МОТИВИ към присъда по в.н.о.х.д. №
2528/18 г. на СГС, НО, II въззивен състав
С присъда от 29. 11. 2017 г.,
постановена по н.о.х.д. № 5558/16 г., Софийският районен съд е признал
подсъдимия С.И.С. за виновен в това, че на 22. 02. 2015 г. около 09.30 часа в
гр. София, ж.к. ********1, в двора на кафене „Надис“, находящо се на
кръстовището на ул. Акад. К. П. и ул. В. ********, се заканил с убийство на Л.И.Л.,
като го заплашил с изразите: „Ще те смачкам бе, боклук! До довечера няма да си
жив! Ще те погреба и никой няма да разбере! Ще те утрепя!“ и тази закана
възбудила основателен страх у Л.И.Л. за осъществяването й, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го осъдил на
„Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият С. бил осъден да заплати
„граждански иск“ за причинени неимуществени вреди в размер на 2 500 лева,
считано от 25. 02. 2015 г., ведно със законната лихва до окончателното му
изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до размер от 25 000
лева, като неоснователен и недоказан.
На подсъдимия са възложени направените
по делото разноски в размер на общо 1 004.80 лева, от които 104.80 лева по
сметка на СДВР, 900.00 лева – по сметка на СРС. Присъдени са по сметка на
първоинстанционния съд и сумите от 100.00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения граждански иск и 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист.
На частния обвинител и граждански ищец Л.
подсъдимият е осъден да заплати направените от него разноски в размер на
2 000 лева за адвокатско възнаграждение.
Срещу тази присъда е подадена въззивна
жалба от подсъдимия С.. С нея се иска въззивната инстанция да я отмени и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото му обвинение. Посочено е бланкетно, че присъдата е
незаконосъобразна, като са съществено нарушени както процесуалният, така и
материалният закон.
По реда на чл. 327 от НПК този съдебен
състав направи преценка, че за изясняване на обективната истина по делото не е
необходимо да се събират нови доказателства или да се допуска преразпит на
свидетели, вещи лица или на подсъдимия.
В проведеното публично съдебно заседание
подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явиха.
Представителят на СГП счита жалбата за
неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, като
намира, че в съдържанието му са обсъдени всички доказателства и е определено
справедливо наказание, съобразено с личността на дееца и деянието.
Частният обвинител и граждански ищец Л.
моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда и наложеното с нея
справедливо наказание.
След като се запозна със събраните по
делото доказателства, аргументите на страните и, въз основа на императивно
вмененото му задължение, извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
За да постанови обжалвания акт,
Софийският районен съд се е позовал на следните доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетелите Л.И.Л., В.Т.С., М.П.С., И.В.А., Ю. И.М., А.Р.Д.и Р.В.Н., писмените доказателства,
както и заключенията на съдебнопсихиатричните и психологични експертизи. Приел е, че тези доказателства установяват по
един убедителен начин, че на инкриминираните дата и и час подсъдимият С. е
нападнал частния обвинител Л. с думите, посочени в обвинителния акт, и е опитал
да му нанесе удари, като чрез изразните средства той е предизвикал у Л.
основателен страх от осъществяване на закана с убийство.
След самостоятелен анализ на същата
доказателствена съвкупност, въззивният състав достигна до фактическа
обстановка, която се различава в съществени елементи от възприетата от СРС.
Подсъдимият С.И.С. е роден на *** г. в
гр. Левски, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, работи, живущ ***6, с ЕГН **********.
През 2015 г. свидетелят Л.Л., частен
обвинител и граждански ищец по делото, ползвал жилище в гр. София, ж.к. ****************,
където живеел заедно с баща си. В същата кооперация живеела под наем в ап. 3 и
свидетелката Ю.М., приятелка на подсъдимия С.. Между двамата съседи имало
напрежение, тъй като Л. се оплаквал от силния шум и вибрациите от монтиран в
жилището на М. климатик, които пречели на спокойствието в тяхното домакинство.
Поради това той в продължителен период звънял на вратата й да настоява за
решаване на този проблем. Въпреки че се състояла среща между М., нейния
наемател и собственик на ап. 3 и Л. и бил извършен ремонт на климатика,
частният обвинител не спрял при срещи със съседката си да я заплашва, че заради
този уред ще я съди и й казвал, че брат му е „топ-прокурор“.
В същия период имало неразбирателство
между Л. и други от живущите в кооперацията, които считали, че последният
извършва системни нарушения на Правилника за вътрешния ред на етажната
собственост и добрите нрави, изразяващи се в създаване на безпокойство,
по-голямо от обичайното, вдигане на прекомерен шум в часовете за почивка,
нарушаване на нощната тишина, отправяне на обиди, заплахи за саморазправа към
собственици на имоти и наемодател, а именно свидетелите А.Д., Ю.М. и Д.Г.,
които се характеризирали с трайно и продължително извършване, регулярно,
последователно, тенденциозно и смущаващо спокойствието на останалите живущи.
Поради това на 01. 02. 2015 г. към него управителят на етажната собственост
отправил писмено предупреждение на основание чл. 45, б. „б“, вр. б. „а“ от
Закона за собствеността и чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „е“ Закона за управление на
етажната собственост в седмодневен срок да предприеме мерки за отстраняване на
тези нарушения, като той бил уведомен, че при несъобразяване с това поведение,
ще бъде предприета процедура по изваждането му от сградата на основание чл. 45
от Закона за собствеността. Това писмено предупреждение било връчено на Л. при
отказ на същата дата, удостоверен с подписите на двама свидетели.
Именно поради такова поведение на Л.
част от етажните съсобственци, както и М., били подавали жалби срещу него в
полицията.
За тези напрегнати отношения между нея и
Л. свидетелката М. била разказала на подсъдимия С.С., който бил неин близък
приятел. Това тя направила, без да иска съдействие от него за решаването на
проблема.
На 21. 02. 2015 г. през деня С. и Л. се
срещнали пред жилищния блок, където живеели последният и М.. Подсъдимият
предупредил пострадалия да не притеснява приятелката му, като го заплашил с
негативни за него последици в противен случай.
На следващия ден, 22. 02. 2015 г.,
сутринта, подсъдимият С., който имал рожден ден, трябвало да посети М. и,
докато го чакала, тя решила да излезе, за да разходи кучето си. Междувременно, С.
дошъл пред блока, където отново заварил Л.. Последният носел метална пръчка, с
която притиснал С. към входната врата, но последният успял да се измъкне.
Тогава Л. започнал да се отдалечава, тичайки, в посока към кафене „Надис“,
което се намирало на кръстовището на улиците Акад. К. П. и ул. В. К.. Това
заведение се стопанисвало от свидетелите В.С. и съпругата му М.С.а. Около 9.30
ч. и двамата се намирали в кафето, когато С. видял приближаващия се Л., който
тичал към вътрешността му. Когато влязъл в пространството пред заведението,
което било оградено с ниска метална ограда, Л. казал на С., че го гони някакъв
мъж. С. погледнал зад ъгъла на сграда и видял да се приближава подсъдимият,
когото до този момент не познавал, а само го бил виждал със свидетелката М. в
квартала. С. спрял до оградата и казал на свидетеля, че има разправия с
намиращия се вътре Л.. Обяснил, че същият „ще види, ако го пипне“. В този
момент пострадалият Л. се приближил към двамата мъже и подсъдимият му казал „Ще
те смачкам бе, бокук! До довечера няма да си жив, ще те погреба и никой няма да
разбере, ще те утрепя“, като замахнал с ръка да удари частния обвинител.
Свидетелят С. стоял между двамата и им пречел да се ударят, защото Л. също
започнал да използва срещу С. думи от такова естество и от своя страна опитвал
да удари С.. В хода на разменените
реплики между тях бил спомената и палка. С. успял да убеди С. да си тръгне,
което той направил, а Л. останал в кафенето. Двамата със С. разказали на
излязлата заради шума свидетелка С.а какво се е случило. По-късно свидетелят
Лазаров разказал на своите познати свидетелите А. и Н., че бил заплашван с убийство
от С. и че изпитва панически страх и ужас, че той може да изпълни заканата си,
поради което често ги молел да го придружават до дома му, следял преминаващи
покрай него коли и записвал регистрационните им номера, като мислел, че някой
го преследва.
В предложения доказателствен анализ
районният съд е обсъдил поотделно гласните доказателствени средства, но,
въпреки че част от тях са противоречиви по отношение на релевантни за делото
факти, не е посочил, кои от тях не е кредитирал, за сметка на други,
за да достигне до възприетата от него фактическа обстановка.
Основната отлика в изводите за
обстоятелствата, настъпили в обективната
действителност, между аналитичната дейност на контролната и контролираната
инстанция са свързани не с поведението на подсъдимия С., което правилно е
установено от СРС и може да се счита за еднопосочно изведено от показанията и
основно от тези на С., включително приобщените по чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК, а с поведението на пострадалия Л..
Въззивният съд намери, че първата
съдебна инстанция неправилно безкритично е възприела в цялост като достоверни
показанията на този свидетел. Същият е посочил в хода на съдебното следствие,
че на два пъти е бил нападан от С. – на 21. 02. 2015 г. и на 22. 02. 2015 г.,
като действията на подсъдимия от втората дата са инкриминирани от СРП, като и
за двата случая не е посочил негово предходно поведение да има отношение към
реакциите на С.. При съпоставката на думите му с тези на свидетелката М.,
свидетеля Д. и приетото по делото като писмено доказателство предупреждение от
управителя на Етажната собственост до Л. обаче, че установяват обстоятелства,
които са във вреда на пострадалия, а за тях той не е дал сведения пред съда. Показанията
и цитираният документ удостоверяват по един неопроверган от събрани по реда на
НПК доказателства начин, че в продължителен период от време преди
инкриминираната дата пострадалият Л. е имал незаконосъобразно поведение спрямо
живущите в тази етажна собственост лица и в частност срещу М., заради което по
надлежния ред, предвиден в ЗУЕС той е бил предупреден да го преустанови, в
противен случай ще бъде инициирана процедура по отстраняването му от жилищния
блок. Свидетелите сочат, че Л. е проявявал агресия спрямо свидетелката по повод
на инсталиран в жилището й климатик, както и че, въпреки направения съответен
ремонт, той не е спрял да я притеснява и заплашва с твърдения за свой близък,
който може да й навреди в качеството си на „топ прокурор“. Очевидно е, че това
негово поведение е дало повод на М. да разкаже на приятеля си С. за влошените й
отношения с Л., а разказът е мотивирал подсъдимия да подеме разговори с
пострадалия. Всъщност, както може да се заключи от показанията на частния
обвинител, ако те бъдат преценени отделно от останалия доказателствен материал,
той твърди, че подсъдимият напълно необосновано го е нападнал словесно, а и
физически на два пъти, което се опровергава от останалите доказателства.
Фактът, че Л. умишлено, вероятно за да не злепостави собствената си обвинителна
позиция в производството, не е разказал за предходните си отношения с М.,
основателно е налагал решаващият съд в
първата инстанция да се отнесе много критично към показанията му, което не е
сторено.
Че показанията на Л. в значителни и
важни техни части са недостоверни, трябва да се приеме и при съпоставката на
неговите думи с тези на свидетеля В.С., който е напълно незаинтересован и
обективен свидетел, още повече от гледна точка на подсъдимия, когото не е
познавал лично, а само е виждал с М.. При излагането на фактите относно точните
събития, произтекли във външната част на заведението „Надис“ на около 09.30
часа на 22. 02. 2015 г. двамата свидетели си противоречат по няколко съществени
елемента. С. заявява, че, когато С. е наближил оградата на заведението, той не
е влизал вътре, провел е разговор със собственика, в който действително е
казал, че „има работа“ с Л., когото е виждал да стои двора, като е използвал
описаните в обвинителния акт заканителни думи. В същия момент, продължава този
свидетел, самият Л. се е доближил до тях, като е започнал да използва спрямо С.
думи с почти идентично съдържание с инкриминираните. Както С., така и Л. са
правили опити да нанесат на другия удари с ръце, които С. е предотвратил,
оставайки между двамата мъже. Л., от своя страна, твърди, че е останал в двора
на заведението, че подсъдимият се е доближил до него, заканвал му се (при това
не е възпроизвел точните думи, в които е била изразена заканата, за разлика от
показанията му за действията на подсъдимия от предния ден) опитал да го удари,
като спестява факта, че и неговото поведение е било идентично спрямо С.. При
това положение, като се отчете пълната незаинтересованост на С. към изхода на
производството, а от друга страна – ясно обективирания интерес на Л. от него
като страна по делото, съдът прие, че има основание да даде вяра на думите на
първия за сметка на тези на пострадалия според обвинението. Това се налага още
повече предвид обстоятелството, че самият С. по никакъв начин не е опитал да
омаловажи действията и думите на С.. Депозирайки показания пред СРС той е
заявил липса на спомен за конкретните думи, употребени от подсъдимия спрямо Л.,
което е наложило показанията му от досъдебното производство да бъдат прочетени
по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, и той изцяло ги е
потвърдил, но с уточнението, че еднакви думи двамата мъже са използвали един
срещу друг.
Свидетелят С. е заявил пред СРС и, че в
разговора между С. и Л. е ставало дума за „някаква палка“, която някой от тях
размахвал, но той не може да си спомни кой. Тези показания са в унисон с
показанията на М. и Д., които имат производен характер, защото разказват за
предадени им от С. факти. СРС не е
разяснил в мотивите си дали и защо не е възприел тези показания, като
единствено декларативно е посочил, че М. може да се счита заинтересован
свидетел заради приятелството си с подсъдимия. Двамата сочат, че при срещата им
с подсъдимия, която е последвала непосредствено инкриминирания инцидент,
последният е споделил с тях, че при пристигането си пред блока на М. е бил
нападнат с железен прът от Л. и притиснат с входната врата. За такова
обстоятелство частният обвинител не споделя, което е още едно основание да се
приеме, че показанията му не са достоверни изцяло, както и че чрез тях той се
домогва да преекспонира противозаконността на поведението на С., а себе си да
представи в позицията на безпричинно атакуван и безпомощен човек. Точно в този
аспект съдът възприе като силно преувеличени твърденията му как са му се
отразили думите на С., насочени към доказване, че те не просто са били от
естество да предизвикат основателен страх у него от реализирането на заканата с
убийство, но че реално са предизвикали неудържим такъв страх, изразен в
панически атаки, мисли за преследване, търсене на помощ от съседи да се прибира
до дома си и пр. Всъщност, собственото му агресивно поведение на 22. 02. 2015
г., установено от описаните по-горе доказателствени средства, което е било поне
съответно по интензитет на това на С., сочи, че той на същата дата далеч не е
смятал, че е възможно подсъдимият да реализира заканата си, защото самият той е
отправял закани към него. Въззивният съд прие, че не е съвместимо с правилата
на формалната логика, в така описаната, като цяло обикновена, ситуация на битов
конфликт между двамата мъже, Л. да е преживял толкова интензивно чувство за
страх, още повече че той изобщо не е познавал подсъдимия, не е имал информация
за неговото принципно поведение, заниманията му и реалните му възможности да
причини смъртта му, макар и в един последващ момент.
По изложените съображения този съдебен
състав не прие за достоверни показанията на частния обвинител в описаните
по-горе елементи от фактическата обстановка. Те са опровергани от показанията
на С., М. и Д.. Ако за последните двама би могло да е мислимо да са негативно
настроени срещу Л. заради междусъседските им отношения, то за С., както вече
беше споменато, не съществуват никакви основания злонамерено да дава показания
във вреда на позицията на Л., когото познава и с когото няма конфликти.
По отношение на останалите свидетелски
показания съдът не намира основание, както и СРС, да не ги кредитира, като се
отчита, че те имат непряко отношение към предмета на делото, но са
последователни, вътрешно са непротиворечиви и не са опровергани от друга част
на доказателствения материал.
За приетите по делото комплексни
психиатрични и психологически експертизи, които еднопосочно заявяват, че Л. е
изпитал реален страх за живота си заради поведението на подсъдимия, този съд
дължи да посочи, че няма основание да не възприеме като достоверни изводите на
вещите лица, тъй като те са основани изцяло на споделеното пред тях от
пострадалия и на база на неговите думи така или иначе подобен извод е напълно
логичен. Вече беше посочено обаче, че същият силно и необосновано преувеличава
субективните си преживявания, които са в пряка причинно-следствена връзка с поведението
на подсъдимия, като това не намира опора в конкретните установени от съда след
съвкупния анализ на доказателствата факти от обективната действителност. Освен
това следва да се посочи, че реалното възбуждане на страх у пострадалия не е
съставомерен признак за престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, поради което и
не е нужно да се изследва, още повече когато се базира само на твърденията на
пострадалия
При така установената фактическа
обстановка въззивният съдебен състав категорично не споделя преценката на СРС,
че в случая се касае до извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК от страна на С. спрямо частния обвинител Л..
За това престъпление е характерно, че
чрез думи, изрази и/или жестове, но винаги чрез действие, деецът обективира
намерение да извърши престъплението убийство спрямо пострадалия. Заканата
трябва да е създала възможност за възбуждане у пострадалия на основателен страх
от осъществяването й. Съгласно последователната практика на касационната
инстанция изводи в тази насока следва да се правят не просто от изявленията на
лицето, спрямо което тази закана е осъществена от обективна страна, но при
внимателен анализ на конкретната обстановка, при която е извършено деянието,
психичното състояние на субекта и предходните отношения между дееца и
пострадалия.
От тази отправна точка въззивният съд
прие, че действията на С. спрямо Л. не са били от естество да възбудят
основателен страх у него от реализиране на тази закана.
Решаващо значение в тази насока има
обстоятелството, че в конкретната ситуация става дума за конфликт между двамата
мъже, който на инкриминираната дата е бил провокиран от физическо нападение на Л.
срещу подсъдимия с метален предмет, а води началото си от опит на С. да
мотивира пострадалия да не продължава да притеснява приятелката му. В разпрата
между посочените две лица, развила се пред свидетеля С., подсъдимият С.
наистина е изрекъл думите „Ще те смачкам, бе, боклук. До довечера няма да си
жив. Ще те погреба и никой няма да разбере. Ще те утрепя“, както е обвинен от
прокуратурата. На тези негови думи, пострадалият е отвърнал със същите закани,
двамата са опитвали и да се ударят един друг. Тези действия са били извършени,
докато между Л. и С. е стоял свидетелят С., който ги е възпирал от продължаване
на конфликта и им е пречел да се ударят. Подсъдимият С. по свое решение се е
отдалечил от мястото на инкриминираното деяние, без да продължи нито тогава,
нито в последващ момент с агресивно поведение спрямо Л.. Очевидно е, че в тази
ситуация той не е имал каквато и да било възможност да причини смъртта на
пострадалия, доколкото дори не е можел да го удари. Л. не е имал обективно
основание да счита, че подсъдимият може да е реализира заканата си в един
последващ момент, защото той не е познавал подсъдимия, макар да прави намеци в
показанията си, че С. се е занимавал с противозаконна дейност, той не посочва
базата за тези свои изводи, нито такива доказателства са събрани по делото.
Пострадалият ясно е съзнавал причината и повода за изречените от С. агресивни
думи спрямо него, като те не могат да се определят като особено нетипични за
такъв тип конфликт между мъже, за да може сами по себе си да са го мотивирали
да прецени, че е възможно и мислимо подсъдимият да го убие в последващ период.
Поради тези съображения действията на
подсъдимия обективно не са били от естество да предизвикат основателен страх у Л.,
с което и деянието му не е съставомерно като престъпление по чл. 144, ал. 3,
вр. ал. 1 от НК. Изводът в обратната посока на СРС е необоснован от събрания
доказателствен материал и, респективно, неверен. Единствено възможният изход от
това наказателно производство е на основание чл. 304 от НПК подсъдимият да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
При това положение и гражданският иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен. Действително,
пострадалият е преживял негативни емоции в резултат на поведение на С., но
искът е основан на деликт, свързан със закана с убийство, какъвто не е
извършен, поради което и присъдата на СРС в частта й, с която частично искът е
уважен, също беше отменена, а искът – отхвърлен като неоснователен за сумата до
2 500 лева, за която е бил уважен частично от първата съдебна инстанция. В
частта на отхвърления иск присъдата беше потвърдена.
С оглед изхода на делото, всички
направени разноски следва да останат в тежест на субектите, които са ги
направили, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.