Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.Д.
при участието на секретаря МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 13567/2018 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано, въз основа на жалба с вх. № ***** от ****И.Н. срещу Заповед № ****., с която е одобрена повторна
експертна оценка на подобренията, подлежащи на оценяване само в частта от 315
кв.м. от имот с планоснимачен № 1992, по кадастрален
и помощен план към ПНИ за местност „****„ землище на кв. „****“, община Варна,
попадащ в новообразуван имот № 3347 с обща площ 550 кв.м по ПНИ за м. „ ****„ ,
кадастрален район 401, собствеността върху който е възстановена на наследниците
на Д.К. ****, с решение № 574/07.12.1998г. на ПК - Варна и Заповед за
възстановено право на собственост № Г-**** на Кмета на Район „ ****",
Община Варна , издадена при условията на §46, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на цитирания
административен акт, с твърдения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон
и не е съобразена с указанията дадени с влязлото в сила съдебно Решение №
2098/27.05.2016г. на ВРС, постановено по гр.д № 13664/2015г., 10-ти с-в.
Поддържа, че неправилно е извършена оценка единствено на реална част от имота,
но не и на извършени в него подобрения. Оспорва отразеното в оценката, че „
частта от 315 кв.м от имот № 1992, по т.1 е включен в имот № 3347, по ПНИ на м.
„****„ като възстановена собственост на наследниците на Д.К. ****за 315 кв.м
идеална част от 550 кв.м. Изтъква, че неизяснената собственост на възстановения
собственик, води до преждевременност на издадената заповед. Приема, че Заповед
за възстановено право на собственост № Г-ПР-115/08.04.2015г. на кмета на р-н. „****“
е нищожен административен акт, който не легитимира наследниците на Д.К. **** като
заинтересовани лица и такива с възстановени права върху процесния
имот или част от него. Доколкото в обжалваната заповед е посочена Заповед №
Г-ПР-115/08.04.2015г. на кмета на р-н. „****“ като едно от основанията за
нейното издаване приема, че и процесната заповед
следва да се приеме за нищожна, като издадена на нищожно основание. Твърди, че
определения размер на оценката е значително занижен, тъй като е многократно
по-нисък от вложените материали и труд. Оценката е извършена без съобразяване с
дадените с решение № 2048/27.05.2016г. на ВРС указания. Отправеното до съда
искане е за отмяна на обжалваната заповед, прогласяване на нейната нищожност, а
в условията на евентуалност за нейното изменение чрез увеличаване размера на
определената оценка.
Ответната страна
чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Заинтересованите
страни Г.К.Д., З.Г. ****а, М.К.Я., Г.К.Д.,
М.Х.Д. и Д.К.Д., чрез пълномощника им адв.К.К. изразяват становище за неоснователност на жалбата.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
С
удостоверение №120/07.01.1988г. на Председателя на ИК на ОНС – Варна, съгласно
Постановление №26 на МС и НСОФ от
С решение № 574/07.12.1998 г. на ПК-Варна е признато правото на собственост
на наследници на Д.К. **** в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
върху лозе от 5.000 дка, находящо се в терен по §4 от
ЗСПЗЗ в кв.****, м. ****. Със заповед № Г-ПР-115/08.04.2015 г. на кмет на район
„****” при Община Варна, е наредено да бъде възстановено правото на собственост
при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследници на Д.К. ****: Г.К.Д., З.Г. ****а, М.К.Я., Г.К.Д., М.Х.Д. и Д.К.Д.,
върху поземлен имот №3347 по ПНИ на м.”****”, землище на кв.****, за площ от
315 кв.м. идеални части от 550 кв.м.
С Решение №2098/27.05.2016г. по
гр.дело №13664 по описа за 2015г. на ВРС, съдът е отменил Заповед №
Г-ПР-242/06.10.2015г., с която е одобрена експертна оценка на подобренията,
подлежащи на оценяване в имот пл. №1992, по кадастрален и помощен план към ПНИ
за м.”****”, землище на кв.”****”, община Варна, попадащ в новообразуван имот
№3347 с обща площ 550 кв.м. по ПНИ за м.”****”, кадастрален район 401,
собствеността върху който е възстановена на наследниците на Д.К. **** за 315
кв.м. ид.ч. от общо 550 кв.м., с решение
№574/07.12.1998г. на ПК – Варна и Заповед №Г-ПР-115/08.04.2015г. на Кмета на
Район „****”, Община Варна, издадена при условията на пар.4б,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с бивш ползвател на имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ****И.Н..
С Решението си съдът е върнал за ново произнасяне на Кмета на
Район „****”, Община Варна административната преписка
по заявление за издаване на
заповед за одобряване на оценка
за подобрения вх. № АУ-067782-АС/13.07.2015
г. от Г.К.Д.,
при спазване на задължителните указания по тълкуване
и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
В мотивите към Решението съдът е приел, че като бивш ползвател на имота жалбоподателят на основание §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ
има правата по чл.72 от ЗС за извършените от него подобрения върху подлежащия
на връщане имот, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността
на имота вследствие на тези подобрения. Съдът е приел, че подобренията
представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез
влагане на труд или набавяне на материали и по този начин обективно увеличават
стойността му и правят имота трайно годен да задоволява нужди, които в
дотогавашното му състояние не е задоволявал. Критерият, въз основа на който
следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е
наличието на трайно прикрепване, като такова е налице, когато вещта е съединена
със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не лежи отгоре само
със собствената си тежест. Съдът е приел, че трайното закрепване само по себе
си е достатъчно, за да обуслови юридическото сливане на двата обекта –
постройка и земя под нея, като с факта на трайното закрепване на движимата вещ
към имота същата става част от него, при което възможността за отделянето й без
съществено повреждане на недвижимата вещ от имота съобразно чл.97 от ЗС е без
значение. Съдът е приел, че ирелевантен за спора е
фактът кога са извършени подобренията, преди или след като е прекратено по
силата на закона правото на ползване, тъй като те съществуват в имота и са
оценени към момента на извършения оглед от вещото лице в настоящото
производство. Съдът е приел, че на оценяване подлежат всички подобрения,
включително строителните, като оценката следва да се извърши по пазарни цени.
На следващо място съдът е приел, че от ангажираните по делото доказателства
се установява, че процесният имот №3347 е съсобствен между наследниците на Д.К. ****, наследниците на
Панайот Златев Панайотов и неидентифициран собственик, като в същото време в
административното производство по издаване на атакуваната заповед идентичността
на имената на възстановения собственик Д.К. **** и наследодателя на адресатите
на заповедта Д.К. ****е установена с декларация, която не представлява годно
доказателство за идентичност на лица. Прието е, че съгласно чл.18 от Наредба
№РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра
на населението, за доказване, че две или повече собствени, бащини или фамилни имена
са на едно и също лице се издава Удостоверение за идентичност на лице с
различни имена по образец съгласно Приложение №9. Длъжностното лице, след
проверка в регистъра на населението и при необходимост в регистрите на актовете
за гражданско състояние, вписва в удостоверението установените различни имена
на лицето. Удостоверението се издава само когато различните имена на лицето са
вписани в регистъра на населението и/или в регистрите на актовете за гражданско
състояние. Прието е, че в случая идентичността на лицата Д.К. **** и Д.К. ****не
е доказана с изискуемия официален документ, поради което с оглед установените
по делото различия в имената не е възможно да се формира извод дали правилно са
определени адресатите на заповедта. Прието е, че неточно определеният адресат
на заповедта, е нарушение на материалния закон, по арг.
на §31, ал.1 и 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, представляващ достатъчно основание за
отмяна на атакувания административен акт.
На следващо място съдът е установил, че при изготвяне на
оценката е използвана неправилна методика, имаща за предмет
подобренията извършени в реална част от
имот №3347 по ПНИ, без същата да
е надлежно индивидуализирана.
След като имотът е притежаван
от неколцина в идеални части, на оценяване подлежат
всички находящи се в имота подобрения,
като възстановените собственици дължат на бившия ползвател
заплащане на съответната на правата им в съсобствеността
част от стойността
на всички подобрения.
В заключение съдът е приел, че доколкото липсва легално
определение на понятията "съществено" и "несъществено"
нарушение на административно-производствените правила, в константната съдебна
практика и теория е прието, че нарушението е съществено тогава, когато то само
по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на
съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то въпросът би бил разрешен по
друг начин и крайният резултат би бил различен. Приел е, че в случая
допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до изготвяне на неточна
оценка на подобренията, в нарушение на материалния закон и е допуснато
нарушение както на процесуалните правила, така и на материалния закон.
Въз основа на Заявление от Г.К.Д.,
вх.№ РД18001953АС/25.01.2018г. и в изпълнение на съдебно Решение
№2098/27.05.2016г. по гр.дело №13664 по описа за 2015г. е била възложена и
изготвена нова експертна оценка от лицензиран оценител на подобренията в имота.
Оценка е дадена на трайните насаждения и строителните подобрения в реална част
от ПИ № 1992 с площ 315 кв.м., включени в новообразуван ПИ №3347 и намиращи се
в южната част на имота, целият с площ от 550 кв.м. по ПНИ на с.о.”****”, като е
посочено, че същата е определена по пазарни цени.
Кметът на район „****” Община Варна със Заповед № 151/07.08.2018 г. на основание §31, ал.3 от ПМС 234/16.12.1999
г. ИД на ППЗСПЗЗ, §4л и §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил оценка в размер на 2570
лв., за извършените подобрения в частта на ПИ № 1992 по ПКП, попадаща в имот
3347 по ПНИ на с.о.”****”, землище „****”, гр.Варна, с площ от 315 кв.м. който
е възстановен на наследниците на Д.К. ****, с бивш ползвател на имота по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ – ****И.Н..
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че
заинтересованите лица, посочени като адресати на обжалваната заповед, са
наследници на Д.К. Русинов, р. 14.10.1885г., поч. на
27.03.1973г. Представено е Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена, изх.№04/14.01.2019г. издадена от Кмета на с. ****, община Добричка, от
която се установява, че имената на общия наследодател Д.К. **** и имената Д.К.
Русинов, са идентични и са имена на едно и също лице.
От заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза се установява,
че е
извършен огледа на място
на 17.01.2019г. в присъствието на представители на ползвателя и собствениците в процесния имот №1992 по Кадастрален и Помощен план към
ПНИ на местност „****",
землище на квартал „****", Община Варна, попадащ в новообразуван имот № 3347 по ПНИ на местност
„****", кадастрален район
401 целия с
площ 550кв.м. и граници:
имоти с идентификационни номера: 1993, 3393, 3392, 1991 и 9598-път. Установено в имота е наличието на засадени овощни
дървета и лозе за, които са
полагани грижи. Трайните насаждения са с голяма гъстота и не са спазени
изискванията за отстояние на дърветата.
Има дървета и Киви, които са засадени
до самата ограда и люляк вътре в оградата. В имота има изградена едноетажна вилна сграда от
две стаи, от които едната
стая е с баня и тоалетна, водоснабдена и електрифицирана, и втора стая с тоалетна. Установено е, че сградата е без
разрешително за строж. Установени са множество строителни
подобрения: - еднокрила и двукрила метална портална входна врата, площадка от бетонови елементи
на тревна фуга, водомерна шахта покрита с ламаринен капак, септични ями-2броя, асмалък от метална конструкция,
дворна чешма зидана с единични тухли и бетонни блокчета с декоративни елементи, цветарник и алпинеум с водни лилии, дървен навес
пред постройката, дървен навес и барбекю, бетонова площадка с балчишки камък пред постройката,
площадка от тротоарни плочки пред барбекюто, бетонова площадка в средата на имота,
пътека от балчишки плочки до тоалетната,тухлен външен тоалет на
яма и бетонна плоча ,ограда от
черна и подцингована мрежа, а на източната
ограда е опъната 4 реда бодлива тел
с оградни и лозарски стоманобетонни колове.Оградата е без разрешително за поставяне. Лозето е на
телена конструкция от 4 реда тел
в един ред и с лозарки стоманобетонни колове. Изготвената оценка касае находящите в целия имот подобрения. В имота са установени
следните трайни насаждения: Дюля - 1бр., Люляк в оградата-3бр., Розов храст в огр.-1бр., Розмарин -2бр, Ела-канадска сребро-1бр., Чемшир-1бр., Туя до ограда -4бр., Кипарис-1бр., Юка вечно зелена-1бр., Декоративен храст-1бр., Круша
н.ст.-1бр., Дафинов лист-1бр., Лешник
дърво-1бр., Киви 0.20м. от
огр.-4бр., Смокиня храст-2бр., Нар-2бр., Кайсия-1бр.,
Райска ябълка-1бр., Слива-2, Вишна-1бр., Череша с изр.кл.-1бр., Дрян-1бр., Салкъм
самор.-1бр., Орех до
ограда-1бр., Финап-1бр., Слива-1бр., Ябълка
н.ст.-1бр., Ябълка н.ст.-2бр., Слива-1бр.,
Кайсия-1бр., Слива-1бр., Круша ср.ст.-2бр.,
Вишна-1бр., Кайсия-1бр., Рози-6бр., Малини-4бр., Върба
до ограда-1бр., Черници-изрязани-2бр., Лози приз.винени-5бр., Лози
приз.десерт-10бр., Лози приз.винени-32бр., Асми десертни-4бр., Лоза
десертна-1бр. Вещото лице определя оценка на посочените
насаждения в размер на 2730лв. Освен насажденията е изготвена оценка и намиращите се в целия имот
строителни подобрения, а именно: Вилна сграда,
чардак пред сграда, навес до
сграда, плочник трот.пл., барбекю, водомерна шахта, еднокрила мет.вр., двукрила мет.вр., паркинг с реш.б.ел., асмалък от м.тръби,
дворна чешма, алпинеум, цветарник, септична яма, бетонова
площадка, пътека с балч.плочи, външна тоалетна, лозарски б. колове, оградни б.колове, тел в лозето, ограда от черна мр.,
ограда от поцин.мр., бодлива тел, електрификация, водоснабдяване. Оценката на вещото лице за строителните
подобрения в имота е на стойност 13820лв, а общата стойност на всички подобрения
в имота е в размер от 16550лв.
Оценката е извършена за всички подобрения, попадащи в целия имот.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Съдът приема, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган, предвид нормата на §4л от ПЗР
на ЗСПЗЗ и Заповед № 263/28.01.2016 г. на кмета на Община Варна. Кметът на
район „****” е издал процесната заповед при наличие
на делегация.
Предпоставките за издаване на заповед по §4в от ПЗР на
ЗСПЗЗ са определени в § 31, ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, а именно наличие на правоимащи по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и влязъл в
сила план на новообразуваните имоти. В случая те са налице.
Съгласно §31, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, оценката се
извършва от техническата служба от общината. С решение № 4982-11 от Протокол №
54/16.05.2007 г. на Общински съвет – Варна е възложено на районните технически
служби изготвяне на оценките по реда на §31, ал.2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ приет с
Постановление №234 на МС от 16.12.1999 г. При липса на компетентни специалисти
в службите на района, не съществува пречка да бъде назначен оценител с нужната
компетентност. В този смисъл следва да се приеме, че с оспорената заповед е
одобрена оценка, изготвена от компетентно лице - лицензиран оценител, която е
послужила като фактическо основание за издаването на акта и в този смисъл
същият е мотивиран. Предмет на експертната оценка са трайните насаждения и
строителни подобрения, извършени в реална част от ПИ №1992 с площ 315 кв.м. по
КП, попадаща в имот №3347 по ПНИ, целия
с площ 550 кв.м.
Не се спори от страните, а и от представеното по делото писмено
доказателство – влязло в законна сила Решение на ВРС по гр.дело №10120/2016г.,
че имот № 3347 по ПНИ, с.о. „****” е притежаван в съсобственост между
наследниците на Д.К. ****, жалбоподателката и нейния
съпруг и трети за спора лица, както и че жалбоподателят е бивш ползвател и е
лице, което е извършило подобрения по см. на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ в целия имот.
Като бивш ползвател на целия имот жалбоподателят на основание §4в от ПЗР на
ЗСПЗЗ има правата по чл.72 от ЗС за извършените от него подобрения върху
подлежащия на връщане имот, а именно да получи сумата, с която се е увеличила
стойността на имота вследствие на тези подобрения. Подобренията представляват
извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд
или набавяне на материали и по този начин обективно увеличават стойността му.
Те правят имота трайно годен да задоволява нужди, които в дотогавашното му
състояние не е задоволявал. Ако с извършените разходи за материали и труд
добросъвестният владелец, към който е приравнен и ползвателят на земеделски
земи по §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, е предизвикал трайно обективно увеличение в общата
стойност на имота, той има право да му бъде заплатено това увеличение.
Критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на
заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване. Такова е налице,
когато вещта е съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения,
а не лежи отгоре само със собствената си тежест. Трайното закрепване само по
себе си е достатъчно, за да обуслови юридическото сливане на двата обекта –
постройка и земя под нея. С факта на трайното закрепване на движимата вещ към
имота същата става част от него, при което възможността за отделянето й без
съществено повреждане на недвижимата вещ от имота съобразно чл.97 от ЗС е без
значение.
Разпоредбата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ изрично сочи, че лицата, извършили
подобрения в имотите, подлежащи на връщане имат правата по чл. 72 ЗС. В § 4л от
ПЗР на ЗСПЗЗ е указан компетентният орган и срока, в който се извършва оценката
на земите, сградите и подобренията, като нормата препраща към ППЗСПЗЗ. В
ППЗСПЗЗ това е нормата на § 31 от ПМС № 234 от
С Решение №2098/27.05.2016г. по гр.дело №13664 по описа за 2015г. на ВРС,
съдът е отменил Заповед № Г-ПР-242/06.10.2015г., с която е
одобрена експертна оценка на подобренията, подлежащи на оценяване в имот пл.
№1992, по кадастрален и помощен план към ПНИ за м.”****”, землище на кв.”****”,
община Варна, попадащ в новообразуван имот №3347 с обща площ 550 кв.м. по ПНИ
за м.”****”, кадастрален район 401, собствеността върху който е възстановена на
наследниците на Д.К. **** за 315 кв.м. ид.ч. от общо
550 кв.м., с решение №574/07.12.1998г. на ПК – Варна и Заповед
№Г-ПР-115/08.04.2015г. на Кмета на Район „****”, Община Варна, издадена при
условията на пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с
бивш ползвател на имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ****И.Н.. С Решението си съдът
е върнал за ново произнасяне на Кмета на Район
„****”, Община Варна административната преписка
по заявление за издаване на
заповед за одобряване на оценка
за подобрения вх. № АУ-067782-АС/13.07.2015
г. от Г.К.Д.,
при спазване на задължителните указания по тълкуване
и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
В
противоречие с дадените от съда указания,
административният орган е издал Заповед № 151/07.08.2018 г. на основание §31, ал.3 от ПМС
234/16.12.1999 г. ИД на ППЗСПЗЗ, §4л и §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрил оценка в
размер на 2570 лв., за извършените подобрения в частта на ПИ № 1992 по ПКП,
попадаща в имот 3347 по ПНИ на с.о.”****”, землище „****”, гр.Варна, с площ от
315 кв.м. който е възстановен на наследниците на Д.К. ****, с бивш ползвател на
имота по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – ****И.Н.. С издаването на цитираната заповед
административният орган не се е съобразил с дадените указания относно ползване
на неправилна методика при изготвяне на одобрената със Заповедта оценка на
подобренията. Както при одобрената със Заповед
№ Г-ПР-242/06.10.2015г. оценка, така и в оценката, одобрена с процесната Заповед № 151/07.08.2018 г. не е налице надлежна
индивидуализация на оценяваната част от имота. Съдът е указал, че след като имота е притежаван
от неколцина в идеални части, на оценяване подлежат
всички находящи се в имота подобрения,
като възстановените собственици дължат на бившия ползвател
заплащане на съответната на правата им в съсобствеността
част от стойността
на всички подобрения. Въпреки това от текста на изготвената
Експертна оценка става ясно, че
тя касае извършени подобрения само в южната част
на ПИ 3347, а не в целия имот. Само по себе
си това индивидуализиране
„само в южната част на имота“ по никакъв
начин не дава възможност да се установи
с какви граници е дори и частта от
имота, която е оценявана. В същото време при изготвянето
на нова оценка на подобренията в имота следва административният орган да
съобрази влязлото в законна сила на 02.07.2018г. Решение №1442/10.04.2017г. по
гр.дело №10120 по описа на ВРС за 2016г. Макар и с това Решение жалбоподателката и нейния съпруг да са признати за
собственици на реална част с площ от 203 кв.м., то доколкото тя е била
ползвател на целия имот от 550кв.м., не се представиха доказателства каква е
причината да бъде извършена оценка единствено на 315кв.м. от имота.
На основание
чл.177, ал.2 от АПК актовете на административния орган, извършени в противоречие
с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В разглеждания случай при
постановяване на обжалваната заповед административният орган не се е съобразил
с дадените от съда указания по прилагане на материалния закон, което
представлява самостоятелно основание за нейната нищожност.
По
разноските:
С оглед изхода
на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят разноски в размер на 950 лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар и депозит за изготвяне на СТЕ.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 във вр.
чл.173 ал.1 от АПК съдът,
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № 151/07.08.2018 г. на Кмета на
Район „****", Община Варна, с която е определена повторна Експертна оценка на
извършените подобрения в частта на ПИ № 1992 по ПКП, попадаща в имот 3347 по
ПНИ на с.о.”****”, землище „****”, гр.Варна, с площ от 315 кв.м. който е
възстановен на наследниците на Д.К. ****, с бивш ползвател на имота по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ – ****И.Н. и ИЗПРАЩА делото
като преписка на административния орган за произнасяне по същество, при
съобразяване на задължителните указания на съда по прилагането на материалния
закон.
ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на Кмета на Район „****”, Община Варна административната преписка
по заявление за издаване на заповед за одобряване на оценка за подобрения от Г.К.Д., вх.№ РД18001953АС/25.01.2018г.
и в изпълнение на съдебно Решение №2098/27.05.2016г. по гр.дело №13664 по описа
за 2015г., при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Район „****” при Община
Варна да заплати в полза на ****И.Н. с ЕГН **********
сумата от 950 лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: