Р Е Ш Е Н И
Е № 1197
гр. Пловдив, 10.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 02.10.2018г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Карамфила Шопова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 989 по описа на съда за 2017г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът - „Елада – ГМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. **** и адрес на управление ул. „**** твърди, че в началото на 2008
г. между него и ответника *** К. било постигнато съгласие ответникът да
предостави на дружеството в заем средства, които да послужат за погасяване на
задължения на „Елада – ГМ“ ЕООД, солидарно с третите лица Г.М.А. и Н.Г.Х.по
изп. дело № 923 / 2007 г., изп. дело № 162 / 2006 г., изп. дело № 406 / 2006 г.
по описа на ЧСИ М.О., рег. № *** в КЧСИ; изп. дело № 98 / 2007 г. по описа на
ЧСИ Н.В., рег. № *** в КЧСИ; изп. дело № 33 / 2008 г. по описа на ЧСИ К.Д.,
рег. № *** в КЧСИ, както и задължения към НАП и АДВ. Ищецът твърди, че К.
превел следните суми от името на дружеството: на 14.02.2008 г. по сметка на АДВ
– 29 070,30 лв., а по сметка на ТД на НАП – 9 900 лв. и 44,31 лв., а
на 15.02.2008 г. – по сметка на „Българо-американска кредитна банка“ АД два
превода от 7 400 лв. и 233 812,82 лв.; по сметка на ЧСИ Н.В.–
23 750 лв.; по сметка на ЧСИ М.О.– 329 399,62 лв. (разпределени в
полза на взискателя по изп. дело № 33/2008 г. на ЧСИ К.Д.); по сметка на ТД на
НАП – 291,06 лв., 422,19 лв., 2 107 лв. и 5 504,58 лв.; на 20.02.2008
г. отново по сметка на ТД на НАП – 25 651 лв., 3 942,22 лв. и
1 035,19 лв., а на 26.02.2008 г. по сметка на ТД на НАП – 95 лв., 1,90 лв.
и 12,43 лв. Ответникът бил процесуален представител на „Елада – ГМ“ ЕООД, ползвал се с
доверие, с оглед на което дружеството се съгласило да обезпечи връщане на
заемните средства чрез подписване на договор за продажба на следните недвижими
имоти:
1. СОС (магазин М2) с идентификатор 56784.524.405.1.5
(пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, две, четири, точка, четири, нула,
пет, точка, едно, точка, пет) по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. ****, одобрени със Заповед
РД-18-48 / 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
обекта: гр.***, ул. „****първи), със застроена площ на обекта по нотариален акт
от 44.30 кв.м. (четиридесет и четири цяло и тридесет стотни кв.м),
предназначение на обекта: за търговска дейност, находящ се на първи (партерен)
етаж на жилищна сграда № * (едно) с идентификатор 56784.524.405.1 (пет, шест,
седем, осем, четири, точка, пет, две, четири, точка, четири, нула, пет, точка,
едно) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, с площ на
сградата от 154 кв.м. (сто петдесет и четири кв.м.), брой етажи: * (четири), с
предназначение на сградата: жилищна града многофамилна, която сграда е разположена
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56478.524.405 (пет, шест, седем, осем, четири,
точка, пет, две, четири, точка, четири, нула, пет) съгласно кадастралната
скица, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи на поземления имот: 56784.524.408,
56784.524.407, 56784.524.406, 56784.524.403, 56784.524.404, 56784.524.923,
който поземлен имот е описан в Нотариален акт за покупко-продажба № **, том I, рег. № 1126, дело № 68 от
15.02.2008 г. на н. Н.Б.с рег. № *** от регистъра на НК, вписан под акт № 79,
том 10, дело 2299 / 08 г. на Агенцията по вписванията като ДВОРНО МЯСТО с общо
застроено и незастроено пространство от 300 кв.м. (триста квадратни метра),
съставляващо парцел IV (четвърти), отреден за имот пл. № 405 (четиристотин и
пет), в кв. 23 (двадесет и трети) по плана на кв.“**.“ на гр. ****, при граници
на дворното място: улица, ***** и наследници на М., при граници на М.: съгласно
кадастралната схема – СОС на същия етаж: 56784.524.405.1.6, под обекта – няма,
над обекта – 56784.524.405.1.2, при граници на М. по нотариален акт: на север –
улица, на изток – двор, на юг – стълбище и тоалетна, на запад – магазин М1,
отгоре – апартамент А1, отдолу – изба И4 и изба И5, ведно със съответните на
обекта идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж,
върху дворното място, върху което е построена тя.
2. ДВОРНО МЯСТО
с общо застроено и незастроено пространство от 4.606 дка (четири декара
и шестстотин и шест квадратни метра), находящо се в землището на ****, без
отреден административен адрес, представляващо бивша земеделска земя, с
променено предназначение на основание решение № К 33-4 / 14.07.1998 г. на
надлежната комисия по ЗОЗЗ и влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № 77 / 1999
г. на кмета на община ***, което дворно място съобразно цитираните документи
представлява УПИ I-272 (едно римско двеста седемдесет и две арабско) – „***“
, масив 20 (двадесет), а съобразно картата на възстановената собственост на
землището на с. ****, представлява имот № 020272 (нула, две, нула, две, седем,
две) – др. пром. терен, в местността „Г.“, трета категория земя, при граници: имот
№ 002283 – нива на община *** – сделки, имот № 020273 – овощна градина на А.Х.Ч.и
др., имот № 020096 – полски път на община ***, имот № 020279 – производствен
терен на „Елите импорт експорт“ ООД, имот № 020090 – овощна градина на В.Г.В.и
др., и имот № 020075 – полски път на община ***, ведно с всички подобрения и
приращения в описания имот, включително изграждащата се двуетажна масивна
сграда – *** „Г.“ с к.-б., производствени, обслужващи, битови, офис помещения,
която съгласно разрешение за строеж е предвидена с РЗП - 4 167,74 кв.м. (четири хиляди сто
шестдесет и седем цяло и седемдесет и четири стотни кв.м.), с изграден към
момента ПЪРВИ ЕТАП с РЗП – 3 629,09 кв.м. съгласно Удостоверение изх. № 09
/ 13.03.2009 г. на община ***– **** и Констативен протокол изх. № 09 /
13.03.2009 г. на община ***– ****, която сграда се изгражда на основание
цитираното разрешение за строеж № 153 / 05.11.1999 г., одобрен на 09.08.1999 г.
ген. План и одобрени на 14.09.1999 г. технически проекти.
На 15.02.2008 г. пред н. Н.Б., рег. № **** е НК бил
съставен нотариален акт № **, том I, дело № 68 от 2008 г., в който били
обективирани два договора за покупко-продажба – този между страните в
настоящото производство и втори – между Г.А. и Н.Х.и ответника, който не е
предмет на настоящото производство. Ищецът твърди, че никога не е искал
договорът да породи вещнопрехвърлително действие, а единствено да послужи като обезпечение
за средствата, които К. дал в заем на дружеството, както и че към момента на
изповядване на сделката продажната цена била съобразена с актуалния размер на
задълженията, които дружеството имало по горепосочените изпълнителни
производства. По-късно с допълнително подписано споразумение, наименувано „обратен документ“, като бил взет предвид
окончателният размер на задълженията при приключване на изпълнителните дела,
страните уточнили, че размерът на заема
ведно с уговорена възнаградителна лихва възлиза на сумата от 550 000 евро.
Твърди, че страните постигнали съгласие, че „Елада – ГМ“ ЕООД ще възстанови на
ответника К. предоставените в заем средства в 1-годишен срок, като отчужди имотите на дружеството – предмет на
договора от 15.02.2008 г., а ответникът поел задължение да съдейства за
осъществяване на продажбата, и поел задължение да подпише последващ договор за
продажба, с който по нотариален ред да възстанови собствеността на „Елада – ГМ“
ЕООД върху останалата част от имотите. Сочи, че ответникът не изпълнил поетото
задължение, като умишлено възпрепятствал продажбата на ½ ид. част от
изграждащата се двуетажна масивна сграда на третото лице „Лог-консулт“ ЕООД, с
което ищецът преговарял за цена, достатъчна да възстанови заетите средства,
като макар да бил подписал предварителен договор на дата 19.06.2008г., К. не се
явил на определената дата за финализиране на проектирания договор за
покупко-продажба. Отказът да съдейства К. мотивирал с твърдение, че
възнаградителната лихва е нараснала, при което общото задължение вече не било в
размер на 550 000 евро, а в размер на
800 000 евро. Освен това
твърди, че ответникът недобросъвестно сключил договор за поръчка с „Пловдив
комерс – ВС“ ЕООД с предмет посредничество за продажбата на въпросните недвижими
имоти. На следващо място ищецът сочи, че К. не разполагал със сумата от
400 000 евро, поради което самият той сключил на дата 14.02.2008 г.
договори за заем с „Грийнс“ ООД, ЕИК ********* съответно за сумата от
88 000 евро и за 312 000 евро. Така твърди, че К. никога не е давал
сумата от 550 000 евро, а в действителност е предоставил заем в размер на
400 000 евро с уговорена възнаградителна лихва от 150 000 евро, за
което свидетелстват и данните в Постановление от 28.02.2013 г. на ОП – *** по
сл. дело № 118 / 2011 г. В подкрепа на твърденията си ищеца сочи още, че
процесните имоти са оценени по
изпълнителните дела на близо 2 405 000 лв., при което посочената в
нотариалния акт сума от 52 000 евро не би могла да представлява
еквивалентна насрещна престация.
Ето защо иска от съда да постанови решение, с което да
обяви за нищожен договора за покупко-продажба от 15.02.2008 г., сключен между
страните като такъв заобикалящ закона и конкретно разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, а в условията на евентуалност – като
нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен при значителна
нееквивалентност на престациите и при злоупотреба с доверието, което продавачът-ищец
е имал към купувача-ответник.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК (07.06.2017 г. –
07.07.2017 г.), ответникът *** Д.В.К. с ЕГН ********** *** депозира отговор, в
който поддържа, че исковете са недопустими с приложението на чл. 299 ГПК, тъй
като между същите страни вече са се развили две искови производства със същия
спорен предмет – обявяване нищожността на процесния договор – по които дела има
постановени съдебни решения: влязло в законна сила на 16.01.2014 г. решение №
100 / 25.01.2010 г. по гр. дело № 1750 / 2009 г. на ОС – ****, II-ри гр. състав, потвърдено от
Апелативен съд – **** и недопуснато до касационно обжалване с окончателно
определение на ВКС, както и влязло на 15.06.2017 г. в законна сила решение по
гр. дело № 443 / 2014 г. на ОС – *****, I-ви гр. състав. Освен това наред с
настоящото производство лицето Н.Х.– страна по процесния договор, е депозирал
също искова молба с идентично искане, въз основа на която е образувано гр. дело
№ 1144/2017 г. на ОС – ****, XXII-ри гр. състав. Поддържа, че в
производството по гр. дело № 1750/2009 г. по описа на ОС – **** съдът на три инстанции е извършил служебна
проверка за съответствието на процесния договор с материалния закон от
императивен порядък, като е констатирал, че същият е действителен, на който
извод е придадена СПН, която обхваща, както главната, така и евентуалната
претенция – предмет на настоящото производство. Наред с горното твърди, че
производството е недопустимо и поради липса на правен интерес, тъй като не е
предявен установителен иск за собственост по отношение на процесните имоти,
който ответникът счита, че е нужно да бъде съединен с претенцията за обявяване
на нищожността. В случай, че съдът не възприеме съображенията за недопустимост,
прави възражение за нищожност на договора на всички, предвидени в закона
основания, извън тези, за които има формирана СПН и са предмет на висящите
искови производства. Ако съдът приеме исковете за разглеждане, ответникът
изрично ги оспорва като неоснователни. По отношение на сключените от ответника
договори с „Лог консулт“ ООД и „Пловдив комерс – ВС“ ЕООД договори, К. твърди,
че същите са действителни и не ги оспорва по никакъв начин, но счита, че са
неотносими към предмета на спора. Твърди, че въз основа на постановените влезли
в сила решение като безспорни следва да се приемат обстоятелствата относно
това, че заем не е предоставен; волята на страните е била да се извърши
продажба, а не да се обезпечава заем; договорът е действителен, а не нищожен.
Ответникът поддържа, че нотариалният акт е доказателство за изявленията на
страните, а обратното писмо всъщност представлява споразумение и потвърждава
волята на страните за продажба, а не обезпечаване на заем и има за функция
единствено отразяване на действителната продажна цена на имотите. Счита, че твърденията на ищеца по
евентуалния иск по-скоро отговарят на хипотезата на нищожност поради крайна
нужда, отколкото поради противоречие с добрите нрави.
С определението си от 13.07.2017г по чл. 140 ГПК съдът
е оставил без уважение искането на ответника да бъдат приети и разгледани в
настоящото производство възраженията
му за нищожност на договора, като съдът се произнесе с нарочен диспозитив
относно всички законово предвидени
основания за нищожност на същия, за които няма формирана СПН и не са предмет на
висящите искови производства.
С
влязло в сила определение от 04.12.2017г производството по делото е прекратено по предявения от „ЕЛАДА – ГМ“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. ****, ул. ****протива.
Д.В.К. ЕГН ********** с адрес *** иск за прогласяване за нищожен на сключения
на 15.02.2008г. договор за покупко – продажба на недвижими имоти, тъй като с
него продавачът не е целял да прехвърли права, а да обезпечи изпълнение на свое
задължение за връщане на заети от купувача заемни средства в общ размер на
главница и лихви от 550 000 евро.
Така предмет на делото остава предявеният от „ЕЛАДА –
ГМ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. *****, ул. ****против
а. Д.В.К. ЕГН ********** с адрес *** евентуален иск за
прогласяване за нищожен на сключения на 15.02.2008г. договор за покупко –
продажба на недвижими имоти, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е сключен при значителна
нееквивалентност на престациите и при злоупотреба с доверието, което
продавачът-ищец е имал към купувача-ответник, за който - с оглед
прекратяването на производството по главния иск, се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждането му.
Поради изложеното всички твърдения на страните и
събрани по делото доказателства следва да се разглеждат във връзка с наведената
нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето ЗЗД – като
накърняващ добрите нрави.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
Твърди се от ищеца значителна
нееквивалентност на престациите, която обосновава противоречие на процесния
договор с добрите нрави, които са определящи относно границата на свободата на
договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД, като същевременно ответникът
недобросъвестно злоупотребил с оказаното му доверие и възползвайки се от
тежкото финансово състояние на дружеството, за което знаел, придобил имотите на
значително занижена цена спрямо реалната им пазарна стойност.
По повод на тези твърдения, относими
към предмета на евентуалния иск, за който се е сбъднало процесуалното условие
за разглеждането му, по делото се установяват следните факти:
Процесният
продажбен договор е оформен с нотариален акт № 68, том I, дело № 68 от 2008 г., като предмет
на делото са описаните в Раздел ІІ, т. 1 и т. 2 магазин М2 със застроена площ
от 44.40 кв. м. и ДВОРНО МЯСТО с общо застроено
и незастроено пространство от 4.606 дка.
В
нотариалния акт е посочено, че продажната цена за М. е 20 000 евро или 39 116.60 лв, а данъчната му
оценка – 36 347.80 лв.
Съответно продажната цена на дворното място е 32 000 евро или 62 586.56 лв, а данъчната му
оценка 61 600.29 лв. В
нотариалния акт се съдържа и изявлението на дружеството – ищец в качеството му
на продавач, че продажната цена и на двата имота му е изплатена изцяло до
датата на сделката от ответника в качеството му на купувач. Това изявление е
признание на неизгоден за ищеца факт и се ползва с материална доказателствена
сила спрямо него – че признатите факти са верни.
По делото е
представен и подписан от страните обратен документ, с който се признава, че
общата продажна цена на всички имоти в описания нотариален акт /вкл. тези в
Раздел 1, които не са предмет на делото/, в действителност е по – голяма – 550 000 евро, а не, както е
посочено 312 000 евро, като отново се признава неизгодният за дружеството
– ищец факт, че действителната продажна цена от общо 550 000 евро е изплатена изцяло и в брой от продавачите преди
подписване на нотариалния акт. Този документ също в частта относно признатите
неизгодни за ищеца факти има характер на частен свидетелстващ документ, който
се ползва с материална доказателствена сила спрямо него, че признатите факти са
верни.
Следователно,
доказателствата са категорични, а и по този въпрос няма спор, че договорената
продажна цена за процесните имоти не е по – малка от данъчната им оценка, даже
с известна сума я надвишава.
Оплакванията
на ищеца са, че договорената продажна цена е в пъти по – малка от
действителната пазарна стойност на имотите към датата на сделката и всичките му
доказателствени усилия са насочени към установяване на това несъответствие
/вкл. постъпилата в срока за произнасяне на решението молба за отмяна на
определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания/. Относимостта на тези доказателствени искания съдът прецени на база
трайно установената съдебна практика по въпроса кога нееквивалентността на престациите води до
нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави, която изцяло споделя /така напр. решение № 24/09.02. 2016 г.,
трето гражданско отделение на ВКС по гр. д. № 2419 по описа за 2015; решение № 452 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 4277/2008 г., IV г. о., ГК; решение
№ 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о., ГК и др./.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия
имот може да бъде по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри
нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията не е толкова
незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда /унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен. Т.е. само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации според представата на съда не е достатъчно, за да се
стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е
допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността
на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес.
Следващата степен на нееквивалентност на престациите може да представлява
сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата
степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че
едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е
симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
В конкретния случай отклонението от пазарната
стойност и заплащането на цена на имота малко по – голяма от данъчната оценка
не налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява
нарушение на добрите нрави и да води до
нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна
парична престация, която макар да се отклонява от обичайната, не говори за
такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна.
На тази база изследването на действителната
пазарна стойност на продадените имоти – при положение, че в нотариалния акт е
вписана данъчната им оценка и в тази част той има характер на официален
свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, е без отношение към наведеното от ищеца основание за
нищожност на сделката – противоречие с добрите нрави. Именно поради това
доказателствените искания в тази връзка бяха оставени от съда без уважение, тъй
като не биха повлияли на изхода на спора – при наличните по делото
доказателства, като само биха довели до неразумна продължителност на процеса,
обременяваща страните с излишни разходи.
Наред с това, доколкото възмездните сделки и в
частност продажбата, е каузална сделка, то следва да се съобразява при преценката
на действителността й, и целта, поради която е сключена, а тя най-често е
свързана с удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните.
Преценката дали нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно
при съобразяване на преследваната от страните цел, т.е. удовлетворяване на
значим допустим от закона интерес.
В случая по делото няма спор, че към датата на
сключване на сделката, ищецът е имал задължения към множество кредитори,
предмет на изпълнителни дела и се е нуждаел от парични средства за бързо
погасяване на част от дълговете. Тази допустима от закона и съответстваща със
свободата на договарянето цел е постигната чрез сделката продажба и начина, по
който е уговорена цената, която, щом не е практически нулева, а дори по –
голяма от данъчната оценка на имотите, не накърнява нравите в обществото, а евентуално
би могла да бъде основание за унищожаване на договора поради крайна нужда, /ако
не са изтекли сроковете за това или ако унищожаването бъде въведено под формата
на възражение, в който случай срокът по чл. 33, ал. 2 ЗЗД е без значение/. При
всички положения обаче продажбата под себестойността на имота не е основание за
абсолютна, изначална и непоправима нищожност.
Колкото до изложеното в молбата на ищеца от
08.10.2018г, с която се иска отмяна на дадения по делото ход по същество, че
данъчната оценка от 09.05.2017г касаела само дворното място, а не з. за т.м. с
к.-б., то е без значение за изхода на спора, тъй като относима е данъчната
оценка на имота към датата на сделката,
а не в последващ момент. Същевременно данъчната оценка на имота към датата на
сделката е ясно посочена в нотариалния акт и тя е съобразена с актуалното му
положение тогава, което е и от значение за делото.
Без значение е също и доводът на дружеството -
ищец, че не бил получил договорената продажна цена. Първо, обратното следва от
признанията му в нотариалния акт и обратното писмо /с неоспорено авторство/, че
цялата сума е получена от продавача до изповядване на сделката. Поради това не е
нужно ответникът да представя доказателства, че е платил, както и че е
разполагал с нужните средства, тъй като тези факти се установяват от
противопоставимите на ищеца документи, които се ползват с материална
доказателствена сила спрямо него – че признатите неизгодни за страната факти са
верни. Второ, което е и по – важното в случая, евентуално неплащане на цената е
без отношение към основанието на предявения иск – нищожност поради накърняване
на добрите нрави. Евентуално неизпълнение на паричното задължение на купувача
да плати продажната цена не прави сделката нищожна, а поражда определени
договорни права за продавача като напр. да иска изпълнение на това задължение
заедно с мораторно обезщетение /за забава/ от падежната дата или ако няма
интерес от закъснялото плащане, да развали договора поради виновното му
неизпълнение от страна на купувача ведно със законните последици от това. При
всички положения обаче неплащането на цената не влияе на действителността на
сделката, която надлежно поражда права и поради това, за да отпаднат правните й
последици, следва да бъде развалена по предвидения законов ред и при наличие на
съответните материалноправни предпоставки.
С оглед на изложеното по делото не се установява
и твърдяната от ищеца „недобросъвестна злоупотреба на ответника с оказаното му
доверие и възползване от тежкото финансово състояние на дружеството“, в
резултат на което придобил имотите на значително занижена цена спрямо реалната
им пазарна стойност.
По изложеното в
писмената защита на дружеството – ищец, че при преценка относно противоречието
на договора с добрите нрави следвало да се отчете обстоятелството, че същият
бил сключен при условията на абсолютна симулация, като волята на страните не
била за прехвърляне на собствеността, а напротив – дружеството да запази
вещните си права върху процесните имоти, е нужно да се посочи и следното: Първо,
обратното следва от обективните и субективни предели на силата на присъдено
нещо на решението по
гр.д. № 1750/2009г. по описа на ПОС, влязло в законна сила на 16.01.2014г., видно
от което спорът, повдигнат от Г.М.А., Н.Г.Х.и „ЕЛАДА – ГМ“ ЕООД против Д.В.К., е
приключил с отхвърляне на предявените искове за нищожност на процесния договор
поради противоречие със закона, тъй като с него се договаря обезпечение на вземането
на кредитора К., различно от предвиденото в чл. 149 ЗЗД, както и влязлото в
сила определение на настоящия съд, с което на основание чл. 299, ал. 2 ГПК е
прекратено производство по иска на ищеца за прогласяване на договора за нищожен, тъй като с него продавачът не е
целял да прехвърли права, а да обезпечи изпълнение на свое задължение за
връщане на заети от купувача заемни средства в общ размер на главница и лихви
от 550 000 евро. И второ, довод за абсолютна симулация на договора се
въвежда за първи път в процеса на настоящия етап от производството, поради
което разглеждането му е недопустимо, нито подобно основание за нищожност на
сделката е било предмет на делото. Същото важи и за наведеното в писмената
защита „въвеждане в заблуждение“ от страна на ответника като съдоговорител,
което е самостоятелно основание за унищожаемост на договора поради сключването
му при измама, какъвто иск по делото също не е предявен.
Ето защо искът е изцяло неоснователен и като
такъв ще се отхвърли.
Доколкото
ответникът не претендира разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛАДА – ГМ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. ****, ул. ****против *** Д.В.К. ЕГН ********** с адрес *** иск за прогласяване за нищожен на
сключения на 15.02.2008г. договор за покупко – продажба, оформен с нотариален
акт № **, том I, дело № 68
от 2008 г на н. Н.Б., рег. № ***, вписан под акт № 79, том 10, дело 2299 / 08
г. на Агенцията по вписванията, на следните недвижи имоти: 1. СОС (м. М2) с
идентификатор 56784.524.405.1.5 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет,
две, четири, точка, четири, нула, пет, точка, едно, точка, пет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със
Заповед РД-18-48 / 03.06.2009 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на обекта: гр. ****, ул. „****първи),
със застроена площ на обекта по нотариален акт от 44.30 кв.м. (четиридесет и
четири цяло и тридесет стотни кв.м), предназначение на обекта: за търговска
дейност, находящ се на първи (партерен) етаж на жилищна сграда № * (едно) с
идентификатор 56784.524.405.1 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, две,
четири, точка, четири, нула, пет, точка, едно) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ***, с площ на сградата от 154 кв.м. (сто
петдесет и четири кв.м.), брой етажи: 4 (четири), с предназначение на сградата:
жилищна града многофамилна, която сграда е разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 56478.524.405 (пет, шест, седем, осем, четири, точка, пет, две,
четири, точка, четири, нула, пет) съгласно кадастралната скица, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско
застрояване, при съседи на поземления имот: 56784.524.408, 56784.524.407,
56784.524.406, 56784.524.403, 56784.524.404, 56784.524.923, който поземлен имот
е описан в Нотариален акт за покупко-продажба № **, том I, рег. № 1126, дело № 68 от 15.02.2008
г. на н. Н.Б.с рег. № *** от регистъра на НК, вписан под акт № 79, том 10, дело
2299 / 08 г. на Агенцията по вписванията като ДВОРНО МЯСТО с общо застроено и
незастроено пространство от 300 кв.м. (триста квадратни метра), съставляващо
парцел IV (четвърти),
отреден за имот пл. № 405 (четиристотин и пет), в кв. 23 (двадесет и трети) по
плана на кв.“У.“ на гр. ****, при граници на дворното място: улица, ****и
наследници на М., при граници на м.: съгласно кадастралната схема – СОС на
същия етаж: 56784.524.405.1.6, под обекта – няма, над обекта –
56784.524.405.1.2, при граници на М. по нотариален акт: на север – улица, на
изток – двор, на юг – стълбище и тоалетна, на запад – м. М1, отгоре –
апартамент А1, отдолу – изба И4 и изба И5, ведно със съответните на обекта
идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж, върху
дворното място, върху което е построена тя и 2. ДВОРНО МЯСТО с общо застроено и незастроено пространство
от 4.606 дка (четири декара и шестстотин и шест квадратни метра), находящо се в
землището на с. ****, община *** област,
без отреден административен адрес, представляващо бивша земеделска земя, с
променено предназначение на основание решение № К 33-4 / 14.07.1998 г. на
надлежната комисия по ЗОЗЗ и влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед № 77 / 1999
г. на кмета на община ***., което дворно място съобразно цитираните документи
представлява УПИ I-272 (едно римско двеста седемдесет и две арабско) – „***“
, масив 20 (двадесет), а съобразно картата на възстановената собственост на
землището на ***, представлява имот № 020272 (нула, две, нула, две, седем, две)
– др. пром. терен, в местността „Г.“, трета категория земя, при граници: имот №
002283 – нива на община *** – сделки, имот № 020273 – овощна градина на А.Х.Ч.и
др., имот № 020096 – полски път на община ***, имот № 020279 – производствен
терен на „Елите импорт експорт“ ООД, имот № 020090 – овощна градина на В.Г.В.и
др., и имот № 020075 – полски път на община Р., ведно с всички подобрения и
приращения в описания имот, включително изграждащата се двуетажна масивна
сграда – *** „Г.“ с кафе-бар, производствени, обслужващи, битови, офис
помещения, която съгласно разрешение за строеж е предвидена с РЗП - 4 167,74 кв.м. (четири хиляди сто шестдесет
и седем цяло и седемдесет и четири стотни кв.м.), с изграден към момента ПЪРВИ
ЕТАП с РЗП – 3 629,09 кв.м. съгласно Удостоверение изх. № 09 / 13.03.2009
г. на община *** и Констативен протокол изх. № 09 / 13.03.2009 г. на община ***,
която сграда се изгражда на основание цитираното разрешение за строеж № 153 /
05.11.1999 г., одобрен на 09.08.1999 г. ген. План и одобрени на 14.09.1999 г.
технически проекти, поради противоречие
с добрите нрави, тъй като е сключен при значителна нееквивалентност на
престациите и при злоупотреба с доверието, което продавачът-ищец е имал към
купувача-ответник.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: