Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 323
07.12.2021
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На тридесети септември Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 456 по описа за 2020 година.
Делото
е образувано по повод искова молба от „Сол България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.,,Владайска река“ № 12, представлявано от
изпълнителния директор Ивано Романело, чрез пълномощник адв. Боян Станев от
АК-София, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София,
ул.“Кърниградска“ № 5, ет.2, адвокатска кантора „Станеви и Ко“ против С.И.Д. с
ЕГН **********,***, представлявана от адв. Мария Овагемова и адв. Евелина
Тончева, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2, с която се
иска да се приеме за установено по отношение на ответницата съществуване
вземането на ищеца, произтичащо от авалирано менителнично парично задължение по
запис на заповед издаден от „Балкан груп 1“ ЕООД и авалиран на 17.04.2009г., за
следните суми: 114 365.25 лв. непогасена
главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението до
окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на съдебно - деловодните разноски,
направени в заповедното производство в
размер на 2287.31 лв. внесена държавна такса и 2695 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство (включващи
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение).
Ищецът
твърди, че на 17.04.2009 г. от С.Д. като управител на „Балкан груп 1“ ЕООД с
ЕИК ********* е бил подписан запис на заповед, по силата на който търговецът се
е задължил безусловно е неотменимо без протест да плати при предявяване на „Сол
България“ ЕАД или на негова заповед сумата от 114 365.25 лв.. Същият е
авалиран от С.Д. при условията, при които е издадена. Записът на заповед
обезпечава вземане на ищеца по сключен договор за дистрибуторство, складиране и
предаване на технически газове от 15.11.2006г. Записът на заповед е бил
предявен за плащане на издателя и авалиста валидно с нотариална покана, връчена
на 04.11.2019г. на законния представител на издателя и за авалиста съобразно
чл.483 предл.последно от ТЗ, чрез нотариус с район на действие РС-Бургас.
Ищецът е подал заявление до РС-Бургас, като е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 367/ 13.02.2020 г. по образуваното ч.гр.д.№
10494/2019 г. И към момента на подаване на исковата молба, плащания от страна
на длъжника или авалиста не е имало. Полагането на подпис от страна на авалиста
върху лицевата страна на записа на заповед е достатъчно за редовността на
менителничното поръчителство, а следователно и за да настъпи изискуемостта.
В подадения писмен отговор, ответницата
С.Д. чрез процесуалните си представители изразява становище за неоснователност
на исковата молба поради това, че липсва нейно волеизявление за поемане на
менителнично поръчителство – текстът върху записа на заповед е „…в качеството
си на поръчител (авалист) при неплащане се задължавам да платя на ремитента“
предполага изпълнението на условие, каквото менителничното поръчителство не
допуска. От друга страна се твърди, че вземането е било погасено по давност, вкл.
това против авалиста според чл.514 ал.1, т.1 от ТЗ. Тригодишната давност по
чл.531 ал.1 от ТЗ се отнася не само за прекия осъдителен иск по чл.538 ал.1 от ТЗ, но и за установителния иск по чл.422 от ГПК - против издателя на ЗЗ, но и
против авалиста. Срокът е започнал да тече след изтичане на срока по чл.487
ал.1 от ТЗ, който е изтекъл на 17.04.2010г. или давността е изтекла на
17.04.2013г. Извършените правно действия (получаване на нотариална покана;
подаване на молба за издаване на заповед от РС-Бургас; подаване на искова
молба) са след този срок.
Трето, паричните задължения на „Балкан
груп 1“ ЕООД към „Сол България“ ЕАД са погасени, а с това и задълженията по
издадения като тяхно обезпечение запис на заповед. Това е станало чрез
заместване на „Балкан груп 1“ ЕООД като длъжник от „Балкан медико газ“ ЕООД на
01.04.2011г. чрез подписан приемо-предавателен протокол. След като сам се е
съгласил да не търси плащане от издателя за ЗЗ, недобросъвестно ищецът е заявил
издаване на запис на заповед срещу авалиста на ефекта. При условията на
евентуалност се твърди, че задълженията на „Балкан груп 1“ ЕООД по договора от
15.11.2006г. са погасени по давност. Същата е започнала да тече от датата на
прекратяването на договорите – 01.04.2011г. съгласно т.6 от договора от 2006г.
и т.8.3 от договора от 2009г. и съотв. е изтекла към 01.04.2017г. За
настъпилата погасителна давност, „Балкан груп 1“ ЕООД е уведомило ищеца на
14.09.2020г., с което е упражнило правото си на лично възражение за погасяване
на обезпечените със записа на заповед задължения. ЗЗ не е бил предявен за
плащане на издателя му „Балкан груп 1“ ЕООД, поради което не е настъпила
изискуемостта на вземането на поемателя към авалиста.
В допълнителната искова молба на ищеца се
съдържат подробни доводи в подкрепа на тезата в исковата молба. При
менителничното поръчителство за разлика от поръчителството по ЗЗД, солидарното
задължение на авалиста възниква дори и само чрез поставянето на подписа му
върху лицевата страна на ценната книга. В чл.484 ал.1 от ТЗ липсват специални
изисквания относно съдържанието на волеизявлението за поемане на менителнично
поръчителство. Предявяването е извършено с нотариална покана от 04.11.2019г.,
връчена и на издателя, и на авалиста. Изготвянето на приемо-предавателен
протокол от 01.04.2012 г. доказвало, че ищецът не е имал никакво намерение да
прехвърля вземанията си или че се е съгласявал възникналите и неизпълнение
задължения да се поемат от трети лица (в случая „Балкан медико газ“ ЕООД).
Никакви активи или парични суми не са били действително прехвърляни между
„Балкан груп 1“ ООД и „Балкан медико газ“ ЕООД. Самият протокол е антидатиран,
тъй като на посочената дата 01.04.2012г. е отразен ЕИК на приемащото дружество,
който ще придобие на 03.04.2012г. Затова и учредените менителнични задължения
се са били прекратени чрез обратното получаване на ценната книга от издателя
ѝ.
На следващо място, според чл.485 ал.2 и
чл.461 от ТЗ, менителничното поръчителство – авал, има самостоятелна правна
природа, която го прави действително дори и ако задължението за което е дадено
е недействително, освен поради недостатък във формата. Вземането по записа на
заповед не е погасено по давност поради непредявяване за плащане в срока по
чл.487 ал.1, изр.2 от ТЗ предвид т.3 от Тълк. решение № 1/ 28.12.2005г. на ВКС
по т.д.№ 1/2004г., ОСТК. Предявяването е валидно извършено на 05.11.2019г.,
когато е падежът на менителничното задължение. С предявяване на заявлението по
чл.417 т.10 от ГПК на 12.12.2019г. давностният срок е бил прекъснат.
Ответницата в отговора на допълнителната искова молба излага нови
доводи по повод твърденията на ищцовата страна. Чл.514 ал.1, т.1 от ТЗ се
отнася до непогасени по давност вземания, като в нея не се третира въпрос за
погасителната давност и се прилага ако срокът по чл.531 ал.1 от ТЗ не е
изтекъл. Протоколът от 01.04.2012г. отразявал действителната воля на
участниците, „Балкан медико газ“ ЕООД да замести „Балкан груп 1“ ЕООД в
правоотношенията му със „Сол България“ ЕАД. Задържането от страна на ищеца на
записа на заповед било проява на недобросъвестност.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата
страна заяви, че поддържа исковата молба и счита, че исковете следва да бъдат
уважени изцяло като основателни и доказани. Ангажира съдебно-счетоводна
експертиза. Подробни доводи разви в писмени бележки.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответницата изрази становище за неоснователност на исковете, които следва да
бъдат отхвърлени по изложени в отговорите на исковата молба възражения. Защитната
си теза изложи в писмени бележки.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид
наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 10494/2019г.
по описа на РС-Бургас, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
сумата от 114 365.25 лв. по запис на заповед, което е било уважено с издадена
от първоинстанционния съд заповед № 367/ 13.02.2020г. Против издаването на тази
заповед в законовия срок е подадено възражение от С.И.Д.. Производството по
настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възражението.
Предявените искове са с правно основание чл.415 и
чл.422 от ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК и чл.430 от ТЗ.
Според запис на заповед от 17.04.2009г. (намиращ се в
оригинал на л.16 по ч.гр.д.№ 10494/2019г. по описа на РС-Бургас), С.Д. се е
задължила срещу предявяване на записа на заповед безусловно да заплати на „Сол
България“ ЕАД сумата от 114 365.25 лв. Задължението е било поето в
качеството на промитент на С.Д.. Задължението е поето във връзка със
съществуващ договор от 15.11.2006г. между ищеца и „Балкан груп 1“ ЕООД с ЕИК
********* представлявано от С.Д. като управител, за дистрибуторство, складиране
и предаване на технически газове (л.10-13). Нотариалната покана до С.Д. за
предявяване записа на заповед, е била получена лично чрез обратна разписка на 04.11.2019г.
(л.21-22). Приложен е и друг договор между дружествата от 01.03.2009г. с анекс (л.51-60)
и договор за сътрудничество № 001/ 01.08.2011г. с анекс (л.61-63). Според уведомително
писмо (л.64), считано от 01.04.2012г. дружествата прекратявали по взаимно
съгласие трите приложени договора, като с приемо-предавателен протокол от
същата дата, „Балкан груп 1“ ЕООД е предало на представител на „Балкан медико
газ“ ЕООД в присъствието на представител на „Сол България“ ЕАД наличната стока
на стойност и сума в брой в размер общо на 237 379.55 лв. (л.65). Във
връзка с правоотношенията между страните е приложен договор от 01.04.2012г. и
анекс към него между ищеца и „Балкан медико газ“ ЕООД с ЕИК ********* (л.69-78),
както и споразумителен протокол за прихващане от м.декември 2012г. (л.79-80) и
споразумение от 31.03.2015г. (л.92-94). Приложени са и запорно съобщение с
длъжник Ст.Д. (л.112); запорно съобщение също с длъжник С.Д. (л.113); запор на
дружествен дял на С.Д.в „Балкан груп 1“ ЕООД (л.114); баланс и счетоводна
политика на същото дружество за 2012 и 2013 г. (л.115-119). С определение № II-260316/ 08.02.2021г. по ч.гр.д.№ 2655/2020г. по описа
на ОС-Бургас, съдът е оставил без уважение частна жалба ответницата против
разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 10494/2019г. по описа на РС-Бургас (л.120-121).
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
(л.169-171), към 01.01.2014г. размерът на задълженията на „Балка медико газ“
към „Сол България“ ЕАД е бил 234 347.68 лв., а към 31.03.2015г. –
274 327.40 лв. „В баланса към 30.04.2015г.“ не е била прихваната сумата от
28 984.44 лв., която подлежала на прихващане според споразумителния
протокол от м.декември 2014г.
Представените доказателства водят до следните правни изводи.
Издаденият в полза на „Сол България“ ЕАД запис на заповед, съдържа
задължителните реквизити съобразно чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна
документ. Посочена е дължимост при предявяване за плащане на издателя. Това е било
направено до ответника с нотариална покана, връчена му на посочената дата –
23.06.2016г. Поради това и съдът приема, че записа на заповед удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане.
Неоснователно е възражението на ответника, че в случая
не е налице изявление по смисъла на чл. 483 във вр. с чл. 537 от ТЗ. Плащането на записа на заповед може да бъде
обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То се изразява с думите “като
поръчител” или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя,
което в случая е сторено. Авалът се учредява чрез едностранно волеизявление,
изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист
(алонж), където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Подписът на
лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал, освен ако
подписът е на издателя. Правните последици от волеизявлението на авалиста са,
че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за
принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като
авалистът дължи същата по вид престация, както и хонората, поради което
обстоятелството, че в процесния запис на заповед е посочено „при неплащане се
задължавам“, е ирелевантно. Авалистът отговаря солидарно с издателя на записа
на заповед, дори само при полагането на подпис върху лицевата страна на ценната
книга.
По отношение на направеното от ответника възражение за
погасяване по давност на вземането на ищеца по процесния запис на заповед,
включително и вземането към авалиста, съдът намира същото за основателно.
Погасителната давност е субективно процесуално право, което се упражнява само в
процес за защита на друго първично субективно право, което в настоящия случай е
вземане на кредитор по запис на заповед. Позоваването на погасителната давност
съставлява способ за отнемане на кредитора, възможността да иска принудително
осъществяването на своето вземане. Тя се дефинира като сложен юридически факт,
съставен от три компонента – наличие на субективно право (в случая вземане),
период от време и неупражняване на субективното право. За да бъде осъществен
първият компонент в хипотеза на запис на заповед с уговорен падеж - на
предявяване, то следва вземането по него да бъде изискуемо. Когато ценната
книга е с падеж на предявяване, задължението за заплащане на паричната сума е
поето от издателя на записа на заповед от момента на подписване на документа, а
предявяването на плащане съставлява покана за изпълнение на поетото задължение.
Съгласно ТР № 1/2005г на ОСТК, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане,
не е необходимо предявяването на записа на заповед за плащане. Не съществува
правно задължение, което да изисква за предявяване на записа на заповед за
плащане.
По своята правна същност предявяването на записа на
заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното
задължение. Съгласно установената практика, началният момент от който
задължението по записа на заповед става изискуемо, е предявяването му за
плащане, което се явява предпоставка за поставянето на длъжника в забава и
същевременно съставлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението. В случаите на запис на
заповед с уговорен падеж - на предявяване, предявяването му за плащане следва
да бъде извършено в срок от една година от издаването. Тази изискуемост се
извежда от разпоредбите на чл.
486, ал. 1, т. 1 ТЗ, във връзка с чл.
538, ал. 1 и чл.
487, ал. 1 ТЗ. Следователно като начало на погасителната давност е
определено изтичането на срока за предявяване на ефекта, тъй като именно от
този момент, при липса на друга активност на поемателя, е налице изискуемост на
задължението, което ценната книга обективира. Следва да бъде отбелязано, че
непредявяването на записа на заповед за плащане в разглежданата хипотеза, не
рефлектира върху възможността за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
решение № 1 от
01.03.2010 г. по т. д. № 520/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., независимо че
менителничният документ не е предявен в рамките на посочения в чл.
487, ал. 1 изр. 2 ТЗ едногодишен срок от издаването, той не се прескрибира
и съответно не води до основателност на абсолютното възражение по чл. 514 ТЗ на задължените по ефекта лица. От друга страна, в практиката е прието,
че ако от закона не произтича изключение, отговорността на авалиста по прекия
иск на поемателя е точно такава, каквато е и отговорността на издателя, защото
авалът покрива тази отговорност. Поемателят може да ангажира самостоятелно
отговорността на авалиста, който е солидарно отговорен, а последният съгласно
правилото на чл.
513, ал. 2 ТЗ няма възражение за поредност. Налице са и изключения, които
се съдържат в разпоредбите на чл. 484 ТЗ – при неспазена форма на авала; чл.
485, ал. 2 ТЗ – при недействителност на задължението, за което е дадено
менителничното поръчителство; чл.
483, изр. 2 ТЗ – при частично поръчителство и чл. 514 ТЗ - при пропуснати срокове. В
хипотезите на чл.
484 ТЗ и на чл.
514 ТЗ по прекия иск на поемателя отговаря само издателят, но не и
авалистът. В хипотезата на чл.
485, ал. 2 ТЗ отговаря авалистът, без значение, че основание за недействителност
изключва или би могло да изключи отговорността на лицето, за което е дадено
поръчителството. В хипотезата на чл.
483, изр. 2 ТЗ отговорността на издателя и авалиста е с различно съдържание
и отношение към предмета на прекия иск. Издателят и поръчителят са солидарни
длъжници до размер на авала, а над този размер отговаря само издателят.
Разпоредбите, които въвеждат изключенията, не допускат правилото да се
абсолютизира, но и не подлежат на разширително тълкуване, от което да произтича
безусловен извод за самостоятелен характер на отговорността на авалиста спрямо
тази на длъжника по прекия иск, за когото авалът е даден.
Съгласно чл.
531, ал. 1 ТЗ (която разпоредба се прилага и по отношение на записа на
заповед) исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с изтичане на тригодишна
давност от падежа. Предвид изложеното следва извода, че когато записът на
заповед, уговорен като платим на предявяване, не е предявен в едногодишния срок
по чл.
487, ал. 1 ТЗ, специалният тригодишен давностен срок тече от момента на
изтичане на този срок. С решение
№ 102 от 23.07.2014 г. по т. д. 2680/13 г. на ВКС, І т. о. е прието, че не
само относно прекия осъдителен иск по чл.
538, ал. 1 ТЗ, но и по отношение на установителния по чл.
422, ал. 1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия
авалист, се прилага специалната тригодишна давност, включително в хипотеза на
наведено релативно възражение от ответника, съответно твърдения на страните за
различни каузални правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на
заповед има обезпечителна функция. В случая записът на заповед е с дата на
издаване 17.04.2009 г., като е с уговорен падеж - на предявяване или при това
положение срокът за предявяване изтича на 17.04.2010г, от който момент започва
да тече срокът по чл.
531, ал.1 ТЗ и изтича към 17.04.2013 г. Видно от приложените към делото
доказателства, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след
изтичането на давностния срок – 12.12.2019 г., същото се отнася и до
нотариалната покана, която е получена от ответницата на 05.11.2019 г. Предвид
изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Но и и разгледан по същество, искът също е
неоснователен. В настоящия случай се установява, че процесният запис на заповед
обезпечава сключен между ищеца „Сол България“ ЕАД и „Балкан груп 1“ ЕООД,
договор за дистрибуторство, складиране и предаване на технически газове,
сключен на 15.11.2006 г. и договор за обслужване от 01.03.2009 г. Съгласно установената практика,
не е допустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния
ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и
издателя на записа на заповед. Налице е
изключение от това правило, като с оглед самостоятелния характер на авала,
авалистите могат да противопоставят на приносителя и относителните възражения
на хонората по каузалното правоотношение, в хипотеза когато страни по него са
само приносителят и хоноратът. Това изключение се свързва с недобросъвестност
или злоупотреба с право на приносителя – изведено от систематичното тълкуване
на чл.8 ЗЗД, чл.63, ал.1 от ЗЗД, чл.289, чл.465 и чл.485 ал.2 от ТЗ.
Изискването за добросъвестност при упражняване на правата по абсолютните
търговски сделки, каквато е авала, поставя пряка корелативна връзка между
наличието му и възможностите на авалиста за защита срещу иска на приносителя.
Ето защо, установената недобросъвестност изключва правото на приносителя да
иска изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат
противопоставени относителните възражения на хонората. Или в тези случаи,
авалистът може да противопостави успешно на приносителя и относителните
възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна – право, което по
начало не му принадлежи. Поведението на ищцовата страна в отношенията му с „Балкан
груп 1“ ЕООД и „Балкан медико газ“ ЕООД сочи на недобросъвестност, доколкото с
действията си „Сол България“ ЕАД е оставил дружествата с убеждението, че
второто замества изцяло в правоотношенията му с кредитора, първото дружество,
докато всъщност се оказва, че ищецът се
е сдобил и още един длъжник. Този извод съдът прави от приложените
писмени доказателства за извършеното предаване на стоки и пари в брой чрез
нарочно съставен приемо-предавателен протокол с участието на представител на
„Сол България“ ЕАД, „уведомително писмо“ от 01.04.2012г. и др.
Безспорно е обстоятелството, че процесният запис на
заповед обезпечава изпълнението на парични задължения на издателя „Балкан груп
1“ ЕООД към поемателя „Сол България“ ЕАД по описаните по-горе договори. С въвеждането
на твърдения за наличие на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовен запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга и в тази
хипотеза и в производството по чл. 422 от ГПК на изследване подлежи каузалното
правоотношение, доколкото възраженията основани на това правоотношение, биха
имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай,
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си, обуславящи съществуването, респективно несъществуването на вземането по
записа на заповед. Ищецът е навел твърдения, че към момента на издаване на
ценната книга, размерът на дълга на издателя е бил приблизително равен на
отразения в нея размер, за който се е задължил издателят и поръчителствал
ответникът - към датата на встъпване на
„Балкан медико газ“ ЕООД в отношенията, той е бил вече 237 379,55
лева, а към 31.03.2015 г. е в размер на 274 327,40 лева. Ответницата е
навела възражения, че издателят на ефекта, няма задължения по каузалните
правоотношения, евентуално че същите са погасени по давност.
По делото е представено „уведомително писмо“ от
01.04.2012 г., от което е видно, че „Сол България“ ЕАД и „Балкан груп 1“ ЕООД
прекратяват по взаимно съгласие всички сключени между тях договори. Представен
е и приемо – предавателен протокол от същата дата, с който „Сол България“ ЕАД и
„Балкан медико газ“ ЕООД, приемат от „Балкан груп 1“ ЕООД всички бутилки с технически
газове и цялото налично количество технически газове собственост на „Сол
България“ ЕАД, както и цялото съдържание на дистрибуторската каса от продажбите
в брой на техническите газове в размер на 237 379,55 лева. По делото
липсват доказателства, от които да е видно, че „Балкан груп 1“ ЕООД има
задължения към „Сол България“ ЕАД, както и какъв е техният размер. От така
представените доказателства може да бъде направен единствено извода, че сумата
в размер на 237 379,55 лева е била
предадена от „Балкан груп 1“ ЕООД на
„Балкан медико газ“ ЕООД и на „Сол България“ ЕАД, но не и че същата
представлява задължение на „Балкан груп 1“ ЕООД към „Сол България“ ЕАД. Не
могат да бъдат споделени доводите на ответницата, че с този приемо –
предавателен протокол е постигнато съгласие за заместване на „Балкан груп 1“ ЕООД като длъжник по
прекратените договори от „Балкан медико газ“ ЕООД. Такива изявления страните не
са направили. С протокола единствено са предадени активи от „Балкан груп 1“
ЕООД на „Сол България“ ЕАД и „Балкан медико газ“ ЕООД. Този извод се налага и
от обстоятелството, че на същата дата - 01.04.2012 г., между „Сол България“ ЕАД
и „Балкан медико газ“ ЕООД е сключен нов договор за обслужване, което не би
било необходимо при фигурата на заместване в дълг. Нито в приемо –
предавателния протокол, нито в новия договор, „Балкан медико газ“ ЕООД се е задължило да отговаря за задълженията на
„Балкан груп 1“ ЕООД към „Сол България“ ЕАД, още по – малко в посочения размер.
От друга страна, за заместването в дълг е необходимо изричното съгласие на
кредитора, което не е дадено в нито един от двата документа. Не могат да бъдат
споделени и доводите на ищеца, че в случая става дума за встъпване на „Балкан
медико газ“ ЕООД в задълженията на „Балкан груп 1“ ЕООД, тъй като такова
изявление в двата документа липсва. Що се отнася до представения по делото
„Споразумителен протокол за прихващане“ от 12.2014 г., съдът счита, че
посочеият документ, чиято доказателствена сила не бе надлежно оборена от ищеца,
не доказва, че „Балкан медико газ“ ЕООД е поело или встъпило в задълженията на
„Балкан груп 1“ ЕООД. С приемо – предавателен протокол от 01.04.2012 г.,
„Балкан груп 1“ ЕООД е предало на „Сол България“ ЕАД и „Балкан медико газ“ ЕООД
съдържанието на дистрибуторската каса от продажбите в брой на техническите
газове в размер на 237 379,55 лева, от което е видно, че не става въпрос
за задължение, а за наличност.
Отразяването на същата сума в споразумителния протокол за прихващане
като дължима от „Балкан медико газ“ ЕООД на „Сол България“ ЕАД, като поето
задължение на „Балкан груп 1“ ЕООД, не обосновава твърденията на ответницата за
заместване в дълг, нито тези на ищеца за встъпване в дълг, още по - малко по
процесните каузални правоотношения. От така представените доказателства може да
бъде направен само извода, че сумата в размер на 237 379,55 лева е била предадена от
„Балкан груп 1“ ЕООД на „Сол България“ ЕАД и „Балкан медико газ“ ЕООД. Или
съдът приема, че от представените по делото доказателства не може да бъде
направен извод за наличие на задължения от „Балкан груп 1“ ЕООД към „Сол
България“ ЕАД, произтичащи от договор за дистрибуторство, складиране и
предаване на технически газове, сключен на 15.11.2006 г. и договор за
обслужване от 01.03.2009 г., за чието
обезпечение е издаден процесният запис на заповед, нито може да бъде установено
при евентуално наличие на такива задължения, какъв е техният размер. Посоченото
обстоятелство не може да бъде установено също така и от уведомлението на
„Балкан груп 1“ ЕООД към „Сол България“ ЕАД, отправено по телепоща на
14.09.2020 г. Следователно възражението на авалиста – ответник е основателно и последица
е отпадане на отговорността му по записа на заповед. След като се доказа недължимост
на сумата, чието установяване се
претендира и в същото време беше инициирано заповедно производство, предявявеният
установителен иск по чл. 422 ГПК досежно същата следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като краен извод, искът следва да бъде отхвърлен, тъй
като от вземането по записа на заповед е погасено по давност, а и не се
установи издателят да има задължения по каузалните правоотношения, които
ефектът обезпечава.
Предвид отхвърлянето на иска, на основание чл.78 ал.3
от ГПК, „Сол България“ ЕАД, ЕИК ********* следва да бъде осъдено да заплати в
полза на С.И.Д. направените по делото разноски, каквото искане е отправено от
процесуалните ѝ представители. По делото не е представен списък на
разноските, съгласно чл. 80 от ГПК, нито в кориците на делото се съдържат
доказателства за направени от ответницата разноски и техният размер, поради
което такива не следва да ѝ бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.415 и чл.422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Сол България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Подуяне, ул.,,Владайска река“ № 12, представлявано от
изпълнителния директор Ивано Романело, чрез пълномощник адв. Боян Станев от
АК-София, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр.София,
ул.“Кърниградска“ № 5, ет.2, адвокатска кантора „Станеви и Ко“ против
С.И.Д. с ЕГН **********,***, представлявана от адв. Мария Овагемова и адв.
Евелина Тончева, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Оборище“ № 90, ет.2, да се
приеме за установено по отношение на ответницата съществуване вземането на
ищеца, произтичащо от авалирано менителнично парично задължение по запис на
заповед издаден от „Балкан груп 1“ ЕООД и авалиран на 17.04.2009г., за следните
суми: 114 365.25 (сто и
четиринадесет хиляди триста шестдесет и пет лв. двадесет и пет ст.) непогасена
главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: