Определение по дело №76/2023 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: 202
Дата: 21 февруари 2023 г. (в сила от 21 февруари 2023 г.)
Съдия: Биляна Стефанова Икономова
Дело: 20237260700076
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

202

 

от 21.02.2023 г., гр. Хасково

 

Административен съд - Хасково, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

 БИЛЯНА ИКОНОМОВА

 

като разгледа ЧАНД /К/ № 76/2023 г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н.Д.Г., подадена чрез пълномощник, срещу Определение № 239/28.11.2022 г. по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставено без уважение искането му за изменение на Решение № 156/04.11.2022 г. по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград в частта относно разноските.

В частната жалба е посочено, че с решението е отменено обжалваното наказателно постановление поради маловажност на нарушението, но въпреки това жалбоподателят е осъден да заплати на административнонаказващия орган разноски. Изразява се несъгласие с твърдението, че след като по делото било доказано извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, същият следвало да бъде осъден да заплати разноски, а не - обратното. В молбата по чл. 248 ГПК били изложени подробни аргументи за неправилност на решението в частта с разноските му, които Районен съд – Свиленград не бил обсъдил. Моли определението да бъде отменено, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева. Претендира присъждане на разноските, направени в производството по чл. 248 ГПК.

          От Регионална дирекция по горите – К., чрез директора й, в качеството му на административнонаказващ орган, е постъпил отговор, в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Позовава се на разпоредбата на чл. 63, ал. 4, изр. Трето от ЗАНН, като твърди, че правилно Районен съд – Свиленград е присъдил разноски в полза на органа и е приел, че разноски не се дължат на жалбоподателя.

          Въз основа на твърденията на страните и установеното по делото съдът формира следните фактически и правни изводи:

          Частната жалба е допустима, подадена в срок от активно легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

1. С Решение № 156/04.11.2022 г. по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград е отменено наказателно постановление /НП/ № 2596/07.09.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите – К., на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 4 ЗАНН поради наличие на маловажен случай на административно нарушение, като се осъжда Н.Д.Г. да заплати на Регионална дирекция по горите – К. сумата от 80 лева, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, отхвърля искането за разликата от 80 лева до 150 лева, и се оставя без уважение искането на Н.Д.Г. за присъждане на разноски по делото.

2. Съгласно чл. 63, ал. 4, изр. Трето във връзка с изр. Първо ЗАНН при отмяна на наказателното постановление при наличието маловажен случай на административно нарушение съдът се произнася и по въпроса за разноските по делото.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН „в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“.

Приложима е разпоредбата на чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно която когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

3. „Отговорността за разноски в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските“ /Определение № 5424 от 28.04.2021 г. по адм. д. № 8330/2020 г., ІІ отд. на ВАС/.

4. В конкретния случай Районен съд – Свиленград е отменил издадено спрямо Н.Д.Г. НП, като ирелевантен е фактът, че административното нарушение в действителност е извършено, но се касае за маловажен случай. От значение е единствено резултатът от съдебното производство – отмяна на обжалваното НП. Доказва се, че по отношение на Г. е осъществена правна защита и съдействие в производството по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград – изготвени са жалба срещу НП и писмени бележки, осъществено е процесуално представителство в проведено открито съдебно заседание.

Въз основа на горното разноски в полза на Регионална дирекция по горите – К. не е следвало да се присъждат, а напротив – юридическото лице, в структурата на което е органът, издал отмененото НП, следва да бъде осъдено да заплати на Н.Д.Г. направените от него разноски в производството по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

5. В писмено становище от Директора на Регионална дирекция по горите – К., чрез пълномощник, депозирано по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград е обективирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН „ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.“.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/09.07.2004 г./ при административно наказание „глоба“, както в конкретния случай е наложено с оспореното НП в размер на 50 лева, възнаграждението се определя съгласно чл. 7, ал. 2 от същия подзаконов нормативен акт. Приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/09.07.2004 г. /в редакцията към датата на устните състезание, преди изменението с ДВ, бр. 88 от 4 Ноември 2022г./, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес - при интерес до 1000 лева, се определя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. В съответствие с този размер е уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представени по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноски.

Въз основа на горното възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

6. По аргумент от чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 228 във връзка с чл. 144 АПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК и от чл. 63в ЗАНН във връзка с чл. 218, ал. 2 АПК оспореното определение за дължимите по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград разноски следва да бъде отменено като постановено в противоречие с материалния закон, а вместо него да бъде постановено друго определение, с което по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК да бъде изменено Решение № 156/04.11.2022 г. по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, като бъде отменено в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална дирекция по горите – К., а последната бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски.

7. Съгласно трайната съдебна практика в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 235, ал. 1 АПК, чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК Административен съд – Хасково

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 239/28.11.2022 г. по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 156/04.11.2022 г. по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград в частта относно разноските, КАТО

 

ОТМЕНЯ В ЧАСТТА, с която Н.Д.Г., с ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на Регионална дирекция по горите – К., с адрес – гр. К., ул. „В.Л.“ № *, сумата от 80 лева, представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – К., с адрес – гр. К., ул. „В.Л.“ № *, да заплати на Н.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща направените по АНД № 667/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград разноски.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.