Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.03.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 23.02.2016г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н., като
разгледа докладваното от съдия ВИДОЛОВА гр.д.№ 3639/2014г., за
да се произнесе,
взема предвид:
Искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Възражение за придобИ.е
на имот по давност на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС.
В ПлРС е постъпила молба от П.И.Д., представляван от съпругата
си М.Г.Д., с която са предявени два субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост – първия срещу М.П.Г. и
В.П.М., а втория – срещу М.М.Т.. В хода на делото
като ищци са конституирани и изявилите желание и приподписали
исковата молба Р.Д.Й., А.И.К., и Р.В.Т.. В исковата молба се твърди, че ищците
са наследници на Р. Ц. Т., на които, с Решение № 18-6/10.09.1992г. на ПК Плевен
е признато за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални
граници на два имота – лозе от 24.5дка и овощна градина от 0.5дка в м. Кайлъка,
попадащи в обхвата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Твърдят, че със Заповед РД 15-6536 /
26.09.1998г. на Кмета на Община Плевен, е признато правото на ползвателя Т. И. В.
за придобИ.е на собственост върху предоставения за
ползване земеделски имот, понастоящем с идентификатор 56722.701.1468, за който
впоследствие е представена скица от СГКК-гр.Плевен. Твърдят, че по отношение на
наследодателя на ответниците – П. Т. В., впоследствие
Т. В., впоследствие ответниците М.П.Г. и В.П.М., не
са налице основания да придобият право на собственост върху имота, т.к. са
налице множество нарушения на процедурата по закупуването по реда на ЗСПЗЗ. Развити
са съображения, че са налице три самостоятелни основания, поради които ответниците М.П.Г. и В.П.М. не са можели да станат
собственици по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на процесния
имот: че процесния имот е бил предоставен на
наследодателя на ответниците като член на ТКЗС,
защото не съществуват документи, удостоверяващи предоставеното му право на
ползване с решение но ИК на ОбНС-Плевен по някое ПМС;
че не било възможно да се подадат отново документи за придобИ.е
на право на собственост през 1997г., защото това е била възможност за
ползватели, пропуснали да направят това, а техния наследодател го е сторил през
1992г. и тя не е била удовлетворена; ответниците не
са станали собственици и защото за ответницата М.Г. това се явява втори имот,
който тя иска да получи – веднъж като ползвател на имот 701.1460 от 924 кв.м. и
втори път – като наследница на П. В. – за процесния
имот 701.1468. Твърдят и че представеното от наследодателите на ответниците Удостоверение
№ 70/22.12.1985г., издадено от Община Плевен, е на базата на съответно
решение на ИК на ОбНС Плевен, каквото обаче не
съхранява в Държавен архив-Плевен. Оспорват неговото съдържание. По отношение
на третия ответник твърдят, че същия е закупил от първите две ответници имота, съгл. н.а. № 18, т. 31, д.
6563/07.10.2009г., но не е станал собственик, т.к. го е закупил от
несобственици. Молят съда да обяви този акт за нищожен. След изправяне нередовностите в исковата молба, е уточнено, че се претендира:
да се приеме за установено по отношение на М.П.Г. и В.П.М., че същите не са
станали собственици на процесния имот по реда на §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ; по отношение на М.М.Т. – че не е
станал собственик, защото е закупил имота от несобственици и не е добросъвестен
владелец; уточнено е в първото по делото съдебно заседание, че последния иск е
- да се отмени н.а. № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба по вписвания
Плевен. Претендират направените по делото разноски.
Ответниците М.П.Г. и В.П.М. считат, че исковата молба е неоснователна и недоказана, че
със Заповед № РД-12-1634 от 12.10.2007 г. на Община – Плевен е определена сума,
която е следвало да бъде заплатена от тях като наследници на П. Т. В., и в
съответния законов срок сумата е внесена.
Твърдят, че ищецът е жалил тази заповед, но с решение № 124 от
17.03.2009 г. по административно дело № 797/2007 г. на ПлАС,
жалбата е отхвърлена и решението е потвърдено от състав на ВАС.
Ответникът
М.М.Т. е представляван по делото от назначен от съда
особен представител – адв. М.К. от ПлАК, който оспорва иска срещу него като неоснователен.
Счита, че наследодателя на продавачите по нотариалния акт е отговарял на
законовите изисквания, за да му се признае качеството на ползвател по смисъла
на § 4а от ЗСПЗЗ и да придобие собствеността върху 600 кв.м. от ползвания от
него имот. Сочи, че в имота е налице изградена вилна сграда. Счита, че в
удостоверението от 1985г. е отразено предоставянето на наследодателя право на
ползване и обстоятелството, че решението на ИК на ОБНС – Плевен не е намерено,
не означава, че такова решение не е приемано. Счита, че процедурата пред
административния орган е била правилно проведена. Счита, че ответницата М.Г. е
придобила собственост върху този имот не в качеството на ползвател, а в
качеството на наследник на ползвател, поради което е могла и на собствено
основание да придобие собственост върху друг имот. Счита, че Заповед №
РД-12-899 от 26.03.2009 г. е връчена на ищеца и няма данни същия да я е обжалвал
по реда на АПК. Същевременно заявява и че в имота изградена вила, че ищецът не
може да претендира да се прогласява нотариален акт за нищожен както по
отношение на земята, така и на постройките върху нея, а че може да иска само
земята си, но не и сгради, за които построилите ги лица имат правата по чл.72
от ЗС. Счита, че освен че ответника е придобил имота на основание валидна
правна сделка, също така е придобил собствеността върху процесния
имот на основание добросъвестно давностно владение,
присъединявайки владението на своите праводатели,
също добросъвестни владелци, и че към датата на подаването на исковата молба са
изтекли 5 години добросъвестно владение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
Установява
се от Решение № 18-6/10.09.1992г. на ПК гр. Плевен, че на наследниците на Р. Ц. Т. е признато
правото на собственост върху следния имот - Лозе 24,500 дка., четвърта категория,
находящо се в терен по параграф 4 на гр.Плевен, местност Стража и е отказано да
бъде възстановено правото на собственост върху имота в стари реални граници,
тъй като имота попада в територия по параграф 4 ЗСПЗЗ. От представеното
удостоверение за наследници на Р. Ц. Т., б.ж. на гр. Плевен, се установява, че
тя е починала на 29.08.1985г., и нейните наследници са ищците П.И.Д., Р.Д.Й., А.И.К.,
и Р.В.Т..
Видно от Удостоверение
за наследници на П. Т. В., б.ж. на гр. Плевен, той е починал на 05.10.1994г., и е оставил
наследници – съпруга Т. И. В., поч. на 26.06.2005г.,
и техните общи наследници – дъщери М.П.Г. и В.П.М..*** преписка за ПИ 701.1468,
м. Стража, землище гр. Плевен, се установява, че на базата на Удостоверение №
70/20.12.1985г. на ОбНС за предоставено право на
ползване и Строително разрешение № 17/14.02.1980г., на 15.12.1997г. е подадено
заявление от наследниците на П. Т. В., с което е заявено, че се поддържа молба
№ 1106/30.06.1992г., за извършване на оценка и закупуване на ползваната от него
земеделска земя по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Молба № 1106/30.06.1992г., не се
съхранява в Община Плевен, съобразно отговора, прил.
на л. 300 от делото, на изричното искане на съда за представянето ѝ. Със
заповед № РД-15-6536/26.11.1998г., на осн. §61 ал. 3
от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато правото на наследниците на ползвателя П. Т. В., в
случая - Т. И. В., за придобИ.е на собственост върху
предоставения за ползване земеделски имот парцел 609-7Б, в местността Стража,
по реда на § 4 а от ПЗР на ЗСПЗЗ, в размер до 600кв.м. На 24.11.1998г. е
изготвена пазарна оценка на зем. земя, и на
22.02.1999г. е подадена молба от Т. И. *** за одобрение на приложената оценка,
като на 07.07.1999г. е изготвена и справка за
измерената сграда на ползвателя, в която е изчислена и прогресивно нарастващата
такса на квадратурата на надвишението на нормативно
допустимата РЗП в размер на 0.68лв. Липсва Заповед на Кмета за одобряването на
оценката, следващото изявление по преписката е на отв.
М.П.Г., входирано на 13.06.2007г., с което тя е
представила удостоверения за наследници на наследодателите си П. Т. В. и Т. И. В. и е
поискала отново оценка на земята. Такава е изготвена на 01.10.2007г. за сумата
от 316лв. и одобрена от Кмета със заповед № РД-12-1634/ 12.10.2007г. Указано е
на наследниците да се внесе сумата в тримесечен срок от влизане в сила на
оценката, последиците от невнасянето на сумата и е наредено при внасяне, сумата
да се изплати на собствениците – наследници на Р. Ц. Т.. Тази заповед е
обжалвана от ищеца П.И.Д., като жалбата му е отхвърлена с решение на АС –
Плевен по адм.д. 797/2007г./л.99-101/, потвърдено с
Решение № 15909/22.12.2009г. по адм. д. 6463/2009г.
на ВАС /л. 188-190/. Още преди влизането на заповедта в сила, на 03.12.2007г.,
сумата по оценката е внесена в полза на Община Плевен. Издадена е Заповед №
1270 от 18.05.2009г. на Кмета на Община Плевен, съгласно която е наредено
наследниците на П. Т. В. да придобият право на собственост върху
новообразувания имот извън строителните граници, определени с ПУП с номер 1468,
кад. Район 701, м. Стража, землището на гр. Плевен, с
площ 600 кв.м., заедно с построените в него сгради. Заповедта е влязла в сила
на 10.06.2009г. С протокол за въвод във владение на новообразуван
имот от 23.06.2009г., в присъствието на собственика М.Г., наследниците на П. Т.
В. са въведени във владение на имот № 701.1468 по влезлия в сила план на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-13-53/03.05.2007г.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 185, т. ІІ, д. 342/07.10.2009г. на нот. И. И., акт № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба
по вписвания Плевен, ответниците М.П.Г. и В.П.М., са
продали недвижимия имот с построените в него сгради на ответника М.М.Т.. От изготвената от НБД справка на л. 235 от делото се
установява, че отв. Т. не е бил в брак към датата на
покупката. На ищеца П.Д. са зададени въпроси по реда на чл. 176 от ГПК – дали е
вярно, че ответниците са владяли
необезпокоявано имота от 18.05.2009г. до датата на завеждане на исковата молба
– 11.08.2014г., като са указани последиците на чл. 176 ал. 3 от ГПК. Този ищец
не се е явил в с.з. за да отговори на въпросите и не е представил уважителни
причини за това, като неговия пълномощник е заявил, че не са смущавали това
владение.
От изготвеното по делото
заключение на допуснатата съдебно техническа експертиза, неоспорена от
страните, се установява идентичност на
имота по Заповед РД 15-6536 / 26.09.1998г. на Кмета на Община Плевен и прехвърления
имот с н.а. № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба по вписвания, и че той
е част от имота, признат за възстановяване с Решение № 18-6/10.09.1992г. на ПК
Плевен.
Оспорени по делото са Удостоверение
№ 70/20.12.1985г. на ОбНС за предоставено право на
ползване – по реда на чл. 193 от ГПК - относно неговото съдържание, и
Строително разрешение № 17/14.02.1980г., относно неговата доказателствена
сила, т.к. не е пълно. Строително разрешение № 17 /14.02.1980г., с което е
дадено позволение на П. В. да строи сезонна постройка, е представено на л. 306
в заверен препис от Община Плевен с всички изискуеми реквизити, и в него е
посочено, в липсващата част от първоначалния препис на л. 210, че заявлението е
с вх. № 2653/1979г. и собствеността е констатирана с решение член на ТКЗС.
По откритата процедура
по оспорване съдържанието на Удостоверение № 70/20.12.1985г., съдът е указал,
че доказателствената тежест е на оспорилия документа
ищец П.Д.. Твърдението му е, че на наследодателя П. В. не е издавано решение на
ИК на ОбНС за предоставяне право на ползване на процесната земя. В подкрепа на своето твърдение, че
съдържанието на документа е невярно, той е представил на л. 13 удостоверение от
ДА Архиви, отдел Държавен архив – Плевен, че протокол на ИК на ОбНС Плевен, съдържащ Решение № 31/1974г., с което на
работници и служители е предоставена земя за зем. ползване
по ПМС №12 от 1971г. в м. Стража не е намерен. Представени са също така и писма
от същия орган – л. 288 и 308, съгласно които за периода 1982, 1983, 1984 и
1985г., в отдел
Държавен архив – Плевен, не е открита информация за лицето П. Т. В. в
инвентарния опис на ниво – ГОНС Плевен. Това са единствените доказателства,
които този ищец е представил пред съда при оспорването на документа. Съдът
намира, че от тези доказателства не може да се направи извод, още повече
категоричен, че в полза на П. Т. В. не е издавано решение на ИК на ОбНС
за предоставяне право на ползване на процесната земя.
Съгласно Решение № 424 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1531/2010 г., I г.
о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, удостоверението за предоставено
право на ползване, е официален свидетелствуващ
документ. Правото на ползване се предоставя с решението на административния
орган, посочен в нормативните актове, изброени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението
е материализирано с протокола от заседанието, който също е официален свидетелствуващ документ. Когато е оспорен официален
документ, в тежест на оспорващата го страна е да докаже оспорването.
Обстоятелството обаче, че не се съхранява материалния носител в държавен архив,
или в архива на органа, взел решението, не е достатъчен, за да се приеме, че
оспорването е успешно проведено. Тъй като ползващата се от решението страна
няма задължението да го пази, а на нея ѝ се издава само официален свидетелствуващ документ за предоставеното ѝ право -
удостоверение, то тя не е виновна за не съхраняването на решението.
Поради изложеното, съдът
намира, че след като ответника, оспорил истинността на документа, е представил
единствено доказателства, че не е намерен документа, обективиращ
решението на органа, посочен в нормативните актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е
навел и твърдения, че удостоверението е издадено само въз основа на декларация,
то оспорването не е доказано. Напротив – оспореното удостоверение е четливо,
вътрешно непротиворечиво – датата на издаването му е 20.12.1985г. и в него са
посочени актове от предхождащи години – ПМС от 1982 и Решение от 1974г., в него
е посочено, че е валидно само с подпис за сверка, и такава е направена и
подписана от длъжностно лице Н.Щерева, поради което съдът намира, че този
документ е истински и следва да бъде ценен наред с всички останали
доказателства по делото.
Във връзка с посочването
от ищците, че отв. М.П.Г. е придобила и друг имот, по
делото е приложена и преписката за ПИ 701.1460. От нея е видно, че с молба от
30.01.1998г., тази ответница е поискала да бъде извършена оценка на друг имот -
имот 610-7А, с оглед придобИ.е право на собственост
върху ползвания имот. В тази връзка е представила Удостоверение № 74 на Община
Плевен, съгласно което, в изпълнение на ПМС № 26/1987г. и Решение № 31 от
1974г. на ИК на ОбНС Плевен, на М.П.Г. е предоставено
право на ползване 600кв.м. лозе, парцел 610-7А, м. Стража 1, картон 881. Със
Заповед от 1998г. на Кмета на Община Плевен е признато правото на ползвателя М.П.Г.
за придобИ.е на собственост върху предоставения за
ползване земеделски имот, по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ до 1000кв.м.
Изготвена е оценка, заплатена е, и е издадена Заповед № 899/26.03. 2009г. на
Кмета на Община Плевен, с която е наредено М.П.Г. да придобие собствеността
върху имот 701.1460 с площ 924 кв.м. Ответницата е въведена във владение на
имота на 23.06.2009г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
На първо място – относно
допустимостта на исковете: По двата отрицателни установителни
иска, производството по делото е допустимо, т.к. когато е издадена заповед на
името на ползвателите, които са изкупили имота, не би могло да се издаде и
заповед за възстановяване на бившите собственици - правата на последните са
корелативни на липсата на права на ползвателите върху същия имот. Бившите
собственици имат правен интерес да отрекат правата на ползвателите, които
съставляват пречка да им бъде възстановена собствеността, по която причина за тях
е налице възможността да установят правата си по съдебен ред чрез предявяване
на иск за собственост. Въпреки наличието на специалните способи за защита по §
4к, ал. 6 и § 4и, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е допустимо по общия исков ред да се
разреши спор за собственост между лица, на които правото за възстановяване е
признато с решение на ОСЗ, и лица, които се позовават на придобИ.е право на собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Правно средство за защита при конкуренция на права между бивши собственици
и ползватели спрямо имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е и отрицателният
установителен иск, предявен от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ. Правната възможност за
неговото предявяване произтича от разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2 ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде изменен влезлият
в сила план на новообразуваните имоти след разрешаване на възникналия спор за
материално право - в този смисъл и Решение № 761/10г. на ВКС по гр.д.
1276/2009г., I г. о., ГК, Решение № 77 от 5.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 546/2012
г., I г. о., ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК. В този случай, ищците имат
интерес от воденето на отрицателен установителен иск и
по отношение на лицата, за които се твърди, че се легитимират като собственици,
на основание на прехвърлителна сделка от транформиралия правото си на ползване собственик на имота.
Налице е и правен интерес от водене на иска и срещу прехвърлителите
на имота, легитимирали се като собственици, на базата на наследеното право от ползвателя
на имота, независимо от това, че те са се разпоредили с имота преди подаване на
исковата молба, като в този смисъл е и т. 3Б от ТР 4 /2014г. на ОСГК на ВКС. В
предявените отрицателни установителни искове срещу ответниците – прехвърлители и приобретател, на установяване подлежат всички факти за придобИ.е правото на собственост от прехвърлителите
и дали те са придобили правото на собственост, което да е надлежно прехвърлено
на приобретателя.
Недопустима се явява
исковата претенция за отмяна на н.а. № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на
Служба по вписвания Плевен. Нотариалния акт е за сделка – покупко-продажба на
недвижим имот, а съгласно ТР 3/2012г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на
чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези,
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот. Поради горното, производството по тази искова претенция,
като недопустима, следва да бъде прекратено.
По първия отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде установено, че
наследниците на П. Т. В. не са станали собственици на поземлен имот с
идентификатор 701.1468, стар № 609- 7Б в м. Стража, защото не са били налице
предпоставките за придобИ.е правото на собственост по
реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделския имот,
съдът намира следното:
Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ постановява
прекратяване на правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на
граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет и на Министрския съвет. То може да се трансформира в право на собственост,
само при кумулативното наличие на законовите предпоставки на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, а именно: 1. Отстъпено право на ползване, съгласно изричен акт
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министрския съвет. 2.
Заплащане на земята съгласно стойността ѝ по оценителен протокол. 3.
Наличието на сграда в съответния имот към 01.03.1991 година. Втората и третата
предпоставки не са спорни между страните по делото и се установяват от всички
приложени по него в тази връзка доказателства.
Спорно по делото е първото
законово условие за да се преобразува правото на ползване в право на
собственост чрез заплащане на цената на земята - правото на ползване върху
земеделската земя да е било предоставено по силата на акт на Президиума на НС,
на ДС или на МС- посочени в § 4. В ЗСПЗЗ не са посочени конкретно тези актове и
затова се приема, че изброяването им в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно. В
Удостоверение № 70/20.12.1985г., е посочено, че имотът е предоставен в
изпълнение на Постановление на МС от 02.02.1982г. и
Решение № 31/1974г. на ИК на Общински народен съвет – гр. Плевен, картон 880.
Както беше посочено по-горе, обстоятелството, че решението на ОБНС не е
намерено, не може да бъде вменявано в тежест на ответниците,
и от това да се съди, че такова е липсвало. Материалната доказателствена
сила на това удостоверение не е оборена, и тя обвързва съда да приеме, че
такова решение е имало. Налице е и посочено основание по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ - Постановление
№ 11 на Министерския съвет от 2 март 1982 г. за цялостно изграждане на
системата за самозадоволяване на населението от окръзите и селищните системи с
основни селскостопански продукти. Това постановление, в чл. 15 задължава изпълнителните
комитети на общинските народни съвети, ръководствата на аграрно-промишлените
комплекси и другите селскостопански организации, с участието на обществените
организации да продължат картотекирането и предоставянето на изоставени,
нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използвани земи на
аграрно-промишлените комплекси, на горските стопанства и в чертите на
населените места, на конкретно посочени лица, включително и физически такива,
както заети, така и незаети с дейност в АПК и други селскостопански организации.
Чл. 15 ал.1 т. 2 сочи, че това предоставяне е „над земята за лично ползване“,
като тази нормативна предпоставка оборва твърденията в с.з. на ищеца П.Д., че
след като в Строителното разрешение е посочено, че П. В. е член на ТКЗС, то
земята му е дадена за лично ползване и не може да бъде предмет на придобИ.е на собственост по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Още един
аргумент, че не се касае за земи, които са извън обхвата на § 4 – такива за
„лично ползване“, е безспорния факт, че в имота е изградена постройка, с
надлежно строително разрешение от 1980г., каквото не би било дадено, ако имотът
е бил извън тези, попадащи в постановленията на МС.
Самото посочване на ПМС
№ 11, че изпълнителните
комитети следва „да продължат картотекирането“, сочи, че то има ретроактивно действие и не е необходимо след неговото
издаване отново да се взема решение на ИК за предоставяне право на ползване, а
е достатъчно, че има взето такова през 1974г. По тази причина неотносимо се явява търсенето на решение за предоставяне
право на ползване след 1982г., т.к. такова не е било необходимо да се взема.
Неоснователно се явява възражението на ищеца и че правото на ползвателя не се
наследява, т.к. ЗСПЗЗ не сочи като правоимащи „наследници
на ползватели“, а само ползватели. Правото на наследяване произтича както от
общите за всички разпоредби на ЗН, така и от изричната разпоредба на чл. 15 ал.
6 на ПМС № 11 - раздадената земя по ал. 1 се предоставя безвъзмездно за
безсрочно ползване и с право за наследяване с оглед да се провеждат трайни подобрителни мероприятия.
Неоснователно ищците
черпят права от обстоятелството, че срокът по § 62, ал.1 ППЗСПЗЗ не е спазен и са
предявявани няколко молби, след като веднъж е подадена такава през 1992г. и по
нея е имало отказ. Забавянето се дължи изцяло на бездействието на
административния орган, а не на липса на основание за трансформиране на правото
на ползване в право на собственост – в този смисъл е и решението на АС – Плевен
по адм.д. 797/2007г./л.99-101/ по същия въпрос, което
съдът не счита за нужно да преповтаря. Твърдяния
отказ на адм. орган по молбата на П. В. от
10.06.1992г., не се доказа по никакъв начин, не е налице дори индиция, че на наследодателя на ответниците
М.П.Г. и В.П.М., е
отказано или има каквото и да било произнасяне по молбата му от 1992г. Това че
молбата не се пази и не бе предоставена от органа, до който е адресирана,
отново не е доказателство, че такава не е имало. Поради изложеното,
твърдението, че молбата от 1997г. е втора такава, и за нея няма възможност да
бъде подадена, е неоснователно. Подаването на тази втора молба е направено вече
от наследник на починалия ползвател, и това е друго обстоятелство, което е
следвало да бъде въведено в административната процедура, чрез изявление на
наследника и представяне на удостоверение за наследяването.
Неоснователно е и
твърдението, че наследницата М.П.Г. не е имала право да получи два имота по
реда на § 4, поради което не е станала собственик на имот 1468. Действително,
от приложената преписка за ПИ 701.1460, се установява, че тази ответница е
получила и друг имот в същата местност на осн. § 4 б.
Имотът е станал нейна собственост, т.к. самата тя е била ползвател, по силата
на друго ПМС и на същото Решение № 31 от 1974г., но касаещо
лично нея. § 4д от ПЗР на ЗСПЗЗ сочи, че гражданите, на които е било
предоставено право на ползване върху два или повече имота, могат да придобият
право на собственост при условията на § 4а и 4б само върху един от тях по
избор, като заявят това пред общината в срока по § 4а, ал. 6. В случая обаче на
тази ответница не е било предоставено право на ползване върху два или повече
имота, за да направи тя своя избор, съгласно цитираната разпоредба, а е
предоставен един – този под № 701.1460, а другия – спорния имот 701.1468, е
предоставен за ползване на нейния баща, и е придобит от нея по силата на
наследяването както от него, така и от нейната майка - Т. И. В., поч. на 26.06.2005г., след изтичане на срока по § 4а, ал.
6, който е 31 януари 1998 г. Следва да се има предвид също, че тя не е
единствен наследник и собственик на този имот, а по силата на наследяването,
такава е и ответницата В.П.М., която от своя страна не е имала въобще на
собствено основание право на ползване върху друг имот, а е станала собственик
по наследство на спорния.
От всичко дотук изложено, съдът намира, че първия
предявен отрицателен установителен иск – за
признаване за установено, че ответниците М.П.Г. и В.П.М.,
не са придобили надлежно правото на ползване, поради което не са имали правото
да трансформират правото си на ползване в право на собственост по реда на
параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, се явява неоснователен и недоказан. По силата на
закона, правата на ползвателя по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ изключват правото на
възстановяване на собствеността на бившия собственик на земята. Ето защо е
налице конкуренция на правата на бившия собственик и правата на ползвателя, която
е разрешена от закона, като е даден приоритет на ползвателя да придобие правото
на собственост и само в случай, че той не притежава това право или не го
упражни, имота се възстановява на собствениците. В случая обаче се доказа
надлежно упражнено право по § 4 и след издаването на Заповед № 1270 от
18.05.2009г. на Кмета на Община Плевен, влязла в сила на 10.06.2009г. за придобИ.е право на собственост върху новообразувания имот №
1468, кад. район 701, м. Стража, землището на гр.
Плевен, протокол за въвод във владение от 23.06.2009г
на новообразуван имот № 701.1468 по влезлия в сила план на новообразуваните
имоти, одобрен със Заповед № РД-13-53/03.05.2007г. и издаването на скица на
имота, е приключил фактическия състав на придобИ.ето
на собствеността на имота от първите две ответници.
От така изложеното, следва и извода, че при
покупко-продажбата на имота от отв. М.П.Г. и В.П.М.
на ответника М.М.Т., разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 185, т. ІІ, д. 342/07.10.2009г. на нот. И. И., акт
№ 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба по вписвания Плевен, е произвела вещно-транслативния си ефект, и последният е станал
собственик на имота, закупувайки го от неговите собственици. Поради изложеното,
съдът намира, че не е необходимо да се изследва въведеното при условията на
евентуалност придобивно основание – давност, но за
пълнота на изложението следва да се посочи, че и дори и да не бяха доказани
предпоставките на §4 а, след издаването на Заповед № 1270 от 18.05.2009г. на
Кмета на Община Плевен, влязла в сила на 10.06.2009г. и въвода
във владение, от 23.06.2009г., първите две ответници
са започнали да владеят имота като добросъвестни владелци по смисъла на чл.78
ал. 1 от ЗС – по възмезден начин, на правно основание, годно да ги направи
собственици и по необходимия за придобИ.ето ред, който
в случая не е нотариален акт, а други три акта, издадени от компетентни органи.
Добросъвестно се явява и владението на ответника Т. – обстоятелство, което не
се оспорва от ищците. Присъединени по реда на чл. 82 от ЗС, и съгласно
разрешението, дадено в Решение № 178 от 09.07.2014г. на гр.д. № 7749/2013г., І
г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, еднородните владения на
добросъвестни владелци – праводатели и приобретател, водят до придобИ.е
на собствеността от последния закупил имота, след изтичане на кратката придобивна давност от 5 години. Такъв период е изтекъл от въвода във владение от 23.06.2009г. на насл.
на П. В. до предявяването на иска – 11.08.2014г., поради което възражението за придобИ.е на собствеността на имота би било основателно,
ако не беше доказано по делото, че имотът е бил придобит по първия сочен деривативен начин.
Поради горното, и втория предявен отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски, и
такова искане за присъждане
на разноски е направено от двете
ответници - М.П.Г. и В.П.М., поотделно,
за заплатените от всяка една
от тях адвокатско възнаграждение на адв. Б.П. в
размер на по 250лв. Ищеца П.
Д. е възразил за прекомерност
на възнаграждението, като е
заявил, че то следва да бъде
300лв. общо за двете ответници. Съдът намира, че следва
да осъди ищците да заплатят
на всяка една от двете ответници претендираните разноски
от по 250лв. - разноски за адвокат, и че е не е налице
прекомерност на заплатения адв. хонорар, т.к. всяка от ответниците защитава своите интереси и не е налице идентичност на претенциите срещу тях – срещу отв. М.П.Г. са изложени повече
аргументи и са посочени различни основания за липсата на право тя
да придобие имота. Същевременно, обстоятелството, че
и двете ответници са ангажирали един и същи адвокат, не означава, че той следва да ги представлява за сума за едно лице, която е минимум 300лв.
Поради изложеното, съдът намира, че на всеки ответник отделно се дължи сума за разноски
за адвокат, освен това и платената от всяка от ответниците суми се явява под минимума от 300лв., предвиден в Наредба № 1/2004г.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.И.Д., ЕГН **********, представляван от съпругата си М.Г.Д., Р.Д.Й.,
ЕГН **********, А.И.К., ЕГН ********** и Р.В.Т., ЕГН **********, против М.П.Г.
ЕГН ********** и В.П.М., ЕГН **********, като наследници на П. Т. В., б.ж. на гр. Плевен, починал на
05.10.1994г., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - да бъде признато за
установено, че ответниците не са
придобили надлежно правото на ползване, поради което не са имали правото да
трансформират правото си на ползване в право на собственост по реда на § 4а ПЗР
на ЗСПЗЗ и не са станали собственици на новообразувания имот извън строителните
граници, определени с ПУП с номер 1468, кад. район
701, м. Стража, землището на гр. Плевен, с площ 600 кв.м., заедно с построените
в него сгради, по влезлия в сила план на новообразуваните имоти, одобрен със
Заповед № РД-13-53/03.05.2007г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.И.Д., ЕГН **********, представляван от съпругата си М.Г.Д., Р.Д.Й.,
ЕГН **********, А.И.К., ЕГН ********** и Р.В.Т., ЕГН **********, против М.М.Т., ЕГН **********, представляван от особен представител адв. М.К. от ПлАК, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - да
бъде признато за установено, че ответника не е собственик на новообразувания
имот извън строителните граници, определени с ПУП с номер 1468, кад. район 701, м. Стража, землището на гр. Плевен, с площ
600 кв.м., заедно с построените в него сгради, по влезлия в сила план на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-13-53/03.05.2007г., т.к. е
закупил описания в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 185, т. ІІ, д.
342/07.10.2009г. на нот. И. И., акт № 18, т. 31, д.
6563/07.10.2009г. на Служба по вписвания Плевен, от несобственици, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 3639/2014г. по описа на ПлРС,
по предявения иск за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК, на нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 185, т. ІІ, д. 342/07.10.2009г. на нот. И. И., акт № 18, т. 31, д. 6563/07.10.2009г. на Служба
по вписвания Плевен, като НЕДОПУСТИМ.
ОСЪЖДА, осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, П.И.Д., ЕГН **********, Р.Д.Й.,
ЕГН **********, А.И.К., ЕГН ********** и Р.В.Т., ЕГН **********, да заплатят на
М.П.Г. ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 250лв. - адв. хонорар.
ОСЪЖДА, осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, П.И.Д., ЕГН **********, Р.Д.Й.,
ЕГН **********, А.И.К., ЕГН ********** и Р.В.Т., ЕГН **********, да заплатят на
В.П.М., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 250лв. - адв. хонорар.
Решението подлежи
на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта, в която е прекратено производството по чл.537, ал.2 ГПК, подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: