№ 221
гр.Б. 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:В. Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от В. Ковачев Въззивно гражданско дело №
20231200500097 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
А. Н. А., М. А. П., В. А. Н., Н. А. Н., А. К. К., Я. К. и И. К., чрез адвокат В. Ф.,
обжалват решение № 711 от 09.12.2022 г., постановено по гражданско дело № 1677 от
2021 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че въпросният съдебен акт е
неправилен и незаконосъобразен. Първата инстанция не обсъдила всички събрани по
делото доказателства. Установило се, че Р.В. А., наследодател на ищците, е придобила,
по наследство, 1/8 идеална част от придобитото от родителите й жилище /апартамент/
№ 28, находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“, VII етаж, комплекс
„С.“, гр.Б. и ½ идеална част от придобитото от брат й Д. жилище /апартамент/ № 27,
находящо се в жилищна сграда блок № 28-11, група „А“, VII етаж, комплекс „С.“, гр.Б.
Според приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза,
сградата била строена през 1976-1978 г. Апартаментите били с обща входна врата, зад
нея се влизало в малко коридорче /обща част на блока/ и след това имало отделни
входни врати към жилищата. Нямало одобрени проекти за обединяване на апартаменти
с № 27 и 28. В одобрения архитектурен проект имало 28 апартамента /по 4 на етаж/, а в
изработените схеми били отразени 14 апартамента /по 2 на етаж/, като била грешна и
номерацията на апартаментите, което водело до непълнота и грешка в одобрените
КККР. По всички етажи липсвали нанесени средните два апартамента. Процесните 2
жилища представлявали самостоятелни обекти, но не били отразени като такива в
КККР. Там фигурирал апартамент, който им съответствал само като общ контур. В
неговата площ били включени общи части на сградата, представляващи коридорче от
около 2,5 кв. м. Вещото лице заявило, че проектът е бил преработен, като от тристаен
апартамент били направили един едностаен и един двустаен. Към момента на
построяването му, жилище № 27 отговаряло на изискванията за самостоятелно такова.
1
Тези данни изцяло били игнорирани от районния съд и същият не се съобразил с тях.
Съгласно утвърдената съдебна практика, на оспорване в първата фаза на делбата
подлежали и констативните нотариални актове, с които на едно лице са били признати
права, които същото не притежавало, като в този случай оспорените актове не се
ползвали с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост. Тежестта на оборването на тази
доказателствена сила била върху този, който я оспорва. На отменяне по реда на чл.
537, ал. 2 от ГПК подлежали само констативните нотариални актове. Констатациите в
констативния нотариален акт на ответницата били оспорени като неверни.
Ответницата никога не била упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение
върху наследствените имоти, нито отблъснала правата на другите наследници, поради
което и не била придобила собствеността върху тях на основание давностно владение.
Към датата на снабдяване с нотариалния акт - 09.05.2017 г., същата не била придобила
процесните имоти по давност, понеже не осъществила самостоятелно владение върху
тях, годно да я направи едноличен собственик, в 10-годишен период от време, считано
от 2007 г., съгласно хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правел впечатление фактът, че
пред нотариуса не е било представено копие на договора за апартамент № 27.
Констативният нотариален акт бил съставен на 09.05.2017 г. Ответницата била родена
на 22.08.1989 г. и навършила пълнолетие на **** г. Не били изтекли 10 години от
навършване на пълнолетието й, за да може тя свободно да изразява воля. Към датата на
изготвяне на нотариалния акт, по отношение на същата не бил изтекъл десетгодишният
срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС. Нямало непрекъснато владение на имотите в продължение
на 10 години. В. В.ов И., баща на ответницата, починал на **** г., т. е. повече от една
година след съставянето на нотариалния акт по давностно владение. Ответницата не
заявила, че ще се ползва от неговото владение и че го присъединява към своето
владение. Не можело да се приеме, че тя е упражнявала владение върху идеалните
части на ищците за предвидения от закона срок, годно да я направи техен собственик
по давност, тъй като през част от срока същата не е могла да изразява пълноценно
волята си да владее и свои имотите. Районният съд изцяло кредитирал показанията на
свидетелите, но те били неистински. Наблюдавало се рязко противоречие между
сведенията, дадени от свидетелката Д.М. пред съда, и показанията й пред нотариуса.
Свидетелят И.В. пък буквално повтарял нейните думи. Това навеждало на извод, че
тези свидетели са подготвени за отговорите им пред съда. Показанията им били като
под индиго. Двамата повтаряли едно и също без никакви изменения. И трите
свидетелки пред нотариуса също като под индиго рецитирали едни и същи обяснения.
Исковете били основателни и доказани. Обжалваното решение трябвало да бъде
отменено. Претенциите следвало да бъдат изцяло уважени.
Подаден е отговор от адвокат В. Г., процесуален представител на Г. В. И.. В него се
посочва, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. Решението на
първоинстанционния съд било правилно и законосъобразно. Правилно районният съд
приел, че не се установява ищците да са придобили по наследство процесните имоти.
Последните не отговаряли на действащите нормативни изисквания и не били
самостоятелни обекти с предназначение „жилища“. Не било доказано от страна на
въззивниците, че жилището от 54,68 кв. м. е било придобито в режим на СИО. Не било
доказано също така, че съпругата на В. И. е притежавала част от същия имот. Не било
доказано съществуване на претенции за упражняване на права от страна на
въззивниците по отношение на процесния имот. Не било доказано от страна на
въззивниците и наличие на възражения и спорове през годините назад, относно начина
на фактическо разпределение, ползване и стопанисване на въпросното жилище.
2
Вещото лице ясно и категорично заявило, че жилището само фиктивно е разделено на
две отделни жилища. Стаята от 18,83 кв. м. не отговаряла за самостоятелно жилище,
съгласно действащото към момента законодателство. На място апартаментите се
ползвали като един. Жилището винаги е било един самостоятелен обект с един вход.
Това ясно се виждало на представения и приет като доказателство архитектурен
проект. Въззивниците не доказали твърдението си, че имотът е бил собственост на
общите им наследодатели и че е бил изцяло наследствен. ТвърдЯ.та съсобственост
останала недоказана. Не се установило и упражнено владение върху имота от някой от
общите им наследодатели. Нотариалният акт от 2017 г., издаден по обстоятелствена
проверка, представлявал официален документ - съставен бил от надлежно
оправомощено длъжностно лице, в рамките на предоставената му компетентност и по
установен в закона ред. Той се ползвал с доказателствена сила досежно извършените от
нотариуса действия - че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и
място, че са представени описаните в акта документи и че е издадено от нотариуса
постановлението за признаване на собствеността. Тази материална доказателствена
сила важала спрямо всички и можела да бъде оборвана чрез оспорване истинността на
нотариалния акт като писмено доказателство. Такова оспорване от страна на
въззивниците не било направено, а към настоящия момент била настъпила преклузия.
Издаването на констативен нотариален акт за собственост било предшествано от
проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът задължително
правел и при съставянето на нотариален акт за сделка. Тази проверка се извършвала въз
основа на представени документи или чрез т. нар. „обстоятелствена проверка“,
включваща разпит на трима свидетели. След преценка на тези доказателства
нотариусът правел своя извод относно принадлежността на правото на собственост,
като издавал мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признавал
собствеността, издавал нотариален акт. Поради това, като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото
на собственост, констативният нотариален акт притежавал обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължавал да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. В първоинстанционното производство
се установило придобиването на собствеността върху имота от страна на ответницата.
Не се доказало наличие на съсобственост върху процесния имот и той не подлежал на
делба. Мотивите на първоинстанционния съд били правилни, обосновани и
законосъобразни. Неговото решение трябвало да бъде потвърдено.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. То се явява и правилно.
От гласните доказателства пред първата инстанция действително се установява, че
ответницата е придобила правото на собственост върху самостоятелния обект в сграда,
заснет с идентификатор 04279.629.114.23.14 по КККР на гр.Б. по давностно владение.
Както е ноторно, владението се характеризира с обективен признак - осъществяване на
фактическа власт върху имот, и субективен признак - намерение за своене на този
имот.
Съгласно правната теория - „Придобиване по давност на недвижими имоти“ от
Цветалина Петкова, Нов български университет, С., 2015 г., стр. 68-77 - придобиването
по давност е един от предвидените в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото
на собственост /titulus acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият
3
състав на придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и
корпус. Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани
действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява фактическата
власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването по давност е
оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото на собственост не от
друг правен субект и независимо дали вещното право е принадлежало на трето лице.
Придобиването по давност следва да се определи като правомерно юридическо
действие. Фактическият му състав включва владение, изтичане на определен срок и
позоваване пред съд или нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като
смесен /хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на
придобивната давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в
съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите
отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна точка на
собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова страна към вещта,
която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето лице, има за правен резултат
намаляването на имуществото му. Що се отнася до владелеца, функцията е
възнаградителна, защото законът му признава и зачита интереса към вещта,
положените грижи и направените разходи. Чрез придобиването по давност се избягва и
т. нар. „probatio diabolica“, което би направило невъзможно доказването на правото на
собственост.
За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност,
разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал
фактическа власт в продължение на 10 /респективно 5/ години и демонстриране по
отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че
упражнява собственическите правомощия за себе си.
Съгласно задължителните постановки, залегнали в Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия
Маринова, придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава
VIII от ЗС, наименована „Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща
разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение,
включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение
по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и
добросъвестност и юридическо основание - в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с
тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно
определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно
изискващото се от чл. 120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче
не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на
друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да
се приеме, че придобивната давност има действие ex lege, означава, че с оглед
разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти,
като юридически факт придобивната давност да е юридическо събитие, в чийто
фактически състав по определение нормативно да се включват събития от физическия
свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на
4
човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва както
обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент
вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните
юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент както
наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването,
прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното обективиране
чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други, с цел да се
разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективният елемент от
предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС вещните права се придобиват чрез правна сделка, по давност или
по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни законодателство е, че
вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това. Целта
на този принцип е както зачитане на волята на правните субекти, така и защита на
обществения интерес чрез създаване на яснота по отношение на субектите и обектите
на вещните права, с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с
този при държането. Субективният елемент определя упражняването на фактическа
власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС предполага наличието на намерение да се
свои вещта. За да се трансформира фактическото състояние на упражнявана
фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право, в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120 от ЗЗДог
вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент на владението чрез
процесуални средства - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за
собственост, или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена
проверка, с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в
гражданския оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т. н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и правото на
собственост. При наличие на позоваване правните последици - придобиване на
вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законово определения срок
съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал.
1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняването на фактическа власт с намерение
за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение трябва да е било
спокойно - да не е установено с насилие; явно - фактическата власт да е упражнявана
така, че всеки заинтересован да е имал възможност да научи за това; постоянно -
упражняването му да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи
вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; непрекъснато - да
не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от
ЗС/, като се съобразява и презумпцията на чл. 83 от ЗС; и несъмнено - да няма
съмнение, че лицето е държало вещта, както и че я е държало за себе си.
Налице е непротиворечива съдебна практика, съгласно която фактът на установяване
на владението може да се доказва с всякакви доказателствени средства, включително, и
най-вече, със свидетелски показания, като не важат ограниченията на чл. 164 и 165 от
5
ГПК - в този смисъл са Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова, Решение № 173 от
27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена
Бонева, Решение № 465 от 27.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1199/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Лидия Рикевска, и др. Не са настъпили промени в
законодателството или в обществените условия, които да налагат промЯ.та на тази
трайна съдебна практика /Определение № 76 от 14.02.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3784/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева/.
Гласните доказателства следва да се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при
съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.
Необходимо е да се вземат предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./, психическото
състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент, физиологични особености -
зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-интелектуални способности, както и
обстоятелствата при възпроизвеждането - възможност за възпроизвеждане
/притеснение от съда, образование, заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и
волята на свидетеля да каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите
съдът трябва да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са възприемали
осъществяването на релевантните факти едновременно или по различно време, дали
впечатленията им са спорадични или системни, доколко показанията са подкрепени
или отречени от останалите събрани по делото доказателства. При оценката на
разказаното от тях следва да се изхожда от: а/ степента му на съответствие с
безспорните доказателства по делото, б/ степента на обоснованост, в/ степента на
разностранност и г/ степента на автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското
производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр. 48/.
В настоящия казус свидетелските показания на Д.М. и Й.В. не са оборени или
опровергани от останалите доказателства, събрани от районния съд. Данните,
съобщени от споменатите лица, следва да се приемат за характеризиращи се с висока
степен на достоверност, защото не противоречат на други елементи от
доказателствената съвкупност. Разказаното от тези свидетели е и вътрешно
хармонично, последователно и изчерпателно /водещи критерии за оценка на
свидетелските показания според „Разпит на свидетели в гражданското производство“
от Цеко Цеков, „Сиела“, С., 1997 г., стр. 55/. И двамата свидетели са категорични, че Г.
е родена и израснала във въпросния апартамент. Друго лице, освен нея и родителите й,
никога не е живяло там. Няма информация за спорове около собствеността върху
имота. Родителите са желаели собственик да е само Г. и не са се противопоставяли на
нейното своене. Показанията на М. и В. не оставят съмнение, че те са били очевидци
на това, което описват, и имат необходимите пълни, преки и непосредствени
впечатления за осъществяваното от ответницата придобивно давностно владение върху
жилището. Не са налице основания за некредитиране на тези гласни доказателства.
Не се установява прекъсване на придобивната давност. Съгласно Тълкувателно
решение № 10 от 05.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 10/2012 г., ОСГК, докладвано от
съдията Костадинка Арсова, основанията за прекъсване на давността са установени
ограничително и други юридически факти, извън посочените в разпоредбата на чл. 116
от ЗЗДог, могат да прекъснат давността само ако са въведени със закон. Съгласно чл.
116 от ЗЗДог, давността се прекъсва с признаване на правото от длъжника, с
6
предявяване на иск или възражение и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Други действия не могат да прекъснат започналата да тече придобивна
давност. Различните покани - устни, писмени или нотариални, фактическите смущения
на владението, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест
месеца, както и воденето на административни, безспорни или охранителни
производства, не водят до прекъсване на придобивната давност - Решение № 50117 от
06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 509/2022 г., II г. о., ГК, докладвано от съдията Здравка
Първанова, Решение № 50116 от 28.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4857/2021 г., I г. о.,
ГК, докладвано от съдията Бонка Дечева, Решение № 50087 от 19.10.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 3914/2021 г., II г. о., ГК, докладвано от съдията Бонка Дечева, Решение № 82
от 25.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5032/2021 г., I г. о., ГК, докладвано от председателя
Маргарита Соколова, Решение № 60108 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3534/2020
г., II г. о., ГК, докладвано от съдията Здравка Първанова, Решение № 83 от 09.10.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 3878/2019 г., I г. о., ГК, докладвано от съдията В. Йорданов, и мн.
др. В случая не са събрани доказателства за спиране и/или прекъсване на придобивната
давност по надлежния ред.
Ответницата е навършила пълнолетие на **** г. До датата на съставяне на
констативния й нотариален акт - 09.05.2017 г., наистина не са изтекли 10 години. Този
факт обаче не се отразява негативно на нейното придобивно основание, защото
давността е изтекла само 3 месеца и половина по-късно. Искът за собственост е
предявен пред районния съд едва през лятото на 2021 г., т. е. тогава, когато давността
отдавна е била изтекла.
При построяването на апартаменти с № 27 и 28, по-малкият от тях е отговарял на
тогавашните изисквания за т. нар. „бекярски“ /ергенски/ жилища. Сега помещенията в
него не съответстват на нормата на чл. 40 от ЗУТ. Липсват кухнята и складовото
помещение. Фактически, на място, той е приобщен към по-големия апартамент /с бивш
№ 28/ и така е бил владян от страна на ответницата. Няма пречка или забрана за това.
Придобиването на имота по давност е изключило наследствените права, претендирани
с исковата молба. Положителният установителен иск за собственост се оказва
неоснователен и правилно не е уважен от първата инстанция. Отхвърлянето му е
предпоставка за същото произнасяне и досежно останалите 2 претенции. Оплакванията
във въззивната жалба останаха недоказани. Те не намират опора в закона, доктрината и
практиката. Атакуваното решение подлежи на потвърждаване.
С оглед на изхода от въззивната проверка, на ответницата по жалбата трябва да се
присъдят направените разноски за адвокатска защита пред окръжния съд.
Водена от изложените съображения, втората съдебна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 711 от 09.12.2022 г., постановено по гражданско дело №
1677 от 2021 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН **********, адрес гр. С., бул. „Р.“ ****, М. А. П., ЕГН
**********, адрес с. С., общ. С., обл. С., ул. „Л.Р.“ **** В. А. Н., ЕГН **********,
адрес гр. С., бул. „Р.“ ****, Н. А. Н., ЕГН **********, адрес гр. Д., ул. „Г.“ ****, А. К.
К., ЕГН **********, адрес с. Р., общ. П., обл. П., ул. „П.“ № 7, Я. К., ЕГН **********,
адрес гр. П., ул. „С.Г.“ ***, и И. К., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „С.Г.“ ***, да
заплатят на Г. В. И., ЕГН **********, адрес гр.Б. ул. „Я.С.“ ****, ***, сумата от 750
7
/седемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатска
защита в производството пред въззивната инстанция.
На страните, чрез адвокатите, да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който
може да бъде обжалван от въззивниците в едномесечен срок, считано от връчването, по
реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл. 284 от ГПК, пред
Върховния касационен съд на Република България, с касационна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8