Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 19.05.2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 1903 по описа на съда за
2014 г., взе предвид следното:
М.Л.Б. твърди в исковата си молба, че на 13.03.1997 г.
срещу нея било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 219
от НК. С постановление от 25.03.1997 г. била привлечена като обвиняем за това,
че в качеството си на длъжностно лице през юни-юли 1995 г., в съучастие с други
две лица, умишлено не положила достатъчно грижи за ръководенето, управлението и
работата по съставянето, приемането в МЗХП, внасянето в МС, разглеждането и
приемането на заседание на МС на Прогнозния баланс на пшеницата за стопанската
1995-1996 г. в раздел „Б“, т. 7, предложили за износ от реколта 1995 г.
540 000 т. пшеница, приети с постановления на МС, с които бил разрешен
износ на пшеница, достигнал 826 741 т. зърно през 1995 г. на стойност
7 125 380 000 неденоминирани лева, от което последвали
значителни щети в особено големи размери от осъществен внос на недостигаща
пшеница през 1995 г. Била й наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 100 000 неденоминирани лева и ограничителна процесуална мярка –
забрана за напускане пределите на РБ.
В хода на разследването, на 19.07.2000 г. й било
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Три пъти П. връщала делото за доразследване и през юли
2002 г. бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление. По образуваното
НОХД № 1905/2002 г. по описа на СГС, 19 състав била постановена оправдателна
присъда, влязла в сила на 07.05.2009 г.
В продължение на 12 години ищцата била обвиняема и
подсъдима за престъпление, което не била извършила. В резултат на обвиненията
името и авторитетът й в обществото били невъзвратимо накърнени. Общественият и
политически негативизъм се насочил към нея, част от ръководния екип на МЗХП,
като поименно била посочена като причина за умишлено предизвикана зърнена криза
през 1996 г. Средствата за масова информация също внушавали в обществото вината
на обвинените. Представители на П. сочели нея и останалите обвиняеми като
престъпници и умишлени причинители на зърнената криза. Всичко това се отразило
на ищцата изключително негативно. След образуване на наказателното производство
Л. била уволнена и за продължителен период от време останала без работа. Загуба
и родителите си, които не могли да понесат публичното опозоряване на дъщеря си.
Наказателното производство се отразило зле и върху
здравословното състояние на ищцата. След поредица от тежки кризи през 2004 г.
била диагностицирана като хипертонично болна, наложило поставянето й под
постоянно антихипертензивно лечение. Останала без никакви средства и била
принудена да продаде единственото си жилище. Моли П. на РБ да бъде осъдена да й
заплати 90 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 07.05.2009 г. до окончателното изплащане.
В
подадения от него отговор по чл. 131 от ГПК ответникът П. на РБ оспорва
исковете по основание и размер. Твърди и завишаване на размера на търсеното
обезщетение.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
С постановление за
образуване на предварително следствие от 13.03.1997 г. на главния прокурор на
РБ е образувано сл.д. № 2/97 г. срещу бившите ръководители на МЗХП – министър В.Д.Ч.
и зам.-министрите М.В.М., Д.Н.Ш. и М.Л.Б. за това, че в качеството им на
длъжностни лица, действайки при условията на продължавано престъпление,
умишлено не положили достатъчно грижи за ръководенето, управлението и работата
по съставянето, приемането в МЗХП, внасянето в МС на РБ, разглеждането и
приемането на заседание на МС на прогнозния баланс на пшеницата за стопанската
1995-1996 г. в раздел „Б“, т. 7, предложили за износ от реколта 1995 г.
540 000 т. пшеница, прието с ПМС №№ 139, 140/95 г. (ДВ, бр. 63/95 г.), с
които бил разрешен износ на пшеница, достигнал 826 741 т. зърно през 1995
г., на стойност 7 125 380 000 лева, от което последвали
значителни щети в особено големи размери 6 456 211 322 лева от
осъществения внос в РБ на недостигаща пшеница през 1995-1996 г. 198 933 т.
зърно, което представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 219, ал. 4
вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.
Видно от
постановление на прокурор при отдел „Следствен“ на ГП на РБ от 25.03.1997 г., М.Л.Б.
е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК и й е взета мярка за неотклонение „парична
гаранция в размер на 100 000 лева“.
С постановление от
26.06.2001 г. следовател в Специализирана следствена служба е постановил
изпращане на сл.д. № 74/1999 г. с мнение за прекратяване на наказателното
производство, тъй като деянията на обвиняемите не представляват престъпления.
По внесен от СГП
обвинителен акт е образувано НОХД № 1905/2002 г. На 21.04.2009 г. е произнесена
присъда, в която М.Л.Б. е призната за невиновна в това, че в периода от
01.06.1995 г. до 22.01.1996 г. в гр. София, действайки при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „б“ от НК, заемащо отговорно служебно положение –
заместник-министър на земеделието и хранителната промишленост в 45-то българско
правителство след 1878 г., избрано от 37-то обикновено НС, като извършител и в
съучастие с други длъжностни лица – министъра на земеделието и хранителната
промишленост и зам.-министри в същото правителство като съизвършители умишлено
не положили достатъчно грижи за ръководенето, управлението и приемането в МЗХП
на Прогнозния баланс за стопанската 1995/1996 г., внасянето, разглеждането и
приемането в МС на РБ на същия зърнен баланс като в раздел „Б” – „Потребление”,
т. 7 „Износ” от Прогнозния зърнен баланс за стопанската 1995/1996 г. са
предложили за експорт от страната от реколта 1995/96 г. 540 000 т. хлебна
пшеница, приети с Прогнозен зърнен баланс за стопанската 1995/96 г., с ПМС на
РБ №№ 139/10.07.1995 г. (ДВ бр. 63/17.07.1995 г.) и 140/10.07.1995 г. (ДВ бр.
63/17.07.1995 г.), като допуснали експорт от страната през 1995 г. на 991 100
т. хлебна пшеница, брашно и др. хлебни изделия, приравнени към хлебна пшеница
на стойност 124 151 щатски долара, равностойни на 8 339
неденоминирани лева; не изпълнили своевременно задълженията си, произтичащи от
Наредба № 16/19.07.1995 г. на МЗХП (ДВ бр.67/95 г.) за разпределението на
квотите от 1 100 000 т. хлебно зърно за изхранване на
непроизводителното население в страната и попълването им и от това са
последвали значителни щети в особено големи размери за държавата в размер на 66 150
600 щатски долара, равностойни на 11 630 600 000 неденоминирани
лева, формирани от осъществен импорт на недостигаща за страната хлебна пшеница
през периода от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г. в размер на 364 100 т.
хлебна пшеница и брашно, приравнено към хлебната пшеница на стойност 66 150
600 щатски долара, равностойни на 11 630 600 000 неденоминирани
лева, което представлява особено тежък случай на безстопанственост, с оглед на
обстоятелството, че в РБ през 1996 г. се създават предпоставки за възникване на
остро социално напрежение и я е оправдал по повдигнатите й обвинения за
престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26,
ал. 1 от НК (отм. ДВ бр. 62/97 г.) вр. чл. 2, ал. 2 от НК.
Присъдата е влязла
в сила на 07.05.2009 г.
От удостоверение
за вписвания, отбелязвания и заличавания на АВп, Служба по вписванията – Бургас
за лицето М.Л.Б. се установява, че на 15.10.1998 г. Б. е закупила недвижим имот
в гр. Бургас, представляващ апартамент от 40.72 кв.м., който е продала през
1999 г. и е закупила друг апартамент в гр. Бургас, с приблизително същата площ.
След два месеца е продала и това жилище.
Представени
са заверени копия на статии в печатни издания, в които е оповестено воденото
срещу ищцата наказателно производство. Във в-к „Труд“, на 14.06.1999 г. е
публикувана статия със заглавие „Виновните за зърнената криза“, в което, чрез
анализ на известни факти, у читателя се внушава вината на министъра за
земеделието и хранителната промишленост и екипът му, сред които и поименно
посочената в статията Л. за недостига на пшеница през 1995-1996 г.
Въз
основа на представената и приета по делото медицинска документация е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, според която данни за заболяванията на ищцата
преди 1997 г. липсват. Според вещото лице Б., налице са данни за артериална
хипертония ІІ-ІІІ стадий тежка степен, сърдечна форма и хипертонично сърце.
Вторична исхемична болест на сърцето при анемичен синдром, сърдечна
недостатъчност І-ІІ функционален клас по НИХА с рентгенови данни за торакална
спондилоза и остеоартроза и ехографски данни за птоза на двата бъбрека с умерен
застой в пиелона на десния. Прецизно датиране на заболяванията не можело да се
направи, нито да се установи от какви заболявания е страдала ищцата преди 1997
г. и кои са се появили и развили след това. Вещото лице е отговорило, че при
артериална хипертония стресът е един от многото рискови фактори за възникването
и персистирането й във времето.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелската Д. Б.,
която разказва, че с ищцата, нейна леля, били в много близки отношения. М.Л.
нямала деца и имала свидетелката като своя дъщеря. Свидетелката разказва, че
през 1997 г. срещу леля й повдигнали обвинение за зърнената криза. Ищцата имала
гарсониера в ж.к. „********* и по финансови причини се наложило да я продаде.
Преместила се в гр. Бургас, където си закупила жилище, но се наложило и него да
продаде по финансови причини. Понастоящем живеела на село с бащата на
свидетелката. За да преживява се наложило да взима заеми. Родителите на Л. били
възрастни и притесненията от повдигнатото срещу дъщеря им обвинение довело до
смъртта им. В рамките на една седмица починали и двамата. Л. била съвестна в
работата си, имала медали и награди и никога не злоупотребявала със служебното
си положение. Образуваното наказателно производство и повдигнатото срещу лелята
на ищцата обвинение се отразило зле на цялото семейство.
Л. не
могла да си намери работа, тъй като се вдигнал медиен шум, името й било
компрометирано и това утежнявало много положението й. Здравословното състояние
на ищцата се влошило. На моменти била пред психически срив. Получавала пристъпи
и видимо се състарила. Допълнително се терзаела от нуждата да взима заеми от
различни хора, с което не била свикнала. Въпреки че наказателното производство
приключило с оправдателна присъда, животът на Л. бил сринат и престижът й –
уронен.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност в сравнение с общата
деликтна отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата
произтича от общото задължение на нейните органи да зачитат правата и законните
интереси на гражданите и юридическите лица и има обективен характер. Тя
възниква при наличие на изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика
от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение
да не се вреди другиму) и не е обусловена от наличието на вина на длъжностното
лице, причинило вредата (чл. 4 от ЗОДОВ).
В случая
отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца неимуществени
вреди от действия на органите на П. – обвинение в извършване на престъпление,
за което М.Л.Б. е оправдана, като доказателствената тежест за установяване на
предпоставките за възникване на отговорността е на ищцата.
Не се
спори между страните и от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищцата е било образувано наказателно производство и внесен
обвинителен акт; че е оправдана с присъда на СГС от 21.04.2009 г., влязла в
сила на 07.05.2009 г. Поради това защо съдът приема за доказано деянието, от което
ищцата твърди да са й причинени вреди, с което са осъществени две от
предпоставките за уважаване на предявения иск - повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер и постановяване на окончателна
оправдателна присъда по така повдигнатото обвинение.
Ищцата
следва да докаже и наличие на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, за което е била оправдана.
Паричният
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността
на наказателното преследване (досъдебната фаза и поддържането на обвинение в
съдебната), личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в
семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията на лицето, негативното
отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното
състояние на лицето, извън неизбежно следващите се по човешка презумция вреди,
свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство,
неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение №
281/21.06.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).
При
наличие на оправдателна присъда по воденото срещу ищцата наказателно
производство, без съмнение за нея са произтекли неимуществени вреди, чийто
размер съдът следва да определи по справедливост. Негативните последици върху
личността и психиката на обвинената в извършване на престъпление се подразбират
от естеството на извършените спрямо нея наказателно-процесуални действия.
Определянето на размер на обезщетението обаче следва да бъде съобразен само с
онези обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на исковата молба (така
решение № 29/05.03.2012 г., гр.д. № 170/2011 г., ІІІ ГО на ВКС). В случая това
са фактите, свързани с претърпени психическо напрежение, притеснение, невъзможност
да намери работа, влошаване на здравословното състояние.
Извън обичайните
притеснения от неоснователно осъждане, в производството не се доказаха вреди,
обосноваващи основателност на искания размер на обезщетението от 90 000
лева.
Целта на
присъденото обезщетение е да се репарират действително претърпените
неимуществени вреди, без да се допуска обогатяване на увреденото лице.
Ищцата е привлечена
към наказателна отговорност през 1997 г. и окончателното й признаване за
невиновна е извършено през 2009 г. Продължителността на наказателното
производство е твърде дълга, като по отношение на Л. е била взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в немалък размер, както и административна мярка
„забрана за напускане пределите на страната“. Финансовите затруднения, които е
изпитвала се установяват от удостоверението от Служба по вписванията, както и
от показанията на свидетелката Б.. Свидетелката разказва и за промяна в
психическото и физическо състояние на ищцата. Б. е непосредствен свидетел в
промяната в поведението на леля си и в психическото й състояние. Продължителното
наказателно производство и публичността на обвинението са довели до тежки негативни
промени в социално-битовото положение на Л. и в начина й на живот. Оказало се
невъзможна каквато и да било трудова заетост на Л., предвид дадената публичност
на обвинението и широкия му обществен отзвук. По време на висящността на
наказателното производство ищцата е преживяла и смъртта на двамата си родители,
като свидетелката разказва за стреса, преживян от всички членове на
семейството.
Заключението на
съдебно-медицинската експертиза също потвърждава наличието на здравословни
проблеми у Л.. Независимо от липсата на данни за предходни заболявания, от
заключението се установява, че стресът е фактор за възникване и персистиране на
артериалната хипертония.
Като съобрази
критериите за определяне на обезщетение за неимуществени вреди,
продължителността на наказателното производство и характера на обвинението –
тежко престъпление, за което се предвижда наказателна отговорност от една от
десет години лишаване от свобода (чл. 2, ал. 2 от НК), отражението на
обвинението и дадената му гласност върху социалния и психо-емоционален живот на
ищцата, съдът намира, че справедливото обезщетяване на моралните вреди следва
да бъде определено на 60 000 лева.
Обезщетението
се дължи ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда (т. 4 от ТР № 3/2004 г., тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС) – 07.05.2009 г.
Съгласно чл. 10,
ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищцата разноските за производството
и възстановяване на заплатената държавна такса. Ищецът има право и на разноски
за възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Доказателства за действително извършени разноски за процесуално
представителство не бяха ангажирани, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, П.НА Р.Б., с адрес гр. *********
да заплати на М.Л.Б., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато и поддържано
обвинение в извършване на престъпление по чл. 219 ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдана с присъда от 21.04.2009
г. по НОХД № 1905/2002 г. по описа на СГС, НО, 19 състав, влязла в сила на 07.05.2009
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.05.2009 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 90 000
лева; на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 210 лева разноски за
производството.
Решението
може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: