№ 327
гр. София, 24.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20231000502293 по описа за 2023 година
САС е сезиран с въззивни жалби от всички страни, участвали в проведеното
производство по гр.д. 1791/23 г. по описа на СГС.
Исковата молба е подадена от двама ищци, които не са другари в процеса, а
всеки от тях има собствени претенции, основани на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ. Производството е приключило с решение 3610/04.07.23 г., с което съдът е
присъдил в полза на всеки от ищците обезщетение в размер на 5 000 лв., отхвърлил е
исковете до заявените по 30 000 лв. и за забавено парично плащане е определил
дължимост в полза на ищците на законна лихва от 09.12.19 г. до изплащане на
задължението.
С въззивната жалба, подадена от името на ищците, се оспорва правилността на
решението в отхвърлителната му част, с твърдение, че присъдените обезщетения са
занижени и не съответстват на реално претърпените от ищците вреди.
С жалбата на Прокуратурата се обжалва правилността на решението в
осъдителните му части по главните и акцесорни искове. Твърди се, че съдът е присъдил
обезщетения за вреди съобразно събрани гласни доказателства, за каквито (вреди) няма
претенции в исковата молба. Не е зачетено направено възражение за погасяване по
давност на исковете за присъждане на обезщетения за забавени плащания, доколкото
спрямо тези обезщетения важи кратката 3 годишна погасителна давност. При
определяне размера на обезщетението не е отчетено, че времето на водене на
наказателното производство е кратко, ответникът не отговаря за разгласяването на
информацията за разследването в медийното пространство, както и за задържането на
заподозрените лица с полицейска мярка. Моли исковете да бъдат отхвърлени, респ. –
обезщетенията да бъдат намалени съобразно реалните вреди при съобразяване периода
на воденото наказателно производство и мерките за неотклонение.
1
В производството пред въззивния съд не са представяни доказателства.
При служебна проверка САС установи, че жалбите са подадени в срок, а
обжалваното решение е валидно и допустимо. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивните жалби.
Двамата ищци от една страна и ответника – от друга, оспорват основателността
на жалбата на противната страна.
Въз основа твърденията на страните, в рамките на очертания предмет на
проверка и съобразно доказателствата, събрани от СГС, САС прави следните
изводи:
Видно от материалите към приложеното предварително производство ДП 56/18
г. по описа на СДВР, на 05.03.18 г. спрямо двамата ищци е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. т.2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1. Заради сигнал от
пострадало лице, заявило, че било групово изнасилено, двамата ищци били задържани
на 04.03.18 г. на основание ЗМВР за 24 ч., а след прокурорска санкция – общо за 48 ч.
На 07.03.18 г. СРС е определил спрямо ищците, в качеството им на обвиняеми лица,
мярка за неотклонение на всеки от тях – парична гаранция, в размер на по 2 000 лв.
В исковата молба се твърди, че поради липса на парична наличност гаранцията
не е платена и лицата са били задържани ход стража.
През време на образуваното производство пострадалата е прегледана и
освидетелстването е установило състояние след осъществен полов акт, без следи от
насилие. Доколкото насилието освен физическо, може да бъде и психическо, липсата
на телесни увреждания не е основание за прекратяване на разследването. На 23.04.18
г., при разпит пред съдия, пострадалата се е отказала от твърденията си за осъществен
насилствен полов акт с извършители ищците (и още 2 лица). Рязката промяна в
твърденията на заявителката е дала основание за назначаване на психолого-
психиатрична експертиза на същата (с цел установяване годността й да дава обективни
и невнушени показания), назначена е видеотехническа експертиза. Поради извод за
вменяемост на свидетелката, имаща качество на пострадало лице, с постановление от
25.11.19 г. прозводството е прекратено. Поради липса на жалба то е влязло в сила на
09.12.19 г. (7 дни след връчването му на пострадалата схоред материалите по
приобщеното ДП). От този момент са налице предпоставките на чл. 2 ЗОДОВ и спрямо
тази дата следва да се определи протичането на погасителна давност.
При анализ на вредите на ищците САС приема следното:
Исковата молба е написана със степен на абстрактност. Съдържа твърдения за
идентични вреди на ищците. Несъмнено с оглед различия в психиката на индивидите,
различен социален и житейски опит и статус, реакциите не могат да бъдат идентични.
Събраните гласни доказателства – показания на родственици по съребрена линия на
всеки от ищците от втора степен (сестра на първия ищец и брат на втория), се
установяват обичайните вреди при повдигане и поддържане на обвинение за
престъпление, което не е извършено от обвиненото лице – несигурност, страх,
ограничения на личния живот, стрес, влошени отношения в най-тесния социален кръг,
чувство за срам и неудобство пред познати и близки, повишена чувствителност към
чуждата реакция, с усещане за дистантност и отдръпване, следствие от което е стеснет
приятелският кръг и били избягвани активни контакти (състояние, формулирано от
свидетелите като „затваряне в себе си“). Утвърдените от свидетелката И. К. – (л. 41
гръб) трудности за брат й И. К. да си намери работа не са заявени с исковата молба и не
следва да се отчитат при определяне на обезщетението. Същото се отнася за
заквидетелстваната раздяла с приятелката му, с която, според свидетелката, ищецът К.
2
живеел преди обвинението на съпружески начала.
С оглед наложената мярка за неотклонение (парична гаранция в размер на 2 000
лв. ) и невисокия размер на определената гаранция, настоящият състав счита, че
търпените от всеки от ищците вреди поради задържането му под стража не е в
причинна връзка с действията на ответника. Сумата за заплащане на паричната
гаранция би могла да се обезпечи с помощта на заемни средства, ако самият обвиняем
не разполага с пари в наличност. Решението за отказ да се внесе парична гаранция е на
конкретното обвинено лице и ответникът не следва да отговаря за вредите от
алтернативната мярка за неотклонение.
При съвкупна преценка на продължителността на разследването, осъществените
следствени действия, тежестта на потенциалното наказание, съответстващо на текста
по повдигнатите обвинения и гласните доказателства, както и с оглед изводите на
САС, че понасянето на неудобство поради задържане под стража, дължащо се на
невнесена парична гаранция и от медийното огласяване на случая не е в причинна
връзка с действията на ответника, настоящият състав приема, че жалбата на ответника
е частично основателна.
Присъдените обезщетения следва да се намалят до суми в размер на по 3 000 лв.
за всеки ищец, ведно с обезщетение за забавено парично плащане за времето от
09.12.19 г. до 09.12.22 г., като за разликата до присъдените суми (време за
обезщетяване поради забава) решението следва да се отмени, а в отхвърлителната част
същото следва да се потвърди като правилно.
На основание чл. 38 ЗА в полза на повереника на ищците следва да се присъди
адвокатски хонорар под минимума, като бъде зачетено направеното от ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и възможността хонорарът да не съвпада с
минималния размер съобразно Тарифата за адвокатските възнаграждения, определена
с Наредба 1/04 г. на ВАС. Възражението за прекомерност е основателно поради
крайната процесуална икономия от страна на повереника на ищците, предявил обща
искова молба, с обобщени, неиндивидуализирани твърдения за вреди, при идентичен
доказателствен материал. Повереникът е присъствал за цялото производство в две
съдебни заседания (по едно за всяка отделна съдебна инстанция). Писмената защита,
респ. въззивната жалба, възпроизвежда доводите, съдържащи се исковата молба. С
оглед на това възнаграждението, полагаемо се на повереника на ищците за
първоинстанционното производство, не следва да надхвърли 600 лв., в какъвто размер
следва да бъде определен и хонорарът за въззивната инстанция (при отчитане на
настъпилите изменения в цитираната Наредба № 1/04 г. ВАС).
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 3610/04.07.23 г., постановено по гр.д. 1791/23 г. по описа на
СГС в частите, с които в полза на всеки от ищците – И. И. К. и И. В. Ц. на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати обезщетение
над сумата от 3 000 лв. и лихви за периода след 09.12.22 г., а на основание чл. 38 ЗА в
полза на адв. П. Ш. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата 600 лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от
И. И. К. и И. В. Ц. срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетения за
вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за разликата между 3000 лв. и
3
5 000 лв. в полза на всеки от тях и за забавено плащане на присъдените обезщетения в
размер на законната лихва след 09.12.22 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА Прокуратурата на Република България да
заплати на адв. П. И. Ш. адвокатски хонорар за въззивното производство в размер на
600 (шестстотин) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4