11.08.2017 г. като капаро
във връзка с продажба на имот.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за
решаване на делото и връзките между тях. Предвид горното съдът е длъжен да приеме,
че безспорните факти са се осъществили, освен ако събраните по делото доказателства
ги изключват. В този смисъл Решение № 185 от 21.10.2020 г. на ВКС по гр. д. №
4494/2019 г., IV г. о., ГК.
Ето защо по делото следва да се приеме, че се е осъществило предаването на
2
сумата от 5000 лева като капаро за покупко-продажба на имот и, че ищецът е поискал
нейното връщане. От безспорните между страните обстоятелства не се установява да е
възникнало валидно правоотношение по предварителен договор за покупко-продажба,
защото няма съгласие за сумата, която е била уговорена като цена. Следва да се
приеме, че е била съставена само разписка за получаването на сумата в каквато насока
за изявленията на двете страни.
При този предмет на делото получаването на исковата сума е доказано и не се
оспорва, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства
по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в
тежест на ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и
че то (основанието) се е осъществило, че е върнал сумата или че не дължи връщане.
Като е посочил основанието с оглед осъществяването на което е платил, ищецът не
поема задължението да го докаже. С посочването на основанието той само
освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в негова (на ответника)
тежест остава да докаже само осъществяването на посоченото основание. Ответникът
не е обвързан от посоченото от ищеца основание, той може да докаже, че не дължи
връщане поради други обстоятелства, които са се осъществили. (Решение № 9 от
3.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2656/2016 г., IV г. о., ГК)
Безспорно до сключването на договор за продажба на имот не се е стигнало,
като от представения от ответника нотариален акт се установява, че е била сключена
сделка с трето лице. Вината за това е у ищеца, защото след задържането му в ареста
чрез трето лице е поискал връщането на сумата от 5000 лева. Това изявление
представлява искане за прекратяване на възникналото между страните
правоотношение, но липсват доказателства за приемането на това предложение. След
установената по делото продажба на имота на трето лице основанието, за което е била
платена сумата вече не може да се осъществи, поради което тя подлежи на връщане.
В действителност по делото не се установява неизпълнение от страна на
ответника, но в отговора на исковата молба не са въведени и от събраните по делото
доказателства не се установява да са настъпили обстоятелства, които да обосноват
задържане на сумата. По делото не се установява сумата да е била предадена като
задатък, защото няма доказателства за постигната между страните уговорка за
задържането й от ответника или за връщане в двоен размер- чл. 93 ЗЗД. Поради това не
може да се приеме, че с неизпълнението на ищеца, ответникът е получил правото да я
задържи като обезщетение. Ако от действията на ищеца са настъпили вреди,
ответникът би могъл да ги претендира по общия ред, доколкото такива възражения не
са въведени с отговора на исковата молба.
Предвид горното капарото по разписката е получено с оглед на неосъществено
3
основание и подлежи на връщане. В този смисъл Решение № 887 от 15.12.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 1598/2008 г., IV г. о.
Относно иска по чл. 92 ЗЗД:
Предвид отхвърлянето на искането за приемане на приложените към исковата
молба документи не се установява валидна уговорка за плащането на неустойка. Ето
защо тази претенция неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението за връщане на сумата от 5000 лева е такова без срока за
изпълнение и за поставянето на длъжника в забава същият следва да бъде поканен да
плати- чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не се доказва получаването на покана
(представените документи не бяха приети), поради което и предявеният иск за
обезщетение за забава е неоснователен.
Не се дължи законна лихва и върху неустойката, защото съдът не достига до
извод за наличието на главен дълг.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза ищеца следва
да бъдат присъдени направените разноски в размер на 200 лева за д.т.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 500 лева разноски за адв. възнаграждение за отхвърлените искове,
определение по равно за защита по всеки иск, предвид липсата на изрична уговорка в
договора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. ИВ. Й., ЕГН **********, да заплати на ИЛ. Б. С., ЕГН
**********, сумата от 5 000.00 лева (пет хиляди лева)- получена на 11.08.2017г. като
капаро с оглед на неосъществено основание, както и сумата от 200.00 лева- разноски
по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИЛ. Б. С., ЕГН ********** срещу П. ИВ. Й., ЕГН
********** искове за ОСЪЖДАНЕТО на П. ИВ. Й. да заплати на ИЛ. Б. С. сумата
от 1000.00 лева- неустойка в размер на 20% от предоставено на 11.08.2017 г. капаро и
сумата 1000.00 лева- законна лихва за забава за периода от 17.08.2017г. до 05.07.2021
г. върху сумата от общо 6000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
5