РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Бургас, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20222100502136 по описа за 2022 година
С решение № 1612 от 21.07.2022г., постановено по гражданско дело №
2078/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен искът, предявен от
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, представлявано
от юрисконсулт Радина Илиева, против Р. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б., ж.к. „*“ *, бл.*, ет.*, ап.*, за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 610, 43 лева, представляваща главница,
дължима по договор за потребителски кредит от 25.05.2018 година, сумата
93,36 лева, представляваща договорно възнаграждение, сумата 82,92 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 03.09.2019 година /датата на
настъпване на предсрочна изискуемост/ до 17.08.2020 година, като за периода
от 13.03.2020 година - 13.07.2020 година не е начислявана лихва за забава,
плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК № 2297 от
04.09.2020 година и Заповед № 2579 от 19.11.2020 година, постановени по
частно гражданско дело № 4738 по описа на Бургаски районен съд за 2020
година, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и искът
за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 588, 89 лева,
представлява неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, както и за присъждане на разноски, направени по водене на делото и в
заповедното производство.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, чрез юрисконсулт
Радина Илиева. Жалбоподателят обжалва решението в неговата
отхвърлителна част по отношение на претенцията за неизплатена главница в
размер на 610,43 лв. и тази за договорно възнаграждение в размер на 82,92 лв,
като изрично е посочил, че няма да обжалва решението в останалата част.
Счита решението за неправилно и постановено в нарушение на
материалния закон.Неправилен е изводът на съда, че длъжникът не дължи
претендираното договорно възнаграждение, тъй като процесният договор е
недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр.чл.22 и чл.23 и чл.19, ал.4
ЗПК. Заявява, че договорът отговаря на всички законови изисквания, видно е,
че същият е сключен в посочените от ответника в искането за отпускане на
потребителски кредит параметри. Ответникът е получил стандартен
европейски формуляр, т.е. дружеството е предоставило преддоговорна
информация, изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, падежа на погасителните вноски. Кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума, в договора ясно е посочен процента на ГЛП и
ГПР, като в случая е уговорен фиксиран размер на ГЛП – 41,17%, и ГПР в
размер на 49,90% и е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според
която ГПР не трябва да надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Счита, че уговореният ГЛП в размер на 41,17% не противоречи на
добрите нрави, тъй като страните са се съгласили да сключат договора при
тези размери на ГПР и ГЛП. В процесния случай липсва позоваване от страна
на ответника кои конкретно добри нрави са нарушени. Твърди, че е
общоизвестен фактът, че лихвите при небанковите институции са по-високи
поради по-големия риск, който те поемат. Заявява, че действително е налице
съдебна практика, според която са нищожни клаузи за лихви, надвишаващи
трикратния размер на законната лихва, но тази практика е преосмислена и в
2
самия закон – чл.19, ал.4 ЗПК е въведена забрана лихвата да надвишава
петкратния размер на законната лихва. Твърди, че ако съдът ограничи
размера на възнаградителната лихва до 30 %, автоматично се ограничава и
размера на ГПР, което е недопустимо.Посочва, че за страните няма пречка да
уговорят възнаградителна лихва или неустойка над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от чл.10, ал.2
ЗЗД.Заявява, че при преценката дали уговореният размер на лихвата
противоречи на добрите нрави следва да се вземе предвид характера на
договора, задълженията на страните, като в настоящия случай уговорената
лихва се вмества в законовите граници на чл.19, ал.4 от ЗПК, която норма е
действала по време на сключването на договора, поради и което клаузата за
заплащането й не е нищожна.
Изразява несъгласие с довода, че длъжникът по договора за
потребителски кредит не дължи претендираното договорно възнаграждение,
тъй като в уговорения между страните ГПР не е включено възнаграждение за
закупени допълнителни услуги. Посочва, че предоставянето на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, е легално уредено в
разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. В процесния случай разходите на
потребителя за допълнително услуги не представлява част от общите разходи
по кредита и същите не се отчитат при изчисляване на ГПР.В обхвата на
общите разходи по кредита,които следва да се отчетат при формиране на ГПР
попадат разходи за допълнителни услуги в случаите ,когато получаването на
такива услуги е задължително условие за сключването на договора за
кредит.В настоящия договор за кредит това условие не е налице.
Сочи, че съгласно т.4.3 от раздел III „Разходи по кредита“ от
Приложение № 2 на ЗПК, законодателят изисква да се посочат всички
разходи, свързани с кредита. В т.4.3. от Стандартния европейски формуляр са
описани всички разходи в случай на заявяване на допълнителни услуги,
затова и е добавен раздел IV „Общо задължение по кредита и по
допълнителни услуги, в случай че са избрани“, чиято цел е да дава
информация на потребителя за общите параметри на предлаганите кредитни и
други услуги.
Иска се отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на
ново, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на „Профи
3
кредит България“ ЕООД сумата от 610,43 лв. – главница , сумата от 82,92 лв.
- договорно възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
В срока по закон не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – Р. С. К., ЕГН **********.
Производството е по чл.415 ,ал.1,т.2 ГПК.
Предявени са установителни искове от „Профи кредит България“
ЕООД против Р. С. К. с искане да се приеме за установено, че ответникът
дължи на дружеството сумата 610,43лв –главница, договорно
възнаграждение в размер на 93,36лв, законна лихва в размер на 82,92лв,
дължима от датата на предсрочната изискуемост - 03.09.2019г до
17.08.2020г, ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.Предявен е и осъдителен иск
против същия ответник за сумата 588,89лв –възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, осн.чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК.Твърди се в
обстоятелствената част на исковата молба ,че вземанията на ищеца
произтичат от договор за потребителски кредит № ***, сключен между
страните на 25.05.2018г.По силата на този договор дружеството е превело по
сметка на ответника 900лв, представляваща предоставената в заем сума.
Уговорените параметри на същия са: срок на кредита -24 месеца; размер на
вноската - 55,64лв; ГПР – 49,90% ; ГЛП – 41,17% ; общо задължение по
кредита – 1335,35лв. Твърди се също , че е избран и закупен пакет
допълнителни услуги на стойност 1080,48лв, като заплащането му става на
вноски в размер на по 45,02лв.Така общото задължение по кредита възлиза на
2415,84лв, с общ размер на вноската 100,66лв и падежна дата -1 число на
месеца. Претендира се неизплатено договорно възнаграждение в размер на
93,36лв за периода от 01.05.2019г до 03.09.2019г - датата на предсрочната
изискуемост. Претендира се също възнаграждение за пакет допълнителни
услуги в размер на 588,89лв /по този пакет се твърди, че се платени 492,05лв/.
В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че длъжникът е
заплатил десет пълни погасителни вноски , като последната от тях е с дата
20.11.2019г. Съобразно уговорките в договора, при просрочие на две или
повече последователни вноски, кредитодателят може да обяви кредита за
предсрочно изискуем с писмено уведомление.Твърди се, че тази предсрочна
4
изискуемост е настъпила на 03.09.2019г, като е направен опит да бъде
уведомен длъжника чрез уведомително писмо с обратна разписка.
Уведомителното писмо с обратна разписка е изпратено на адреса, който е
посочен във всички документи в договора.На този адрес уведомителното
писмо не е потърсено от длъжника.Към момента на подаване на заявлението
длъжникът е изплатил сумата 1140лв, с които, по твърдение на ищеца са се
погасили задължения по договора в размер на 1047,99 лв, плюс 42,01лв –
лихва за забава.
По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените
установителни искове и осъдителен иск, като е изложил мотиви, че договорът
за кредит не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не
са посочени кои компоненти точно са включени в ГПР, предвид
формулировката на т.5.2.2 от ОУ на ДПК ,както и как се формира посочения
в договора ГПР от 49,9 %. В случай, че в ГПР е включено възнаграждението
за получения пакет допълнителни услуги, размерът на ГПР би надхвърлил
стойността от 50% , посочена като максимален размер в закона. Прието, че
съгласно чл.23 от ЗПК, в случай че договорът за потребителски кредит е
обявен за нищожен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и
не дължи лихви и други разходи. Съдът е счел, че платената по кредита сума
покрива размера на главницата и поради това е отхвърлил изцяло
претенциите за главница, договорна лихва и лихва за забава. По същите
съображения е отхвърлен и осъдителният иск за заплащане на сумата
588,89лв, представляваща възнаграждение за допълнителен пакет услуги.
Както бе посочено по –горе, въззивната жалба е насочена против
отхвърлителното решение само в частта, относно главницата и договорната
лихва.
При служебната проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение не се установиха пороци, водещи до нищожност и
недопустимост в обжалвана част.По правилността на акта съдът е обвързан от
посоченото в жалбата.
Установява се, че ищцовото дружество – кредитодател е сключило с
ответника – длъжник договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ на 25.05.2018г. Параметрите на договора за следните: отпусната
5
сума - 900лв ; срок на кредита - 24 месеца; размер на вноската - 55,64лв; ГПР
– 49,90% ; ГЛП – 41,17 %; дължима сума по кредита 1335,36лв.; закупен пакет
допълнителни услуги на стойност 1080,48лв ; размер на вноската по този
пакет :45,02лв ; общ размер на задължението 2415,84лв., падеж на
погасителните вноски: 1 число на месеца. От представеното на л.28 от делото
извлечение от сметка към ДПК се установява ,че са платени 10 пълни
месечни вноски в общ размер от 1006,60лв плюс 41,39лв.Последното плащане
е на 20.11.2019г и с него е погасена със забава вноската за м.април 2019г.
Съгласно чл.12.3 от ОУ към ДПК кредиторът може да обяви кредитът за
предсрочно изискуем при просрочие на две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер.Твърди се, че това е станало на 03.09.2019г.
Представено е уведомително писмо, с което се уведомява длъжника, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем , считано от 03.09.2019г, като
писмото е изготвено на 23.06.2020г.То е изпратено на посочения в договора
адрес на длъжника с писмо с обратна разписка, което се е върнало с
отбелязване „непотърсен“.Падежът на договора е настъпил на 25.05.2020г,
преди депозиране на заявление по чл.410 ГПК и преди предявяване на иска по
чл.415 ГПК.От приложеното към делото ч.гр.д.№4738/2020 година се
установява,че за посочените вземания кредиторът е подал заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против длъжника. Издадена
е заповед за изпълнение № 2297/04.09.2020г и заповед за изпълнение
№2579/19.11.2020г за главница в размер на 610,43лв ,82,92лв – лихва за
забава за периода 03.09.2019г до 17.08.2020г, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 18.08.2020г до окончателното
изплащане, както и сумата 93,36лв –договорно възнаграждение за периода от
01.05.2019г до 03.09.2019г.
Следва да се посочи, на първо място, че съдът не е отхвърлил иска за
главница и договорно възнаграждение с мотив , че договорът е нищожен
поради противоречие на уговорката за договорното възнаграждение с
добрите нрави.Ето защо настоящата инстанция не излага мотиви по тези
възражения в жалбата.
По отношение на приетото от съда нарушение на чл.11,ал.1,т.10
ЗПК,което води до недействителност на договора за кредит, настоящият
състав намира следното: в чл.5.2 от ОУ договора за кредит, приложен към
исковата молба, са посочени допълнителните допускания, при които е
6
изчислен ГПР, изискуеми по ЗПК и приложение 1 от закона:договорът е
валиден за срока, за който е сключен, страните са задължени да изпълняват
задълженията си в съответствие с условията и сроковете в него,
първоначалното изчисление на ГПР се прави, като се приеме, че лихвата и
разходите остават неизменни и ще се прилагат до изтичане срока на договора.
Следва да се има предвид, че договорът е с фиксиран лихвен процент и
следващите допълнителни допускания, касаещи променлив лихвен процент не
се отнасят до него. Останалите допускания, посочени в т.3 от Приложение 1
към чл.19,ал.2 ЗПК, не се отнасят до настоящия договор, тъй като в него няма
подобни уговорки. От друга страна в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не се съдържа
изискване за конкретизация как е формиран ГПР и по-точно за посочване
конкретно на отделните негови компоненти. Изискването на закона е да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,
което е сторено в чл.5.2 от ОУ на договора. Освен това районният съд е
приел, че при включване на разходите по допълнителния пакет услуги , ГПР
ще надвиши 50%, който е максималния размер по договора за кредит.Следва
да се има предвид разпоредбата на чл.19,ал.5 и ал.6 ЗПК, съобразно които
клаузи в договор, надвишаващи определените граници на ГПР са нищожни,
но само до размер над 50%, като надвзетите средства над прага по ал.4 се
удържат при последващи плащания.Тъй като не е налице основание за
нищожност по чл.22, вр. с чл.11,т.10 ЗПК/ не е изискване на закона да се
посочат в договора компонентите на ГПР/, ако съдът е счел, че
максималният размер на ГПР е надвишен, е следвало да прихване
извършените плащанията до размер от 50% на ГПР.
Що се отнася до предсрочната изискуемост на кредита следва да се
има предвид следното:
В т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК е прието, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за
вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането
си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
7
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.В практиката на ВКС е прието също, че това
тълкуване се прилага и за договорите за кредит сключени с небанкови
финансови институции. Това означава ,че предсрочната изискуемост
настъпва на датата, на която е обявена на длъжника.В конкретния случай не
може да се приеме, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 03.09.2019г,
при положение, че уведомителното писмо е с дата 23.06.2020г. Освен това
уведомлението не е връчено на длъжника – обратната разписка се е върнала с
отбелязване „непотърсен“. Относно начина, по който следва да е
удостоверено връчването на длъжника на документ, съдържащ
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, за
да се приеме, че това волеизявление е достигнало до длъжника и е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, в хипотезата, когато уведомлението е
изпратено с писмо с обратна разписка и е върнато като непотърсено е
формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 148 от
02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 180 от
23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 41 от
29.05.2017 г. по т. д. № 60106/2016 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и др. Прието е, че
законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. Отказът за
получаване или укриването на длъжника може да се удостовери с нотариална
покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на
съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила или по друг
способ, като начинът на удостоверяване на връчването на документа е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,
какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. В случай, че
кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска
пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят според
Общи правила, приети с решение № 581/27.10.10 г. от Комисията за
регулиране на съобщенията. В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани
действията, които следва да извършат пощенските служители, когато
препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса -
пощенският оператор удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и
същата е върната на подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от
8
правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските
съобщения не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и
при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5, ал. 3,
пратката ще се счита за доставена на получателя. Прието е, че при
предвидени в договора конкретни способи за връчване на кореспонденция
между страните, редовността на връчването на уведомлението на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземането се преценява според
клаузите на договора, като при тълкуването му по правилата на чл. 20 ЗЗД би
следвало да се съобрази, че конкретната уговорка относно връчване на
кореспонденция цели ефективно упражняване на правата на страната, която
изпраща съобщение, като препятства евентуално недобросъвестно поведение
на получаващата страна, но не следва да ограничава правата на получаващата
страна, поставяйки я в позиция, включително и при полагане на дължимата
грижа, тя да не е в състояние да получи изявлението на своя съдоговорител. В
тази връзка е прието, че при уговорка в договора кредиторът да може да
извърши уведомлението с препоръчана пощенска пратка, следва връчването
да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 на Общите правила, приети на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от
адреса и за неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите
правила не презумира недобросъвестното поведение на получателя (например
укриване или отказ за получаване или узнаване на съдържанието на
съобщението), тъй като последният не е страна по договора между подателя и
пощенския оператор. Поради това и с оглед последиците, които
законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането
по договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение
на задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения)
следва да може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. В тази
връзка е допустимо в договора страните да са предвидили, че изявлението на
едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без
фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако
9
според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото му получаване. При липса на такава
уговорка в договора, не е надлежно връчено уведомление за предсрочна
изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна разписка и е
върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са налице други
обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно
поведение на получателя - Определение № 272 от 4.05.2020 г. на ВКС по т.
д. № 1729/2019 г., II т. о. В ОУ на процесния договор е посочено ,че всяко
известие, инструкция, въпрос или документ, отнасящ се до ДПК или клиента
трябва да се изпратят с препоръчана поща на посочен адрес за
кореспонденция, но това се отнася за кореспонденция на длъжника с
кредитора- чл.13.3 ОУ. По отношение на длъжника същото е уговорено по
следния начин : известията се изпращат на адреса на кореспонденция, по
факс, на ел.поща, по телефон, посочени от клиента или последно
декларирани, или предоставени в клиентски портал, в случай ,че клиентът е
дал съгласие за ел. подписване на документи. Това означава, че за длъжникът
начинът на уведомяване е на адрес /без друга конкретика /, като кредиторът
е избрал да връчи уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем с препоръчана поща с обратна разписка и за нейното връчване се
следва да имат предвид мотивите на касационната инстанция, цитирани по-
горе - при липса на уговорка в договора за фингирано връчване / такава
уговорка липсва в ОУ на процесния договор/ не е надлежно връчено
уведомление за предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с
писмо с обратна разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по
делото не са налице други обстоятелства, от които може да се направи извод
за недобросъвестно поведение на получателя.Такива не се твърдят и не се
доказват.Горното означава, че изявлението за предсрочна изискуемост не е
получено от длъжника и такава не е настъпила.
Независимо от това, съдът констатира, че е настъпил падежа на
целия кредит - това е станало на 25.05.2020г, още преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.Съобразно приетото задължително тълкуване в
т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
10
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В настоящия случай към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо е настъпил падежът на
целия договор и е дължима цялата непогасена главница и договорна лихва, в
претендирания в жалбата размер.
Твърденията на ищеца са, че длъжникът е погасил десет вноски по
кредита, като видно от представеното извлечение на л. 28, част от внесената
сума- 491,59лв е отишла за погасяване на задължението по пакета
допълнителни услуги, за който със сила на пресъдено нещо е прието, че не се
дължи, поради нищожност на тези клаузи – това е прието в решението на
районния съд и в тази част то не е обжалвано от ищеца. Съдът счита, че
следва да се извърши прихващане на платеното със задължението за
главница и възнаградителна лихва, предмет на въззивното производство -
аргумент за това да се извлече от мотивите към решение на СЕС от 30 юни
2022г по дело С-170/21 г на съда, по отправено преюдициално запитване от
СРС. След извършеното прихващане на платеното по пакетът допълнителни
услуги, остава да е дължима главница в размер на 201,76лв /по правилото на
чл.76,ал. ЗЗД първо се погасява лихвата, а после главницата /.
Установителният иск за сумата 201,76лв – главница по договора за
потребителски кредит е основателен и доказан.Атакуваното решение в частта,
в която е отхвърлена претенцията за главница в размер на 201,76лв е
неправилно и следва да бъде отменено.
По разноските: съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.С оглед изхода от въззивното производство и
частичната основателност на въззивната жалба, в тежест на въззиваемия
11
следва да се възложат разноски,направени от въззивната страна в размер на
58,20лв –д.т. и юр.възнаграждение/определено с оглед фактическата и правна
сложност на спора и на осн.чл.25 от НЗПП/.Следва да се присъдят и
разноски, направени пред първа инстанция, съобразно изхода на спора – при
частично уважени претенции на ищцовото дружество се дължи сумата 54,63
лв ,вкл. д.т. и юр.възнаграждение. По заповедното производство е дължима
сумата 18,70лв, също вкл. д.т. и юр.възнаграждение. Юр.възнаграждение е
определено от съда на осн.ч.78,ал.8 от ГПК вр.чл.25 НЗПП и с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1612/21.07.2022г постановено по гр.д.№
2078/2021г на БРС в частта ,в която е отхвърлен установителния иск по чл.415
ГПК, предявен от „Профи кредит България “ЕООД против Р. С. К. за
следните суми : главница в размер на 201,76лв и вместо него постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Профи кредит
България „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В и Р. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. „*“ *, бл.*, ет.*, ап.* , че Р. С. К. дължи на „Профи кредит
България“ ЕООД на основание ДПК № **********/26.05.2018г, следната
сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №
2297/04.09.2020г по ч.гр.д.№4738/2020г на БРС, както следва: главница в
размер на 201,76лв , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.08.2020г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „*“ *, бл.*,
ет.*, ап.* да заплати на „Профи кредит България „ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53
Е, вх. В разноски, както следва: за заповедното производство по ч.гр.д.№
4738/2020г на БРС : 18,70лв / вкл.държ.такса и юр.възнаграждение/; за първа
инстанция : 54,63 лв /вкл.държ.такса и юр.възнаграждение/ и за въззивна
инстанция –58,20 лв/ вкл.държ.такса и юр.възнаграждение/ или общо
12
131,53лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13