Определение по дело №241/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер   682                      Година 2019,04.06.                          Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                       граждански състав

На      четвърти юни                               Година две хиляди и  деветнадесета

В  закрито   заседание в следния състав:

                                                    

                                        Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                               Членове:    ………………………………………                                                      

                            Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар

Прокурор

като             разгледа           докладваното                от                      съдията

търговско дело номер          241            по описа за         2018             година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

Постъпила е молба от ответника по настоящото дело „Предел ойл“ ЕООД,ЕИК *********  чрез пълномощника му адв.Г.Н.  с адрес ***,офис 318 за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските по реда на чл.248 от ГПК,като е поискано присъждане  и на сумата от 1200 лв.,представляваща договорено и заплатено от дружеството  в пълен размер възнаграждение за адвоката за процесуално представителство в производството по настоящото дело.Намира,че  съдът неправилно е уважил възражението за прекомерност на  възнаграждението й,тъй като  то е незначително по-високо от дължимият минимален  хонорар,изчислен  съобразно чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1,който   е 1981,11 ст. ,а освен това в него не е включена и сумата от 200 лв. за проведените съдебни заседания,която се дължи допълнително на самостоятелно основание –чл.7,ал.8 от Наредбата.Счита,че размера на възнаграждението се определя от материалния интерес от 48371,02 лв.,в който смисъл следва да се тълкува по съдържание разпоредбата на чл.7,ал.3 от Наредбата.Не представя доказателства. 

Искането е с правно основание в чл.248 от ГПК.

Молителят по делото  и ответник по настоящото искане   Бедри Халит Ахмет в качеството му на земеделски производител с посочен адрес ***,  чрез пълномощника адв. К.Л.  с адрес ***,  намира искането за неоснователно,като твърди,че    в конкретния случай   свършената работа от адвоката на ответното дружество-явяване в две съдебни заседания ,в които спорът гледан  по същество ,не обосновава размера на договорения хонорар.Позовава се и на мотивите на ВАС  в негово решение № 9273 от 27.07.2016 год. по адм. д.№ 3002 по описа за 2015 год. на ІІІ о. за отмяна на  разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 28 от 28 март 2014 г.).

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на  страните намира  следното:

Искането  е допустимо с оглед наличието на специалната положителна процесуална предпоставка ,предвидена в разпоредбата на чл.80,изр.2 от ГПК,приложима в производството по несъстоятелност на основание чл.621 от ТЗ ,а именно  правото на страната да иска изменение на решението, в частта му за разноските е обусловено от прилагане на списък. Видно от данните по делото в последното съдебно заседание,молителят-ответник като е поискал присъждане на разноски ,е приложил и списък  с претендираните такива от него.Самият списък  се намира на лист 157 от делото,а след него  се намират и представените  с него  доказателства   за реално сторени разноски.Искането е депозирано своевременно,като по допустимостта му е налице произнасяне в мотивите на разпореждане № 1456 от 21.05.2019 год.

Искането е неоснователно.

В настоящия случай  съдът се е произнесъл в решението  по въпроса за разноските,като е намалил единствените по вид претендирани такива от ответника-за адвокатско възнаграждение.

Съобразно разпоредбите на чл.36,ал.2 от Закона за адвокатурата и на Наредба № 1  от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,последните следва да бъдат справедливи и обосновани,а за да   бъдат такива,следва   да бъдат съобразени с два обективни критерия : обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес/мотиви на решение № 9273 от 27.07.2016 год. по адм. д.№ 3002 по описа за 2015 год. на ІІІ о. на ВАС/.

Производството по несъстоятелно е многофазно,като всяка фаза има свой относително самостоятелен предмет.Така  първата фаза на производството по несъстоятелност,в каквато се намира и настоящото  дело, се занимава с въпроса налице ли е неплатежоспособност,респ. свръхзадлъжнялост  или не. Неплатежоспособността,респ. свръхзадлъжнялостта, са фактически състояния,а не права или правоотношения.Следователно , в тази първа фаза производството по несъстоятелност е близко до производството по установяване на факти,а не   до производствата  с определен материален интерес.Аргумент в тази насока е и размера на дължимата държавна такса за производството в тази фаза-тя е проста,а не пропорционална,като размерът й  е 50 лв. или 250 лв. в зависимост от   вида търговец ,по отношение на който се провежда производството  и следващите от това различи в необходимите материално-технически и административни разходи в производството.

Паричното вземане на кредитора,депозирал молба по чл.625 от ТЗ,не е предмет на делото,то е материалноправна предпоставка ,относима към основателността на молбата.По отношение на него   не се формира сила на пресъдено нещо,то подлежи на предявяване на общо основание във втората фаза на производството по несъстоятелност,а именно фазата по предявяване на вземания  след откриване на производството по несъстоятелност.Следователно,едва  след откриване на производството по несъстоятелност вземанията на кредиторите,техния размер и обезпечения,придобиват значение  за правата и интересите им,като едва от този момент те могат да бъдат разглеждани като „величина на защитаван интерес“,влияеща върху размера на адвокатското възнаграждение.Това е имал предвид и текстът на ал.3 на чл.7 от Наредба № 1,според който  „ За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за несъстоятелност възнаграждението се изчислява на базата на стойността на предявените вземания по методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв. За изготвяне на молба за предявяване на вземане, както и за изготвяне на възражение против предявено или прието вземане в производство по несъстоятелност, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 1/2 от предвиденото по ал. 2, но не по-малко от 400 лв.“.Следователно, стойността на предявеното вземане    следва да се  отразява  на размера   на адвокатското възнаграждение от втората фаза на производството по несъстоятелност,а именно фазата по предявяване на вземания,като диференцирания подход в двете изречения на ал.3 на чл.7 от Наредбата се дължи на отчитането в обема на извършената дейност на процесуалното представителство.Тогава,когато в производството по предявяване и приемане на вземания  не се осъществява и процесуално представителство-се прилага изр.2 на ал.3 на чл.7 от ГПК,тогава когато в производството по предявяване и приемане на вземания се осъществява и процесуално представителство,то възнаграждението се определя по изр.1 на ал.3 на чл.7 от Наредбата.При това положение  при липсата на нарочна разпоредба  в Наредба № 1 за адвокатското възнаграждение в първата фаза на производството по несъстоятелност,при липсата на обща нарочна разпоредба в Наредба № 1 за адвокатското възнаграждение по  установителни искове за факти,следва да се приеме по аналогия ,че се дължи адвокатски хонорар поне в размер на минимума,предвиден за  особените производства по несъстоятелност,макар и за следваща фаза от тях-от 800 лв.Както бе посочено и в решението,тълкуването на разпоредбите на Наредбата води до извод,че в минималното възнаграждение се включва ,освен всичко друго и участие в две съдебни заседания.При това положение и за присъждането на  отделно възнаграждение за   всяко следващо заседание след второто следва да се приложат критериите за размера на възнаграждението  посочени по-горе-обем и сложност на извършената дейност.Това е и съдържанието на ал.8 на чл.7 от Наредбата-подзаконовия нормативен акт говори за „защита“,а не „за явяване“.Следователно,допълнително възнаграждение се дължи за извършени процесуални действия в  последващи,след второто съдебни заседания,а не са присъствие/независимо,че само по себе си явяването може също да е свързано с разходи-време,транспорт и др./.Тъй като обаче по настоящото дело процесуални действия са извършвани    само в две от шестте съдебни заседания,то няма основание за присъждане на допълнително възнаграждение  за още две явявания.

С оглед на горното съдът счита,че искането за  изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и молбата следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника  по делото  „Предел ойл“ ЕООД,ЕИК *********  чрез пълномощника му адв.Г.Н.  с адрес ***,офис 318 за изменение на постановеното по делото решение  № 59 от 10.05.2019 год. постановено по настоящото дело в частта му за разноските ,чрез присъждане  и на сумата от 1200 лв. към определените  като дължими от молителя на ответника 800 лв. ,представляваща договорено и заплатено от дружеството  в пълен размер възнаграждение за адвокат за процесуално представителство в производството по настоящото дело

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчване на препис от него на  страните пред Бургаски апелативен съд.

 

                                                        Съдия: