№ 133
гр. Кюстендил, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500213 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 2742/30.03.2022 г.,
депозирана адв. Г.Д., в качеството му на особен представител на Д. АРС., с ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. „**********************, насочена против Решение № 153
от 11.03.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1324/2021 г. по описа на същия
съд.
С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил Д. АРС. да заплати
на „УниКредит Булбанк“ АД произтичащите от Договор № CCIR-512-00049-2020 за
кредитна карта за физически лица от 13.02.2020г. суми, както следва: 1678,45 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението; 109,05 лв. – лихва върху редовна главница за периода от 18.08.2020г. до
24.11.2020г., като е оставил без уважение исковата претенция за горницата над 1678,45 лв. –
главница, до пълно претендирания размер от 1678,48 лв., както и искането за присъждане на
сумата от 164,66 лв. – лихва върху просрочена главница за периода от 24.11.2020г. до
29.06.2021г.; и иска за присъждане на сумата от 72,00 лв. – разходи за уведомяване чрез
ЧСИ В.А., като неоснователни и недоказани. С решението КнРС е осъдил Д. АРС. да
заплати на „УниКредит Булбанк“ АД сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска, в размер на 1090.52 лв.
Решението се обжалва в осъдителната му част с доводи за неговата неправилност
поради незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се допуснато от първоинстанционния
съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, несъобразяване с
императивната разпоредба на чл. 235, чл. 236 и чл.7, ал. 1 ГПК, тъй като съдът не е обсъдил
в съвкупност всички събрани по делото доказателства. Твърди се, че районният съд не е
изпълнил процедурата, предвидена в чл. 47 и чл. 48 от ГПК, независимо от съдържащите се
в делото данни, че ответникът живеел и работел в Република Северна Македония, като се
изразява становище, че правото на защита на ответника е било нарушено и исковата молба
следвало да бъде оставена без движение. Счита, че твърденията на ищцовото дружество
1
останали недоказани. Бланкетно се твърди, че решаващият съд е приложил неправилно
материалния закон и е постановил необосновано решение, тъй като не се бил съобразил с
представените по делото доказателства и е нарушил логическите правила при
интерпретиране на фактите.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне
на предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна
„Уникредит Булбанк“ АД чрез пълномощника адв. Кристиян Иванов, с който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, като се акцентира, че
всички възражения, изложени в нея, се преповтаряли с отговора на исковата молба и били
обсъдени от съда в първоинстанционното решение. Допълва се, че дори да бъде прието, че
не са налице условията за обявяване на предсрочната изискуемост, следвало да се вземе
предвид задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2013г. и ТР № 8/2017 г.,
която се цитира.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Окръжният съд, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е
допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите,
намира следното:
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на същото в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият състав, след преценка на събраните от
първа инстанция доказателства, счита, че решението в обжалваната му част е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се твърди допуснато от
съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което правото на защита
на ответника било нарушено, доколкото съдът не бил изпълнил процедурите, предвидени в
чл. 47 и чл. 48 от ГПК, което нарушение не се констатира от въззивния съд в настоящия
състав.Със съобщение № 202115202462 от 23.07.2021 г. районният съд е направил опит за
връчване на ответника А. на посочения в исковата молба адрес препис от исковата молба с
приложенията. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че на този адрес няма такова
лице . С разпореждане от 31.08.2021 г. съдът е разпоредил изготвяне на служебна справка за
актуален постоянен и настоящ адрес на ответната страна, както и за работодател, чрез който
да се връчат съдебните книжа.От изготвената справка за актуално състояние на трудовите
2
договори към дата 01.09.2021 г. се установява, че ответникът А. няма регистриран действащ
трудов договор.От справката, изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се
установява, че Д. АРС. има регистриран постоянен адрес, съвпадащ с посочения от ищеца в
исковата молба, и с посочване на настоящ адрес- Северна Македония, без конкретизация,
което следва да се приравни на липса на настоящ адрес, респ.връчването следва да стане по
постоянен адрес съгласно чл.38,ал.5 от ГПК.
С разпореждане от 01.09.2021 г. по делото , съдът е разпоредил съобщението да бъде
връчено отново по реда на чл. 47 от ГПК по постоянен адрес, чрез залепване на
уведомление.
С разпореждане от 05.10.2021 г., постановено след изтичане на законоустановения
срок за получаване на книжата от канцеларията на съда, съдът е приложил съобщенията до
ответника по делото и е пристъпил към процедурата, предвидена в чл. 47, ал. 6 от ГПК за
назначаване на особен представител на ответника, указвайки на ищеца да внесе депозит за
назначаването му или да посочи друг адрес за призоваването му.След внасяне на
определения от съда депозит от страна на ищеца, съдът е поискал от АК – Кюстендил
определяне на адвокат за назначаването му за особен представител, като същата е
определила адв. Г.Д., а с определение от 15.11.2021 г. районният съд е назначил адв. Г.Д. за
особен представител на ответника А..
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на назначения особен
представител на 22.11.2021г., който в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който предявените искове са оспорени по основание и размер,
особеният представител е бил уведомен за насроченото о. с.з., на което е присъствал,
предвид което следва извод, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното от
въззивника нарушение на съдопроизводствените правила.Връчването на съдебни книжа по
реда на чл. 48 ГПК се извършва, когато при завеждане на делото ответникът няма
регистриран постоянен или настоящ адрес на територията на Република България и на
ищеца не е известен адрес на ответника в чужбина, което той е длъжен да декларира по
делото и доколкото по делото е установено наличие на постоянен адрес в страната на
ответника, не са били налице законовите предпоставки за предприемане на действия по
връчване на книжата по реда на чл. 48 ГПК.Районният съд е действал в съответствие със
законоустановената процедура и правилно е пристъпил към назначаване на особен
представител на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, предвид което същата е била
надлежно представлявана, респ. неоснователни са доводите в жалбата за нарушено право на
защита на ответника по делото, тъй като фигурата на особения представител е предвидена
от законодателя именно с оглед гарантиране на това право.
В останалата си част въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, е
бланкетна, като в нея не са изложени никакви конкретни оплаквания извън общата
формулировка за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. При извършената
от съда проверка на законосъобразността и правилността на акта в обжаваната му част, при
липсата на конкретни оплаквания, съдът намира, че първоинстанционният съд при
постановяване на решението си не е нарушил императивни разпоредби на закона и е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В тази насока въззивната жалба е
неоснователна. По отношение на тези искове въззивният състав споделя правните изводи на
районния съд, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на
допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни
фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като
по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. Окръжен съд изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи
фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в
настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.
3
Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от
"Уникредит Булбанк" АД срещу Д. АРС., съдържаща искане за постановяване на решение, с
което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца произтичащите от Договор № CCIR-
512-00049-2020 за кредитна карта за физически лица от 13.02.2020г., суми, както
следва:1678,48 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и пълно погасяване на задължението; 109,05 лв. – лихва върху
редовна главница за периода от 18.08.2020г. до 24.11.2020 г.; 164,66 лв. – лихва върху
просрочена главница за периода от 24.11.2020г. до 29.06.2021г.;72,00 лв. – разходи за
уведомяване чрез ЧСИ В.А.. Претендирани са и сторените в производството съдебно-
деловодни разноски
С обжалваното решение районният съд е уважил исковата претенция за сумите, както
следва: 1678,45 лв. – главница, ведно със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното
и пълно погасяване на задължението и 109,05 лв. – лихва върху редовна главница за периода
от 18.08.2020г. до 24.11.2020г., като е оставил без уважение исковата претенция за
горницата над 1678,45 лв. – главница, до пълно претендирания размер от 1678,48 лв., както
и искането за присъждане на сумата от 164,66 лв. – лихва върху просрочена главница за
периода от 24.11.2020г. до 29.06.2021г. и иска за присъждане на сумата от 72,00 лв. –
разходи за уведомяване чрез ЧСИ В.А., като неоснователни и недоказани. Осъдил е
ответника да заплати на ищцовата банка сторените съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от иска, в размер на 1090.52 лв.
Съобразявайки разпоредбата чл. 269 ГПК, очертаваща предметния обхват на
въззивната проверка, настоящият съдебен състав следва да се произнесе по правилността на
обжалваното решение в частта, с която районният съд е осъдил Д. АРС. да заплати на
„УниКредит Булбанк“ АД произтичащите от Договор № CCIR-512-00049-2020 за кредитна
карта за физически лица от 13.02.2020г. суми, както следва: 1678,45 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 22.11.2021 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението
и 109,05 лв. – лихва върху редовна главница за периода от 18.08.2020г. до 24.11.2020г.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 430,
ал. 1 и 2 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
За основателността на претенцията в тежест на ищеца е било да установи наличието
на валидно възникнало между страните облигационно отношение, по което същият е
изправна страна, в т.ч. че реално е предоставил на кредитополучателя процесния кредит,
респ. процесната кредитна карта, размерът на главната, респ. акцесорна претенция, както и
настъпване на предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от задължението, респ
надлежното съобщаване за това обстоятелство на длъжника.
При така разпределената доказателствена тежест по делото е безспорно установено,
че между страните е сключен Договор за кредитна карта за физически лица № CCIR-512-
00049-2020 от 13.02.2020 г., представен по делото, в който Д. АРС. е посочен като
Кредитополучател и оправомощен държател на кредитна карта и „Уникредит Булбанк" АД
като кредитор при отразени следните параметри на кредита: размер на разрешения кредитен
лимит 2000 лева, месечен лихвен процент върху усвоената сума 1,35%, ГПР при условията
на чл. 2.2 от договора и срок на ползване на разрешения кредитен лимит и на действие на
договора до 28.02.2022 г. В договора е посочена минимална погасителна вноска (МПВ) 60
лв., която следва да бъде извършвана в период на погасяване (ПП) от 1-во до 15-то число на
всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания (ПКП), който обхваща всеки
календарен месец от 1-во до последно календарно число, с изключение на първия след
сключване на договора и последния при изтичане на срока му, които обхващат реални дни.
Във връзка с този договор е сключен и Договор за предоставяне на платежни услуги
чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти №
CРIR-512-00049-2020 от 13.02.2020 г. между същите лица, по силата на който на Д. АРС.
като оправомощен държател банката е издала кредитна карта Мастъркард Стандарт със срок
на действие до 29.04.2024 г., при приложими Общи условия за банкови карти за физически
лица и предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови кредитни карти като
4
електронни платежни инструменти, неразделна част от договора, представени като
доказателство по делото. От съдържанието на чл. 6.2. от договора за предоставяне на
платежни услуги се установява, че с подписването на същия Д. АРС. е декларирал, че е
запознат и приема Общите условия.Тези частни документи носят подпис на ответника
(въззивник в настоящото производство), комуто е доказателствената тежест при оспорване,
като не е подкрепил възраженията си със съответни доказателства, които да опровергават
тяхната автентичност и истинност.
С оглед на което спрямо посочените факти по делото липсва спор, а с това съдът
намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба и неговия предмет.
Въззивният съд напълно споделя и изводите на районния съд досежно наличие на
изправност на кредитора по процесния договор, основани на заключението по приетата и
неоспорена по делото съдебно – счетоводна експертиза, което настоящия въззивен състав
цени като пълно, ясно и обективно изготвено, доколкото кредитният лимит по картата е
усвоен и използван от кредитополучателя, видно от извършвани от него теглене и плащания
в Куманово през м. февруари, 2020 г. Извършването на погасявания по кредита пък чрез
вътрешнобанков превод лично от ползвателя длъжник Д. АРС. и трето лице Снежана
Манова, е индиция за признание за наличие на договорно правоотношение от страна на
кредитополучателя.
Споделени от настоящия състав са и изводите на първоинстанционния съд относно
нередовност на връчването на изявлението на кредитора за предсрочна изискуемост чрез
ЧСИ, респ. настъпване на предсрочната изискуемост на 22.11.2021 г., когато е връчена
исковата молба на ответника чрез назначения му особен представител (доколкото в исковата
молба се съдържа изрично изявление на банката за обявяване предсрочна изискуемост на
кредита).
Съдържащото се в исковата молба изявление за предсрочна изискуемост на целия
кредит има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на
предсрочната изискуемост.В този смисъл /Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г.
на ВКС, I т. о; Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. Ето защо
следва да се приеме, че нарочно волеизявление за отнемане на преимуществото на срока е
достигнало до знанието на длъжника, чрез предявяване на исковата молба и връчване на
препис от същата на ответника.Следователно, с настъпването на предсрочната изискуемост
на кредита, ответникът дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а и на целия
кредит. Съгласно решение № 198 от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК по
осъдителен иск за вземане въз основа на договор за банков кредит, поради упражнено от
страна на банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, изявлението за
предсрочна изискуемост и фактът на съобщаване на длъжника от страна на банката на това
нейно изявление,може да се обективира в самата искова молба и поражда правни последици
с връчването на препис от нея на ответника по иска.При липса на доказателства за плащане
на посочената сума, искът за осъждането на ответника да я заплати е основателен.
При валиден договор и настъпила предсрочна изискуемост на вземането се налага
извода за основателност на предявените искове досежно вземанията за главница и
възнаградителна лихва (лихва върху редовна главница).
Отделно от това, в хода на производството пред първоинстанционния съд е изтекъл и
срокът, за който е разрешено ползването на кредитния лимит, уговорен в процесния договор
от 13.02.2020г., като няма данни този срок да е продължен при условията на чл.6.1. от
договора.
При липса на доказателства ответникът да е върнал претендираната, предоставена му
в заем и усвоена от него сума в размер на 1678,45 лв. (установена в експертното
заключение), искът по чл. 430 ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, е основателен. Искът по чл. 430
ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД относно претендираната лихва върху редовната главница за
периода от 18.08.2020 г. до 24.11.2020 г. в размер 109.05 лева също е основателен в пълният
5
му претендиран размер с оглед изложеното относно валидността на договора, наличието на
клауза за заплащане на възнаградителна лихва и заключението на вещото лице, което не е
оспорено (и доколкото сумата, установена в експертно заключение е по-голяма от
претендираната, и вещото лице е установило, че първата непогасена вноска е с падеж
18.08.2020 г.). С оглед основателността на предявения иск за заплащане на главница по
договора, основателно е искането за присъждане на законната лихва, считано от дата на
настъпване на предсрочната изискуемост- с оглед изложеното по-горе, до окончателното
изплащане (ТР №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед на изложеното, решението в обжалваната част, е правилно и ще бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора не се налага ревизиране на първоинстанционното решението
в частта за разноските, които ответникът е осъден да заплати, доколкото същите са правилно
определени от районния съд.
На въззиваемата страна се следват деловодни разноски за пред настоящата
инстанция, възлизащи на сумата от 371.70 лева за депозит за особен представител, съгласно
представен списък на разноските по чл. 80 ГПК (л.34 от делото).
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК, Кюстендилският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 11.03.2022 г., постановено по гр.дело №
1324/2021 г.на Районен съд – Кюстендил, В ЧАСТТА, в която Д. АРС., ЕГН **********, е
осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: **********************,
произтичащите от Договор № CCIR-512-00049-2020 за кредитна карта за физически лица от
13.02.2020г., суми, както следва: 1678,45 лв. – главница, ведно със законната лихва от
22.11.2021 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението и 109,05 лв. – лихва
върху редовна главница за периода от 18.08.2020г. до 24.11.2020г, както и в частта за
разноските, които е осъден да заплати в размер на 1090.52 лева.
ОСЪЖДА Д. АРС., ЕГН:**********, с адрес: гр. К., ул. „**********************,
да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: **********************, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата в размер на
371.70 лв. (триста седемдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляваща
деловодни разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за особен
представител.
В останалите части решението по гр.д. № 1324/2021 г.на КнРС, като необжалвано, е
влязло в сила.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6