№ 20544
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110107333 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “,Б, представлявано от Александър
Александров, срещу Р. Р. Д..
В исковата молба се твърди, че Р. Р. Д., е бил клиент на “,Д, в качеството
си на наемател на недвижим имот с адрес: Адрес на топлоснабдения имот: в
гр. София 1324 обл. София общ. ,, потребявал топлинна енергия за абонатен
№290415, като не е заплатил начислените суми за процесния период.
Моли съда да признае за установено по отношение на Р. Р. Д., с ЕГН:
********** , че дължи на „,Д 114.69 лв. - главница за периода от 05.2020г. до
09.2020г„ 24.41 лв. -лихва за периода 15.09.2021г. до 30.08.2023г., а за дялово
разпределение - 8.58 лв. - главница за периода от 7.2020г. до 09.2020г.,2.67лв.-
лихва за периода 15.09.2020Г. до 30.08.2023г. ,обща сума 150,35 лв, ведно със
законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението- 12.09.2023г. до окончателното изплащане на сумите ,като
претендира и направените по делото съдебни разноски и възнаграждение за
един юрисконсулт.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по
основание и размер, и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва: качеството си на
потребител на ТЕ, оспорва че имота е топлоснабдяван , както и че е обвързан
от общите условия на ищцовото дружество. Оспорва и исковете за
обезщетения за забава. Прави възражение за погасяване по давност на
главницата и лихвите.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
1
ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: няма.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на
действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество
топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното
количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот
е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на
етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че
ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди;
начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното
количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да
докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или
правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на
ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за
забава за процесния период. Ответникът следва да докаже възраженията си
/правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу
съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Съдът е обявил за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „,Д на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
От представените по делото доказателства се установява, че Р. Д. е бил
наемател на процесния апартамент, с абонатен № 290415 за периода от
01.10.2017 г. до 09.09.2020 г. Видно от представеното заявление-декларация
наемателя е пожелал партидата на топлоснабдения имот , с абонатен №
290415, да бъде на негово име.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че ответника се явява потребител
на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
2
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-
техническата експертиза, от която се установява че процесния апартамент се е
ползвала топла вода и ФДР е изготвяла изравнителни сметки за всеки сезон,
съдържаща ТЕ за загряване на топла вода. Изчисленията са съгласно
методиката на дялово разпределение към действащата наредба за
топлостанбяването.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата
е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите
на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки. Ето защо за определяне
размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която
размерът на действително потребената топлинна енергия за процесния период
е в размер от 128,40 лв., съобразявайки и изготвените от ФДР изравнителни
сметки, които са за доплащане; а за дялово разпределение е 8,58 лв.
С оглед принципа на диспозитивно начало иска се явява основателен за
претендираните суми 114,69 лв. – главница за топлинна енергия и 8,58 лв. –
главница за дялово разпределение.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, своевременно е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна
енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента
на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става
изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12,09.2023 г., като в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
3
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016
г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 12.09.2023 г. и
като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020г. – 20.05.2020г. (2м. и 7 дена)
давност не е текла, то следва да се приеме, че вземането на ищеца не е
погасено по давност. Задължението за месец 05.2020 г. може да се погаси по
давност на 22.09.2023г., но последното не се е осъществило, предвид
обстоятелството че заявлението по чл. 410 ГПК е подадено преди тази дата.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния
период – протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното
дружество, договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и „Д,Д
за извършване на услугата дялово разпределение. От СТЕ се установява, че
сумата за дялово разпределение е 8,58 лв. В случая не се претендира погасена
по давност лихва за забава.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди
изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на
ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва, че
ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година, т.е.
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура.
Съдът намира за доказана претенцията за обезщетение за забава за
главницата за цена на топлинна енергия. В случая не се претендира погасена
по давност лихва за забава.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова
молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната
претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
4
По разноските:
В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят
разноски в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя юрк.
възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Р. Р. Д., ЕГН **********, дължи на „,Д, Е,6, следните суми:
114.69 лв. - главница за периода от 05.2020г. до 09.2020г., за топлоснабдения
имот намиращ се в гр. София 1324 обл. София общ. ,, с абонатен №290415;
24.41 лв. -лихва за периода 15.09.2021г. до 30.08.2023г., дялово разпределение
- 8.58 лв. - главница за периода от 7.2020г. до 09.2020г., ведно със законните
лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението-
12.09.2023г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 50605/2023 г. СРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за 2.67лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
15.09.2020Г. до 30.08.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Р. Д., ЕГН **********, да
заплати на „,Д, Е,6, сумата от 73,65 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата от 564,67 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Д,Д като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5