№ 3552
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря Г.Х.Х.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110140091 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Й. АНГ., ЕГН
********** против ......, ЕИК ........., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ, с които се иска осъждането на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 1040,00 лева, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г., по сключен между
страните по делото трудов договор № 394 от 19.03.2021 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен на 19.03.2021 г. Трудов
договор № 394/19.03.2021 г. с ответното дружество, по силата на който, заемал
длъжността „Шофьор - куриер“ в ......, ЕИК .......... Поддържа, че със заповед на
работодателя № 356/18.05.2021 г. трудовото правоотношение между страните
било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 18.05.2021 г.
Посочва, че уговореното между страните месечно възнаграждение, дължимо в
полза на работника за предоставената от него работна сила, било в размер на
650,00 лева. Твърди, че работодателят му заплатил дължимото трудово
възнаграждение за месец март 2021 г., но му заплатил трудово възнаграждение за
месец април и за месец май 2021 г. в общ размер от 1040 лева /650 лева за месец
1
април 2021 г. и 390 лева за месец май 2021 г./.
Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество
не е депозиран отговор на исковата молба.
С определение от 25.10.2021, постановено в проведено на същата дата
открито съдебно заседание по делото, съдът на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3
ГПК е допуснал изменение на предявения за разглеждане в настоящото
производство иск, като същият се счита предявен за 746,16 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г., по
сключен между страните по делото трудов договор № 394 от 19.03.2021 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Във връзка с горното и с определение от 25.10.2021, постановено в
проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът е прекратил
производството по гр.д. № 40091/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, за
разликата над 746,16 лева до първоначално предявения размер от 1040,00 лева.
Определението е влязло в законна сила на 02.11.2021 г.
В проведеното по делото открито съдебено заседание, от името на ищеца,
чрез адвокат М., се изразява становище, че от страна на ответното дружество е
извършено плащане на сумата за главница, предмет на предявения за разглеждане
в производството иск, но плащането било постъпило по банкова сметка на ищеца,
едва на 18.10.2021 г., поради което се поддържа становище, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест следва да се
възложат разноските в производството.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, от името на ответника,
чрез управителя на дружеството – Десислава Вълкова, се излагат съображения, че
сумите, предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск, са
изплатени в полза на ищеца, поради което се моли за отхвърляне на предявения
иск. Заявява се, че причината поради която сумите са заплатени едва през месец
октомври 2021 г., е обстоятелството, че от страна на ищеца не била предоставена
банкова сметка, по която сумите за трудови възнаграждения да му бъдат
преведени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
2
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 746,16 лева,
представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. –
18.05.2021 г., по сключен между страните по делото трудов договор № 394 от
19.03.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
08.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е
престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за
заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи
или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.
Установява се от събраните по делото доказателства, че по силата на трудов
договор № 394/19.03.2021 г., страните в настоящото производство са били
обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „Шофьор-куриер“ при ответното дружество.
От представената по делото Заповед № 356/18.05.2021 г. на управителя на
ответното дружество се установява в производството, че трудовото
правоотношение между страните в настоящото производство, възникнало въз
основа на трудов договор № 394/19.03.2021 г., е прекратено на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните, считано от 18.05.2021 г.
По делото е допуснато изслушване на вещо лице по допусната, изготвена и
приета в производството съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по приетата в проиводството съдебно-счетоводна
експертиза, като счита същото за ясно, обосновано, пълно и обективно изготвено.
От заключението на вещото лице се установява в производството, че общият
размер на дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение за периода
01.04.2021 г. – 18.05.2021 г. е 746,16 лева. Установява се още, че след извършена
проверка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице констатирало, че
начисленото на В. Й. АНГ. трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. –
18.05.2021 г. било в размер на 741,75 лева, като същата сума била наредена за
плащане по банкова сметка IBAN BG47CECB979010E7635501, с титуляр ищецът
В. Й. АНГ.. В проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице
изрично заяви, че от страна на ответното дружество не му е предоставено
3
платежно нареждане, от което да е видно коя е датата, на която сумата от 741,75
лева е преведена по посоченото от вещото лице банкова сметка, с титуляр ищецът
В. Й. АНГ.
По делото е представено и приобщено към доказателствения материал
извлечение от банкова сметка на ищеца В. Й. АНГ., разкрита при Централна
кооперативна банка АД, IBAN ............., от което се установява в производството,
че сумата в размер на 741,75 лева, с основание трудово възнаграждение за месец
04 и месец 05, с наредител ......, е получена по банкова сметка на ищеца на
18.10.2021 г.
От обсъдените по-горе доказателства, се налага извод, че по делото са
установени, при условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки за
уважаване на предявения иск. По становище на настоящия съдебен състав,
извършеното частично плащане от страна на ответното дружество в полза на
ищеца, представлява признание на обстоятелството, че през процесния период
/01.04.2021 г. – 18.05.2021 г./ ищецът е работил при ответното дружество, като е
заемал длъжността „шофьор – куриер“, като е престирал труд, съобразно
уговореното между страните по валидно възникналото трудово правоотношение, с
което за ответникът е възникнало задължение за заплащане на уговореното между
страните трудово възнаграждение. От ответника не се изложиха твърдения, нито
се ангажираха доказателства, които да оборват и опровергават тези обстоятелства.
Дори, напротив, от събраните по делото доказателства се установи, че ответното
дружество е признало дължимостта на трудово възнаграждение за месеците
04.2021 г. и 05.2021 г. в полза на ищеца, като на 18.10.2021 г. /датата на която е
заверена сметка на ищеца, доколкото по делото не се ангажираха доказателства, че
плащането е извършено на по-ранна дата/ е извършило плащане по банкова сметка
на ищеца, разкрита при Централна кооперативна банка АД, IBAN ............., на сума
в размер на 741,75 лева, с основание трудово възнаграждение за месец 04 и месец
05.
Предвид гореизложените съображения се налага извод, че през процесния
период и по силата на трудов договор № 394/19.03.2011 г., ищецът е полагал труд
при ответното дружество, по валидно възникнало между тях трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е заемал при ищеца длъжността
„Шофьор - куриер“, с основен размер на месечното трудово възнаграждение
/дължимо в полза на ищеца/ в размер на 650 лева, към което се изплаща
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит по Наредба за структурата и организацията на работната заплата в размер на
4
0,6 % на година /чл. 3 от сключения между страните трудов договор №
394/19.03.2011 г./. Същевременно от заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че общият размер на неизплатеното брутно трудово възнаграждение
на ищеца за процесния период е в нетен размер от 746,16 лева. Същевременно от
ответника /чиято е доказателствената тежест/ са представени доказателства за
извършено частично плащане на дължимото в полза на ищеца трудовото
възнаграждение за процесния период, а именно на сума в размер на 741,75 лева,
постъпила по банкова сметка на ищеца на 18.10.2021 г.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, следва да
бъде уважен за сумата от 4,41 лева /разликата между установения по делото нетен
размер на трудовото възнаграждение, дължимо в полза на ищеца за процесния
период – 746,16 лева и изплатеното от страна на ответното дружество трудово
възнаграждение в полза на ищеца – 741,75 лева/, като за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 746,16 лева, искът следва да се отхвърли като
погасен чрез плащане, извършено в хода на процеса. Върху сумата от 4,41 лева,
следва да се присъди и законна лихва, считано от 08.07.2021 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно е възражението на ответника, че в полза на ищеца не е
начислено и изплатено допълнително трудово възнграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит, по смисъла на чл. 3 от процесния трудов договор, тъй
като от последния не е представена на работодателя трудова книжка, от която да
се установи трудовия стаж и професионалния опит, натрупан от ищеца към датата
на сключване на процесния трудов договор. В тази връзка, следва да се посочи,
че видно от подписания между страните трудов договор № 394/19.03.2021 г., в
същия изрично е посочено, че ищецът е придобил трудов стаж от десет години,
два месеца и нула дни. Следователно ответникът се е запознал с трудовата книжка
на ищеца и е установил натрупания от последния трудов стаж към датата на
сключване на трудовия договор между страните. Същевременно от заключението
на вещото лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна експертиза
се установи в производството, че ищецът има трудов стаж на същата или сходна
длъжност от 1 година, 4 месеца и 10 дни, за което му се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 3,90 лева за процесния период, която сума е включена
в дължимия от работодателя размер на нетното трудово възнаграждение, а именно
746,16 лева.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 21,22 лева,
5
представляваща законна лихва върху заплатената в хода на производството част
от главницата /в размер на 741,75 лева/ за периода 08.07.2021 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до 18.10.2021 г. /датата на извършеното от
ответника плащане в размер на 741,75 лева/.
По отношение на разноските в настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане
на делото, поради което и не следва да понася разноските в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Двете предпоставки се изискват кумулативно. В настоящия
случай поведението на ответника е такова, че следва да се приеме, че същият е
дал повод за завеждане на делото. Съгласно чл. 4 от процесния трудов договор,
месечното трудово възнаграждение се изплаща на служителя до 30-то число на
месеца следващ този, за който възнаграждението е дължимо. Следователно
месечното трудово възнаграждение за месец април 2021 г. е било дължимо и е
следвало да бъде изплатено на работника до 30.05.2021 г., респективно месечното
трудово възнаграждение за месец май 2021 г. е било дължимо и е следвало да бъде
изплатено на работника на 30.06.2021 г. /т.е. преди завеждане на исковата молба в
съда/. По делото се установи, че част от дължимите суми за трудово
възнаграждение за процесния период 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г., са били
изплатени от ответното дружество в полза на ищеца, на 18.10.2021 г.
Същевременно исковата молба е депозирана в съда на 08.07.2021 г., препис от
същата, ведно с приложенията към нея е връчен на ответника на 23.07.2021 г.,
като в срока за отговор на исковата молба, ответникът нито е заплатил сумите,
предмет на предявения иск, нито е изразил становище по същия.
Следователно не е налице нито една от предпоставките, предвидени в
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и разноските в производството
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за адвокатско възнаграждение за
предоставена правна защита и съдействие.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
07.07.2021 г., сключен между В. Й. АНГ. и адвокат К.М. М., за изпълнение на
6
възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна помощ на
възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата, ответникът ......, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 73, следва да бъде осъден да заплати
в полза на адвокат адвокат К.М. М., личен № .........., с адрес: гр. София, ул. „Цар
Асен“ № 8, ет. 1, ап. 2, сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставени на ответника В. Й. АНГ. безплатна правна
защита и съдействие в производството по гр.д. № 40091/2021 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ......, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 73, следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд, сумата от
250,00 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски в
производството по гр.д. № 40091/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 73 да заплати на В. Й. АНГ., ЕГН **********, с адрес:
.........., на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 4,41 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2021 г. – 18.05.2021 г., по
сключен между страните по делото трудов договор № 394 от 19.03.2021 г., ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.07.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения размер от 4,41 лева
до пълния предявен размер от 746,16 лева, като погасен чрез плащане, извършено
в хода на производството.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 73 да заплати на В. Й. АНГ., ЕГН **********, с адрес: ..........
сумата от 21,22 лева, представляваща законна лихва върху заплатената в хода на
7
производството част от главницата /в размер на 741,75 лева/ за периода 08.07.2021
г. - 18.10.2021 г.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 73 да заплати в полза на адвокат адвокат К.М. М., личен №
.........., с адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 8, ет. 1, ап. 2, сумата от 300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставени на ответника В. Й.
АНГ. безплатна правна защита и съдействие в производството по гр.д. №
40091/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Черни връх“ № 73 да заплати в полза на бюджета и по сметка на Софийски
районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 250,00 лева,
представляваща дължими държавни такси и разноски в производството по гр.д. №
40091/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8