О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II-1647 09.09.2019
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 1321 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение №
1857 от 18.07.2019г., постановено по
гражданско дело № 808/2019г. по описа на Бургаския районен съд е осъдена Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас,
ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, да заплати
на Н.В.Х., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***– адвокат К., сумата от 1 789,83
лв. - главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 275. 99 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г. нощен труд от 1 930 часа в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 30.01.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 350, 54
лв. за направените по делото разноски. Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, е осъдена да заплати по сметка на Бургаския районен
съд и сумата от 221, 59 лв., от които 71, 59 лв. за държавна такса и 150 лева
за разноски за експертиза.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян
Калоянов, чрез юрисконсулт Ана Димчева. Жалбата е подадена в срок, от лице,
имащо правен интерес, съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1,
2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК, поради което е допустима.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.
Излага се становище, че съдът неправилно е преизчислил положения от ищеца нощен
труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислява с коефициент 1,143. Заявява,
че по отношение полагането на нощния труд приложим са правилата на действалите
към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., които наредби уреждат по специален начин заплащането на
нощния труд в системата на МВР. В тях липсват разпоредби, които да уреждат увеличение
на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от действалата преди тях
Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която е предвиждала прилагане на въпросния
коефициент. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд
в системата на МВР е 1:1, т.е. осем часа нощен труд са равни на осем часа
дневен труд, а не както е по КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на осем часа
дневен такъв. Според разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР, подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределението на
работното време, е наредба на министъра на вътрешните работи, или това са наредбите,
цитирани по-горе, действали през процесния период. Неправилно съдът е приел, че
липсата на регламентация във въпросните наредби обуславя прилагане на
общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
Иска от съда атакуваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жабата
от ответната страна – Н.В.Х. с ЕГН **********, чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***.
В рамките на своите правомощия, на основание чл.267 ГПК и при извършване на проверката по чл.262 ГПК, въззивната инстанция установи, че
депозираният отговор на въззивната жалба от адв.С.К. – процесуален представител
на ищеца Н.Х. не отговаря на изискванията на
чл.261, т.2 ГПК, тъй като според пълномощното, намиращо се на л.6 от
делото пред районния съд, ищецът е упълномощил адв.С.К. да го представлява само пред Районен съд -Бургас и не е налице
представителна власт за производството пред Бургаски окръжен съд. Следва да се
укаже на въззиваемия да потвърди извършените без представителна власт
процесуални действия по подаване на отговор на въззивната жалба.
Излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и законосъобразност на атакуваното решение. Намира за правилен извода на
съда, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива. Счита,
че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период
не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положения нощен труд от служителите на МВР, а същата е празнота в нормативната
уредба, поради и което следва да се прилага общата такава. Понятието „нощен
труд“ има своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Действително в Наредба №
8121з-592 и Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче не следва да се тълкува като забрана за
преобразуване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се
прилага Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9,
ал.2. Сочи, че принципно работещите имат право да получат завишено заплащане на
положения нощен труд, а от друга страна нощните часове следва да се преизчислят
в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на работния ден. Когато
тази продължителност е надвишена, се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. За периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. ищецът е
положил общо 1930 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143
възлизат на 2205,99 лв., което от своя страна води до 275,99 часа извънреден
труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Цитира съдебна
практика, относима към процесния случай.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдени
като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпила въззивна
жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора
Калоян Калоянов, чрез юрисконсулт Ана Димчева
и отговор на ответната страна - Н.В.Х. с ЕГН **********, чрез адв.С.К.,
съдебен адрес: ***.
УКАЗВА на въззиваемия –ищец
да изпълни указанията, дадени в настоящото определение в срок до
съдебното заседание.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: