Мотиви към Присъда № 136/28.04.2017г. по
Н.О.Х.Д.№1601/2017г.
по описа на РС - Пловдив, НО, 4-ти с-в
Пловдивската районна прокуратура е внесла Обвинителен
акт по досъдебно производство №
76/2015г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив /пр.пр. № 10112/2014г. по описа на
РП – Пловдив/ срещу И.Н.Р. за
извършено престъпление по чл. 201 вр. с чл. 93, т.1, буква
„б“, предл. второ вр. с чл. 26, ал.1 НК.
Срещу подсъдимия И.Н.Р.
е повдигнато обвинение за това, че в периода
04.09.2014г. – 27.09.2014г. в гр.Куфщайн и в село Радфелд, Република Австрия
като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „б“ предл.второ НК – ****** на
товарен автомобил в „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД – Пловдив, при условията на
продължавано престъпление като е извършил две деяние, е присвоил чужди пари и
вещи в общ размер на 7 895.00 лева, собственост на „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД –
Пловдив, представлявано от В.В.К. ЕГН ********** *** това му качество и
поверени му да ги пази и управлява, като:
1.на 04.09.2014г. в гр.Куфщайн,
Република Австрия е присвоил чужди пари в общ размер на 6 260.00 лева,
представляващи два транша по 3 130.00 лева за подмяна на гуми на
управлявания от него товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег.№ ****** и
2.на 27.09.2014г. в с.Радфелд,
Република Австрия е присвоил чужди вещи на обща стойност 1 635.00 лева,
връчени му с приемо-предавателен протокол от 07.07.2014г. – 1 брой пневматичен
гайковерт на стойност 180.00 лева; 1 брой кутия с инструменти – комплект
отвертки и ремонтни ключове на стойност 80.00 лева; 2 броя вериги за сняг и
лед, всяка на стойност 100 лева, двете общо 200 лева; 1 брой маркуч за
почистване на кабина с накрайник на стойност 10 лева, 1 брой маркуч за
компресор с накрайник на стойност 15.00 лева; 2 броя задни тасове, всеки на
стойност 50.00 лева, двата общо 100.00 лева; 1 брой кабел за прехвърляне на ток
на стойност 15.00 лева; 1 брой професионална алуминиева стълба на стойност
50.00 лева; 1 брой GPS навигация на стойност 80 лева; 1 брой маркуч спирал с
гайка – червен на стойност 10.00 лева; 1 брой пожарогасител на стойност 15.00
лева; 20 броя колани, всеки на стойност 15.00 лева, всички общо 300 лева; 1
чифт обувки на стойност 20.00 лева; 1 брой оригинален комплект ключове „ДАФ“ на
стойност 50.00 лева; 1 брой зарядно за телефон 12V + 24V на стойност 12 лева; 1
брой зарядно 220V на стойност 60 лева; 1 брой клещи с дълги дръжки на стойност
10.00 лева; 1 брой крик на стойност 30.00 лева; 1 брой френски ключ на стойност
8.00 лева; 1 брой лост /щанга/ за вадене на пирони на стойност 10.00 лева; 2
броя резервни гуми, всяка на стойност 150.00 лева, двете общо 300 лева; 1 брой
редуктор на стойност 50.00 лева; 1 брой комплект лимбоси на стойност 10.00 лева
и 1 брой комплект торксове на стойност 10.00 лева - престъпление
по по чл.201 вр. с чл.93 т.1 б.“б“ предл.второ
вр. с чл.26 ал.1 от НК
В хода на съдебните прения представителят на
Прокуратурата на Р.България поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Р.. РП - Пловдив намира, че в хода на
съдебното следствие обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства, в следствие на което моли за постановяване на съдебен акт
с осъдителен диспозитив. Предлага при индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия Р.,
предвид разглеждане на делото по реда на гл.27 /двадесет и седем/ от НПК, и
по-точно по реда на чл.371, т.2 от НПК съдът да му наложи наказание към
минималния размер, което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК.
Обвинението счита, че за поправяне и превъзпитание на подс. Трайков както и за
постигане на другите цели на чл. 36 НК не е необходимо да се налага наказанието
конфискация и лишаване от права.
Подсъдимият Р.
не дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение в съдебно заседание.
Направил е изрично искане за протичане съдебното производство по реда на гл.27
/двадесет и седем/ и по-точно при прилагане нормата на чл.371, т.2 от НПК.
Признава изцяло фактите, така както са отразени от РП - Пловдив в Обвинителния
акт като запознат с правните последици на това особено производство отказва да
се събират други доказателства досежно фактическата обстановка, изложена в
Обвинителния акт. С оглед на това, съдът, след като установи, че
самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, обяви, че няма да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 372, ал. 4 от НПК.
Подсъдимият заявява, че е пенсионер по болест. В предоставената му на осн.
чл.297, ал.1 от НПК последна дума заявява, че работодателят му е бил некоректен
и излизало, че е работил три месеца без нищо да му се плати.
Договорния защнитк
на подсъдимия – адв.Ф. в пледоарията си по чл.291 от НПК не обсъжда
деянието на подзащитния си като иска от съда наказание ориентирано към
минимума, както и да не бъде налагана конфискация и лишаване от права.
СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства
по досъдебно производство и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Св.В.К. бил собственик и управител на „РИБЕЛ ПЛАСТИК“
ЕООД – Пловдив. Основната дейност на дружеството била вътрешен и международен
транспорт. Във връзка с дейността, дружеството притежавало три товарни
автомобили марка „ДАФ“. С автомобилите се извършвали транспортни услуги в
Австрия, Италия, Германия, Швеция, Англия и други държави от Европейския съюз.
През 2014г. в дружеството били назначени трима ******и. На всеки от тях бил
зачислен отделен автомобил. При предоставянето на автомобила, ******ът, на
който бил зачислен автамобила, попълвал декларация, че го е приел като във
всяка от декларациите били конкретизирани автомобилите с номерата си. Също така
******ите подписвали приемо-предавателни протоколи с опис на съдържащите се в камиона
вещи и принадлежности, необходими за пътуването. В протоколите не се отразявали
конкретни номера на автомобили, тъй като един и същи автомобил понякога се
карал от различни ******и. При смяната на ******ите се подписвал отново такъв
приемо-предавателен протокол, в който се посочвало състоянието на камиона,
вещите и инструментите, които се намирали вътре. Дружеството се обслужвало
счетоводно от „Недкорект“ ЕООД гр.Пловдив, чийто управител бил св.И. Н..
При извършването на транспорта в чужбина „РИБЕЛ ПЛАСТИК“
ЕООД – Пловдив ползвало база на австрийската фирма „Щарк“. Базата на фирмата се
намирала в Австрия, село Радфелд. Там се зареждало гориво и се използвал
сервиза на фирмата.
Възнаграждението, което се плащало на ******ите през
2014г. било минималното възнаграждение за страната плюс командировъчни, които
зависели от изминатите километри. ******ите получавали възнагражденията си по
банков път в лични дебитни карти, по посочена от тях банкова сметка. ***ж
месечно.
„РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД – Пловдив бил част от формация, в
която били включени три фирми – „Карди транс“ ООД с.Радиново, „Аутобиг“ ЕООД
гр.Асеновград и „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД – Пловдив. Тази формация се ръководела от
„Карди транс“ ООД с.Радиново. Трите фирми били членове на австрийската компания
„Сервиз 24“, която извършвала спешни сервизни услуги. „Карди транс“ ООД
с.Радиново имало договор и с център за гуми „Райфенджон” /„Reifen-John“/, който се намирал в гр.Куфщайн Република Австрия.
Този център за гуми се намирал близо до базата на австрийската фирма „Щарк“.
Собственикът на „Карди транс“ ООД имал уговорка с „Райфенджон” в случай, че
някоя от останалите две фирми - „Аутобиг“ ЕООД гр.Асеновград и „РИБЕЛ ПЛАСТИК“
ЕООД – Пловдив плаща в брой услугите, да ползват отстъпките на „Карди транс“
ООД. Когато някоя от тези две фирми плащала, следвало фактурирането на услугата
да бъдело на фирмата, която плаща, за да не се объркват сметките.
На 07.07.2014г. бил сключен трудов договор между
подс.И.Р. и „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД – Пловдив, представлявано от св.В.К.. Подс.И.Р.
бил назначен на длъжност ****** на товарен автомобил с основно месечно трудово
възнаграждение 414.00 лева. Договорът бил сключен за срок от 6 месеца с
изпитателен срок. Встъпването в длъжност било в деня на подписване на договора.
Сред трудовите функции на подсъдимия, съгласно приложената длъжностна
характеристика за ****** на товарен автомобил /международни превози/ с Код на
НКПД 83322006 били включени управление на товарен автомобил за превоз на товари
в страната и чужбина, полагане на грижи за техническата изправност на
повереното му МПС, както и зареждането му с гориво. Подсъдимият отговярял за
разхищение, неправомерно и нецелесъобразно използване на горивата и
материалите. Служителят следвало да извършва преглед на МПС, да проверява
основните агрегати и части, сред които гумите, наличността и състоянието на
инструментите и принадлежностите. Съобразно длъжностната характеристика,
подсъдимият носел още материална отговорност за повереното му МПС и
отчетническа отговорност за поверените му парични и материални ценности.
При встъпването му в длъжност, Р. е подписал и редица
декларации, сред които и Декларация, че приема поверения му фирмен автомобил на
„РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД – Пловдив, марка ДАФ с рег.№ ****** с ремарке № *******в
пълна техническа изправност. Също така подс.Р. е подписал и приемо-предавателен
протокол /л.61-62, т.І/, в който били описани по вид и количество предадените
при встъпването му на работа вещи в товарния автомобил ******. Сред тези вещи
били; 1 брой кутия с инструменти – комплект отвертки и ремонтни ключове, 2 броя
вериги за сняг и лед, 1 брой маркуч за почистване на кабина с накрайник, 1 брой
маркуч за компресор с накрайник, 1 брой кабел за прехвърляне на ток; 1 брой
професионална алуминиева стълба, 1 брой GPS навигация; 1 брой маркуч спирал с
гайка – червен, 1 брой пожарогасител, 20 броя колани, 1 чифт обувки, 1 брой
зарядно за телефон 12V + 24V, 1 брой зарядно 220V, 1 брой клещи с дълги дръжки,
1 брой крик, 1 брой френски ключ, 1 брой лост /щанга/ за вадене на пирони, 1 брой
редуктор, 1 брой комплект лимбоси и 1 брой комплект торксове.
Според длъжността и функциите, които му били възложени
подс.Р. е изпълнявал дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество
в юридическо лице и е имал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1
б.“б“ НК.
Според уговорката
между подс.Р. и работодателя „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД, заплатите и командировъчните следвало да се превеждат по банков път от сметката на
дружеството в личната сметка на подс.И.Р. в банка
ДСК IBAN
*** , BIC ***-9300. На 31.07.2014 г. от
банковата сметка на дружеството в Първа инвестиционна банка по личната банкова
сметка ***.Р. в Банка ДСК са преведени
195.00 лв. – аванс командировка за м.07.2014 г.
( т.1 л.139). На 27.08.2014 г. с изходящ
превод от ОББ дружеството е превело по сметката на обвиняемия сума в общ размер 2256 лева. в т.ч. за заплата
за месец юли 2014 г. - сумата от 268.10 лв. и командировъчни -1987.90 лв. От
извлечението по фирмената банкова сметка ***.08.14г. са били преведени
заплатите и командировъчните за м.07.2014 и на другите служители на дружеството.
На 01.09.2014г. подс.Р. се обадил на св.К. и му казал,
че камионът е бил спрян от движение, поради шофиране със спукани гуми на
околовръстния път на гр.Мюнхен, Германия. Полицията била взела документите на
камиона и го спряла от движение, до смяна на гумите. Св.К. казал на обвиняемия,
че ще преведе пари за смяна на гумите по личната му дебитна карта, от която
трябвало да бъде извършено и плащането на гумите. На 02.09.2014г. св.К. превел
на подс.Р. сумата от 3130 лева по личната банкова сметка *** „ДСК” ЕАД по
сметка
IBAN ***, BIC ***-9300.
Св.К. разговарял с представител на международна
организация – подвижната работилница „Сервиз 24”, чийто член било дружеството
на пострадалия и се уговорили техен екип да отиде до мястото, на което бил
спрян подсъдимия. Тъй като услугата на „Сервиз 24” била по-скъпа от обичайната
за този ремонт, св.К. превел по сметката на подс.Р. още 3 130 лева, които
постъпили в сметката му на следващия ден – 03.09.2014г. /л.26-28, т.2/. Тези
пари, според уговорката между двамата, също били за гуми. В едното от
преводните нареждания било посочено, че сумата е за служебни плащания, а във
втория превод касиерката била отразила, че сумата е аванс за командировки. След
като представител на „Сервиз 24” се свързал с подс.Р., той е посочил номер на
карта, от която не можело да бъде извършено плащането, поради което от
подвижната работилница отказали да извършат услугата. Междувременно от там
/околовръстният път на гр.Мюнхен, Германия/ минавал камион на „Аутобиг“ ЕООД
гр.Асеновград и ******ът на тази фирма е предоставил резервна гума на
подсъдимия, за да може той да отиде с камиона до центъра за гуми „Райфенджон” в
гр.Куфщайн, Австрия. Причината за придпочитанието на услугите на центъра за
гуми „Райфенджон” пред тези на подвижната работилница „Сервиз 24” била, че услугите
на „Сервиз 24” били значително по-скъпи от тези на гумения център „Райфенджон“.
Когато подс.Р. отишъл в центъра за гуми „Райфенджон” в
гр.Куфщайн, на камиона били монтирани 4 нови гуми, но подсъдимия заявил, че
няма пари в себе си и следвало дължимата сума да се фактурира на „Карди транс”
ООД. Така на 04.09.2014г. от „Райфенджон” Австрия изготвили фактура /л.73, т.1/
за сумата от 1803.60 евро на името на „Карди транс” ООД, а сумата от
6 260.00 лева, представляващи два транша по 3 130.00 лева, собственост
на „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД – Пловдив, представлявано от св.В.К. и преведени от
него за заплащането на гумите останали в сметката на обв.И.Р..
След известно време, когато собственикът на „Карди
транс” ООД е направил допитване до „Райфенджон” Австрия защо фактурата е на
негово име, от там му отговорили, че ******ът на камиона – подс.Р. е казал, че
няма пари и затова те фактурирали сумата на неговата фирма. Когато св.К.
разбрал, че служителят му не е заплатил стойността на услугата от „Райфенджон”
Австрия, казал на подсъдимия да изтегли парите от банкомат и да ги остави в
сервиза на „Щарк”, при главния монтьор М..
Около 10.09.2014г. подс.Р. се обадил от Италия на
работодателя си и казал, че банкомат му е задържал дебитната карта и той не
можел да изтегли парите. От приложената разпечатка от сметката по дебитната
карта /л.114, т.ІІ/ на подсъдимия е видно, че през този период Р. е теглил
различни суми и дебитната му карта не е била блокирана. След като св.К. го
попитал защо не се обади на телефон, за да се разреши проблема, подс. Р. му
отвърнал, че никой нямало да му обърне внимание в Италия. В последствие с
фактура
№ 625/05.09.2014 г. издадена на „Рибел Пластик” ЕООД от „Карди Транс” ООД била
възстановена сумата, която била фактурирана на „Карди транс” ООД за префактурирани
разходи по фактура ********* с данъчна основа 3556.88 лв. , начислено ДДС в
размер на 711.37 лв. и обща стойност на фактурата 4268.25 лв. (т.1 л.27 и
л.72).
Около 25.09.2014г. подсъдимият Р. и пострадалият се
чули по телефона и Р. казал, че иска да се върне в Р.България, поради което
св.К. организирал връщането му като намерил ******, който да смени подсъдимия и
да го върне в България.
На 27.09.2014г., обаче подс.Р. оставил товарния камион
на паркинг в с.Радфелд, Република Австрия като взел със себе си някои от
вещите, които били в камиона, а именно 1 брой пневматичен гайковерт, 1 брой
кутия с инструменти – комплект отвертки и ремонтни ключове; 2 броя вериги за
сняг и лед, 1 брой маркуч за почистване на кабина с накрайник, 1 брой маркуч за
компресор с накрайник, 2 броя задни тасове, 1 брой кабел за прехвърляне на ток,
1 брой професионална алуминиева стълба, 1 брой GPS навигация, 1 брой маркуч спирал с гайка – червен, 1
брой пожарогасител, 20 броя колани, 1 чифт обувки, 1 брой оригинален комплект
ключове „ДАФ“, 1 брой зарядно за телефон 12V + 24V, 1 брой зарядно 220V, 1 брой
клещи с дълги дръжки, 1 брой крик, 1 брой френски ключ, 1 брой лост /щанга/ за
вадене на пирони, 2 броя резервни гуми, 1 брой редуктор, 1 брой комплект
лимбоси и 1 брой комплект торксове. Ключовете за товарния автомобил подсъдимият
ги оставил на контакта и камионът бил оставен отключен.
По пътя за паркинга, св.К. се обадил на св.В.К.– също
негов служител и ****** на друг товарен автомобил и му казал да мине през
паркинга на с.Радфелд, Австрия и да види камиона. Когато св.К. отишъл до
мястото, намерил камиона в състоянието, в което го бил изоставил подс.Р..
По-късно същият ден, на мястото пристигнал и св.К., заедно със св.Д.К., който
трябвало да замени подсъдимия в управлението на товарния автомобил. Тримата
намерили камиона в много лошо състояние и с липсващи инструменти и
принадлежности. На мястото св.К. изготвил протокол за липси на инструменти и
принадлежности на изоставения товарен автомобил /л.30, т.1/.
В хода на досъдебното производство с Решение №
1137/2015г. по ЧНД 2857/2015г. на РС – Пловдив е било допуснато разкриване на
сведения, представляващи банкова тайна, относно наличността на операциите в
банковата сметка на И.Р..
В хода на разследването е била назначена и изготвена и
Съдебно – счетоводна екпертиза /л.48-54, т.ІV/. От заключението на същата е
видно, че от журнал-сметка 422 Подотчетни лица аналитичност 9- И.Н.Р. (т.3 л.320) е бил извършен превода от 27.08.2014 г. в
размер на 2256.00 лв., включващ заплата и
аванс командировка, както и двата превода от по 3120.00 лв. с дата 02.09.2014
г. са осчетоводени като предоставени служебни аванс. Според св.Н. - управител на „Недкорект“ ЕООД –Пловдив /т.3 л.144/, осъществявал
счетоводството на Рибел пластик ЕООД от 01.01.2014 г., за да се закрие този аванс, който подотчетното лице е
получило ******ът е следвало да донесе
разходен документ. Когато лицето дойдело в България и представело документи какво е платил сметката щяла да се закрие. В
случая, тъй като от подс.Р. не им били представени никакви разходни документи и двете суми от по 3130 лв. от
м.септември 2014 г. не били минали за разход на фирмата. Сумите си седели така
защото чакали разходни документи. Плащането което било направено към „Карди транс” по фактура 625/05.09.15 г. не
можело да закрие тази сметка на подс.Р.. Той бил този
който трябвало да представи документ какво е купил или платил с така
преведените му пари.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена стоковооценъчна експертиза /л.16, т.2/. От заключението на същата е
видно, че стойността на липсващите вещи от товарния автомобил, управляван от
обв.Р. и присвоени от него били на стойност 1635.00 лева.
По
доказателствата:
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за
несъмнено установена въз основа на следните доказателства: направеното от
подсъдимия Р. самопризнание по реда
на чл.371, т.2 от НПК пред съда, както и чрез показанията на свидетелите
В.В.К., К.И.К., В. Н. К., Д.А.К., Д.Г.Д., И. К. Н..
Самопризнанието на подсъдимия И.Н.Р., дадено пред съда, при спазването на предвидените в чл.10-20
от НПК принципи, кореспондира и с установеното с годни писмени доказателства
както и съдебно-счетоводната експертиза и стоково-оценъчната експертиза.
Констатация за чистото съдебното минало на подсъдимия
към момента на извършване на престъплението, съдът направи въз основа на
приложените и приети по делото като писмени доказателства справка за съдимост и
характеристична справка.
Съдът намира, че по-подробното обсъждане на събрания
по делото доказателствен материал е ненужно – арг. от чл.305, ал. 3, изр. 2 от НПК (в тази връзка вж. и чл.373, ал.3 от НПК, съгласно която разпоредба съдът в
мотивите на присъдата се позовава на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят).
На основата на така изяснената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна
следното:
Подсъдимият И.Н.Р.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.201, вр. с чл. 93, т.1 буква „б“ пр.2, вр. с чл. 26, ал.1 от НК,
в каквато насока му е повдигнато обвинение от СРП.
Спрямо подсъдимия Р.
е повдигнато обвинение за осъществен състав на длъжностно присвояване. Този
съдебен състав намира, че подсъдимото лице по настоящото дело е осъществило
деяние, което да се субсумира под състава на престъплението „длъжностно
присвояване”, доколкото в периода
04.09.2014г. – 27.09.2014г. в гр.Куфщайн и в село Радфелд, Република Австрия
като длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „б“ предл.второ НК – ****** на
товарен автомобил в „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД – Пловдив, при условията на
продължавано престъпление като е извършил две деяние, е присвоил чужди пари и
вещи в общ размер на 7 895.00 лева, собственост на „РИБЕЛ ПЛАСТИК“ ЕООД –
Пловдив, представлявано от В.В.К. ЕГН ********** *** това му качество и
поверени му да ги пази и управлява, като:
1.на 04.09.2014г. в гр.Куфщайн, Република Австрия е
присвоил чужди пари в общ размер на 6 260.00 лева, представляващи два
транша по 3 130.00 лева за подмяна на гуми на управлявания от него товарен
автомобил марка „ДАФ“ с рег.№ ****** и
2.на 27.09.2014г. в с.Радфелд, Република Австрия е
присвоил чужди вещи на обща стойност 1 635.00 лева, връчени му с
приемо-предавателен протокол от 07.07.2014г. – 1 брой пневматичен гайковерт на
стойност 180.00 лева; 1 брой кутия с инструменти – комплект отвертки и ремонтни
ключове на стойност 80.00 лева; 2 броя вериги за сняг и лед, всяка на стойност
100 лева, двете общо 200 лева; 1 брой маркуч за почистване на кабина с накрайник
на стойност 10 лева, 1 брой маркуч за компресор с накрайник на стойност 15.00
лева; 2 броя задни тасове, всеки на стойност 50.00 лева, двата общо 100.00
лева; 1 брой кабел за прехвърляне на ток на стойност 15.00 лева; 1 брой
професионална алуминиева стълба на стойност 50.00 лева; 1 брой GPS навигация на стойност 80 лева; 1
брой маркуч спирал с гайка – червен на стойност 10.00 лева; 1 брой
пожарогасител на стойност 15.00 лева; 20 броя колани, всеки на стойност 15.00
лева, всички общо 300 лева; 1 чифт обувки на стойност 20.00 лева; 1 брой
оригинален комплект ключове „ДАФ“ на стойност 50.00 лева; 1 брой зарядно за
телефон 12V + 24V на стойност 12 лева; 1 брой зарядно 220V на стойност 60 лева;
1 брой клещи с дълги дръжки на стойност 10.00 лева; 1 брой крик на стойност
30.00 лева; 1 брой френски ключ на стойност 8.00 лева; 1 брой лост /щанга/ за
вадене на пирони на стойност 10.00 лева; 2 броя резервни гуми, всяка на
стойност 150.00 лева, двете общо 300 лева; 1 брой редуктор на стойност 50.00
лева; 1 брой комплект лимбоси на стойност 10.00 лева и 1 брой комплект торксове
на стойност 10.00 лева - престъпление по по чл.201 вр. с чл.93 т.1 б.“б“ предл.второ
вр. с чл.26 ал.1 от НК
Конкретният анализ на престъпния състав предпоставя
известни теоретични бележки, общоважащи за престъплението по повдигнатото
обвинение като цяло.
Субект на престъплението по този законов текст се
явява длъжностно лице, на което средствата са връчени в това му качество или
поверени му да ги пази или управлява. В настоящата хипотеза съдът прие за
безспорно установено по делото обстоятелството (с оглед всички събрани в хода
на съдебното дирене доказателства), че през визирания от РП – Пловдив
инкриминиран период, че подсъдимият Р.
е имал качеството попада в категорията на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1 б.“б” от НК. Чрез нарочна легална дефиниция в наказателния закон е отразено
кои правни субекти биха могли да бъдат третирани като такива с оглед
наказателноправното значение на това понятие. Така съгласно нормата на чл.93,
т.1 от НК длъжностни лица са единствено тези, които чрез акт на възлагане
изпълняват (със заплата или безплатно, временно или постоянно) определени
категории дейности в определени организационно обособени структури.
Изброяването на законодателя е изчерпателно и правен субект, непопадащ под нито
една от отразените категории не би могъл да се третира като „длъжностно лице”
по смисъла на НК. По отношение на
визираното като пострадало юридическото лице подсъдимият Р., е бил наначен с трудов договор
считано от 07.07.2014г. и реално е изпълнявал длъжността „****** на товарен
автомобил”. Видно от съдържанието на инкорпорираната в хода на предварителното
разследване длъжностна характеристика Р.
е имал задължения, които категорично насочват към извода относно длъжностното
му качество, изразяващо се в извършването на работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество /чл.93,
т.1, б.“б”, предл.1 от НК/. В този смисъл част от задълженията му са били
материално отчетническа отговорност за повереното му МПС и отчетническа отговорност
за поверените му парични и материални ценности. От обективна страна длъжностно
присвояване по цитирания законов текст разкрива следните особености:
Предмет на престъпно посегателство са пари, вещи или
ценности, връчени на субекта или поверени му именно в оглед особеното му
качество. Изпълнителното деяние при присвояването се изразява във външно
проявена промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той
владее за сметка на определено дружество, организация или лице, изразено в
противозаконно разпореждане с поверената вещ в свой личен интерес или в интерес
на другиго. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към чуждата
вещ като към своя и се манифестира с предприемане на действия по окончателно
разпореждане с нея - в свой или чужд интерес. В този смисъл е ТР № 50/1980г. на
ОСНК. Противозаконното юридическо или фактическо разпореждане винаги предполага
ощетяване на патримониума на дружеството, респективно на физическото лице,
предало владението. Да „владее” означава предоставяне на вещта на дееца на
някакво основание.
В конкретния случай по безспорен и категоричен начин
беше доказано в рамките на съдебното разглеждане на делото пред настоящия
състав, че именно в качеството му на „****** на товарен автомобил” при "Рибел Пластик"
ЕООД на Р. са били определени,
респективно възложени конкретни функции, пряко свързани с пазене имуществото на
търговското дружество в качеството му на ****** на товарен автомобил. В този
смисъл част от задълженията му са били и осъществяването на контрол и отчитане
на разходването на същото. Горното произтича от съдържанието на приложената
длъжностна характеристика. В такава насока е и задължителната за съда практика
на висшата инстанция /ППл на ВС № 3 от 25-27.06.1970 г. по н. д. № 3/1970 г., ТР № 73 от 23.12.1974 г. по н. д. №
66/1974 г., ОСНК на ВС, ТР№ 3 от 28.12.1977 г. по н. д. № 68/1975 г., ОСНК на ВС и много др/.
Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
предприемане на акт на противозаконно фактическо или юридическо разпореждане,
(законодателно обозначено като присвояване) с повереното имущество от страна на
субекта и последната обективна особеност е, че длъжностно присвояване е резултатно
престъпление, като негов престъпен резултат е причиняването на имотна щета на
собственика на имуществото, което настъпва в резултат на акта на имуществено
разпореждане. Инкриминираната сума, собственост на ощетеното юридическо лице
„Рибел Пластик“ ЕООД е била връчени в качеството и на длъжностно лице чрез два
банкови превода на обща стойност 6 260 лева за подмяна на гуми на
управлявания от него товарен автомобил марка „ДАФ“ с рег. № ******, а
инкриминираните вещи на обща стойност 1 635 лева за да ги пази и използва
във връзка с управлението на МПС. С неотчитането на процесните суми, респ.
незаплащането на гумите, които е следвало да бъдат подменени и предвид че подс.
Трайков е изоставил камиона като е взел със себе си инкриминираните вещи съставът
на престъплението от обективна страна е завършен.
Категорично от заключението на назначената и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза по делото беше установено, че от журнал-сметка 422
Подотчетни лица аналитичност 9- И.Н.Р. (т.3 л.320) е бил извършен превода от 27.08.2014 г. в
размер на 2256.00 лв., включващ заплата и
аванс командировка, както и двата превода от по 3120.00 лв. с дата 02.09.2014
г. са осчетоводени като предоставени служебни аванс. Според св.Н. - управител на „Недкорект“ ЕООД –Пловдив /т.3 л.144/, осъществявал
счетоводството на Рибел пластик ЕООД от 01.01.2014 г., за да се закрие този аванс, който подотчетното лице е
получило ******ът е следвало да донесе
разходен документ. Когато лицето дойдело в България и представело документи какво е платил сметката щяла да се закрие. В
случая, тъй като от подс.Р. не им били представени никакви разходни документи и двете суми от по 3130 лв. от
м.септември 2014 г. не били минали за разход на фирмата. Сумите си седели така
защото чакали разходни документи. Плащането което било направено към „Карди транс” по фактура 625/05.09.15 г. не
можело да закрие тази сметка на подс.Р.. Той бил този
който трябвало да представи документ какво е купил или платил с така
преведените му пари.
Видно от стоково-оценчъната експертиза стойността на
липсващите вещи от товарния автомобил е в размер на 1 635 лева.
Престъплението е продължавано по смисъла на чл. 26 НК
тъй като в периода 04.09.2014г. – 27.09.2014г. . който период по смисъла на
закона се явява непродължителен такъв подс. Р. е осъществил общо три деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление –
длъжностно присвояване, като деянията са извършени при една и съща фактическа
обстановка, при което последващите се явяват от обективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна длъжностното присвояване е
типично умишлено престъпление, което може да бъде осъществено само с пряк
умисъл, интелектуалният момент на който включва съзнанието на дееца за това, че
предметът на престъплението е имущество на работодателя, че същият му е връчен
за пазене или управление или му е поверен в длъжностното му качество, че в
резултат на разпореждането имуществото ще премине в полза на него самия или на
трето лице и, че това излиза извън предоставените му правомощия за разпореждане
с имуществения предмет, а волевият – целта на дееца противозаконно да се
разпореди с предмета на престъплението.
В настоящия случай подсъдимият Р. е съзнавал противообществения характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е,
че владее инкриминираните вещи (същите са му били връчени в качеството му на
****** на товарен автомобил от дружеството във връзка с осъществяваната от него
транспортна дейност), при това въз основа на длъжностното си качество, че те са
били собственост на работодателя, както и че извършва противозаконно
разпореждане с тях и по този начин лишава собственика им от възможността да ги
ползва и да се разпорежда с тях. По отношение на паричните средства подс. Р. е
знаел, че двата парични превода на обща стойност 6 260 лева са за подмяна
на гуми и са му изплатени в качеството му на длъжностно лице, а не в лично
качество. В този смисъл във случая е налице именно присвоително деяние, а не
неизпълнение на трудовоправни задължения, доколкото предвид установената
по-горе фактическа обстановка подсъдимият Р.
изначално не е имал намерение да изпълнява трудовите си задълженията по
длъжностната характеристика, действайки
вън от знанието и разрешението на работодателя си по отношение на
инкриминираните суми (в този смисъл р. № 419 от 27.11.2000 г. по н.
д. № 384/2000 г., III н. о).
Налице е изискуемата от
закона еднородност на вината при всяка едно от деянията в продължаваното
престъпление на длъжностното присвояване. Всяко от трите деяния е извършено с
пряк умисъл с целени общественоопасни последици, при ясното съзнание на подс. Р.,
че се разпорежда с чужди движими вещи и пари в свой интерес в качеството му на
длъжностно лице.
По изложените съображения съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК съдът призна подсъдимия И.Н.Р.
за виновен в извършване на престъпление по чл.201, вр. с чл. 93, т.1, буква „б“,
предл. второ, вр. с чл. 26, ал.1 НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането
на частната собственост и нейната неприкосновеност, както и стремежът на
подсъдимия за придобиване на средства по незаконен начин.
По наказанието:
Съгласно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, след изм. с ДВ. бр.26 от 06.04.2010г., при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието „Лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3 /една трета/. В конкретния случай
производството пред първоинстанционния съд се разви именно по реда на чл.372,
ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК като подсъдимия призна изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт като, доколкото същите се
подкрепят еднозначно от останалите доказателства по делото, съдът с нарочно определение
постанови, че няма да събира други доказателства, а ще се ползва от събраните в
рамките на досъдебното производство. В такъв случай съдът е задължен да приложи
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. На
следващо място обаче нормата на чл.58а, ал.4 от НК изисква в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал.1 и условията на чл.55 от НК,
съдът да прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Решаващият съд намери в този казус да не са налични
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства спрямо подсъдимия Р. поради което и наказанието се
индивидуализира по реда на чл. 58а, ал.1 вр. с чл.54 НК
Отговорността на Р.
се смекчава на първо място от чистото му съдебно минало, пенсионната му
възраст, здравословното му състояние,. Съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства стриктното поведение на подсъдимия в рамките на съдебната фаза, а
също и факта, че подсъдимият е безработен, за което, макар и да не бяха
представени доказателства в тази насока, безспорно, обаче, обратното не беше
оборено и от обвинителната власт. Отделно от това, първоинстанционният съд прие
като основание за налагане на по-леко по вид наказание и изтеклия период от
деянието. Първоинстанционният съд прецени като отегчаващо вината на подсъдимия Р. обстоятелство некоректния спрямо
работодателя начин на присвояване на процесните суми.
Като анализира индивидуализиращите отговорността
обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната
съвкупност, съдът прие, че наказанието следва да бъде ориентирано към минимума,
а именно 9 месеца лишаване от свобода, което да се намали с 1/3 при което
окончателно наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода.
Районният съд в този му състав е на становище, че така
определеното на подсъдимия наказание ще окаже нужния възпитателно-поправителен
и възпиращ ефект не само върху личността на извършителя, но и върху другите
неустойчиви лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и
специална превенция по чл.36 от НК.
За постигане целите на наказанието и най-вече с оглед
поправянето на подсъдимия не е необходимо така определеното наказание лишаване
от свобода да бъде изтърпяно ефективно. Налице са предпоставките за отлагане
изпълнението на наказанието с минимален изпитателен срок от 3 години. Подсъдимият
е с чисто съдебно минало и не е необходимо да бъде въдворяван в пенитенциарно
заведение, тъй като това би била неоснователна репресия спрямо него.
Съдът в този му състав счете, че не е необходимо
налагането на наказанието конфискация до ½ от имуществото на подсъдимия,
тъй като степента на обществена опасност на дееца и на деянието не изисква
прилагането на това наказание спрямо лицето. От една страна, по делото не се
установи имуществото на подсъдимия, от друга същият е в пенсионна възраст и
такова наказание не би постигнало целта на закона до колкото лицето е в
презюмирана от закона неработоспособност. Същевременно по делото няма факти и
обстоятелства, които да завишават степента на обществена опасност на
престъплението в сравнение с други длъжностни присвоявания от ******и на
товарни автомобили.
Не е необходимо и подсъдимият да бъде лишаван от права
по чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 главно поради обстоятелството, че целите на
наказанието по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати и с наказанието лишаване от
свобода. Още повече, че подс. Р. не е в активна трудоспособна възраст и не се
очаква да заема друга материално отговорна отчетническа длъжност.
По
разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК
И.Н.Р. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР
– Пловдив сумата от 281.84 лева, които представляват разноските направени в
хода на досъдебното производство.
По делото няма приобщени веществени доказателства,
поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.
Престъпното деяние е съществено от подсъдимия поради
ниската му правна култура, незачитане неприкосновеността на правото на
собственост и цялостния правов ред в страната, както и желанието за обогатяване
за чужда сметка.
Мотивиран от горното СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА.
Т.К.