Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 10. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на първи октомври през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4477
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото гражданско
дело е образувано по искова молба
от А. ***, като баща и законен представител на малолетните деца *** С. и И. ***С., против Б.С.Ц. ***. В молбата се твърди,
че ищецът и ответницата са живели на семейни
начала, като от съвместното им съжителство се родили децата
***и И.. Твърди се, че след
раждането на второто дете между
страните постоянно възниквали конфликти и скандали, като в началото на м. май 2018 год. ответницата
напуснала семейното жилище и заминала да живее на
неизвестен адрес. Твърди се, че
от този момент
децата живеят при ищеца, който
единствен полага грижи за тях
с подкрепата на своята майка. Твърди
се, че ищецът
не работи по трудово правоотношение,
а ответницата е в трудоспособна
възраст, както работи и реализира доходи в чужбина. В заключение ищецът моли съда
да осъди ответницата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. за
всяко дете поотделно, считано една година назад от завеждането на исковата молба, т. е. от 05. 07. 2018 год. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата Б.С.Ц. ***, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище, че
исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, а и видно от приложените
удостоверения за раждане с дата *** год. и ***год., издадени от Община ***, че децата
*** С., ЕГН **********, и И. ***С., ЕГН **********, са родени от майка Б.С.Ц.,
ЕГН **********, и баща А.С.А., ЕГН **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителят
дължи издръжка на непълнолетните си деца, независимо от обстоятелството дали
същите са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото си. От изготвения
от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. *** социален доклад се установява, че
ищецът А.С.А. живее в къща в ***, в която са създадени много добри хигиенно-
битови условия за отглеждането на децата, последните посещават редовно детска
градина и имат личен лекар. В доклада е посочено, че ищецът не работи по
трудови правоотношения, но реализира доходи от временна дейност /работи на
частно в строителството/. По делото липсват доказателства за получаваните от ответницата
Б.С.Ц. доходи. С оглед обаче на обстоятелството, че се касае за млад човек в
трудоспособна възраст съдът приема, че ответницата би могла да реализира доходи
поне в размер на минималната за страната работна заплата. От показанията на
разпитания свидетел И.А. се установява, че от края на м. април 2018 год.
ответницата е напуснала семейното жилище и не се е интересувала от отглеждането
на децата, като грижите за тях се полагат основно от ищеца с подкрепата на
семейството на неговия брат.
При преценката на така събраните доказателства съдът
приема, че необходимата обща издръжка на малолетните ***и И. следва да се
определи на 250 лв. за всяко от двете деца. От тази сума ответницата Б.С.Ц.
следва да заплаща ежемесечна издръжка за всяко от децата в размер на 140 лв.,
като останалата част от издръжката следва да се поеме от ищеца А.С.А., който
полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Така
определеният размер на издръжката се дължи от ответницата от 05. 07. 2018 год.,
т. е. една година преди датата на завеждане на исковата молба, доколкото са
налице предпоставките на чл. 149 от СК: още тогава страните са живеели
разделени, децата са били отглеждани от бащата, а майката си е спестила
разноските по тяхната издръжка и възпитание. Издръжката се дължи до
настъпването на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. За
разликата до претендираните 200 лв. за всяко от
децата искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта досежно
издръжката.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 280 лв. съобразно уважената част от иска. Съдът
счита, че не са налице условия за намаляване на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца поради прекомерност. Основанията за този извод са две: разпоредбата
на чл. 7 ал. 1 т. 6 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения не намира приложение в настоящия случай, тъй
като не се касае за възнаграждение на адвоката повереник
на ответника по иска, а от друга страна не може да се игнорира обстоятелството,
че в настоящото производство на практика са предявени два субективно съединени
иска- за издръжка за всяко от малолетните деца.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответницата следва да
бъде осъден да заплати по сметка на ***ския районен
съд държавна такса върху цената на иска в размер на 403, 20 лв. и направените
разноски за назначаване на особен представител в размер на 300 лв.
По така изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Б.С.Ц. ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете *** С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А. ***, ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 140 лв., считано от 05. 07. 2018 год. до настъпване на причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.С.Ц. ***, ЕГН **********, да заплаща на малолетното си
дете И. ***С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител А. ***, ЕГН **********, ежемесечна издръжка в
размер на 140 лв., считано от 05. 07. 2018 год. до настъпване на причини за
нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до 200 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА Б.С.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати на А. ***, ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 280 лв. съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Б.С.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 403, 20 лв. и
направените разноски за назначаване на особен представител в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред ***ския окръжен съд в 14- дневен срок от
днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: