Р
Е Ш Е Н И Е
№
260283 / 12.3.2021г.
гр.
П., 12.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на четвърти март, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3319
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на П.И.М., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, м. ***, ул. „***. Твърди,
че на ***г. пред ответника – нотариус Р.М. е сключил във формата на нотариален
акт договор със С.и О.А., по силата на който закупил от тях на продажна цена
4814,20 лв. недвижим имот – УПИ, представляващ незастроено дворно място с площ
1350 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. П., обл. П. и означено по
скица като парцел ***в кв. *по плана за регулация и застрояване на с. ***,
утвърден с решение № ***г., при граници: от югозапад – улица, от запад УПИ ***,
от северозапад – УПИ ***и УПИ ***, от североизток – УПИ ***, *** и от югоизток
– УПИ ***и УПИ *** (Имота).
Твърди се, че през месец август 2019 г.
решил да продаде посочения УПИ, като при проверка от нотариуса, пред когото щял
да изповяда сделката, било установено, че още на ***г. – т.е. преди ищецът да
го придобие, С.и О.А.вече били прехвърлили същия имот на ответното дружество
„Харвест Интернешънал“ ООД, чрез нот. И.И.. Посочва, че въпреки наличието на
предходно разпореждане с УПИ, в нотариалния акт нот. Р.М. невярно е
удостоверил, че прехвърлителите С.и О.А.са собственици на имота.
С исковата молба и уточняваща молба към
нея от 04.11.2019 г. се посочва, че процесният имот е бил отчужден, без нот. Р.М.
да е извършил задължителната съгласно закона проверка за собствеността на
прехвърлителите, като невярно е удостоверил правото им на собственост върху
същия. Поддържа се, че ако ищецът не бъде признат за собственик спрямо
ответното дружество, той ще бъде отстранен от имота и ще претърпи имуществени
вреди, изразяващи се в продажната цена и направените разноски по прехвърлянето
на УПИ, както и законната лихва върху тези суми.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което ответникът - нотариус Р.М. да бъде осъден да му
заплати обезщетение – претърпени вреди в размер на 4814,20 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до
окончателното й изплащане, сумата 4658,96
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата 4814,20 лв., за периода от ***г. до 08.10.2019 г. /депозиране на
исковата молба/. Иска се заплащане на разноските по изповядването на
нотариалната сделка, от които: 229,44 лв.,
представляваща заплатена нотариална такса, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 222,00 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 229,44 лв. за периода от ***г.
до 08.10.2019 г.; сумата от 93,30 лева – платен местен данък, ведно със
законната лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както
и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 93,30 лева за
периода от 19.04.2010 г. до 08.10.2019 г. – в размер на 93,07 лева.
В законоустановения срок, от ответника
нотариус Р.М. е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се изразява
становище за неоснователност на предявените срещу него осъдителни искове.
Поддържа, че ищецът не е претърпял имуществени вреди, тъй като дълги години е
владял имота необезпокоявано, придобил е имота по давност, не е бил съдебно
отстранен и правото му на собственост не е било оспорвано от предходния
купувач. Изразява становище, че поведението му не е виновно, тъй като е
извършил изискуемата от закона проверка при изпълнение на професионалните си
задължения, а ищецът като купувач сам не е положил дължимата грижа да защити
своите интереси. Посочва, че продавачите са били недобросъвестни, като при
изповядването на двете сделки от 2007 т. и от 2010 г. са се легитимирали с
различни титули за собственост. Оспорва се наличието на причинно следствена
връзка между поведението на нотариуса и реално претърпени от ищеца вреди.
Възразява, че осъдителните претенции са погасени по давност.
С оглед на изложеното ответникът моли
съда да отхвърли исковете като неоснователни и да присъди разноски в
производството.
В съдебно заседание страните се представляват
и поддържат така изложените си тези.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД,
вр. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗННД нотариусът
носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на
неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверявания материален
интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска
по чл. 73, ал. 1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия
състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на 1) деяние (действие
или бездействие); 2) противоправност; 3) вреди; 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди; 5) вина на
делинквента - длъжностното лице, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
оборима презумпция се предполага. Отговорността за вреди е ограничена до
размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка
на удостоверяваното право.
В Решение № 105 от 6.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 2604/2016 г., IV г. о., ГК се приема, че нормите на чл. 96 - чл. 97
от ЗННД законодателят е дефинирал как се определя "удостоверяваният
материален интерес" за определени видове нотариални удостоверявания.
Съгласно чл. 96, ал. 1, т. 1 ЗННД удостоверяваният материален интерес при
прехвърляне и удостоверяване право на собственост върху вещи е пазарната цена
на вещта, а в § 2 от ДР на ЗННД се предвижда, че пазарната цена се определя
според цената, която би могла да се получи при обичайни пазарни отношения, като
оценката се определя по реда на чл. 33 ЗМДТ, както и че няма пречка
отговорността на нотариуса за причинени вреди при извършено удостоверяване
и/или прехвърляне правото на собственост върху вещ, да бъде ангажирана до
размера на установения по делото удостоверен материален интерес ако по делото
са доказани предпоставките от фактическия състав на деликтната отговорност.
По делото не е спорно, а същите
обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства, че на ***г. П.И.М.
е
закупил Имота от С.и О.А., като договорът за покупко – продажба е сключен
пред ответника длъжностно лице –
нотариус Р.М.. Установи се също, че на предходна дата - ***г. С.и О.А.са се
разпоредили със същия имот в полза на „Харвест Интернешънал“ ООД. В тази връзка
между П.И.М. и „Харвест Интернешънал“ ООД е проведено исково производство,
приключило с влязло в сила решение, с което ищецът П.И.М. е признат за
собственик на Имота спрямо „Харвест Интернешънал“ ООД.
Спорен по делото е въпросът относно
твърдението на ищеца, че е претърпял вреди като следствие от неположена
дължимата грижа от страна на ответника - да установи, че продавачите С.и
О.А.не са били собственици на Имота към ***г., техния размер, изпадането на
ответника в забава, както и правоизключващите и правопогасяващите възражения,
въведени от ответника и конституираното третото лице помагач на страната на
ответника.
Както бе вече разяснено, за да възникне
деликтна отговорност за ответника, ищецът следва да установи в условията на
пълно и главно доказване четири кумулативни предпоставки, а петата се
презумира. В процесния случай обаче, ищецът не е ангажирал каквито и да е
доказателства, установяващи твърдяното от него обстоятелство, че е претърпял
вреди. Въпреки разпределената му доказателствена тежест за това, ищецът е
ангажирал единствено гласни доказателства, от които се установява, че е
изпълнил задължението си по договора със С.и О.А.- да заплати продажната цена. Това
доказателство не установява твърдяната вреда. Ето защо, при прилагане на
неблагоприятните последици на процесуалната (доказателствена) тежест, съдът
следва да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност.
След като по делото не бе установен един
от кумулативните елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (вреда),
обуславяща основателност на исковата претенция, то не би могла да бъде
реализирана отговорността на насрещната страна за твърдения деликт.
Нещо повече, по делото (сред
многобройните неотносими) като писмено доказателства е прието влязло в сила
решение (макар и служебно известно на този съд), постановено по гр. д. № ***г.
по описа на Районен съд П., съгласно което ищецът е признат за собственик на основание
давностно владение на недвижим имот – УПИ, представляващ незастроено дворно
място с площ 1350 кв.м., находящо се в землището на с. ***, общ. П., обл. П. и
означено по скица като парцел ***в кв. *по плана за регулация и застрояване на
с. ***, утвърден с решение № ***г., при граници: от югозапад – улица, от запад
УПИ ***, от северозапад – УПИ ***и УПИ ***, от североизток – УПИ ***, *** и от
югоизток – УПИ ***и УПИ *** спрямо „Харвест Интернешънал“ ООД, ЕИК *********,
гр. С., ул. „***– Имотът, предмет на договора, от който се твърди, че са
претърпени вреди.
С оглед на изложеното съдът приема, че
предявените главни искове са неоснователни. Предвид този извод, неоснователни
са и акцесорните такива, които следват съдбата на обуславящия ги иск. При този
извод е безпредметно да бъдат обсъждани конкретните правоизключващи и
правопогасяващи възражения, изложени в защитната теза.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски. Такива
са доказани в размер на 10,00 лева депозит за съдебни удостоверения и 600,00
лева за процесуално представителство. Възражението на ищецът по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно. Предявени са три главни и три акцесорни
иска, по които ответната страна се е защитавала, а същевременно заплатеното
възнаграждение за процесуално представителство е под установения минимум,
поради което заявените и доказани разноски следва да бъдат присъдени в цялост.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените от П.И.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, м. ***, ул. „***обективно, кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. 45 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника НОТАРИУС Р.М.,***
действие Районен съд П., суми в размер на 4814,20 лева, ведно със законната
лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане, 4658,96 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
4814,20 лева, за периода от ***г. до 08.10.2019 г. /депозиране на исковата
молба/; 229,44 лева, представляваща заплатена нотариална такса, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане,
сумата от 222,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 229,44 лева за периода от ***г. до 08.10.2019
г.; 93,30 лева – платен местен данък, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 93,30 лева за периода от 19.04.2010 г. до 08.10.2019 г. –
в размер на 93,07 лева – твърдени вреди от договор за покупко – продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, дело ***г. по описа на нотариус
Р.М..
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.И.М. да заплати на ответника НОТАРИУС Р.М. сумата от 610,00 лева – разноски пред Районен съд П. в настоящото
производство.
Решението е постановено при участие на Дженерали
Застраховане“ АД като трето лице помагач на страната на ответника нотариус Р.М..
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
СЪДИЯ_________________