Решение по дело №1375/2020 на Районен съд - Кърджали

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

12.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

19.01.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Цветелина Стойчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1375

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 296/19.10.2020 г., издадено от Кмета на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. на С.Д.В. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.10, ал.4 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община Кърджали.

Жалбоподателят С.Д.В. намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при издаването му наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона. В атакуваното постановление не били преценени всички обстоятелства и конкретната обстановка при налагане на административното наказание. Констатациите в наказателното постановление не отговаряли на действителното фактическо положение. Не бил извършил констатираното от полицейските органи административно нарушение, при това и виновно. Обстоятелствата посочени в наказателното постановление не били подкрепени с доказателства и не отговаряли на обективната действителност. Моли съдът да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно. Претендира и за присъждане на направените разноски в производството.   

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В приложен по делото доклад било констатирано, че издадената Заповед № 193 била нищожен административен акт, който не пораждал действие. Липсвала компетентност на кмета да издаде процесната заповед. На следващо място, жалбата подадена срещу тази заповед имала суспензивен ефект и спирала изпълнението й. Нямало как да има извършено нарушение на същата без да е влязла в сила. В акта и наказателното постановление липсвало конкретно посочено място на извършване на нарушението. Объркан бил административния адрес на заведението, който бил № 49 на бул.„България“, а не на № 46. Защитникът претендира и за присъждане на направените разноски по делото.   

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.09.2020 г. свидетелите С.М. и Й.М. били на работа като полицейски служители в РУ-Кърджали и давали дежурство нощна смяна. Около 01.20 часа на същата дата те посетили заведение /кафе-аперитив/ „Бар Соло“ във връзка с подаден сигнал на тел.112 за висока музика. Полицейските служители проверили заведението, което се намирало на бул.„България“ № 49 и се стопанисвало от дружеството „Бар Соло“ ЕООД гр.Кърджали с управител жалбоподателят С.Д.В.. Констатирали, че заведението работело и вътре имало клиенти. Обектът работел, въпреки, че съгласно Заповед № 193/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кърджали, утвърденото от общинската администрация удължено работно време било от 20.00 часа до 23.00 часа, както за търговска дейност, така и за музика в допустими норми. В обекта се намирал и управителят С.В., който обслужвал клиентите. По повод установеното нарушение, срещу него на място бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.10, ал.4 от НПООР на Община Кърджали. Жалбоподателят подписал и получил акта с възражение. Въз основа на съставения акт, на 19.10.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР на Община Кърджали, на С.Д.В. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. за нарушение по чл.10, ал.4 от НПООР на Община Кърджали.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.М. и Й.М.; Акт за установяване на административно нарушение № 307 от 27.09.2020 г.; Заповед № 193/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кърджали; Писмо от 11.12.2020 г. на Община Кърджали; Жалба от 05.03.2020 г. срещу Заповед № 193/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кърджали; Писмо на Община Кърджали от 22.04.2020 г.; Договор за наем на недвижим имот от 02.01.2020 г.; Писмо на Областен управител на Област Кърджали от 17.12.2020 г.; Доклад с вх.№ ВДАК-04-1735/15.05.2020 г.; Заповед № 58/22.01.2020 г. на Кмета на Община Кърджали; Справка от Търговски регистър за актуалното състояние на „Бар Соло“ ЕООД,  както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.10, ал.4 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред /НПООР/ в Община Кърджали. С цитираната разпоредба се забранява работата на заведенията за хранене и развлечение извън утвърденото от общинската администрация работно време. Санкцията е наложена на основание чл.25, ал.1, т.2 от НПООР на Община Кърджали, предвиждащ за нарушения на чл.10, ал.1, ал.2, ал.4, ал.5 и ал.6 от Наредбата да се налага глоба в размер от 50 до 300 лв. за физически лица, или имуществена санкция в размер от 200 до 2 000 лв. за юридически лица и еднолични търговци. При описаната по-горе фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.10, ал.4 от НПООР в Община Кърджали. Адресат на забраната по този текст за работа извън рамките на установеното работно време, е лицето, което стопанисва съответното заведение за хранене или развлечение. В случая не е спорно, че провереният обект – кафе-аперитив „Бар Соло“, към процесната дата се е стопанисвал от „Бар Соло“ ЕООД гр.Кърджали, с управител С.Д.В.. Установи се по делото също, че към 27.09.2020 г. утвърденото от общинската администрация работно време за кафе-аперитив „Бар Соло“ е било от 20.00 часа до 23.00 часа, както за търговска дейност, така и за музика в допустими норми. Това работно време било утвърдено със Заповед № 193/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кърджали. Въпреки горното, на 27.09.2020 г. около 01.20 часа заведението било в работен режим, там имало клиенти, които се обслужвали от управителя на обекта – жалбоподателят С.В.. Затова правилно е ангажирана отговорността му за административното нарушение. Той се явява управител и представляващ на стопанисващото обекта дружество „Бар Соло“ ЕООД гр.Кърджали, поради което е допустимо и законосъобразно да му се наложи наказание „глоба“, каквато предвижда чл.25, ал.1, т.2 от НПООР на Община Кърджали. От доказателствата по делото се установи, а така е описано и в акта и наказателното постановление, че жалбоподателят като управител на „Бар Соло“ ЕООД е допуснал работа на заведението, извън установеното от общинска администрация работно време. Според чл.10 от ЗАНН, при административните нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. Предвиждането в чл.25, ал.1, т.2 от НПООР на „глоба“ за физически лица, алтернативно с наказанието „имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични търговци, несъмнено сочи, че съставът за нарушението е приложим и по отношение на жалбоподателя като физическо лице, което е допуснало нарушението. Извод, че управителят С.В. е отговорен за процесното нарушението следва и от разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН, който гласи, че за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В случая е констатирано, че нарушението е резултат от умишленото поведение на управителя С.В., който на инкриминираната дата се е намирал в обекта и е допуснал заведението да работи извън утвърденото работно време. При индивидуализиране на санкцията обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН. Наложеното на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 80 лв. съдът намира за явно несправедливо, тъй като при определянето му е следвало да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая деянието не е с по-висока от типичната степен на обществена опасност, не се твърди и не са ангажирани доказателства жалбоподателят да е наказван с влязъл в сила акт за други такива нарушения. Затова съдът намира, че справедлива се явява санкция към минималния предвиден размер, което налага наказателното постановление да бъде изменено, като размера на наказанието „глоба” се намали от 80 лв. на 50 лв. Такова наказание като цяло се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на нарушителя и на извършеното от него деяние.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Неоснователен е доводът, че в акта и наказателното постановление липсвало конкретно място на нарушението. Там е посочено ясно, че нарушението е извършено в гр.Кърджали, на бул.„България“, което е напълно достатъчно, за да се индивидуализира деянието от обективна страна и впоследствие да се определи подсъдността при евентуално обжалване. Това, че в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление е визирана номерация (№ 46), която не съвпада с правилния адрес на обекта (№ 49), не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна. Последното по никакъв начин не нарушава правото на жалбоподателя да научи за какво е обвинен и следва да понесе отговорност. Именно това е критерия, за да бъде преценено нарушението като съществено, а случаят не е такъв. Не почива на събраните по делото доказателства и твърдението за нищожност на процесната Заповед № 193/20.02.2020 г. на Кмета на Община Кърджали, определяща работното време за проверения обект. Не се установява при издаването й да са допуснати особено съществени нарушения на закона, респ. административният акт да е засегнат от толкова тежък порок, че изначално, от момента на издаването му да не поражда правните последици, към които е насочен. Относно подадената на 05.03.2020 г. жалба срещу Заповед № 193/20.02.2020 г., следва да се посочи, че по нея по-горестоящият административен орган не се е произнесъл в указания от закона срок съгласно чл.97, ал.1 от АПК – двуседмичен срок от получаване на преписката в Областна администрация Кърджали на 23.04.2020 г. Това е видно от приложения по делото Доклад с вх.№ ВДАК-04-1735/15.05.2020 г. От крайната дата, на която е следвало да се произнесе по-горестоящият административен орган е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на заповедта по съдебен ред, съобразно чл.149, ал.3 вр. ал.1 от АПК. Няма данни, нито пък се излагат твърдения, такава жалба срещу административния акт да е подадена пред съда в посочения срок. Това означава, че към 27.09.2020 г. въпросната заповед вече е била влязла в сила. 

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от страна на защитата.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 296/19.10.2020 г., издадено от Кмета на Община Кърджали, с което на основание чл.25, ал.1, т.2 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община Кърджали е наложено административно наказание „глоба” в размер на 80 лв. на С.Д.В. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.10, ал.4 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред в Община Кърджали, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 80 лв. на 50 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.                      

 

 

                                           Районен съдия: