Решение по дело №161/2019 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 84
Дата: 9 април 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20191840100161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 09.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Ц. В. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 161/2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е от Й.С.С., чрез адв. Т.С. от САК, срещу Д.И.М. осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 2850 лв., представляваща ½ от общата стойност на сторените разноски от 5700лв. за укрепване и обезопасяване на стена, представляваща обща част, и почистване на строителни отпадъци в изпълнение на Заповед №.. г. на кмета на Община К., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- .., до окончателното заплащане.

Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на посоченото в молбата дворно място, като ищецът е изключителен собственик на едноетажна масивна жилищна сграда (пристройка). Поддържа, че в дворното място се е намирала и двуетажна масивна жилищна сграда, в която всяка от страните е притежавала по един етаж и по отношение на която е издадена Заповед №04-265/13.05.2016г. на кмета на Община К. за премахването ѝ. Твърди, че със същата заповед страните са били задължени да укрепят и обезопасят общата стена между подлежащата на премахване двуетажна масивна жилищна сграда и горепосочената пристройка, собственост на ищеца, както и да почистят строителните отпадъци след разрушаването на сградата. Поддържа, че е сключил договор със строителна фирма за укрепване и обезопасяване на общата стена, както и за почистване на строителните отпадъци, за което е заплатил общо 5700лв., поради което претендира половината от тази сума от ответника.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата. Твърди, че е предложил на ищеца с общи усилия да премахнат сградата и да укрепят общата стена, но е последвал отказ. Поддържа, че причина за разрушаване на сградата е премахването на покрива ѝ от ищеца. Твърди, съгласно Заповед №  . на кмета на Община К. сградата следва да бъде премахната изцяло без запазване на части от нея. Поддържа, че заповедта не е изпълнена в цялост. Твърди, че с премахване на сградата се прекратява и собствеността върху нея, както и че се е отказал от правото си на собственост в полза на ищеца с подадено в общината възражение от  ., поради което единствено ищецът носи задължението за укрепване и заздравяване на общата стена.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От конструктивно становище от м. октомври 2015г. на стр. 73 от делото, представено от ответника, се установява състоянието на двуетажната сграда, както и че следва да се запази общата стена между тази сграда и сградата на ищеца.

От констативен протокол от  . на комисия назначена от кмета на Община К. се установява, че след оглед на място е констатирано, че двуетажната сграда е опасна за живота и здравето на хората и е застрашена от самосрутване, а пристройката към нея е годна за живеене. Изрично е посочено да се запази общата стена между разглежданата съсобствена част и пристройката собственост на ищеца, като общата стена следва да се укрепи преди събаряне на сградата.

От възражение на ответника от ….., адресирано до кмета на Община К. се установява, че ответникът счита, че пристройката е собственост на ищеца и че стената между освидетелстваната двуетажна сграда и пристройката е обща собственост. Излагат се съображения, че въпросната стена след разрушаване на двуетажната сграда ще стане изключителна собственост на ответника, поради което ищецът не бил длъжен да я укрепва и поради това отстъпвал правото си на собственост върху тази стена на ответника.

От констативен протокол от ….. на комисия към Община К. се установява, че горното възражение не е прието, тъй като стената между двете сгради е обща (съсобственост между страните) и като такава преди започване на същинското събаряне е необходимо да се укрепи от съсобствениците, за да се обезопаси сградата на ищеца.

От Заповед №... на кмета на Община К. се установява, че в имота се намират двуетажна жилищна сграда, строена около 1935г., която е съсобствена между страните, както и изградена към тази сграда едноетажна масива пристройка, строена в периода от 1965г. до 1970г., годна за живеене, с отделен вход и като собственик на пристройката е записан ищецът. Установява се, че заповедта касае единствено двуетажната жилищна сграда, която е съсобствена, която не се поддържа и е опасна за живота и здравето на хората. Съгласно заповедта двуетажната масивна жилищна сграда следва да бъде премахната, следва да се почистят строителните отпадъци след разрушаването, както и с общи разходи на страните да се укрепи и обезопаси общата съсобствена стена в срок до …..

От Заповед №  г. на кмета на Община К. се установява, че е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №  . по отношение на индивидуализацията на имота.

От констативен протокол от  . на служители при Общинска администрация- К. се установява, че след оглед на място е констатирано, че не е изпълнена изцяло Заповед №…. на кмета на Община К., тъй като не са премахнати стълбищната клетка от първия етаж и каменните основи на сградата, както и не е направено укрепване и обезопасяване на стената, която се явява външна носеща стена на жилищната сграда, еднолична собственост на ищеца.

От Уведомление от ….. на ответника до кмета на Община К. във връзка с вече влязла в сила Заповед № . се установява, че ответникът не е съгласен със задължението си да укрепва общата стена.

От Констативен протокол от  . на комисия към Община К. се установява, че след оглед на място е констатирано, че част от освидетелстваната сграда е съборена, че не е направена укрепваща стена, която да запази общата стена между разглежданата сграда и сградата на ищеца, както и че не са премахнати основите.

От Покана за доброволно изпълнение по чл. 227, ал. 1 от АПК от …. на Община К., адресирана до страните по делото, се установява, че страните са поканени да изпълнят доброволно задължението си по Заповед №  . и Заповед №.- ., като в противен случай заповедта ще бъде изпълнена принудително.

От договор за ремонтно строителни работи от .. се установява, че ищецът е възложил на „Г    В“ ЕООД да извърши СМР в изпълнение на Заповед №  . на Кмета на Община К., а именно: укрепване и обезопасяване на три броя колони и пояс на общата собствена стена на ищеца и ответника към едноетажна масивна сграда (пристройка) с отделен вход, както и почистване на строителни отпадъци в дворното място. Уговореното възнаграждение е в размер на 5700лв.

От протокол за проверка от  . на комисия при Община К. се установява, че е укрепена общата стена между съборената двуетажна жилищна сграда и сградата на ищеца със стоманобетонови три колони и греда.

От разписка за получена сума от 29.10.2018г., издадена от П. Д  , пълномощник на „Г   “ ЕООД, се установява, че ищецът му е заплатил във връзка с горепосочения договор сумата от общо 5700лв. (3000лв. аванс и 2700лв. окончателно плащане).

От покана за доброволно изпълнение с дата 02.12.2018г. от ищеца до ответника се установява, че последният е поканен да заплати половината от сумата от 5700лв., представляваща съответната част от възнаграждението по договора за ремонтно строителни работи от  ..

От показанията на св. Н , съсед на страните, се установява, че същият е помагал на ответника с бутането на двуетажната къща и е запознат със споровете между страните. Установява се, че след извършените действия на мястото са останали строителни отпадъци и една стена, от едната страна на която е била бутната постройка, а от другата- къщата на ищеца, като стената е част от тази къща. Установява се, че свидетелят не е запознат какво се е случило впоследствие със стената и останалите строителни отпадъци.

От показанията на св. П  се установява, че двуетажната къща е премахната преди 3-4 години, както и че преди 5-6 години свидетелят е присъствал на разговор между страните, в който са обсъждали укрепване на сградата, но поради финансовото състояние на ищеца последният е заявил, че на този етап не може да участва.

От показанията на св. Д  се установява, че е сключил с ищеца горепосочения договор за ремонтно строителни работи от  .. Установява се, че работата е започнала на  ., свършена е за около 3-4 дни и се състои в събаряне на тераса, изграждане на 3 колони с трегер за укрепване на къщата. По отношение на строителните отпадъци се установява, че са паднали в дупка, като ответникът им е заявил да ги оставят там. Установява се също така, че всички тези дейности, включително и затваряне на входът на къщата откъм съборената тераса, са били включени в цената на договора.

От заключението на вещото лице по допусната СТЕ се установява, че към  момента на изготвяне на експертизата Заповедта на кмета не е изцяло изпълнена, тъй като двуетажната сграда не е премахната изцяло- останали са част от основите и стените, което обаче не се отразява на сигурността. Установява се, че стойността на реално извършената работа по Договор за ремонтно строителни работи от  . във връзка с изпълнение на Заповедта на кмета е на стойност 965,29лв., като всички тези дейности се отнасят до обезопасяване и укрепване на стената на останалата на място едноетажна къща на ищеца. Вещото лице е посетило имота и е дало оценка на свършеното по договора съгласно справочник на цените в строителството.

По делото е представена и кореспонденция между страните и общината, протоколи за оглед, заповед на кмета, решение по адм.д. № . по описа на АССО, които се припокриват с горепосочените доказателства или не допринасят за разрешаване на процесния спор.

При така установените обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът претендира от ответника заплащане на сумата от 2850 лв., представляваща ½ от общата стойност на сторените разноски от 5700лв. за укрепване и обезопасяване на стена, представляваща обща част, и почистване на строителни отпадъци в изпълнение на Заповед №….. на кмета на Община К., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-  ., до окончателното заплащане.

Съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗУТ строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на общината по чл. 195, ал. 4, 5 или 6. Издадената заповед се съобщава на заинтересованите лица и може да се обжалва по реда на чл. 215. По делото не се твърди някоя от страните да е подала жалба срещу процесната заповед, поради което се налага извод, че същата е влязла в сила. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразността на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Конкретният случай не попада в изключението на чл. 17, ал. 2 от ГПК, тъй като ответникът е страна в административното производство по издаване на процесната заповед. За него е съществувала правната възможност да атакува процесната заповед по предвидения за това ред, а в настоящото производство липсва процесуална възможност да се извършва инцидентна проверка на законосъобразността на издадения административен акт с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК. Следователно съдът не дължи произнасяне по  възраженията, които касаят законосъобразността на индивидуалния административен акт- Заповед №  . на кмета на Община К..

За да бъде уважен предявеният иск при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи: 1) че ответникът е бил собственик на първия етаж, а ищецът на втория тавански етаж по отношение двуетажната масивна жилищна сграда; 2) че в съответствие със Заповед №  . на кмета на Община К. са извършени предписаните в същата дейности по укрепване и обезопасяване на обща стена и почистване на строителни отпадъци; 3) че тези дейности са извършени въз основа на договор с трето лице, като всички разноски по ремонта са заплатени единствено от ищеца, както и че ответникът не се е противопоставил на ремонтните дейности в изпълнение на Заповедта.

С приетия за окончателен в съдебно заседание на  . доклад е отделено  за безспорно между страните, че към дата   г. страните са били съсобственици по отношение на двуетажната масивна жилищна сграда, като всяка от страните притежава самостоятелен обект от нея, а по отношение на общите части от сградата е била налице съсобственост. По делото не се установи нещо различно, поради което следва да се приеме, че страните притежават по ½ ид.ч. от общите части на сградата (арг. от чл. 30, ал. 2 ЗС).

По делото се установи, че съсобствената жилищна сграда е имала обща стена с едноетажната пристройка, изключителна собственост на ищеца. Това се установи от свидетелските показания, от конструктивно становище от м. октомври 2015г., от констативен протокол от  . на комисия назначена от кмета на Община К., от процесната Заповед №  . на кмета на Община К., както и от останалите писмени доказателства. Обстоятелството, че пристройката е собственост на ищеца и че стената между освидетелстваната двуетажна сграда и пристройката е обща собственост се установява и от извънсъдебното признание на ответника, обективирано във възражение на ответника от …., адресирано до кмета на Община К.. Доказателственото значение на извънсъдебното признание на факти, когато е обективирано в писмена форма се следва от закона - чл. 180 ГПК. Частен документ, подписан от лицето, което го издава, съставлява доказателство, че съдържащото се изявление е направено именно от това лице. Т.е. всеки неоспорен /или при недоказано оспорване/ частен писмен документ от гл. т. на подписа документ, е автентичен, а доколкото не е спорен от гл.т. на съдържание, то този документ е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание. Само по себе си признанието на факт писмено или устно, за разлика от съдебното признание на иска, не налага неговото доказване с други доказателствени средства, но като елемент на доказателствения материал по делото, следва да се цени от съда в рамките на всички събрани доказателства (в горния смисъл Решение №261/2013/22.01.2014 по дело №2354/2013 на ВКС, ГК, III г.о.). Признанието може да се направи пред съд, друг орган на власт или трето лице, но когато не е направено пред съда, който разглежда спора, признанието е извънсъдебно. Извънсъдебното признание може да бъде доказано със свидетелски показания или с документа, който го материализира (В този смисъл Решение №   от . г. по гр.д. № . г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение №   г. по г.д. №  . на ВКС). В конкретния случай извънсъдебното признание на ответника се подкрепя и от останалите горепосочени доказателства.

Тук следва да се обсъди доводът на ответника в отговора на исковата молба, припокриващ се с изложеното и в останалата част от възражението на ответника от  ., адресирано до кмета на Община К., а именно, че  въпросната стена след разрушаване на двуетажната сграда ще стане изключителна собственост на ответника, поради което ищецът не бил длъжен да я укрепва и поради това отстъпвал правото си на собственост върху тази стена на ответника (в отговора на исковата молба ответникът поддържа, че последното представлява отказ от право на собственост). На първо място указанията към страните са били общата стена между двете сгради  да се укрепи от съсобствениците преди започване на същинското събаряне на двуетажната сграда. На следващо място, както вече беше посочено, Заповед №  . на кмета на Община К. е влязъл в сила индивидуален административен акт, в заповедта изрично е посочено с общи разходи на страните да се укрепи и обезопаси общата съсобствена стена, поради което в настоящото производство е недопустимо да се извършва инцидентна проверка на неговата законосъобразност (по арг. от чл. 17, ал. 2 от ГПК) чрез произнасяне по възражения във връзка с това дали ответникът следва да участва в укрепването на стената. На последно място съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗС отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър, която форма в конкретния случай не е спазена.

Съгласно Заповед №  . на кмета на Община К., в изпълнение на която са предприетите дейности по Договор за ремонтно строителни работи от 20.10.2018г. между ищеца и трето за спора лице, в имота се намират двуетажна жилищна сграда, строена около 1935г., която е съсобствена между страните, както и изградена към тази сграда едноетажна масива пристройка, строена в периода от 1965г. до 1970г., годна за живеене, с отделен вход и като собственик на пристройката е записан ищецът. В заповедта е посочено, че се касае единствено за двуетажната жилищна сграда, която е съсобствена, която не се поддържа и е опасна за живота и здравето на хората. Изрично е посочено в заповедта, че общата стена между разглежданата сграда и сградата на ищеца следва да се укрепи преди операциите по събарянето от двамата собственици. Съгласно заповедта двуетажната масивна жилищна сграда следва да бъде премахната, следва да се почистят строителните отпадъци след разрушаването, както и с общи разходи на страните да се укрепи и обезопаси общата съсобствена стена в срок до 20.06.2016г.. В последващ момент със Заповед №  . на кмета на Община К. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед №   г. по отношение на индивидуализацията на имота, която не се отразява на спора между страните.

Съгласно чл. 196, ал. 3 от ЗУТ разходите, необходими за премахване на сградата са за сметка на собствениците.

Установи се по делото, че двуетажната сграда е била частично премахната.

В изпълнение на Заповед №  . на кмета на Община К. ищецът е сключил Договор за ремонтно строителни работи от  ., по силата на който е възложил на „Г   “ ЕООД да извърши СМР в изпълнение на Заповед №  . на Кмета на Община К., а именно: укрепване и обезопасяване на три броя колони и пояс на общата собствена стена на ищеца и ответника към едноетажна масивна сграда (пристройка) с отделен вход, както и почистване на строителни отпадъци в дворното място. Уговореното възнаграждение е в размер на 5700лв. В изпълнение на сключения договор е извършено събаряне на тераса, изграждане на 3 колони с трегер за укрепване на стената, като според св. Димитров, участвал пряко в тези дейности, това е всичко което е извършено по договора.

По делото се установи, че възнаграждението от 5700лв. е заплатено изцяло от ищеца.

Установи се от заключението на вещото лице по допусната СТЕ, че Заповедта на кмета е частично изпълнена, като двуетажната сграда не е премахната изцяло- останали са част от основите и стените, което обаче не се отразява на сигурността. Установи се от заключението, че стойността на реално извършената работа по договор за ремонтно строителни работи от 20.10.2018г. във връзка с изпълнение на Заповедта на кмета е на стойност 965,29лв., като всички тези дейности се отнасят до обезопасяване и укрепване на стената на останалата на място едноетажна къща на ищеца. Оценката на свършеното по договора е извършена съгласно справочник на цените в строителството. В тази връзка е оставено без уважение искането на процесуалния представител на ищеца вещото лице да посочи стойността на всяка една дейност по премахване на терасата и изграждане на колоните и трегера, тъй като, както вещото лице пояснява, общата стойност на дейностите е посочена в заключението и дори да се направи разбивка отново сборът би бил същият поради факта, че стойността на всяка дейност е посочена в справочник на цените в строителството.

Доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят до извода, че работата е предприета уместно и е била добре управлявана, както в интерес на ищеца, така и в интерес на ответника

Съгласно съдебната практика - ППВС № 6 от 1974 г. и ТР № 85 от 1968 г., чл. 30, ал. 3 ЗС намира приложение по отношение правата на съсобственик извършил подобренията, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици; ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл. 59 ЗЗД.

В конкретния случай по отношение на разходите за укрепване на общата стена съдът намира, че се касае именно за подобрения. В хода на производството по делото бе установено, че сторените разноски по своя характер са необходими. Те са такива, доколкото се свързват с осъществяването на укрепване на стена, част от двуетажната жилищна сграда, която е съсобствен, не се поддържа и е опасна за живота и здравето на хората. По делото не се установи същите да са извършени със съгласието на ответника. В този смисъл неоснователно е поддържаното от ищеца и в писмената защита твърдение, че ответникът е бил съгласен с извършването на подобренията. Същевременно обаче по делото се установи, че укрепването на стената е извършено без противопоставянето на ответника, като в тази насока са и показанията на св. Димитров, че по отношение на строителните отпадъци, паднали в дупка, ответникът е заявил на изпълнителя да останат там. Ответникът в нито един момент устно, писмено или чрез кунклудентни действия не се е противопоставил на извършваните от изпълнителя действия във връзка с Договор за ремонтно строителни работи от ...

В конкретния случай гесторът е действал не само в интерес на ответника, но и в свой интерес с извършването на подобренията. В този случай, чл.61, ал.2 ЗЗД повелява, че когато работата е предприета и в собствен интерес, заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването му (решение № 132 от 9.11.2009 г. по т.д.№ 563/2008 г. на ВКС, І т.о.). В случая е установено от назначената техническа експертиза, че пазарната цена на извършените работи възлиза общо на 965,29лв., поради което сумата, която ответникът би заплатил, ако беше извършил сам работата е 482,65лв., т.е. това е сумата, с която ответника се е обогатил. За разликата над тази сума до  2850 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 19,30 лв. за държавна такса, а в полза на адвокат С. следва да се присъди сумата от 72,34лв. адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и в полза на държавата по сметка на РС- Ихтиман сумата от 33,87 лв. възнаграждение за вещо лице.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 357,18лв., заплатено адвокатско възнаграждение.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати и в полза на държавата по сметка на РС- Ихтиман сумата от 166,13лв. възнаграждение за вещо лице.

С оглед гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 482,65лв., представляваща ½ от общата стойност на сторените разноски за укрепване и обезопасяване на стена, представляваща обща част, и почистване на строителни отпадъци в изпълнение на Заповед № …г. на кмета на Община К., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба- 08.02.2019г., до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2850 лв..

ОСЪЖДА  Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на  Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,  разноски в размер на  19,30 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА  Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на адв. Т.Б.С. от САК, сумата от 72,34лв., представляваща определено от съда възнаграждение за предоставена в полза на ищеца безплатна адвокатска помощ по гр. д. № . год на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА  Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на държавата по сметка на РС- И. сумата от 33,87 лв. възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА  Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на  Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 357,18лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  Й.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,, да заплати в полза на държавата по сметка на РС- И.сумата от 166,13лв.  възнаграждение за вещо лице.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                   Районен съдия:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: