Мотиви по нохд № 249 по описа на ПпРС за 2019
година
Подсъдимата В.Р.Л. *** е предадена на съд по обвинение за това, че „за времето от 07.05.2019 г. до 19.05.2019 г., в
гр.П., кв.С., ул.“**“№**, при условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив ,в съучастие като съизвършители с
непълнолетния Р. Л. Р., 17 годишен, е отнела чужди движими вещи – 20 броя
строителни платна; 3 броя домакински тави; 3 броя комплекти вилици; саморъчна
метална врата; клещи; 5 броя отвертки и гедория с
инструменти, или общо вещи на стойност 381.75 лв. , от владението на Д.Д.С., без негово съгласие, с намерението противозаконно да
ги присвои“ -
– престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във
връзка с чл.194, ал.1, вр. с
чл.20,ал.2,чл. 26 и чл.29,ал.1,б.“а“ и б.“б“ от НК.
В хода на
проведеното разпоредително заседание, при обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 НПК, защитникът на подсъдимата адв.И.Ц. ***, ТАК,
прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът
намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа
делото именно по този ред. В хода на съкратеното съдебно следствие подс.Л. се признава за виновна, съжалява за стореното и
моли за минимално наказание. Същото е и становището на защитника, който
претендира за определяне на минимално наказание ЛОС, което бъде ефективно
изтърпяно. Сочи се, че е налице ниска стойност на отнетите вещи; ангажират се
допълнителни писмени доказателства във връзка със тежкото семейно и социално
положение на подсъдимата; претендира се, че е налице проявено съдействие от
подсъдимата при проведеното ДП; проявено
разкаяние и критичност.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението, като предвид характера на
проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС
определено по реда на чл.58а,ал.1 НК, което бъде ефективно изтърпяно.
До започване на
разпоредителното заседание, редовно призованият пострадал Д.С. не се явява, като
правата му на пострадал са надлежно разяснени чрез вписването в съобщението по
чл.247б,ал.4 НПК.
Предвид
характера на производството, с определение постановено на осн. чл.372, ал.4, вр.с
чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното
съдебно следствие самопризнание на подсъдимата В.Р.Л. се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от доказателствата по делото,
съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да
бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.Р.Л. била без образование,
неграмотна. Живеела на съпружески начала, като в дома си в гр.П. отглеждала две
деца – Л. В. Р., роден на *** г. и А.Б. Р., роден на *** г. /удостоверения за
раждане л.20-л.21/. Била трайно безработна и без доходи, издържала се от
събиране и предаване на отпадъци от черни и цветни метали, била осъждана многократно
за престъпления против чуждата собственост /общо 8 пъти, справка за съдимост л.25-л.27
от ДП/, като от правно значение за квалификация на настоящото й престъпно
деяние са следните осъждания: 1. /по
п.5/ Присъда № 301/14.11.2012 г. по нохд
№ 284/2012 г. на ПпРС, с която за
престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.5 и т.7 НК, довършено на 18.03.2012 г. е
наложено наказание 1 г. ЛОС, отложено по
реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на
29.11.2012 г.; 2./по п.6/ Присъда №
313/29.11.2012 г. по нохд № 366/2012 г.
на ПпРС, с която за престъпление по чл.195,ал.1,т.3,т.5 и т.7 НК, довършено
на 12.08.2012 г. е наложено наказание 8 м. ЛОС, отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за
изпитателен срок от 3 г. Присъдата влязла в сила на 14.12.2012 г. и 3./пор.№7/ Присъда № 177/02.10.2013 г.
по нохд № 231/2013 г. на ПпРС, с
която за престъпление по чл.195,ал.1,т.7 НК, довършено на 03.03.2013 г. е наложено наказание 8 м. ЛОС, което да изтърпи
при първоначален „строг“ режим. На осн.чл.23-25 НК със същата присъда е
определено общо наказание между наказанията по нохд № 284/2012 г. и нохд № 366/2012 г. на ПпРС, а именно 1 г.
ЛОС, което на осн. чл.68,ал.1 НК е приведено в изпълнение за ефективно
изтърпяване. Присъдата влязла в сила на 17.10.2013 г. Видно от направеното отбелязване, наложеното
общо наказание е изтърпяно на 17.10.2014 г., това по нохд №231/2013 г. е
изтърпяно до 30.04.2015 г.
След като подс.Л. изтърпял последното ефективно наказание лишаване от
свобода, била осъдена и за престъпление по чл.207,ал.1 НК, извършено на
26.02.2016 г., за което по нохд № 171/2016 г. й било наложено наказание глоба в
размер на 200 лв. Отново в 5-годишния
срок по чл.30,ал.1 НК подс.Л. осъществила и
настоящото престъпно деяние, отново свързано с посегателство върху чуждата
собственост.
На неустановен
ден в периода от 07.05. до 19.05.2019 г. подсъдимата се срещнала с племенника
си – непълнолетния Р. Л. Р., с когото решили да отидат да търсят желязо, което
да продадат като отпадък. С каруца и кон осигурени от подс. Л. двамата
обикаляли в района на гр.П. и съседни му квартали, когато достигнали до кв.С.,
ул.“**“№**, където се намирал имота но пострадалия Д.Д.С..
Решили, че в къщата не живее никой
/всъщност пострадалия го посещавал ежедневно, но живеел в друг имот също
в кв.С., показания л.40 от ДП/, след което решили да влязат и вземат каквото
намерят. В изпълнение на взетото решение прескочили оградата на имота и в
дворното място намерели 20 броя строителни кофражни платна. За да могат да ги
пренесат по-лесно, с помощта на намерен между тухлите ключ, подс.Л.
отключила входната врата, след което двамата със Радков натоварили част от
платната и си заминали без да бъдат забелязани от никого.
На следващият
ден двамата отново отишли на същото място и по идентичен начин натоварили и
останалата част от кофражните платна, както и взели саморъчно направена метална
врата на стопанско помещение. След това, през незатворен прозорец влезли и в
самата къща, където намерили и взели със себе си: три домакински тави, три
комплекта вилици от 12 бр., клещи, отвертки и гедория
с инструменти. Откраднатите 20 бр. строителни кофражни платна, заедно с други
вещи двамата предали в следващите дни в пункта на св.Д., като си поделили
получените пари. /ПИР, л.20- л.23 от ДП/. На 19.05.2019 г. пострадалият С.
установил липсата на посочените вещи и подал жалба в РУП Попово, по която била
извършена проверка, след което било образувано ДП № 180/2019 г. по описа на РУП
Попово, в хода на което била назначена оценъчна експертиза, в заключението към
която /л.51 от ДП/ в.л.Д.Петков въз основа на стандарта „Справедлива пазарна
стойност“ определило 381.75 лв. като обща стойност на отнетите вещи. След
получаване на материалите от разследването, с Постановление от 06.12.2019 г.
наблюдаващият прокурор преценил, че по отношение на непълнолетния извършител Р.
Л. Р. са налице условията по чл.61,ал.1 НК, при което отделил материалите
спрямо него в отделна преписка, която изпратил за произнасяне от МКБППМН гр.Попово.
Така
възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 180/2019 г. по описа на РУП
Попово писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички
свидетели и заключението на вещото лице по извършената оценителна експертиза,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти на подсъдимата Л. в с.з., одобрено от съда по
реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от
фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл. 373,ал.3 НПК съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен
начин,че подс.В.Р.Л. в съучастие с непълнолетния Р.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението
“кражба” по смисъла на НК, което
несъмнено води до ангажиране на наказателната й отговорност. Двамата подсъдими
са действали като съизвършители по см. на чл.20,ал.2 от НК. Всеки от двамата е
съзнавал и участието на другия в извършването на изпълнителното деяние и
ролята, която е имал. Що се касае до конкретното им участие в отнемането на
инкриминираните вещи, съдът намери, че деянието е извършено под формата на
т.нар. в наказателноправната теория -
„едновременно съизвършителство” поради това, че всеки
от намиращите се на местопрестъплението съучастници осъществява признаци от
изпълнителното деяние на престъплението. От субективна страна е налице и общност
на прекия умисъл у съизвършителите, тъй като всеки от тях е предвиждал
общественоопасните последици от деянието си, съзнавал е, че го осъществява
заедно с друго лице, което също действа умишлено, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си и иска настъпването на престъпния резултат, което също
се установява, предвид осъщественото от подсъдимите фактическо разпореждане с
вещите посредством последващата им продажба. Правилно престъплението е
квалифицирано и като „продължавано
престъпление” по смисъла на чл. 26
от НК, тъй като е налице е обективна и субективна връзка /общност на вината
и еднородност на умисъла у подсъдимия/, изразяваща се в това, че осъществяват
поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността, извършени са
при пълно тъждество на обстановката, което не позволява еднородните деяния да
бъдат възприемани като отделни престъпления. Времето от около няколко дни, в
което са извършени отделните деяния безспорно може да се приеме като
“непродължителен период от време” по смисъла на чл.26 НК, като се изхожда и от
трайно установеното в съдебната практика положение за продължителността му (виж ТР №52/09.11.1988 г. по н.д. №34/88 г.,
ОСНК, Сб. Стр.46).
Съдът прие, че
правилно деянието на подсъдимата Л. е квалифицирано като значително по-тежко
наказуемо, тъй като е осъществено при условията на опасен рецидив –
квалификация по чл.196,ал.1,т.1 НК, във
вр. с чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” от НК. Видно от приложената по делото
справка за съдимост същата е осъждана
многократно с отделни влезли в сила присъди, като анализирайки дори само
последното осъждане по нохд №231/2013 г. на ПпРС, съдът направи извод за това,
че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за
квалификация на настоящото му деяние, като извършено при условията на опасен
рецидив по см.на чл. 29,ал.1,б.”а” от НК,
тъй като: 1.) Подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление по см. на чл.93,т.7 НК – например престъплението по
чл.195,ал.1,т.7 НК е наказуемо с ЛОС от 1 до 10 г. 2.) наложеното му наказание
не е по-малко от една година лишаване от свобода-наложено е наказание 1 г. ЛОС;
3.) изпълнението на това наказание не е отложено по реда на чл.66 НК.
Установява се и втората хипотеза на опасния рецидив – по чл.29, ал.1,б.”б” от НК. Отново,
изхождайки от посочените в справката й за съдимост осъждания е видно, че са
налице формалните изисквания и то втората хипотеза поради това,че: 1.)
Подсъдимият е осъждан два пъти по отделни влезли в сила присъди [в случая
първата група от две условни осъждания по нохд № 284/2012 г. и нохд № 366/2012
г. на ПпРС е групирана по реда на чл.23-25 НК, което всъщност я определя като
едно осъждане], а второто е осъждане е отново посоченото по-горе
нохд № 231/2013 г. на ПпРС; 2.) Наложените отделни наказания “лишаване от
свобода” са постановени за умишлени престъпления от общ характер; 3.) За поне
едно от осъжданията (в случая и по всички обсъждания визирани по-горе в
мотивите) е постановено ефективно изтърпяване на наказанията ЛОС. Отделно, налице
е и последното формално изискване по чл.30 от НК, тъй като не са изтекли 5
години от изтърпяване на последното наказание ЛОС.
При индивидуализацията на наказанието, при спазване
на императивните изисквания на чл.373, ал.2 НПК, съдът прие, че наказанието на подс.Л. следва да бъде определено съгласно правилата на
чл.58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни
възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората
по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид
приложението на чл.55 НК, но е необходимо съдът
да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо
вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да
се определи в хипотезата на чл.58а,ал.4 във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК, като
отчете, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно:
ниската стойност на причинените вреди; тежкото материално и социално положение на подсъдимата, като следва да се
посочи, че тя отново е бременна предстои раждане през м.юли 2020 г. видно
мед.удостоверение приложено в с.з.; направените самопризнания и проявеното
разкаяние, което мотивира съда да приложи разпоредбата на чл.55, ал.1,т.1 НК.
От друга страна съдът
отчете като отегчаващо вината обстоятелства съдебното миналото на подсъдимата
извън осъжданията взети предвид при квалификацията на настоящото престъпление. Именно предвид това негово съдебно минало, действията й по
настоящото дело са квалифицирани значително по-тежко като извършени при
условията “опасен рецидив” по см. на чл.29,ал.1,б.”а” и б.”б” НК. Независимо обаче от сравнително ниската стойност на
предмета на престъплението /впрочем вредите не са възстановени на пострадалия/,
следва да се отчете и приеме, че настоящото й деяние е поредно престъпно
посегателство върху чуждата собственост, мотивирано изцяло от начина й на живот,
тежкото материално и социално положение.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част
на нормата по чл. 196, ал.1, т.1 от НК е от 2 до 10 г. ЛОС, поради което
отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ замяната на наказанието
ЛОС с друг вид наказание, съдът на основание чл.55,ал.1,т.1 НК го
индивидуализира в размер на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като отчете, че в този размер успешно ще бъдат
реализирани целите, визирани в чл.36 НК. При определяне на наказанието съдът
отчете, че изтърпените до момента ефективни наказания лишаване от свобода не са
оказали своето поправително и превъзпитателно въздействие, доколкото подс.Л. е продължила да извършва престъпления против
чуждата собственост. На основание чл.57,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови
наказанието да се изтърпи при
първоначален “строг” режим.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като предвид изхода на
делото осъди подсъдимия да заплати сумата 67.20 лв. за в.л. от ДП – в полза на
ОДМВР Търговище.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: